СЕКЦИЯ  "БЪЛГАРИТЕ, ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И ЕВРОПА"

НИКОЛАЙ ЖЕЧЕВ, ЕЛЕНА ГРОЗДАНОВА, КРУМКА ШАРОВА, ИЛИЯ ТОДЕВ

Секция "Българите, Османската империя и Европа" (до месец май 2012 г. секция "История на българския народ XV-XIX в." от Института по история към БАН) е формирана през 1960 г., но тя е пряк наследник на самостоятелния дотогава в системата на БАН Институт "Ботев-Левски", присъединен също през 1960 г. към Института по история. Самият Институт "Ботев-Левски" пък води своето начало от Научния институт "Христо Ботев", основан през 1945 г. от група изследователи на личността и делото на Хр. Ботев, между които са Мих. Димитров, Ал. Бурмов, П. Динеков и др. Председател на Института е Мих. Димитров, а секретар - Ал. Бурмов.
Институтът си поставя за основна задача всестранното изучаване и популяризиране на живота, идеите, личността и делото на Христо Ботев. В изпълнение на целите си той създава и своя научноизследователска база - ценна научна библиотека с профил ботевознание и Българско възраждане изобщо, в която се набавят и оригинални възрожденски издания (книги и вестници), сбирки от портрети на възрожденски дейци, архив от оригинални документи, микрофилми и др.
Институтът развива и значителна издателска дейност със собствена печатница, подарена от печатаря Рангел Младенов. В нея се отпечатват съчиненията на Хр. Ботев (пълни и избрани) в големи тиражи, биография на Ботев, документални и мемоарни сборници за него и т. н. Институтът взима най-дейно участие в многобройните прояви и инициативи, свързани с отбелязване стогодишнината на Хр. Ботев, както и в подготовката на големия изследователски сборник, издаден по този случай.
От началото на 1953 г. Научният институт "Христо Ботев" е включен в системата на БАН, а през 1955 г. е преименуван на Институт "Ботев-Левски" като специализирано научно звено за проучване преди всичко на идеите и делото на Хр. Ботев и В. Левски и на революционното движение през възрожденската епоха. Директор на Института е Мих. Димитров, а научен секретар Иван Унджиев.
През 50-те години Институтът отпечатва няколко свои издания: 3 тома от "Известия" (1954, 1956 и 1959 г.), брошурата "Лобното място на Христо Ботев" (1954 и 1959 г.) с протокола на специалната комисия от 1953 г. за установяване лобното място на поета-революционер. Обнародвани са и публицистиката на Любен Каравелов и неговата биография от Мих. Димитров, кратка биография на Хр. Ботев от Ив. Унджиев и др. Институтът развива и дейност, свързана с поставяне на паметни плочи и барелефи у нас и в чужбина (Румъния) на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев, за създаване на алея-паметник на Ботев и четата му от Козлудуй до Врачанския балкан, за подпомагане на къщи-музеи на Левски в Карлово, на Ботев в Калофер и др. Но крайно недостатъчният научен състав на Института (освен директора и научния секретар няма друг сътрудник) затруднява изпълнението на набелязаната широка изследователска научна програма.
През 1960 г. по решение на Министерския съвет дотогавашният самостоятелен институт "Ботев-Левски" е присъединен към Института по история към БАН, като поставя основите на секция "Възраждане", тъй като в Института дотогава няма специално звено за изследване на този период от българската история. Новосъздадената секция има за основна задача всестранното проучване на Българското възраждане - икономическо развитие, националноосвободително и църковно движение, културно-просветен живот и пр., както и епохата на османското владичество изобщо.
Скоро след това съставът на секцията започва да нараства. Приет е първият редовен аспирант (1961 г.) - Константин Косев, на следващата година за научен сътрудник е назначен Н. Жечев. Към секцията преминават и утвърдените вече изследователи Крумка Шарова и Горан Тодоров. През следващите години и десетилетия нейни сътрудници стават защитилите дисертациите си в секцията или в други сродни звена на Института аспиранти.
С научната помощ на специалистите от секцията подготвят и защитават кандидатски дисертации и редица външни аспиранти, повечето от музеите в страната: Й. Ванчев - Благоевград, М. Грънчаров - Плевен, Щ. Щерионов - Кюстендил, М. Иванова - Дупница, Ив. Русев - Сливен, и др. Повечето от тях по-нататък получават и хабилитациите си като старши научни сътрудници съссъдействието на секцията. И в момента тук са зачислени няколко аспиранти на самостоятелна подготовка.
Повишаването на квалификацията на състава на секцията се извършва в системата на аспирантурата и докторантурата, а през последните години и чрез продължителни специализации в различни европейски страни. През целия период на своето съществуване секцията е работила с участието на висококвалифицирани учени и специалисти по история на Българското възраждане: проф. Ив. Унджиев, проф. Кр. Шарова, проф. д.и.н. В. Паскалева, ст.н.с. II ст. Г. Тодоров, ст.н.с. I ст. д-р Н. Жечев, чл. кор. д.и.н. К. Косев, ст.н.с. I ст. 3. Маркова, ст.н.с. I ст. д.и.н. Р. Радкова, ст.н.с. I ст. д.и.н. Ст. Дойнов, ст.н.с. II ст. д-р 0. Маждракова-Чавдарова, ст.н.с. I ст. д.и.н. В. Тонев, ст.н.с. II ст. д-р Хр. Йонков, н.с. Р. Стоянова, ст.н.с. II ст. д-р А. Димитров, ст.н.с. II ст. д-р Ил. Тодев, ст.н.с. II ст. д-р Ел. Хаджиниколова, д-р Пл. Божинов, д-р Св. Янева, Ж. Колева. За определени периоди към секцията преминават проф. д.и.н. С. Дамянов, проф. д.и.н. Д. Дойнов, ст.н.с. II ст. Ц. Генов, ст.н.с. II ст. А. Райкова, д-р А. Меламед.
При създаването й в Института по история като продължение на Института "Ботев-Левски" секцията е със специалисти от областта на Българското възраждане. Но необходимостта от изследване на историята на българския народ през първите векове на османското владичество налага привличането от други звена и подготовката на млади специалисти за периода XV-XVIII в. Така се създават условия за формирането на две проблемни групи в секцията - най-напред за история на Българското възраждане, по-късно и за периода XV-XVIII в.
Проблемната група "История на българския народ през XV-XVIII в." се формира първоначално за кратко в рамките на секция "Средновековна история на България" и работи под ръководството на проф. Б. Цветкова. В началото на 70-те години, при осъществените структурни промени в Института по история при БАН, проблемната група е присъединена към дотогавашната секция "Възраждане", като по такъв начин двете научни звена продължават да се развиват в тясно сътрудничество и единодействие в обща секция "История на българския народ през XV-XIX в." И при новите обстоятелства чак до нелепата й трагична смърт, функциите на научен ръководител на ПГ се изпълняват от проф. Б. Цветкова. Впоследствие те са поети от ст.н.с. II ст. Е. Вечева.
През различни години развитието на проблемната група за из-следване на довъзрожденския период от българската история есвързано с имената на проф. д.и.н. Б. Цветкова, ст.н.с. I ст. д.и.н. В. Мутафчиева, ст.н.с. I ст. д.и.н. Е. Грозданова, доц. д.и.н. Цв. Георгиева, ст.н.с. II ст. д-р Г. Нешев, ст.н.с. II ст. д-р Сн. Панова, ст.н.с. II ст. д-р Й. Списаревска, ст.н.с. II ст. д-р Е. Вечева, научните сътрудници 0. Тодорова, Св. Станимиров, Ст. Първева и Здр. Пляков (всички защитили успешно кандидатски дисертации с присъдена научна и образователна степен к.и.н.), на проучвателя К. Венедикова, докторантите Св. Иванова, М. Тетовска, В. Кацунов и др.
Много добрата историческа подготовка, съчетана с разностранна езикова култура, позволяват на сътрудниците от проблемната група "История на българския народ през XV-XIX в." да подготвят редица ценни томове за авторитетната поредица на Института по история при БАН и Издателство БАН "Извори за българската история": дубровнишки и от архивите на Ватикана (Й. Списаревска), еврейски(Сн. Панова), османотурски (Б. Цветкова, В. Мутафчиева, Е. Грозданова, К. Венедикова и др.), от които, за съжаление, досега са обнародвани само два тома Турски извори за българската история (т. V, 1974 и т. VII, 1986 г., а третият (т. VIII) е под печат. Тези документални издания запълват съществени празнини от българската история през период, за който по обясними причини са съхранени твърде ограничен брой български свидетелства.
В това отношение изключително полезни са и двата тома "Френски пътеписи за Балканите" на проф. Б. Цветкова, положила с тях основите и началото на поредицата "Чужди пътеписи за Балканите" на изд. "Наука и изкуство". За същата поредица, обогатена впоследствие с немски и австрийски, английски и унгарски пътеписи, Св. Станимиров е подготвил и том "Полски пътеписи за Балканите", останали засега непубликувани. Необнародвана е все още и преведената на български език от К. Венедикова и съпроводена от нея с критичен анализ и коментар "Караманска хроника" от XVI в., в която се съдържат множество сведения за българите в Мала Азия.
Интересен момент в тази насока от изследователската работа на проблемната група е подготвянето и обнародването на Извори за българската история в сътрудничество с колеги от други страни. Определени заслуги за това през последните няколко години има Е. Вечева.
Би следвало да се подчертае, че широкото привличане и пълноценното използване,в процеса на научноизследователската работа на богат новоиздирен документален и друг изворов материал от наши и чужди архиви е отличителна черта на почти всички научни проучвания, осъществени през годините от сътрудниците на проблемната група. Те са ориентирали изследователските си усилия към важни въпроси от политическата, стопанската и културната история на българите под османска власт до периода на Възраждането, навлизайки понякога и в неговия по-ранен стадий. Не са подценени като обект на изследване и проблемите на историческата демография и етнодемографията, особено за периода XVII-XVIII в.
В областта на политическата история сътрудници на секцията имат съществени заслуги за изследване на: хайдутството, битката при Варна 1444 г., Чипровското въстание от 1688 г., политическата активност на българите-католици през XVII в., участието на българи в руско-турските войни от втората половина на XVIII в. и др. (Б. Цветкова, Й. Списаревска, Св. Станимиров, Е. Грозданова и др.). Много резултатни са изследванията в сферата на социално-икономическата история: външна и вътрешна търговия с оглед на българските земи, социална структура и стопански живот в селото и града, селска община и градска махала, данъчна система, категории население със специални задължения и статут във военно-помощната и стопанската сфера, лихварство и последици от него, еволюция в османската военноленна система и др. (Б. Цветкова, В. Мутафчиева, Е. Грозданова, Й. Списаревска, Сн. Панова, Е. Вечева, Ст. Първева, Св. Иванова и др.). Върху проблеми от културната история на българите през довъзрожденския период се съсредоточава вниманието на Г. Нешев, Е. Вечева, 0. Тодорова. Резултатни са изследванията специално за ролята и мястото на православната църква в живота на българския народ през XV-XVIII в. (0. Тодорова), както и на българите-католици (И. Списаревска, Е. Вечева, Св. Станимиров). Върху някои аспекти от мюсюлманската култура в българските земи през османския период акцентира Ст. Първева, а К. Венедикова се изявява убедително като най-добрият специалист у нас по османотурска епиграфика. Обстойни изследвания върху естественото движение на населението, неговите вътрешни и външни миграции, конфесионалната му и етническа структура, процесите на ислямизация и асимилация, ролята на биологичния фактор и по-специално на глада, чумните епидемии и др. в българските земи през XVII и XVIII в. са посветили Е. Грозданова и Ст. Първева. Животът и изявите на ранната българска емиграция се проучват успешно от Г. Нешев, Е. Вечева и др., а българите в Мала Азия - от К. Венедикова. Интерес представляват и изследванията на 0. Тодорова по проблема за мястото на жената християнка и мюсюлманка в българското довъзрожденско общество, за детето в света на възрастните и др. На еврейската общност в българските земи отделят специално внимание Сн. Панова и 0. Тодорова. Успешно си пробиват път и намират благодатна читателска аудитория ред изследвания, посветени на ежедневния живот на българите през XV-XVIII в. (В. Мутафчиева, Е. Грозданова, Сн. Панова и др.).
Плод на всички тези многогодишни усилия са десетки монографии, стотици студии и статии, както и научни съобщения, обнародвани на страниците на реномирани издания у нас и в чужбина (Визбаден, Мюнхен, Рим, Неапол, Сполето, Париж, Лондон, Виена, Москва, Скопие, Истанбул, Будапеща и др.). Редица от тези изследвания са многократно използвани и цитирани от френски, немски, италиански, руски, американски, турски, гръцки, румънски, унгарски, японски, холандски и други автори. Някои от монографичните изследвания на сътрудници от проблемната група "История на българския народ през XV-XVIII в." са получили заслужено признание у нас и в чужбина и са били удостоявани с авторитетни научни награди: Хердерова (В. Мутафчиева); на Френската военна академия и "Димитровска" (Б. Цветкова); наградата за българистика на БАН на името на Паисий Хилендарски (Е. Грозданова) и др.
Невъзможно е тук да бъдат изтъкнати по достойнство всички или поне най-съществените научни приноси на сътрудниците от ПГ. Не може да не се отбележи обаче участието им в подготовка-та на такива фундаментални изследвания, като т.ГУ от История на България в 14 тома, обнародван през 1983 г. и подготвен с участие-то на Б. Цветкова, Цв. Георгиева, Й. Списаревска, Г. Нешев, Сн. Панова, Е. Грозданова, Е. Вечева и др., както и на важни научноизследователски сборници, между които: Из историята на търговията в бьлгарските земи през XV-XIX в., Изследвания по българска история, т. II. Изд. БАН. С., 1978, 261 с. (с авторското участие на И. Списаревска, Е. Вечева, Е. Грозданова, Св. Иванова, Г. Нешев и др.), 300 години Чипровско въстание. Принос към историята на българите през XVII в. Изд. БАН. С., 1988, 348 с. (с авторското участие на Ст.Първева, Сн.Панова, Г. Нешев, Е. Вечева, 0. Тодорова, Св. Станимиров, Й. Списаревска, Р. Радкова и др.). Сътрудници от ПГ се включват и в авторски колективи на издания, ориентирани предимно към периода на Българското възраждане, например т. I на сб. Българската нация през Възраждането. С., 1980 (Е. Грозданова).
Положителен момент е забележимото присъствие на научни сътрудници от ПГ за XV-XVIII в. в научноизследователски сборници с интердисциплинарен характер, като например: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV-XVIII в. В. Търново, 1992, 310 с. (Цв. Георгиева, Е. Грозданова, 0. Тодорова, Св. Иванова, Ст. Първева, В. Кацунов, М. Тетовска и др.), Българският петнадесети век. Изд. НБКМ. С., 1993, 376 с. (0. Тодорова, Св. Иванова и др.); Българският шестнадесети век. Изд. НБКМ. С., 1996, 730 с. (Е. Грозданова, О. Тодорова, Св. Иванова, В. Кацунов, К. Венедикова и др.). Под печат в Изд. на НБКМ е и поредният том от този род с изследвания по история, литературна и книжовна история, езикознание, палеография и изкуствознание, озаглавен Българският седемнадесети век (с участието на Е. Грозданова, 0. Тодорова, К. Венедикова и др.). Заслужава специално да се посочи и съпричастието на сътрудници от ПГ за изследването на XV- XVIII в. при подготовката за печат на сб. Представата за ,,другия" на Балканите. Изд. БАН. С., 1995 (Е. Грозданова и др.), Помощни исторически дисциплини. Т. 3, 5. С., 1981, 1991 (Й. Списаревска, К. Венедикова).
Сътрудници от ПГ често са канени за участие и съответно са обнародвали изследвания по българска, балканска и османска история и в научни поредици и сборници с международно участие, издавани в чужбина (Б. Цветкова, В. Мутафчиева, Й. Списаревска, Сн. Панова, Е. Грозданова, Ст. Първева и др.). Сред тях биха могли да се посочат: поредицата от 3 тома Восточные источники по истории народов Юго-Восточной и Центральной Европи (ВИИНЮВЦЕ, изд. Москва до 1974 г.); сб. с международно участие Османская империя. Система государственного управления, социальние и зтнорелигиозные проблемы. М., 1986; Osterreich im Europa der Aufklarung. 1-2. Verlag der Osterreich. Akad. der Wissenschaften. Wien, 1985; Osmanische Studien fur Wirtschafts-und Sozialgeschichte. Wiesbaden, 1986; Recueils de la Societe Jean Bodin pour l'Histoire comparative des institutions. Paris; Turkische Wirschafts- und Sozialgeschichte (1071-1920). Wiesbaden, 1995; Histoire economique et sociale de l'Empire ottoman et de la Turquie (1326-1960). Paris, 1995.
Някои от тези издания са непосредствено свързани с изявено-то участие на учени от различни поколения в ПГ "История на българския народ през XV-XVIII в." в национални и световни конгреси, конференции, семинари и др. по българистика, балканистика, османистика и пр. Почти без изключение научният състав на проблемната група е имал възможност да специализира във водещи научни центрове в чужбина: Мюнхен, Кембридж, Флоренция, Будапеща, Париж, Варшава, Истанбул, Дубровник, Рим.
Неколцина учени от относително по-кратко пребивавалите в състава на проблемната група (проф. Б. Цветкова, доц. Цв. Георгиева, В. Кацунов) още преди години се насочват към преподавателска работа предимно в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". За почти всички останали научни сътрудници от ПГ "История на българския народ през XV-XVIII в." (Е.Грозданова, Й. Списаревска, Сн. Панова, К. Венедикова, О. Тодорова, Ст. Първева) научноизследователската работа в Института по история при БАН започва да се съчетава от 1990 г. насам с интензивна преподавателска работа в различни ВУЗ в София и други по-го-леми университетски градове: СУ "Св. Климент Охридски", Нов български университет, Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".
Изнасят се лекционни и спецкурсове по: "История на България" и "Балканска история през периода XV-XVIII в.", "История на Османската империя", "Османската империя и Европа", "Католицизъм, реформация и контрареформация", "Католицизмът на Балканите", "Етнически и конфесионални общности на Балканите", "Историческа демография и етнодемография", "Изворознание", "Османотурска палеография", "Османотурска текстология и епиграфика" и др.
Централна задача на секцията "История на българския народ XV-XIX в.", както и на целия Институт по история през 70-те и 80-те години е събирането на материали в български и чуждестранни архиви за написването на многотомната "История на България". Три от седемте излезли тома на "История"-та (IV, V, и VI) са подготвени в секцията с участието на почти всички хабилитирани сътрудници и поканени от нея външни специалисти. Първичните авторски текстове на отделните томове са обстойно и задълбочено обсъждани от учените на секцията и от специалисти от други институции. Секцията отговаряше пред Института и пред главната редакция на изданието за томовете от нейния хронологичен обхват и има свои представители в главната редакция (Ив. Унджиев и Кр. Шарова). В хода на подготовката на томове IV-VI единствена секцията организира широко обсъждане на важни неизяснени достатъчно или дискусионни въпроси: за периодизацията на възрожденския процес, ролята на българската буржоазия в него и специално в национално-освободителното движение и др.
С изследователската си работа сътрудниците от секцията подпомогнаха изясняването и на други важни проблеми, които трябваше да бъдат третирани в "История на България": формирането и проявите на българската възрожденска нация, националноосвободителното движение в Македония, Одринска Тракия и Добруджа, израстването и ролята на българската интелигенция, църковно-националните борби и дейността на Българската екзархия, движенията за нова просвета и култура, нови аспекти на революционното движение и възгледите на неговите идеолози и ръководители, и т. н.
Работата на секцията по трите тома от "История"-та, от една страна, допринесе за доброто научно равнище на текстовете в съответните томове, от друга - тя стимулира проучванията върху слабо изяснени и дискусионни въпроси. Издирените в чужбина извори за периода XV-XIX в. във връзка с многотомната история създадоха един извънредно богат документален материал от микрофилми за историята на българския народ през епохата на османското владичество, който предостави и продължава да предоставя ценни данни за написване на нови изследвания, подготовка на документални и други издания, и пр.
Значително се разгръща изследователската тематика на сътрудниците, работещи в проблемната група за Възраждането. Наред с продължаващите проучвания на различни аспекти и периоди от историята на националноосвободителното движение, идеологията и дейността на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев и др., както и на някои големи събития - четническото движение през 1867-1868 г., създаването и развитието на БРЦК, Априлското въстание от 1876 г. и освободителната руско-турска война 1877-1878 г., започват да се разработват задълбочено в монографии, студии, статии и проблемите на: зараждането и началото на българската историография; международните контакти на българското възрожденско общество; връзките и взаимоотношенията на българското националноосвободително движение с балканските и други страни и течения; формирането и изявите на българската възрожденска нация; развитието на българската вътрешна и външна търговия; проникването и развитието изобщо на буржоазно-капиталистическите отношения в селото и в градското стопанство през Възраждането; политиката на великите сили и българския въпрос; инициативите на българите пред Европа в защита на националната кауза; Източната криза 1875-1877 г., националноосвободителното движение в югозападните български земи през XIX в., в Добруджа и Причерноморието, в Тракия; преселническите движения в Дунавските княжества и Русия и историческото битие на българите там; българските емигрантски центрове в Браила, Букурещ, Цариград, Южна Русия; българското църковно-национално и просветно движение; формирането на възрожденската интелигенция и култура и т. н.
Сътрудници от проблемната група подготвиха самостоятелно или с участието на други специалисти от различни изследователски звена и институции ценни сборници с изследвания, между които: Априлското въстание 1876-1966. С., 1966; В памет на проф. Ал. Бурмов. С., 1973; В памет на акад. М. Димитров. С., 1974; В чест на акад.Д. Косев. С., 1974; История на Априлското въстание 1876. С., 1976 (2. изд. 1996); В чест на акад. Хр. Христов. С., 1976; Априлското въстание и Източната криза 1875- 1878 г. С., 1977; Из историята на търговията в българските земи през XV-XIX в. С., 1978; Българското Възраждане и Русия. С., 1981; Българо-германски отношения и връзки. Т. 3. С., 1981; Българската нация през Възраждането. Т. 1-2. С., 1980-1989; Проблеми на Българското възраждане. С., 1981; История на Добруджа. Т. 3. С., 1988; Българите в Северното причерноморие. Т. 1-6. В. Търново, 1992-1997; Болградската гимназия. С., 1993; Българската църква и училището в Букурещ. С., 1994 и др. С активното участие на сътрудниците на проблемната група бяха обнародвани и важни документални и мемоарни трудове, разкриващи различни страни от възрожденските процеси или осветляващи значими събития от тази епоха, както и живота и дейността на изтъкнати възрожденски дейци: Българската история в трудовете на европейски учени. С., 1970; Немски извори за българската история. Т. 1. 1875-1877. С., 1973; Христо Ботев. Документален албум. С., 1970; Райна Княгиня (автобиография, документи и материали). С., 1976; Архив Николай Павлович 1852-1894. С., 1980; Семеен архив на Хаджитошеви. Т. 1. 1751-1827. С., 1984; Шапкарев, К. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма. С., 1984; Русия и българското националноосвободително движение. Т. 1. Ч. 1-2. С., 1987; Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Чуждестранни документи. С., 1988; Викторен Галабер. Дневник. Т. 1 (1862-1866). С., 1998 и др.От 70-те години нататък сътрудниците на секцията получават възможност за работа в чуждестранни архиви и библиотеки, за контакти с учени в различни страни в Европа, САЩ и др. В последните години някои от аспирантите и най-младите научни сътрудници все по-активно специализират продължително време в престижни европейски университети и научни центрове, което допринася за издигане на изследователската и езиковата им квалификация, за установяване на полезни научни връзки с учени от различни страни и т. н. Новото кадрово попълнение от последните 10-15 години навлиза все по-активно и заема все по-значимо място в научния живот на секцията чрез приносите, които прави в различни насоки на нейната проблематика.
Секцията е поддържала и поддържа редовни връзки с музеите, архивите, НБКМ и нейния Български исторически архив, вземала е инициатива и е участвала в много съвместни научни прояви - научни сесии, конференции, кръгли маси, обсъждания, в чествания на дейци и събития, в подготовката на съвместни издания и т. н. Твърде активно е участието на сътрудниците от секцията в конгреси, специализирани конференции, симпозиуми и пр. в чужбина и у нас. Редовно е тяхното участие в световните конгреси на историците, в конгресите по балканистика, славистика, османистика, българистика. Специалисти от секцията са членове на двустранни и многостранни научни комисии в системата на Института по история и БАН. Те са между основните редактори и автори на съвместните издания с чуждестранни исторически институции.
Сътрудниците на секцията са давали компетентни справки и консултации на различните държавни и обществени организации и институции, сътрудничили са на телевизионни и радиопредавания, на българския периодичен печат. В кръга на тяхната професионална консултантска дейност влиза и атестирането на научни сътрудници от музеите в съответния профил.
Мнозина от членовете на секцията са участвали и продължават участието си в научните съвети на Института и други сродни институти, в редакционни колегии на исторически и други издания, в специализирани съвети и комисии към ВАК, както и в преподавателската дейност на редица висши учебни заведения.
Ръководители на секцията са били: акад. М. Димитров (до 1966 г.), проф. Ив. Унджиев (до 1972 г.), проф. Кр. Шарова (до 1989 г.), ст.н.с. I ст. д.и.н. Р. Радкова (до 1992 г.), ст.н.с. I ст. д.и.н. Н. Жечев (до 1994 г.) и ст.н.с. П ст. Ил. Тодев (от 1995 г.).
Сътрудниците на секцията от различните поколения завоюват все по-широки изследователски територии, проучват богатата документална основа на много въпроси от историята на българския народ през XV-XIX в. Освободени от идеологемите и ограниченията на миналото, те дават нови интерпретации и осветления на процеси, събития и личности от този период, стремят се да ги изучават многостранно и правдиво. Понастоящем те работят върху:
контрастите и конфликтите на българското общество през XV-XVIII в., политическите, стопанските, демографските и културните аспекти на Черно море в новата и най-новата история на Европейския югоизток; Ватикана, католическият свят и българите през XV-XIX в.; извори за историята на Добруджа; извори и изследвания за българската емиграция и пр.
Така от 60-те години насетне и досега секцията се изгражда и утвърждава като най-значителният национален изследователски център по история на българския народ през XV-XIX в., чиято дейност е важна част от развитието на историческата наука в България.
В дълго- и средносрочен план изгледите са, оптимистично погледнато, неясни. През последните десет години се набелязват определени тенденции, за които със задоволителна сигурност може да се очаква, че ще присъстват в (а може би и ще дават!) облика на секцията през близкото бъдеще.
1. Очертава се несъмнено разширяване на колективния подход и намаляване на тематичното и организационно разделение на секцията, както и проблемно уедряване за сметка на съществуващия преди стремеж към повече детайлност. От търсене и трупане на факти ударението се премества върху систематизирането, осмислянето, цялостността на един или друг историографски текст. Два труда маркират тази линия:
- том втори от тритомната (съвместно с учени от СУ) "История на българите", който в момента се подготвя от членове на секцията (Ел. Грозданова, Ил.Тодев, Й. Списаревска, О. Тодорова, Р. Радкова, Св. Янева);
- справочникът "Кой кой е сред българите 1396-1878" (под печат в издателство "Анубис") (иницатор и редактор: Ил. Тодев;
автори: Бл. Нягулов, В.Танкова, В. Тонев, Евг. Давидова, Евг. Радушев, Ел. Хаджиниколова, Ж. Колева, К. Мирчева, М. Георгиева, 0. Маждракова, 0. Тодорова, Пл. Божинов, Св. Янева).
И двете заглавия са ориентирани към по-широката публика, като целта е да се набележат адекватни на времето гледни точки, да се посочат ориентири в съществуващата обемиста, но не всякога на академично ниво възрожденоведска книжнина, да се направи равносметка, да се откроят цели. Финансирани са на пазарна основа, с което секцията се опитва да отговори на вероятно най-сериозното днес предизвикателство към българската историческа наука, без да жертва академичните принципи.
2. Засилен стремеж към максимум международни контакти. Традиционните връзки на българското възрожденоведение с руската наука са силно редуцирани и вероятно това положение скоро няма да претърпи промени. Но оцеляват контактите с държави- наследнички на бившия СССР. Например с Молдавия и Украйна, в рамките на които секцията регистрира колективния проект "Далеч от Родината" (ръководител: Р.Радкова), по който вече е готова двутомна библиография под заглавие "Българите в Молдова и Украйна (1750-1995)". Все още съществуват и персонални връзки с руски учени с надеждата поне да се довърши 6-томната документална поредица "Русия и Българското възраждане", от която вече са излезли два тома, а третият е готов за печат.
Минимум 10-годишно бъдеще има и международният проект "Ватиканът, католическият свят и българите" (ръководител: Е. Вечева). Готов за печат е сборник (съставители: Е. Вечева, И. Шварц и Ш. Шпевак) с австрийски документи за Балканите в края на XVII в., който трябва да бъде издаден във Виена като № 13 на редицата "Miscelanea Bulgarica". В новата поредица на ГУА "Архивите говорят" ще излезе и документален том на Й. Списаревска. От заплануваното по този проект петтомно международно (съвместно с Конгрегацията на Асомпсионистите) двуезично (на български и френски) издание "В. Галабер. 22 години сред българите" (координатор: Ил. Тодев) вече излезе том първи, пред завършване е том втори. Налице са и изгледи за разширен научен обмен с Република Турция.