СЕКЦИЯ "НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ"

            Секция “Нова българска история” няколкократно е променяла тематичния и хронологичния обхват на научно-изследователската си дейност. До създаването на секции “Възраждане”, “Нова обща история”  и “Най-нова българска история” проблемите на тези периоди са разработвани в секцията, което е отразено и в нейното наименование през  годините. Тук са започнали научната си дейност изявени по-късно изследователи на периода ХV-ХVІІІ в. като проф. Бистра Цветкова, защитила своя дисертационен труд през 1952 г. и ст.н.с. І ст. д-р Страшимир Димитров, аспирант на акад. Димитър Косев, защитил кандидатската си дисертация през 1956 г. Като аспирант в секцията подготвя своята кандидатска дисертация и проф. д.и.н. Виржиния Паскалева, утвърден изследовател на новата обща история. Една част от основателите на секцията, които започват научния си път с изследвания по нова българска история, като акад. Николай Тодоров, проф. д-р Крумка Шарова, акад. Веселин Хаджиниколов, проф. Жак Натан, впоследствие се ориентират към други периоди от българската история, към балканистиката, етнографията, стопанската история и т.н.

              Освен споменатите изследователи, в секцията са работили и са се изградили като учени с безспорен авторитет академиците Димитър Косев и Христо Христов; професорите и старши научни сътрудници І степен Туше Влахов, Воин Божинов, Йоно Митев, Любомир Панайотов, Добрин Мичев, Цветана Тодорова, Димитрина Петрова, Радослав Попов, Васил Василев, Андрей Пантев, Райна Манафова, Витка Тошкова, както и старши научните сътрудници ІІ степен - Ярослав Йоцов, Кирил Ламбрев, Нико Ников, Елена Диловска, Горан Тодоров, Владислав Топалов, Константин Пандев.

              Към 2006 г. действащият научен състав на секцията е представен от чл.кореспондент Георги Марков; старши научните сътрудници І степен Елена Стателова и Стойчо Грънчаров; старши научните сътрудници  ІІ степен Веска Николова, Димитър Луджев, Василка Танкова, Паша Кишкилова, Лизбет Любенова, Иван Танчев, Румяна Конева, Йорданка Гешева и Росица Стоянова; младшите сътрудници Румяна Първанова, Даниел Вачков и Мартин Иванов. Със своите изследвания всички те утвърждават името на секцията като едно от най-авторитетните научни звена, разработващи проблемите на новата българска история.

              Ранните публикации на сътрудниците на секцията са свързани с разработването на проблеми на работническото, профсъюзното и младежкото революционно движение  (К. Ламбрев, Я. Йоцов, В. Хаджиниколов, Цв. Тодорова), дейността на БРСДП (В. Паскалева), селските вълнения и бунтове в края на ХІХ в. (Хр. Христов), отражението на руските революции 1905 и 1917 г. и революционната криза в България (Хр. Христов, В. Хаджиниколов), въстанията срещу Деветоюнския преврат (Е. Диловска, Д. Косев) и пр. Някои от посочените автори по-сетне трайно се ориентират към този проблемен кръг. Към такива теми са насочени и едни от първите докторанти на секцията, защитили дисертациите си по нова българска история през 50-те години – В. Василев, Вл. Топалов, Цв. Тодорова. От края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. са отпечатани и техните първи авторски монографии, посветени на други, неизучени все още исторически проблеми -  на Воин Божинов “Политическата криза в България през 1943-1944 г.” и “Защитата на националната независимост на България 1944-1947 г.”;  на Горан Тодоров “Временното руско управление  в България 1877-1879 г.” (1958 г.); на Цветана Тодорова “Обявяване на независимостта на България  през 1908 г. и политиката на империалистическите сили” (1960 г.); на Христо Христов “Аграрните отношения в Македония през ХІХ и началото на ХХ в.” (1964 г.).

              В различни сборници, като “Изследвания в чест на Марин Дринов” (1960 г.), “Из миналото на българо-мохамеданите в Родопите”(1958 г.), “Освобождението на България от турско иго 1877-1878 г./” (1959 г.), “Октомврийската революция и българо-съветската дружба” (1967 г.), са включени публикации на почти всички членове на секцията. Много статии излизат и в историческата периодика, включително и в чужбина. Започва издаването и на документи  - “Димитър Благоев .1875-1924 г.” (1956 г.), състав. Е. Диловска и колектив; “Великата октомврийска социалистическа революция и революционните борби в България 1917-1919” (1957 г.), състав. Е. Диловска и колектив; “Документи за българската история из германските архиви 1829-1877” (1963 г.), състав. Хр. Христов, В. Паскалева; “Документи за обявяване независимостта на България 1908 г. Из тайния кабинет на княз Фердинанд” (1968 г.), състав. Цв. Тодорова и Е. Стателова.

              През 70-те и до края на 80-те години се осъществява съществен напредък в разработването на новата българска история. Разширява се тематиката на изследванията и се увеличава съставът на секцията с успешно защитилите през 70-те години докторанти Елена Стателова, Витка Тошкова (преминала към друга секция), Веска Николова, Милен Куманов, Георги Марков, Андрей Пантев (по-късно преминал на работа в СУ), Константин Пандев, Методи Петров, Райна Манафова (преминала към друга секция). Членове на секцията стават Иван Танчев, от ИИ на БКП, Паша Кишкилова, от Института по балканистика, Стойчо Грънчаров и Лизбет Любенова, от други звена в Института, и Василка Танкова, успешно защитила дисертация като свободен докторант на секцията. В. Божинов и Цв. Тодорова стават доктори на историческите науки през 70-те години, а през 1983 г. същата степен защитава и Е. Стателова. Към научния състав на секцията се включват и прехвърлилите се от други научни звена хабилитирани учени Д. Мичев, вече професор, и Д. Петрова, доцент от СУ.

              Започналата работа по написването на 14-томната „История на България” насочва и усилията на членовете на секция “Нова българска история” към събирането на материали в български и чуждестранни архиви. Сътрудници на секцията са членове на Главната редакция, на редколегиите на излезлите от печат т. VІІ и VІІІ  и на подготвяния понастоящем ІХ том (В. Божинов, Е. Стателова, Ст. Грънчаров, Цв. Тодорова, Г. Марков, Р. Попов). Автори в посочените томове са В. Божинов, Г. Тодоров, Вл. Топалов, К. Ламбрев, Й. Митев, Цв. Тодорова, Е. Стателова, В. Николова, Ст. Грънчаров, Г. Марков, Ив. Танчев, Р. Стоянова, Р. Първанова, Р. Конева, Д. Вачков, Й. Гешева и М. Иванов.

              Членовете на секцията имат съществен принос в изясняване на базови и неизследвани проблеми от политическата, стопанската и културната история на Третата българска държава, като: развитието на  Княжество България и Източна Румелия до Съединението, Съединението през 1885 г., българската криза 1886-1887 г., ролята на монарха в политическия живот, парламентарната демокрация и партийните режими, обявяването на независимостта през 1908 г., дипломацията и междудържавните отношения, историята на външните заеми и пр. Към секцията е създадена проблемна група “Националноосвободително движение след Берлинския конгрес” и е поставено началото на разработване на българския национален въпрос в неговия български, балкански и европейски контекст, както и в негова многостранност

              Някои от по-важните публикации, излезли през 70-те и 80-те години са: на В. Божинов “ Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1912 г.”; на Цв. Тодорова “Дипломатическа история на външните заеми на България 1888-1912”; книгите на Е. Стателова “Политика,партии, печат на българската буржоазия 1909-1912”, “Дипломацията на Княжество България 1879-1886”, “Източна Румелия /1879-1886/. Икономика, политика, култура”, “Евлогий Георгиев и свободна България”, на Д.Петрова “БЗНС през периода на икономическата криза 1929-1934” и “Самостоятелното управление на БЗНС 1920-1923”; на Стойчо Грънчаров “Политическите сили и монархическият институт 1886-1894 г.” и “България на прага на двадесетото столетие. Политически аспекти”; на В. Николова “Народната партия и буржоазната демокрация. Кабинетът на Константин Стоилов /1894-1899/”; на Г. Марков “Българо-германски отношения 1931-1939” и “България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912-1913”; на К. Пандев “Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903”, на А. Пантев “Англия срещу Русия на Балканите 1879-1894” и мн.др.

              Натрупаният изследователски опит, осъществените специализации в редица европейски страни – Франция, Англия, Италия, Чехословакия, Полша, СССР, и в САЩ, задълбочената работа в архивите се реализират и чрез издаването на документални сборници и поредици. Излизат сборникът “Обявяване на независимостта на България през 1908 г.”, със съставители и редакционна колегия Цв. Тодорова, В. Николова, Г. Марков и др. От поредицата “Извори за българската история”, съвместно с Чехословашката академия на науките са публикувани два тома “Чехословашки извори за българската история”, чийто съставители от българска страна са В. Василев и Лидия Манолова, проучвател в секцията. Членовете на секцията В. Божинов, Л. Панайотов, Д. Мичев, К. Пандев са в основата на авторския колектив и редакционната колегия  на сборника от документи и материали “Македония”.

              Ползотворно за научния състав на секцията е участието в национални и международни научни форуми, двустранни научни срещи, юбилеи на исторически събития. Сътрудници на секцията и полски историци обсъждат в София (1972) проблемите на установяването на диктаторски и авторитарни режими в Централна и Югоизточна Европа между двете световни войни; в Париж (1972) се провежда първи симпозиум на тема "Френската политика на Балканите през 1933-1935 г."; учени от секцията се представят с доклади върху проблеми на новата българска история на конференции в Мюнхен, Москва, Берлин, Варшава, Букурещ, на балканистични и славистични конгреси и др.
              Началото на 80-те години в обществен план е белязано със знака на 1300-годишния юбилей от основаването на българската държава. В честването на важното събитие голяма роля се пада на Института по история,  и, в частност, на секцията. За активното участие като организатори и изпълнители са наградени: Д. Мичев - от Президиума на Държавния съвет с юбилеен медал, Й. Митев - с орден "Кирил и Методий", членове на секцията - с орден "1300 години България". Освен честванията на този юбилей секцията е организатор и сътрудниците участват с доклади във форуми, посветени на годишнини от Илинденско-Преображенското въстание, провъзгласяване на независимостта на България (1908) и на Съединението от 1885 г. В Първия и Втория международни конгреси по българистика, както и в Първия конгрес на Българското историческо дружество изследователите от секцията респектират не само с активното си участие, но и с модерния прочит на историята на Третото българско царство.

              След промяната през 1989 г., и по-специално, с премахването на цензурата върху научните проекти и публикации, се появяват нови тематични полета, свързани с изучаването на проблеми от областта на историческата антропология, родознанието, културологията, социалната история. Разработват се биографии на български политици, обществени, военни и църковни дейци. Наред с утвърдените до това време учени, в научноизследователската работа на секцията се включват и по-младите сътрудници на секцията В. Танкова, Й. Гешева, Р. Конева, Р. Стоянова, Р. Първанова, И. Танчев, Д. Вачков и М. Иванов. Възможността за работа по проекти, финансирани от различни фондации и институции, увеличава научната продукция. В резултат на съвместната дейност с фондация “Отворено общество” излизат книгите “История на българската дипломация 1879-1913 г.”, с автори Е. Стателова, В. Танкова и Р. Попов; документалният сборник “Другата България. Документи за организациите на българската политическа емиграция 1944-1989”, подготвен от авторски колектив с научен ръководител Е. Стателова, два тома на енциклопедията “Дарителството. Дарителски фондове и фондации  в България 1878-1951 г.”, подготвени от авторски колектив с ръководител В. Николова, и др. Учени от секцията, съвместно с Министерство на външните работи, издириха и публикуваха  корпус от документи “Външната политика на България”, Т.1.1879-1886.; Т.2 .1886-1887; Т.3,ч.1.1887-1890 и Т.3, ч.2 .1890-1894.  В общ проект с Главно управление на архивите, финансиран от МОН, -  “Бялата емиграция в България”, в който участва Л. Любенова, - са издадени мемоарите на княз Ратиев. С финансовата подкрепа на МОН е издаден и документалният сборник “Екзарх Стефан І Български”, в чийто съставителски колектив е  Л.  Любенова.

              Членовете на секцията участват в съвместни научни проекти с Румънската академия на науките (П. Кишкилова), с Молдовската академия (Д. Гоцева), с Института по славяноведение и балканистика-РАН (Л. Любенова), с Австрийската академия (Р. Конева)и др.

              От началото на 90-те години и до днес членовете на секцията са публикували внушителен брой монографични трудове по важни въпроси от историята на Третата българска държава. Пълните библиографски данни за изданията могат да се намерят на страницата на всеки един от авторите. Все през този период са публикувани и защитените като големи докторати трудове на Ст. Грънчаров „Балканският свят. Идеи за държавност, национализми и развития от началото на ХІХ век до края на Първата световна война. Съпоставителен разказ”( 2001), В. Николова “Между консерватизма и либерализма. Народната партия 1894-1920”(2004) и Д. Луджев “Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на ХХ в.”(2005). Приносен характер в изследването на политическата, стопанската и културната история имат и публикуваните книги на Г.Марков, Е.Стателова, Р.Попов, В.Танкова, П. Кишкилова, Ив. Танчев, Р. Конева, Р. Стоянова и М. Иванов. Над 20 книги са издадените спомени и дневници, както и документални сборници. Най-активно в подготовката на подобен род издания участват Е. Стателова, Р. Попов, Ст. Грънчаров, В. Николова, П. Кишкилова, В. Танкова и Л. Любенова.

              По традиция членовете на секцията участват активно в научни форуми у нас и в чужбина. Ще споменем само някои от тях. “Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие (ХVІІІ – ХХ век)”. Солун, 2000; Международна конференция “Бялата емиграция и българският културен процес” 2000; Международна конференция Българистиката в зората на ХХІ век. Българо-американската перспектива, С. 2000; Международна конференция на “Фонд Достоевски”, Москва 2004 г.; Международна конференция в Брауншвайг, 2004 г.; 125 дипломатически отношения между България и Австрия, Виена 2004 г.; Международна научна конференция Благотворителност, обществено подпомагане, социална работа в България, Благоевград, 2004 г. и мн. др.

              Висококвалифицираните и утвърдени учени от секцията са подготвили в периода 1995-2004 г. 3 редовни и 6 свободни докторанта, които са защитили успешно. В момента в секцията се обучава 1 редовен докторант – Владимир Златарски и са зачислени 3 докторанта на самоподготовка.

              Почти целият хабилитиран състав на секцията е ангажиран с участие в различни експертни органи и редакционни съвети.  В университетите в страната са преподавали и преподават Г. Марков /в СУ, НБУ, ВА и НАТФИЗ/, Ст. Грънчаров /ПУ-филиал Смолян/, Л. Любенова /СУ, ПУ- филиал Смолян, ЮЗУ, Висше училище по библиотекознание и информационни технологии/, Р. Конева /ЮЗУ, ВСУ/, В. Танкова /ПУ/, Д. Луджев /СУ, УНСС/, Р. Попов /ШУ и Славянски университет/.

              В изследователската стратегия на секцията за близките години водещо място има научният проект “България по пътя на модернизацията 1878-1944”, чрез който ще се разкрият нови аспекти от историята на нова България. В напреднал етап е и подготовката на т. ІХ на многотомната „История на България”, с който хронологически ще бъде завършена частта до Деветосептемврийския преврат 1944 г.