Бета версия

	С решение на Президиума на БАН (протокол № 3, т. 8 от 6 юли 1973 г.) се създава самостоятелен сектор "Помощни исторически дисциплини". Поставена е задачата за функционална интеграция със специалистите, разпръснати в други звена на БАН, Софийски Университет "Св.Климент Охридски", Главно Управление на Архивите при МС, Български Исторически Архив и пр. Фактор за подобно научно коопериране е поредицата "Помощни исторически дисциплини" (том 1-5, 1979, 1980, 1981, 1986, 1991 г.). Нейните организация, координация, съставителство и редакция се осъществяват от К. Георгиев (гл. редактор) и А. Запрянова (член на редколегията). Първоначално изданието се финансира от Единния Център по История, а по-късно от Института по история. Поредицата е едно от малкото периодични издания в България, чиито томове се индексират от "American Historical Abstracts".
	"Помощни исторически дисциплини" е единственото по рода си издание в България, в което се осветляват теоретичните и приложните проблеми, произтичащи при работата с различните по произход, вид, време и адресат документални паметници. Публикациите дават знания за всички хуманитарни области, които се основават на исторически извори. Това определя и широкия читателски кръг - специалисти по гражданска история, литературознание, лингвистика, етнография..., архивни и музейни работници, учители, студенти, практици от генеалогични и хералдични дружества.
	Актуално звучат програмните цели и многостранната насоченост на поредицата. формулирани в уводната статия на първия том. Според една от тях "изворознанието и много от помощните исторически дисциплини са традиционни отрасли на историческата наука. Те имат специфични технологични проблеми. Но тези дисциплини продължават да се развиват и обогатяват наред с новоутвърдили се, съобразно с постиженията на съвременното научно познание. Това обективно се налага от все по-дълбокото проникване и изследване на историческите обекти, от все по-пълното самоопознаване и усъвършенстване на изследователския процес, чиято изворова база непрекъснато се разширява" (С., 1979, с. 15).
	Поредицата "Помощни исторически дисциплини" дава възможност на широката читателска аудитория в България да се запознае с развитието на тези области на знанието в Германия, Полша, Русия, Румъния чрез статиите на чуждестранните специалисти. В рубриката "В творческата лаборатория на изследователя" се разкрива отношението на видни български учени, както и на руския акад. Д. С. Лихачов към изворите на историята, очертават се методологичните задачи на изворовото познание. Те ще останат като документи на своето време за историята на българската историческа мисъл. Самата поредица "Помощни исторически дисциплини" е модел "за постоянно действащ "център", който интегрира изследователските усилия на специалисти от различни институции и области на знанието към една цел - решаването на теоретико-приложните проблеми на емпиричния и теоретичния етап на историята и нейните науки.
	Поредицата излиза на български език с резюмета на руски и немски езици.
	Институт за исторически изследвания©