Новини

In memoriam

След дълго боледуване, на 68 години, почина докторът на историческите науки,
старши научен сътрудник І степен в Института по история при БАН

ЕЛЕНА БОЯНОВА СТАТЕЛОВА

Елена Стателова бе сред най-изявените, утвърдени и популярни представители на модерната българската историография, постигнали съществени научни резултати в областта на хуманитаристиката. Тя навлиза в науката в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. и още в тези първи години заема престижно място сред изследователите на новата българска история. Научните приноси от проучванията на ст.н.с.І ст. дин Е. Стателова са познати, използвани и широко цитирани от руски, италиански, гръцки, сръбски, румънски и унгарски учени, а много от статиите й са отпечатани в сръбски, гръцки, австрийски и румънски научни издания.

Стателова е историк, чиито изследвания обхващат времето от възстановяването на Третата българска държава през последната четвърт на ХІХ в. до края на ХХ в. Разположено в тези широки хронологични граници, нейното творчество се откроява с богатството от теми и идеи, които могат да бъдат разчетени още в най-ранните й публикации, посветени на историята на българската журналистика и на периодичния печат.
 Впоследствие, на пръв поглед изненадващо, Стателова насочва своя поглед към отношенията на България с балканските й съседи и с великите сили. Всъщност обаче още в посочената първа книга - “Политика, партии, печат на българската буржоазия 1909 -1912” (изд. 1973 г.) - тя е демонстрирала не само подчертан интерес към историческия развой на българската външна политика, но и задълбочено познаване на нейните цели, методики и практики. Така че съвсем закономерно идва  и следващото й голямо изследване на тема:“Дипломацията на Княжество България 1879-1886”, отпечатано през 1979 г. Монографията е преценена от научната критика като безспорен успех както за авторката, така и за българската историография. Това изследване и до днес продължава да бъде базовото и най-сериозно проучване на външнополитическите стратегии на българската държава при управлението на княз Александър І (1879-1886).

По-сетне, макар да се ориентира към много други теми,  Е. Стателова запазва своя траен интерес към външната политика на нова България. Сумарният  резултат от дългогодишните й занимания е, че тя става ръководител и основен автор в мащабно проучване, намерило материален израз в обемистия труд “История на българската дипломация 1879-1913 г.”(изд.1994 г.). В него за първи път в нашата научна книжнина цялостно, последователно и пространно се експонира ролята на българската дипломация и нейното неподражаемо участие в развитието и утвърждаването на Българското княжество (после Царство), във възприемането и обективното третиране на България като равноправен и равностоен член на европейската общност от суверенни държави.

С течение на годините научните замисли на Стателова придобиват все по-широка обществена значимост и това е видно от монографичните й проучвания за политиката, икономиката и културата на Източна Румелия и за Съединението през 1885 г. На тази проблематика тя посвещава две книги (“Източна Румелия (1879-1885). Икономика, политика, култура”, изд.1983 г.; “Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година”, изд. 1985 г., (в съавт. с А.Пантев), както и множество студии и статии, включително и документални сборници. С всички тях авторката допринася твърде много за научното познание и задълбочено опознаване на българското следосвобожденско общество, на историята на автономната област Източна Румелия, на Съединението и съединисткото движение от двете страни на Балкана, което тя разглежда и осветлява в контекста на общосподеляната българска идея за народна свобода и за държавна независимост.

Последовател, привърженик и застъпник на най-добрите традиции в науката, отнасящи се до издирването на всевъзможни първоизточници, преди да конструира тезите си, Стателова пристъпва към своите разработки след обстойно обглеждане на всички достъпни архивни материали, публикувани документи, спомени и материални свидетелства. Нещо повече – в редица случаи тя става инициатор, участник и/или научен редактор на проекти, целящи издирването и обнародването на неизвестни за науката извори и тяхното въвеждане в научно обръщение. Сред публикуваните под нейно ръководство и с нейно участие сборници следва специално да се отличи поредицата от дипломатически документи на Министерството на външните работи. Издадените последователно четири огромни документални корпуса “Външната политика на България. Документи. Т.1, 1879-1886; Т.2, 1886-1887; Т.3, ч.І, 1887-1892 и ч.ІІ, 1892-1894” получиха високо признание не само от българските научни среди, но и от широката международна общественост.

Личностите са следващият аспект от историографските проучвания на Стателова и между тях специален интерес представляват ярките фигури “строители на съвременна България”. Нейните пространни  изследвания, включително и за автора на определението – Симеон Радев,  утвърждават не само  собствените й приноси в биографичното направление на българската историопис, но в определена степен дават тласък на прохождащата у нас историческа антропология. В продължение на кратък период от време излизат нейните монографии за благодетеля на българското висше образование Евлогий Георгиев ( “Евлогий Георгиев и свободна България”, изд.1987 г.), за държавника, учения, политика и дългогодишен председател на БАН - Иван Евстратиев Гешов (“Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието”, изд.1994 г.), както и книгите й  за представителите на прочутия род Паница, за д-р Константин Стоилов, Петко Каравелов, Стоян Данев, Христофор Хесапчиев, ген. Никола  Иванов и др.

В търсенето на все нови и нови отговори на неизяснените и/или спорни въпроси в историята Стателова проявява  своята последователна непредубеденост към миналото и характерната за нея широта на научните занимания. Затова още в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. тя поема ръководството на колектив, осъществил голям научен проект за изследването на икономическата мисъл и стопанския живот в България от Освобождението до 9 септември 1944 г. Изследване, което подлага на ревизия и преоценка наложените от марксистката историография постулати, отнасящи се до спецификата в българската икономика, до т.нар. държавномоно-полистичен капитализъм и пр.

Почти по същото време, тя без колебание “посяга” и към твърде щекотливата (тогава) тема за политическата антикомунистическа емиграция, след 1944 г. морално заличена от аналите на съвременната българска историопис. Ръководена от принципа за максимално обективно документиране на фактите и въз основа на тях - обективно подреждане на аргументите в научното познание, Стателова е вдъхновител, инициатор и научен ръководител на колектив, който се заема с издирването на лични и обществени емигрантски архивни фондове и печатни издания, автентично удостоверяващи живота и политическата дейност на българските изгнаници, установили се в страните на Европа, Америка и Австралия. В резултат на няколкогодишна неуморна и настойчива дейност, в България и в българските архивохранилища се “завърнаха”, т.е. постъпиха за съхранение и общо ползване, уникални колекции от документални свидетелства. Една част от тях са обнародвани в документален сборник “Другата България”, изд. 2000 г. През 2002 г. е отпечатано и монографичното изследване на Е. Стателова за емигрантските организации “Български национален фронт”, “Българско национално представителство” и др., което получи признанието на научната и културна общественост, а интересът към него надхвърли границите на страната и чрез отзиви бе заявен в редица страни на Европа и Америка.

В своята четиридесетгодишна дейност като сътрудник в Института по история към БАН ст. н. с. І ст. дин Елена Стателова има съществени приноси не само за развитието на българската историческа наука. Не по-малко важно е, че тя се проявява като учен, който търси различни възможности и участва в различни формални и граждански иници-ативи, целящи утвърждаването на обществената значимост на научната историография, усъвършенстването на организацията на научните изследвания, както и своевременното и навременно популяризиране на научните постижения. Признанието за тази експертна и по същество гражданска ангажираност, може да се разчете в накратко изброените по-долу статистически данни:

От 1995 г. до 2008 г. Е. Стателова е ръководител на секция “Нова българска история” в Института по история и дългогодишен член на Научния съвет на Института. Многократно е избирана за член на Специализирания научен съвет по нова и най-нова история, на който е била и председател. Била е член на Историческата комисия към Висша-та атестационна комисия и на Президиума на ВАК. В качеството си на утвърден учен по българска и балканска история тя участва в редколегиите на престижните списания ”Bulgarian Historical Review” и “Военноисторически сборник”, на редица енциклопедични сборници, на многотомната история на България, както и в Експертния съвет при Главно управление на архивите към МС и  в Експертния съвет при Научния архив на БАН. Ръководила е научни проекти на редовни и задочни аспиранти, а също и на дипломанти от СУ “Св. Климент Охридски”. Била е организатор и ръководител на десетки международни, национални и регионални конференции, симпозиуми и други научни форуми. На нейната морална и научна подкрепа много млади изследователи дължат своите първи стъпки и професионално израстване в науката.