Изследователската дейност на секцията е насочена към цялостно проучване историята на Третата българска държава -  парламентарно-политическа система, държавни институции, обществен живот, икономическо развитие, външна политика и дипломация, култура.

        Секцията е създадена с основаването на Института по история като секция по “Нова българска и обща история”. През 1950 г. е обособена като секция по “Нова и най-нова българска история”, със задача да изследва историята на българския народ от Възраждането до съвременността. От 1963 г. е  секция по “Нова българска история”, а обсегът на научно-изследователската й дейност е ограничен от Освобождението до Октомврийската революция (1917). През 1978 г. наименованието на секцията е променено на “История на България при капитализма”. Периодът на изследване е разширен до 9 септември 1944 г. Към секцията са създадени четири проблемни групи: Обществено-икономическо и вътрешно-политическо развитие на България; Външна политика на България; Националноосвободително движение и Културно развитие на  България. През 1980 г. проблемна група “Националноосвободително движение след Берлинския конгрес” се отделя като самостоятелна секция. През 1990 г. секцията възвръща старото си име “Нова българска история”.

        Сред основателите на секцията са акад. Д. Косев, акад. Хр. Христов, проф. Кр. Шарова, проф. В. Паскалева, проф. В. Божинов и др.

        Ръководители на секцията последователно са: акад. Хр. Христов (1950-1954 г.); ст. н. с. ІІ ст. Я. Йоцов (1954-1971 г.); проф. В. Божинов (1971-1981 г.); проф. Д. Мичев (1981-1988); ст. н.с. І ст. Д. Петрова (1988-1993 г.); ст. н. с. І ст. Ст. Грънчаров (1993-1995 г.), ст. н. с. І ст. Е. Стателова (1995 – 2008) и ст. н. с. ІІ ст. д-р Василка Танкова (от 2008).