|
|
In memoriam
След дълго
боледуване, на 68 години, почина докторът на историческите науки,
старши научен сътрудник І степен в Института по история при БАН
ЕЛЕНА БОЯНОВА СТАТЕЛОВА
Елена
Стателова бе сред най-изявените, утвърдени и популярни представители на
модерната българската историография, постигнали съществени научни
резултати в областта на хуманитаристиката. Тя навлиза в науката в края
на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. и още в тези първи години
заема престижно място сред изследователите на новата българска история.
Научните приноси от проучванията на ст.н.с.І ст. дин Е. Стателова са
познати, използвани и широко цитирани от руски, италиански, гръцки,
сръбски, румънски и унгарски учени, а много от статиите й са отпечатани
в сръбски, гръцки, австрийски и румънски научни издания.
Стателова е
историк, чиито изследвания обхващат времето от възстановяването на
Третата българска държава през последната четвърт на ХІХ в. до края на
ХХ в. Разположено в тези широки хронологични граници, нейното творчество
се откроява с богатството от теми и идеи, които могат да бъдат разчетени
още в най-ранните й публикации, посветени на историята на българската
журналистика и на периодичния печат.
Впоследствие, на пръв поглед изненадващо, Стателова насочва своя поглед
към отношенията на България с балканските й съседи и с великите сили.
Всъщност обаче още в посочената първа книга - “Политика, партии, печат
на българската буржоазия 1909 -1912” (изд. 1973 г.) - тя е демонстрирала
не само подчертан интерес към историческия развой на българската външна
политика, но и задълбочено познаване на нейните цели, методики и
практики. Така че съвсем закономерно идва и следващото й голямо
изследване на тема:“Дипломацията на Княжество България 1879-1886”,
отпечатано през 1979 г. Монографията е преценена от научната критика
като безспорен успех както за авторката, така и за българската
историография. Това изследване и до днес продължава да бъде базовото и
най-сериозно проучване на външнополитическите стратегии на българската
държава при управлението на княз Александър І (1879-1886).
По-сетне,
макар да се ориентира към много други теми, Е. Стателова запазва своя
траен интерес към външната политика на нова България. Сумарният
резултат от дългогодишните й занимания е, че тя става ръководител и
основен автор в мащабно проучване, намерило материален израз в обемистия
труд “История на българската дипломация 1879-1913 г.”(изд.1994 г.). В
него за първи път в нашата научна книжнина цялостно, последователно и
пространно се експонира ролята на българската дипломация и нейното
неподражаемо участие в развитието и утвърждаването на Българското
княжество (после Царство), във възприемането и обективното третиране на
България като равноправен и равностоен член на европейската общност от
суверенни държави.
С течение
на годините научните замисли на Стателова придобиват все по-широка
обществена значимост и това е видно от монографичните й проучвания за
политиката, икономиката и културата на Източна Румелия и за Съединението
през 1885 г. На тази проблематика тя посвещава две книги (“Източна
Румелия (1879-1885). Икономика, политика, култура”, изд.1983 г.;
“Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година”, изд.
1985 г., (в съавт. с А.Пантев), както и множество студии и статии,
включително и документални сборници. С всички тях авторката допринася
твърде много за научното познание и задълбочено опознаване на
българското следосвобожденско общество, на историята на автономната
област Източна Румелия, на Съединението и съединисткото движение от
двете страни на Балкана, което тя разглежда и осветлява в контекста на
общосподеляната българска идея за народна свобода и за държавна
независимост.
Последовател, привърженик и застъпник на най-добрите традиции в науката,
отнасящи се до издирването на всевъзможни първоизточници, преди да
конструира тезите си, Стателова пристъпва към своите разработки след
обстойно обглеждане на всички достъпни архивни материали, публикувани
документи, спомени и материални свидетелства. Нещо повече – в редица
случаи тя става инициатор, участник и/или научен редактор на проекти,
целящи издирването и обнародването на неизвестни за науката извори и
тяхното въвеждане в научно обръщение. Сред публикуваните под нейно
ръководство и с нейно участие сборници следва специално да се отличи
поредицата от дипломатически документи на Министерството на външните
работи. Издадените последователно четири огромни документални корпуса
“Външната политика на България. Документи. Т.1, 1879-1886; Т.2,
1886-1887; Т.3, ч.І, 1887-1892 и ч.ІІ, 1892-1894” получиха високо
признание не само от българските научни среди, но и от широката
международна общественост.
Личностите
са следващият аспект от историографските проучвания на Стателова и между
тях специален интерес представляват ярките фигури “строители на
съвременна България”. Нейните пространни изследвания, включително и за
автора на определението – Симеон Радев, утвърждават не само
собствените й приноси в биографичното направление на българската
историопис, но в определена степен дават тласък на прохождащата у нас
историческа антропология. В продължение на кратък период от време
излизат нейните монографии за благодетеля на българското висше
образование Евлогий Георгиев ( “Евлогий Георгиев и свободна България”,
изд.1987 г.), за държавника, учения, политика и дългогодишен председател
на БАН - Иван Евстратиев Гешов (“Иван Евстратиев Гешов или трънливият
път на съзиданието”, изд.1994 г.), както и книгите й за представителите
на прочутия род Паница, за д-р Константин Стоилов, Петко Каравелов,
Стоян Данев, Христофор Хесапчиев, ген. Никола Иванов и др.
В търсенето
на все нови и нови отговори на неизяснените и/или спорни въпроси в
историята Стателова проявява своята последователна непредубеденост към
миналото и характерната за нея широта на научните занимания. Затова още
в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. тя поема
ръководството на колектив, осъществил голям научен проект за
изследването на икономическата мисъл и стопанския живот в България от
Освобождението до 9 септември 1944 г. Изследване, което подлага на
ревизия и преоценка наложените от марксистката историография постулати,
отнасящи се до спецификата в българската икономика, до т.нар.
държавномоно-полистичен капитализъм и пр.
Почти по
същото време, тя без колебание “посяга” и към твърде щекотливата
(тогава) тема за политическата антикомунистическа емиграция, след 1944
г. морално заличена от аналите на съвременната българска историопис.
Ръководена от принципа за максимално обективно документиране на фактите
и въз основа на тях - обективно подреждане на аргументите в научното
познание, Стателова е вдъхновител, инициатор и научен ръководител на
колектив, който се заема с издирването на лични и обществени емигрантски
архивни фондове и печатни издания, автентично удостоверяващи живота и
политическата дейност на българските изгнаници, установили се в страните
на Европа, Америка и Австралия. В резултат на няколкогодишна неуморна и
настойчива дейност, в България и в българските архивохранилища се
“завърнаха”, т.е. постъпиха за съхранение и общо ползване, уникални
колекции от документални свидетелства. Една част от тях са обнародвани в
документален сборник “Другата България”, изд. 2000 г. През 2002 г. е
отпечатано и монографичното изследване на Е. Стателова за емигрантските
организации “Български национален фронт”, “Българско национално
представителство” и др., което получи признанието на научната и културна
общественост, а интересът към него надхвърли границите на страната и
чрез отзиви бе заявен в редица страни на Европа и Америка.
В своята
четиридесетгодишна дейност като сътрудник в Института по история към БАН
ст. н. с. І ст. дин Елена Стателова има съществени приноси не само за
развитието на българската историческа наука. Не по-малко важно е, че тя
се проявява като учен, който търси различни възможности и участва в
различни формални и граждански иници-ативи, целящи утвърждаването на
обществената значимост на научната историография, усъвършенстването на
организацията на научните изследвания, както и своевременното и
навременно популяризиране на научните постижения. Признанието за тази
експертна и по същество гражданска ангажираност, може да се разчете в
накратко изброените по-долу статистически данни:
От 1995 г.
до 2008 г. Е. Стателова е ръководител на секция “Нова българска история”
в Института по история и дългогодишен член на Научния съвет на
Института. Многократно е избирана за член на Специализирания научен
съвет по нова и най-нова история, на който е била и председател. Била е
член на Историческата комисия към Висша-та атестационна комисия и на
Президиума на ВАК. В качеството си на утвърден учен по българска и
балканска история тя участва в редколегиите на престижните списания
”Bulgarian Historical Review” и “Военноисторически сборник”, на редица
енциклопедични сборници, на многотомната история на България, както и в
Експертния съвет при Главно управление на архивите към МС и в
Експертния съвет при Научния архив на БАН. Ръководила е научни проекти
на редовни и задочни аспиранти, а също и на дипломанти от СУ “Св.
Климент Охридски”. Била е организатор и ръководител на десетки
международни, национални и регионални конференции, симпозиуми и други
научни форуми. На нейната морална и научна подкрепа много млади
изследователи дължат своите първи стъпки и професионално израстване в
науката. |
|