ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ВАЛЕРИ ГРИГОРОВ СТОЯНОВ

11 февруари 1951, София

Личен уеб-сайт: valeristica.ihist.bas.bg

e-mail: valeryst@ihist.bas.bg

 

Академична кариера

Образование

          1974 - Магистър по тюркология, Софийски университет след защита на дипломна работа върху „Арабските елементи в труда на Абдуррахман Шереф «Tārīh-i Devlet-i Oṯmāniyye» (‘История на османската държава’)” под ръководството на проф. д-р Борис Недков.

          1978-1982 - Редовен докторант в Humboldt-Universität Berlin.

          1982 - Dr.phil (PhD) след защита на дисертация върху "Entstehung und Entwicklung der osmanisch-türkischen Paläographie und Diplomatik. Eine wissenschafts-historische Untersuchung" под ръководството на Prof. Dr. Dr.h.c. György Hazai, член на Унгарската академия на науките.

Назначение

          1982-1991 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1991 - Хабилитация (доц.) по история след представяне на изследователския труд "Дипломатика на средновековните извори. Владетелски документи".

          1991 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

          1992 - Ръководител на Секция "Помощни исторически науки и информатика" в Института по история, БАН (продължава).

          1993 - Заместник директор на Института по история, БАН (продължава).

          2004 - Гост-професор през летния семестър в Института за източноевропейска история на Виенския университет (Institut für Osteuropäische Geschichte an der Universität Wien).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          2004 - Д.и.н. (DSc.) след защита на дисертация върху "Куманология. Опит за историографско-рециптивистичен анализ на проучванията върху един изчезнал народ".

          2005 - Ст.н.с. І ст. (професор) в Института по история - БАН.

Членства в научни организации и сдружения

          1992 - Член на Специализирания съвет по нова и най-нова история към Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1992-1995, 1998-2004).

          1993 - Член на Научния съвет на Института по история, БАН (продължава).

          1995-2004 - Член на ръководството на Хумболтовия съюз в България - ръководител на Секция "Хуманитарни науки"; вицепрезидент на Съюза през 2000-2001.

          2002 - Член на Комисията за История на Югоизточна Европа към Фондация Pro-Oriente, Виена (продължава).

          2006 - Член на Българското историческо дружество (продължава).

          2006-2009 - Заместник-председател на Научната комисия по исторически науки на ВАК.

          2009 - Председател на Издателския съвет на Националния дарителски фонд "13 века България" (продължава).

          2010-2011 - Председател на Научната комисия по исторически науки към ВАК. 

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          – Bulgarian Historical Review, Sofia

          – Исторически архив, София

          – Библиографски бюлетин: Публикации по българска история, София

          – Библиографски бюлетин: Bibliobulgarica, София

          – Österreichische Osthefte, Wien.

Научни специализации в чужбина

          1989-1990 - Ruhr-Universität Bochum, Зап. Германия, 14 месеца със стипендия на Фондация Alexander von Humboldt.

          1994 - Wien, Австрия, един месец със стипендията за историци 'Constantin Jireček' на Австрийското федерално министерство за наука и изследвания.

          1995 - Wien, 2 месеца по линия на Österreichisches Institut für Ost- und Südosteuropa.

          1998 - Wien, 2 месеца по линия на Österreichisches Institut für Ost- und Südosteuropa.

          2001-2002 - Osteuropa-Institut der Freien Universität Berlin, Германия, девет месеца със стипендия на Фондация Alexander von Humboldt.

Участие в съвместни научни проекти

          1. Разработване на методика и критерии за индивидуално атестиране на учените от Института по история при БАН (София, 1994).

          2. 50 години Институт по история при БАН (София, 1996-1998).

          3. Gesellschaft und Konfession in Südosteuropa 1989-1997 (Wien, 1998-2001).

          4. Studia in Honorem Professoris Verae Mutafčievae (Sofia, 2000-2001).

          5. Project Turk (Ankara, 2002).

          6. Проектиране, графично оформление и конструиране на нов Web Site на Института по история при БАН (София, 2005-2006).

          7. Bulgarien auf dem Weg: Kirche - Staat - Gesellschaft (Graz-Sofia, 2007-2008).

          8. От националната държава до Европейския съюз: България и Унгария през XX век, проект на Института по история с Института по политически науки към Унгарската академия на науките (София - Будапеща, 2007-2009).

          9. Remaking Eastern Borders in Europe: a net-work exploring social, moral and material relocations of Europe's eastern peripheries (European Science Foundation, COST Action IS0803, Management Committee Member, Brussels, 2009-2012).

Области на научни интереси

          1. Помощни исторически науки (палеография и дипломатика); история и теория на писмото и писмените системи; ономастика (етнонимика и антропонимика); хронология.

          2. История; историческа етнология и антропология; гранични проучвания.

          3. Османистика и тюркология, алтаистика и [пра]българистика; средновековни конни народи; куманология.

          4. Средна Азия и Евразия; Източна и Югоизточна Европа; Балкани.

          5. Нации и малцинства - идентификационни и интеграционни проблеми; европейски мюсюлмани.

Преподавателска дейност

          1990-1998 - Висш ислямски институт, София. Лекции по "Обща история" (Теоретични проблеми; Праистория; История на Древния Изток).

          2004 - Universität Wien:

                    1) Лекции по "Национални и малцинствени проблеми на Балканите през 19-20 век";

                    2) Курс по "Малцинствата на Балканите през 20-ти век";

                    3) Курс по "Интеграционни проблеми на мюсюлманите в европейското общество";

                    4) Семинар по "История на България в Новото време".

          2005 - Софийски университет "Св. Климент Охридски", Център по източни езици и култури. Лекции по "Основи на куманологията".

Езици

          немски, руски; английски; турски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

1.  Die Entstehung und Entwicklung der osmanisch-türkischen Paläographie und Diplomatik. Mit einer Bibliographie. Berlin (West): Klaus Schwarz Verlag, 1983, 329 S. (= Islamkundliche Untersuchungen, Bd. 76).

Отзиви и рецензии към труда: (1) P. Mijatev. – In: Études balkaniques, 1983, 3, 242-244; (2) П. Миятев. – В: Известия на Държавните архиви, 48, 1984, 355-358; (3) Е. Грозданова. – В: Исторически преглед, 1984, 6, 93-97; (4) E. Grozdanova. – In: Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich, II, 4, 1984, 149-157; (5) M. H. Şakiroğlu. – In: Türk Tarih Kurumu Belleten, 47, 187, 1983 (1984), 885; (6) N. Göyünç. – In: Osmanlı Araştırmaları. The Journal of Ottoman Studies, 4, 1984, 342-343; (7) V. Kopčan. – In: Slovenská archivistika, 1984, 2, 157-159; (8) M. Ursinus. – In: Südost-Forschungen, 45, 1984, 603-604; (9) S. Faroqhi. – In: International Journal of Middle East Studies, 16, 3, 1984, 436-437; (10) S. Soucek. – In: Middle East Studies of North America. Bulletin, 18, 1, 1984, 112-113; (11) V. Boškov. – In: Prilozi za orientalnu filologiju, 34, 1984 (1985), 239-240; (12) F. Cviko. – In: Prilozi za orientalnu filologiju, 34, 1984 (1985), 242-244; (13) P. Zieme. – In: Orientalistische Literaturzeitung, 80, 4, 1985, 382-383; (14) C. J. Heywood. – In: Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 48, 1, 1985, 205; (15) G. Dávid. – In: Acta Orientalia Acad. Sci. Hung., 1986, 1, 211-212; (16) Z. Veselá-Přenosilová. – In: Archiv Orientální, 54, 2, 1986, 195-196; (17) Kl. Röhrborn. – In: Zeitschrift der Deutschen Morgenländischen Gesellschaft, 138, 1988, 427.

2.   Дипломатика на средновековните извори. Владетелски документи. София: Издателство на БАН, 1991, 263 с.

Отзиви и рецензии към труда: (1) Snežana Rakova. – In: Études balkaniques, XXVIII, 1992, N° 2, 106-107.

3.   Bulgaro-Turcica 1: Етнонимът „българи“. За българо-тюркските смешения. София: Издателска къща Огледало, 1997, 95 с.
Отзиви и рецензии към труда: (1) Антоанета Запрянова. Bulgaro-Turcica 1, 2, 3... – В: Исторически преглед, 1999, N° 5-6, 222-228.
4.   Bulgaro-Turcica 2:  Турското население в България между полюсите на етническата политика. София: Издателство ЛИК, 1998, 251 с.
Отзиви и рецензии към труда: (1) Първи опит за систематизиране историята на турците у нас. – В: Права и свободи, бр. 8 от 25 февруари 1998, с. 4;  (2) Книжен свят [изд. на в-к Литературен форум], 3 март 1998, с. 5;  (3) Литературен вестник, бр. 10 от 11-17.03.1998, с. 5; (4) Nadège Ragaru. Ali Eminov: Turkish and other Muslim Minorities in Bulgaria. Londres, Hurst and Co, 1997; Valéri Stoianov: Turskoto naselenie vav Bulgariâ mezdu polûsite na etniceskata politika. Sofia, Lik, 1998. – In: Cahiers d’études sur la méditerranée orientale et le monde turco-iranien (CEMOTI), 26, Paris, 1998, 309-324; (5) Антоанета Запрянова. Bulgaro-Turcica 1, 2, 3... – В: Исторически преглед, 1999, N° 5-6, 222-228.
5.  Петдесет години Институт по история при БАН, 1947-1997. София: Издателска къща „Гутенберг“, 1999, 405 с. [заедно с Антоанета Запрянова (изд.)].
6.   Bulgaro-Turcica 3-4: История на изучаването на Codex Cumanicus. Кумано-печенежки антропоними в България през ХV век. София: ИК Огледало, 2000, 320 с.
Отзиви и рецензии към труда: (1) Strašimir Dimitrov. A Contribution to the Study of the Bulgarian Medieval Turkic Language Heritage. – In:  Études balkaniques, 36, 2000, N° 4, 144-148; (2) Marija Račeva. Валери Стоянов. Bulgaro-turcica 4. Кумано-печенежки антропоними в България през ХV век. – Bulgaro-turcica 3-4. София, 2000, 179-319. – In: Linguistique balkanique, 42, 2002, N° 1, 69-77.
7.  Studia in Honorem Professoris Verae Mutafčievae. Sofia: Издателска къща „Amicita“, 2001, 394 pp. [заедно с Евгени Радушев и Зара Костова (изд.)].
8.   Куманология. Опити за реконструкция. София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2006, 358 с.
           Отзиви и рецензии към труда: (1) Румяна Тодорова. За куманологията, куманофилията и куманоманията. - В: Завети. Списание на Пловдивското     историко-филологическо общество, Пловдив, 2007, № 3, 52-54; (2) Марина Христова. - В: Исторически преглед, 2008, № 5-6, 255-261; Antoaneta Zaprjanova. - In: Bulgarian Historical Review, 2008, N° 3-4, 224-229; (4) Osman Karatay. - In: Karadeniz Araştırmaları Dergisi, 20. Sayı, Kış 2009, 157-160.
 9. Пътят на България: Църква - държава - общество / Bulgarien auf dem Weg: Kirche - Staat - Gesellschaft. Варна - Wien, 2008, 533 pp. [заедно с Василиус Й. Гроен (изд.)].

           Отзиви и рецензии към труда: (1) Iglika Vassileva-Van der Heiden (Nijmegen). - In: The Journal of Eastern Christian Studies, 61, 2009, 293-294; (2) U. Z. - In: Irénikon, vol. 82, N° 4, Amay (Belgium) 2009, p. 712.

10.-11. Куманология. Историографски ескизи, Т. 1. София: Институт по история при БАН, 2009, 392 с.; Куманология. Историографски ескизи,  Т. 2. София: Институт по история при БАН, 2009, 512 с.

           Отзиви и рецензии към труда: (1) Единствен по рода си опит. - В: Съвременник, 2009, № 3, 450-453.

12.-13.  Valeristica Polyhistorica. София: Институт за исторически изследвания при БАН, 2011, том 1, 534 с., том 2, 672 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Един неизчерпан извор: „Codex Cumanicus“. –  Векове, 1982,  N° 6,  28-35.
  2. Постижения и актуални проблеми на османската палеография и дипломатика. – Исторически преглед, 1983, N° 2, 101-105.
  3. Предпоставки за възникване на османската палеография и дипломатика. – Исторически преглед, 1984, № 3, 106-115.
  4. Някои съображения при периодизиране развитието на османската палеография и дипломатика. – Помощни исторически дисциплини,  4, 1986, 197-203.
  5. Личните имена и прозвището "Абдуллах" в османотурските документи. – Исторически преглед, 1986, № 1, 51-57.
  6. Палеографията в системата на хуманитарните науки. – Исторически преглед, 1986, № 9, 52-60.
  7. Die Notifikationsformeln Nišān und Sebeb-i taḥrîr in den osmanischen Herrschersurkunden. – Rocznik Orientalistyczny (Warszawa),  45, 2, 1986, 49-66.
  8. Още за писмените знаци върху пръстена от село Хотница. – Исторически преглед, 1987, № 3, 68-71.
  9. Личните писма като документи в османотурската дипломатика. – В: Личните документи като исторически извор. София: Издат. на БАН, 1987, с. 169-176.
  10. Die Struktur und Bedeutung des bulgarischen Ethnonyms im Lichte einer Evolutionstheorie. – Études balkaniques, 1987,  N° 2,  65-87.
  11. Османотурската палеография като помощна историческа дисциплина. – Известия на Държавните архиви, 54,  1987,  3-18.
  12. Изследване и обнародване на османотурски документални извори за историята на България. – В: Историографски изследвания „България през ХV-ХІХ век“. Т. 1. България през ХV-ХVІІІ в. София, 1987, с. 276-308.
  13. Überblick über die Forschungseinrichtungen der Turkologie in Bulgarien. – Materialia Turcica (Bochum), 12,  1988,  1-12.
  14. Наблюдения върху османотурските документални извори за „специалните“ категории население в земите под османска власт. – Исторически преглед, 1988, № 3, 58-70.
  15. Resmî Belge Düzenlenmesi ve Osmanlı Fermanları. – Tarih ve Toplum (İstanbul), X, 55, 1988, 32-35.
  16. Нотификациите „nišān“ и „sebeb-i taḥrîr“ в османотурските султански документи. – Помощни исторически дисциплини, 5, 1991, 172-197.
  17. Eine Urkunde Maḥmūd’s II. aus dem Jahr 1241/1826 in der Sektionsbibliothek ‘Geschichte’ an der Humboldt-Universität zu Berlin. – In: Festgabe an Josef Matuz: Osmanistik – Turkologie – Diplomatik. Herausgegeben von Christa Fragner und Klaus Schwarz (†), mit einem Vorwort von Bert G. Fragner.  Klaus Schwarz Verlag: Berlin 1992, S. 261-273 (= Islamkundliche Untersuchungen, Bd. 150).
  18. Турското население на България и официалната малцинствена политика, 1878-1944. – В: Страници от българската история. Събития, размисли, личности. Т. 2. София: Просвета, 1993, с. 192-209.
  19. Die türkische Minderheit Bulgariens bis zum Ende des Zweiten Weltkrieges. – Österreichische Osthefte (Wien), 36, 2, 1994, 279-294.
  20. The Turks in Bulgaria. – In: Relations of Compatibility and Incompatibility between Christians and Muslims in Bulgaria. Sofia, 1995, pp. 268-272.
  21. Bulgarien. – In: Brennpunkt Osteuropa. Minderheiten im Kreuzfeuer des Nationalismus. Hrsg. von Valeria Heuberger, Arnold Suppan und Elisabeth Vyslonzil. Verlag für Geschichte und Politik Wien – R. Oldenbourg Verlag München, 1996, S. 96-106. (= Schriftenreihe des Österreichischen Ost- und Südosteuropa-Instituts, Bd. 24).
  22. Zur Theorie der osmanischen Urkundenlehre: Die Sultanstitulatur (‘unwān) nach einem strukturanalytischen Verfahren dargestellt. – In: Zafar Nâme: Memorial volume to Felix Tauer. Edited by Rudolf Vesely and Eduard Gombar. Prague: Enigma 1996, 1 + 280 + 3 pp (...).
  23. Българският етноним в светлината на една еволюционна теория. – Ави-Тохол, 1997, № 7, 20-32; № 8, 52-56.
  24. Zum Quellenwert der sogenannten „Namenslisten“ unter besonderer Berücksichtigung der „Defter-i Voyniġān“. – In: Studia Ottomanica. Festgabe für György Hazai zum 65. Geburtstag. Herausgegeben von Barbara Kellner-Heinkele und Peter Zieme. Otto Harrassowitz Verlag: Wiesbaden, 1997, S. 207-215 (= Veröffentlichungen der Societas Uralo-Altaica, Band 47)
  25. Ausgrenzung und Integration: Die bulgarischen Türken nach dem Zweiten Weltkrieg (1944/45 - 1989). – Österreichische Osthefte, 39, 2, 1997, 193-221.
  26. Bulgaro-Turcica 3: История на изучаването на Codex Cumanicus. – Историческо бъдеще, 1997, № 1, 42-91; № 2, 29-74.
  27. Българските турци след Втората световна война. – Исторически преглед, 1998, № 1-2, 95-133.
  28. Genesis and Development of the „Turkish Question“ in Bulgaria. – Bulgarian Historical Review, 1998, N° 1-2, 7-29 (Също в: Papers of the Bulgarien-Hungarian Scholarly Forum, II. Sofia, May 15-18, 2007. Penka Peykovska, Attila Seres (Eds.), Sofia – Budapest, 2008, pp. 160-186; URL: http://www.ihist.bas.bg/sekcii/PINI/PINI_Konferences/BU-Forum_2007/BHSF-II_Proceedings.pdf).
  29. Хронология и периодизация в историческото познание като опит за осмисляне на вечността. – В: От икономическа раздробеност и политическо противостоене – към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, 53-61.
  30. Живот, отдаден на науката. Проф. д-р Карл Хайнрих Менгес на 90 години. – Историческо бъдеще, 1998, № 1, 198-207.
  31. България в сблъсъка на цивилизациите. – Ние, год. III, 1999, № 7-8, 19-22.
  32. XV. Yüzyılda Bulgaristan’da Kuman İsimbilimi. – In: Osmanlı, t. IX, 1, Ankara, 1999, s. 374-385.
  33. Cumanian Anthroponymics in Bulgaria During the 15th Century. – In: The Great Ottoman-Turkish Civilisation. Vol. 4: Culture and Arts. Ankara, 1999, 113-126.
  34. Наукометрична ретроспекция на Института по история. - В: Петдесет години Институт по история при БАН, 1947-1997. София: Издателска къща „Гутенберг“, 1999, с. 19-45 [заедно с Антоанета Запрянова и Пенка Пейковска].
  35. Zum 90. Geburtstag von Prof. Dr. Karl Heinrich Menges. – Linguistic Balkanique, 1999/2000, N° 1, 27-37.
  36. По трудния път към възраждането. Българските турци и мюсюлмани в отвоюване на малцинствените си права. – В: Аспекти на етнокултурната ситуация в България – осем години по-късно. София, 2000, с. 190-205.
  37. Българските мюсюлмани в години на преход (1900-1997) Етнокултурни аспекти. – Исторически преглед, 2000, № 3-4, 112-149.
  38. Cumanian Anthroponymics in Bulgaria during the 15th Century. – In: Studia in Honorem Professoris Verae Mutafčievae. Sofia: Amicita, 2001, pp. 315-332.
  39. Към въпроса за характера на степната номадска държава и модела на хсиунг-ну. – В: Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров. Т. 1. София, 2001, с. 47-66 (= Studia Balkanica, 23).
  40. Die religiöse Anrufung (invocatio) in den osmanischen Urkunden. – Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae, 54, 4, 2001, 537-546 (= Festschrift für Lajos Fekete, hrsg. von A. Róna-Tas. Budapest).
  41. Türkische Muslime in Südosteuropa. Das Beispiel der Muslime Bulgariens. – In: Raumstrukturen und Grenzen in Südosteuropa, hrsg. von Cay Lineau. München, 2001, S. 231-243 (= Südosteuropa-Jahrbuch, Bd. 32).
  42. Quelques remarques sur l’étude du Mefküre Mollova „La véracité graphique turke du Codex Cumanicus, prouvée par les turkismes en bulgare“. – Linguistique balkanique, 41, 3, 2001, 223-238.
  43. Bulgar Tarihinde Kumanlar (XI.-XIV. Yüzyıllar). – In: Türkler, II, 13: Doğu Avrupa’da Türkler. Ankara, 2002, s. 796-809.
  44. Kumans in Bulgarian History (Eleventh-Fourteenth Centuries). – In: The Turks, Vol. 1: Early Ages, Part 9: Turks in East Europe. Ankara, 2002, pp. 680-689.
  45. Турски „приноси“ към българската история. – В: История на българите. Изкривявания и фалшификации, част 1. София, 2002, с. 158-169.
  46. Българските турци и мюсюлмани в края на ХХ век. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. София, 2003, 117-126.
  47. Zu den Identitäten, Identitätswandlungen und Identitätsproblemen bei den Muslimen in Bulgarien. – In: Religion und Kulturen in Südosteuropa. Nebeneinander und Miteinander von Muslimen und Christen. Berlin, 2003, S. 53-59.
  48. За куманския етноним и неговата интерпретация. – В: Турция, Балканите, Европа: История и култура. Изследвания в чест на професор Дженгиз Хаков. София, 2003, с. 405-421.
  49. Codex Cumanicus. История изучения. – В: Материалы по археологии, истории и этнографии Таврии. Вып. Х. Сб., Ред.-сост. А. И. Айбабин, В. Н. Зинько. Симферополь, 2003, с. 481-505.
  50. Евразийският свят до появата на тюрките. – Историческо бъдеще, 2003, № 1-2, 3-45; 2004, № 1-2, 3-46.
  51. Между Иран, Туран и Древния Изток в търсене на българския етногенезис. – В:  (Civitas Divino-Humana. In Honorem Annorum LX Georgii Bakalov (В чест на професор Георги Бакалов). София, 2004, с. 485-499.
  52. Бележки относно корелацията между хуни и х[с]иунг-ну (Към историографията на въпроса). – В: 50 години специалност тюркология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Юбилеен сборник. София, 2004, с. 269-287.
  53. Der Codex Cumanicus in der Forschungsgeschichte. – In: Il codice Cumanico e il suo mondo. Atti del Colloquio internazionale (Venezia, 6-7 dicembre 2002) a cura di Felicitas Schmieder e Peter Schreiner. Roma: Edizioni di Storia e Letteratura, 2005, pp. 3-44 (= Centro Tedesco di studi veneziani - Ricerche, 2).
  54. Куманите в българската история, ХІ-ХІV век. – Исторически преглед, 2005, № 5-6, 3-25.

  55. Einiges zur Entwicklung der politischen Kultur in Bulgarien. – In: Politische Kultur in Südosteuropa. Identitäten, Loyalitäten, Solidaritäten. Frankfurt am Main: Peter Lang GmbH, 2006. S. 195-214 [= Schriftenreihe der Kommission für südosteuropäische Geschichte, hrsg. von Alois Mosser, Bd. 3].

  56. Половци – Кумани – Кипчаки,  или как се съвместява несъразмеримото. – В: Научни изследвания в чест и в памет на академик Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”, София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново: Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий", 2006, с. 353-362.

  57. Die Minderheiten in Bulgarien aus historischer Sicht und in der Gegenwart. – In: Der Transformationsprozess in Bulgaria und der Weg in die EU, Hrsg. von P. Bachmayer, A. Schwarcz, A. Tcholakova. Wien, 2006, 283 S. (= Miscellanea Bulgarica, 18), S. 69-77 (Tagung "Bulgarien auf dem Weg in die EU. Fortschritte und Rückschläge". 10-11. Mai 2001, Wien).
  58. Gegenwärtige Transformationsprozesse bei den Minderheiten in Bulgarien. – In: Der Transformationsprozess in Bulgaria und der Weg in die EU, Hrsg. von P. Bachmayer, A. Schwarcz, A. Tcholakova. Wien, 2006, 283 S. (= Miscellanea Bulgarica, 18), S. 85-99 (Tagung "Der Umbruch 1989 und der Transformationsprozess in Bulgarien". Wien, 10.-11. Oktober 2002).
  59. Кумани и куманология – идентификационни проблеми. – В: Известия на Българска орда. София, год. ХІІІ, кн. 1 (69), 2007, 30-36.
  60. Бали Ефенди и неговото време. - В: Път, 8, 2008, 18-23 (доклад от Научната конференция "Бали Ефенди Софийски", Софийски университет "Св. Климент Охридски", 27-28 май 2006).
  61. Probleme der Forschung auf dem Gebiet der Geisteswissenschaften. - In: Forschung in Bulgarien und Rumänien: Probleme und Perspektiven nach dem EU-Beitrit. Humboldt-Kolleg (Sofia, 30. November - 2. Dezember 2007). Sofia 2008, S. 91-102 [заедно с Лора Тасева].
  62. Държава и Църква в българската история. – В: Пътят на България: Църква - Държава - Общество / Bulgarien auf dem Weg: Kirche - Staat - Gesellschaft. Варна - Виена / Varna - Wien, 2008, с. 115-129.
  63. Staat und Kirche in der bulgarischen Geschichte. – In: Пътят на България: Църква – държава – общество / Bulgarien auf dem Weg: Kirche – Staat – Gesellschaft. Варна –Виена / Varna –Wien, 2008, S. 131-146.
  64. За европейското и неевропейското в българското културно пространство. - В: Приобщаване на българските граждани към европейските културноисторически ценности. София: Университетско издателство "Стопанство", 2008, с. 33-40. (http://209.85.129.132/search?q=cache:D7kF4-bkdp8J:www.ips.bg/4-Valeri%2520Stoianov.doc+DOC]+V0004,+70:20&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg)
  65. Турското население. – В: История на България, т. ІХ. История на България, 1918-1944 г. Дял ІІІ. Българският национален въпрос - общности и организации. Гл. ІV. Малцинствени етнически и религиозни общности в България. § 1. София (...., 24 с.).
  66. Българите мюсюлмани. – В: История на България, т. ІХ. История на България, 1918-1944 г. Дял ІІІ. Българският национален въпрос - общности и организации. Гл. ІV. Малцинствени етнически и религиозни общности в България. § 4. София (..., 22 с.).

  67. Към ранната история на ДПС. Опит за фактографичен очерк. - В: Историята - професия и съдба. В чест на чл. кор. д.ист.н. Георги Марков. София: Тангра - ТанНакРа, 2008, с. 631-660.

  68. Rroma. Трансформация и резистентност на едно надрегионално малцинство. - В: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Константин Косев. София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2009, с. 296-314.

  69. Завръщане към началата (Един документ на Махмуд ІІ от 1241 г.х. [1826 г.] в секционната библиотека по „История” към Хумболтовия университет в Берлин). – В: Интердисциплинарни диалози на историята. Сборник в чест на ст. н. с. ІІ ст. д-р Антоанета Тодорова-Запрянова. София, 2009, с. 328–345.
  70. Die russische Historiographie über die Kočevniki - ein Beitrag zur Ideengeschichte des späten Zarenreichs. - In: Bulgarian Historical Review, 40, 2010, No. 3-4 (под печат, 26 с.)
  71. Към въпроса за периодизацията на българската история. Опит за един културно-политически подход. - В: Сборник в чест на 70-годишнината на проф. дин Димитър Игнатовски. В. Търново: изд. Фабер, 2011, с. 137-153.
  72. Кратки бележки относно произхода на орхоно-енисейското писмо. - Във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, с. 483-495.
  73. Началото под знака на Лъва. - Във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 1, с. 507-517.
  74. Българската дипломатика и средновековното българско документопроизводство. – Във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 71-85.
  75. Външни белези на средновековните български документи. – Във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 87-102.
  76. Структура и дипломатически формуляр на средновековните български документи. – Във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 103-144.
  77. Автентичността на средновековните български документи. – Във: Valeristica Polyhistorica, 2011, т. 2, с. 145-188.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Нов принос към ислямската дипломатика (L. FEKETE. Einführung in die persische Paläographie. 101 persische Dokumente. Aus dem Nachlaß des Verfassers herausgegeben von Georg Hazai. Akadémiai Kiadó: Budapest 1977, 594 S.). – Помощни исторически дисциплини, 3, 1981, 303-306.
  2. Международен конгрес за азиатски и североафрикански проучвания. – Исторически преглед, 1987, № 1, 106-109.
  3. П. ДОБРЕВ. Стопанската култура на прабългарите. София, 1986. – Исторически преглед, 1987, № 2, 102-105.
  4. Международна научна конференция по проблемите на османското наследство в Югоизточна Европа. – Исторически преглед, 1988, № 4, 108-110.
  5. W. POHL. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567-822 n. Chr. Verlag C. H. Beck: München 1988, 529 S. – Исторически преглед, 1991, № 7, 95-99.
  6. За куманите в Източна Европа: С. А. ПЛЕТНЕВА. Половцы. Москва 1990, 208 с. – Исторически преглед, 1992, № 1-2, 182-190.
  7. Историята на Източна Европа в немскоезичния свят [E. OBERLÄNDER (Hrsg.). Geschichte Osteuropas. Zur Entwicklung einer historischen Disziplin in Deutschland, Österreich und der Schweiz, 1945-1990. Franz Steiner Verlag: Stuttgart 1992, 350 S. (= Quellen und Studien zur Geschichte der östlichen Europa, Bd. 35)]. – Исторически преглед, 1992, № 6, 105-107.
  8. Отново нищо ново от „възродителите“ (Димитър СтоЯнов. Заплахата. Великодържавният национализъм и разузнаването на Турция против България. София: Албатрос, 1997, 303 с.). – Капитал, год. V, бр. 29, 21-27 юли 1997, с. 56.
  9. Виден представител на българистичните изследвания [По повод изложбата, посветена на живота и делото на проф. д-р Геза Фехер]. – Македония, бр. 5 от 4 февруари 1998, с. 7.
  10. Tempora incognita de populi indefiniti (А. СТАМАТОВ. Tempora incognita на ранната българска история. София, 1977, 143 с., 9 приложения). – Историческо бъдеще, 1998, № 2, 195-211.
  11. Religion – ein deutsch-türkisches Tabu? / Türk-Alman İlişkilerinde Din Tabu mu? Deutsch-Türkisches Symposium 1996. Edition KÖRBER-STIFTUNG. Hamburg 1997, 384 S. Религията – едно германско-турско табу? Германско-турски симпозиум 1996. Изд. на Фондация Кьорбер. Хамбург, 1997, 384 с. – Исторически преглед, 1999, № 1-2, 251-257.
  12. Нов труд за българите мюсюлмани: Михаил ГРУЕВ. Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим (1944-1959). София: ИК „Кота“, 2003, 262 с. – Исторически преглед, 2004, № 3-4, 261-268.
  13. Die Albaner in der Republik Makedonien: Fakten, Analysen, Meinungen zur interethnischen Koexistenz. Hrsg. von Thede Kahl, Izer Maksuti, Albert Ramaj. Wien – Münster: LIT Verlag Berlin, 2006, 296 S. (= Wiener Osteuropa Studien, hrsg. vom Österreichischen Ost- und Südosteuropa Institut, Bd. 23). – Bulgarian Historical Review, 2008, № 1-2, 218-224.
  14. L’Asie centrale dans le passé et aujourd’hui (Zentralasien. 13. bis 20. Jahrhundert. Geschichte und Gesellschaft. [Asia Centrale. 13éme jusque 20éme siècles. Histoire et société]. Hrsg. von Bert Fragner und Andreas Kappeler. Verein für Geschichte und Sozialkunde & Promedia Verlag. Wien 2006, 227 S. (= Edition Weltregionen, Bd. 13). – Bulgarian Historical Review, 2009, N° 1-2, 202-217.
  15. Лице от кавказка националност (С. И. Муртузалиев. Проблемы идентичности „кавказцев” и „россиян”. Махачкала: „Формат”, 2010, 183 с.). – Bulgarian Historical Review (под печат, 12 с.).
  16. Преоткриване на първопроходниците (Laios Thallóczy – der Historiker und Politiker. Die Entdeckung der Vergangenheit von Bosnien-Herzegowina und die moderne Geschichts­wissenschaft. Hrsg. Dževad Juzbašić, Imre Ress. In Zusammenarbeit mit Andreas Gottsmann. Sarajevo – Budapest, 2010, 262 S.). – Bulgarian Historical Review (под печат, 11 с.).

Г. ДОКЛАДИ ОТ НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ:

  1. Die Entwicklung des Bulgaren-Ethnonyms. Grundlagen einer Hypothese. – In: Proceedings of the 32nd International Congress for Asian and North African Studies. Hamburg, 26th-30th August 1986. Edited by A. Wezler and E. Hammerschmidt. Franz Steiner Verlag: Stuttgart 1992, S. 618-619 (= Zeitschrift der Deutschen Morgenländische Gesellschaft. Supplement 9).
  2. Турците в България. – Във: Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. София, 1995, с. 247-251.
  3. Българският етноним в светлината на една еволюционна теория. – В: Памирските корени на древните българи. София: ИКК Славика-РМ, 1996, 76-110.
  4. Българите мюсюлмани (помаци) във визира на балканската етническа политика. – В: Кръгла маса Българите и ислямът (София, 4 април 1999).
  5. Historiaj aspektoj de la balkana loĝantaro. – In: TEJO-seminario: Balkana junulara agado por kulturo de paco, Varna, Bulgario 1-8 septembro 2000. Raporto. Varna, 2001, pp. 19-20.
  6. Die Muslime am Balkan als eine überregionale Minderheit. Probleme der Identifizierung. Vortrag, gehalten am 19. Mai 2004 im Institut für osteuropäische Geschichte an der Universität Wien vor der Berufungskommission zur Besetzung der Planstelle eines Universitätsprofessors für südosteuropäische Geschichte (Nf. Prof. M. D. Peyfuss).
  7. Kumanen und Kumanologie. Identifikationsprobleme. Сказка, изнесена на 26 май 2004 г. в рамките на „Lectorium Bulgaricum“, организиран от Българския изследователски институт в Австрия, Сдружението „Приятели на Дом Витгенщайн” и Българското културно дружество във Виена „Кирил и Методий”.
  8. Über die bulgarisch-türkischen Wechselbeziehungen durch die Jahrhunderte. – In: Avrupa’daki Türkiye: Tarih, Kültürel İzler ve Kimlik / Die Türkei in Europa: Geschichte, Kultur und Identität. Tagung: Ankara, 13 Dezember 2004.
  9. Kumanen und Kumanologie. Über die kumanische ethnische Komponente auf dem Balkan. – доклад, изнесен на организираната от Хумболтовия Съюз в България конференция „Challenges to the Science in South-East European Countries before their Membership In The European Union”. – В: International Humboldt Conference “Challenges To The Science in South-East European Countries Before Their Membership In The European Union” (Sofia, Bulgaria, 14-16 October 2005). Book of Abstracts, Sofia 2005, p. 15
  10. Щрихи към въпроса за турското и мюсюлманско малцинство. – В: Кръгла маса „Светът в преход – традиции и промени” (София, 18 ноември 2008).
  11. Die Minderheiten in Bulgarien – Einblick in die gegenwärtige Lage. – In: Internationale wissenschaftliche Konferenz „1989-2009. Bulgarien – 20 Jahre danach“, Wien, 15.-17. April, 2009.
  12. Zur Frühgeschichte der BRF – Minderheiteneliten im Wechsel. – In: Унгаро-българска научна конференция „Политически, социални, икономически и културни елити в империите в Централна и Източна Европа през ХVІІ-ХХІ в.” Budapest, 14-15.05.2009.
  13. Minderheiten in Bulgarien aus historischer Sicht und in der Gegenwart – лекция пред група университетски и гимназиални преподаватели, намиращи се на посещение в България, организирано от Института по политология на Universität Klagenfurt, (София, 1 септември 2009, СУ „Св. Климент Охридски”, зала 1).
  14. Die Orthodoxie im öffentlichen Raum Südosteuropas nach der Wende. - In: Internationale Tagung "Sakralisierung des öffentlichen Raums in Südosteuropa nach der Wende 1989". Graz, 16.-18.09.2010 (Statement bei der Schlussveranstaltung im öffentlichen Podium, am 17.09.2010).