СЕКЦИЯ "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС"

ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ

С утвърждаването и изграждането на българската тоталитарна държава под ръководството на БКП в историографията ни се налага марксистката интерпретация на историята. Тя се подчинява на трактовката за класовата борба, което в българските условия се съчетава и с отказ от националните традиции и идентичност, както и със скъсване с "шовинистичното" буржоазно наследство. Поради това българският национален въпрос, който дотогава е моралният политически двигател и център на държавната политика, е обявен за тема "табу" в научните изследвания. "Македонизмът" е държавна политика в България до 1958 г. С окончателното скъсване с тази политика през 1963 г. се появяват и първите плахи изследвания в областта на българския национален въпрос и започват да се възвръщат, дори и в учебниците по история, известни елементи от националноосвободителното ни движение. Усложняването на съветско-югославските отношения през 70-те години е основният фактор за активизиране на българската политика по националните проблеми. Под влияние на масираната антибългарска пропаганда на Скопие и Белград даже и в сериозни западни издания започват да се утвърждават техните фалшифицирани и крайно негативни за България тези. Българската историческа наука се оказва неподготвена да реагира на тези предизвикателства.
По инициатива на проф. Л. Панайотов през 1978 г. в Института е създадена проблемна група "Националноосвободителни движения по време на капитализма" към секция "България при капитализма", в състав: проф. Л. Панайотов - ръководител, ст.н.с. II ст. К. Пандев, н.с. I ст. Р. Стойков и н.с.II ст. Т. Косатев. Тя си поставя задачата да бъде организационно звено, което да координира усилията на работещите по тази проблематика от други научни звена.
През 1980 г. проф. Панайотов разработва концепция за основните проблеми, които трябва да развива тази група, и обосновава необходимостта за превръщането й в самостоятелна научна секция. Същата година са отпуснати целево 12 щатни бройки: 6 за историци специалисти, 3 за научни сътрудници, 3 за старши научни сътрудници и 3 места за редовни аспиранти. Секция "Национално-освободително движение след Берлинския конгрес" започва самостоятелното си съществуване в началото на 1980 г. с ръководител проф. Панайотов. През тази и следващите няколко години секцията придобива своя основен организационен състав. През 1982 г. в нея има 18 сътрудници: един професор - Л. Панайотов; 4 ст.н.с. II ст. - К. Пандев, М. Куманов, М. Петров, Й. Зарчев; 5 н.с. - Р. Стойков, Т. Косатев, Ж. Попов, Л. Стоянов, Ст. Стоянов;
6 проучватели - В. Трайкова, В. Милачков, Ал. Гребенаров, Ел. Христова, Р. Караганев, Р. Прахова, и трима аспиранти (зачислени от 1980 г.) - Цв. Мичева, Д. Митев, Г. Генов, а в следващите няколко години още двама - В. Стоянова, Бл. Нягулов. В работата на звеното участва и директорът на Института акад. Хр. Христов.
Пред новооснованата секция стоят следните основни задачи, групирани в 4 тематични области:
1. Националноосвободително движение в Македония и Одринско от Освобождението на България до края на Първата световна война. Тук се имат предвид въпроси от историята на ВМРО и Българската екзархия, на външната и вътрешната политика на България и на нейните отношения с Османската империя, великите сили и другите балкански държави.
2. Националноосвободително движение във Вардарска и Егейска Македония и Западните покрайнини, бежанският въпрос, проблемът за малцинствата, отношенията между България, Югославия и Гърция, както и тяхната външна политика с оглед на българския национален въпрос в периода след Първата световна война.
3. Националноосвободително движение в Източна и Западна Тракия след Първата световна война, въпросът за тракийските бежанци и техните организации, за Тракия във външната политика на България и отношенията й с Гърция и Турция.
4. Съдбата на българското население в Северна Добруджа, въпросът за Южна Добруджа, националноосвободителните борби на българите от Добруджа, отношенията между България и Румъния за периода, настъпил след Освобождението на България.
Освен научното изследване на различни страни от българския национален въпрос секцията има задача да подготви и обнародва сборници от документи и материали. Започва работата върху сборници за Добруджа, с английски и френски дипломатически документи и с германски и австрийски документи.

Сътрудниците на секцията наред с плановите си теми са заангажирани с изпълнението и на редица други задачи - многотомната история на България, енциклопедия "България" и др. Те участват активно в I конгрес по българистика, в конгреса на Историческото дружество, в организирането на научни сесии за Д.Груев и Г. Делчев в София, Неврокоп и Петрич.
Под редакцията на проф. Л. Панайотов са преиздадени двата тома на Христо Силянов "Освободителните борби на Македония", както и спомените на най-видните дейци от освободителното движение на Македония, публикувани от проф. Л. Милетич.
Важността и дългосрочният характер на проблемите, с които се занимава секцията, предопределят и привличането предимно на млади и перспективни изследователи. Това дава отражение както на насоките на изследователска дейност, така и върху обема и реализирането на научната продукция. Към 1985 г. вече е изградено ядро от сериозно подготвени кадри по всички аспекти на българския национален въпрос - в Македония, Тракия, Добруджа, Моравско, Западните покрайнини. Съставът на секцията се увеличава на 21 души през 1985 г., от които един акад., един проф., 3 ст.н.с., 7 н.с., 8 проучватели и един аспирант. В този състав влизат първите успешно завършили аспиранти - Д. Митев (1984), Цв.Мичева (1984), Г. Генов (1985). През 1986 г. секцията нараства на 23-ма души - един акад., един проф., 3 ст.н.с., 8 н.с., двама редовни аспиранти и 8 проучватели (от които трима души са аспиранти на самоподготовка).
Като единствено специализирано научно звено по българския национален въпрос секцията е естествен координатор и организатор на научноизследователската дейност по тези проблеми за цялата страна. Показателно е, че за първите десет години от съществуването й в нея са обсъдени 17 кандидатски работи и две докторантски. Кандидатска дисертация защити аспирант - българин от Таврия. В момента на специализация е К.Рангелова - българка от Западните покрайнини.
През 1982-1992 г. секцията развива широка и разностранна дейност като научноизследователско звено, извороведски център, защитник на българската национална кауза сред нашата и международната общественост.
Плод на дейността на членовете на секцията са монографии и колективни трудове, статии и студии. Следвайки заложената още при създаването й задача за издирването и обнародването на документи по българския национален въпрос, секцията подготви поредица от чужди дипломатически документи. До този момент от НС на ИИ при БАН са одобрени 4 тома с английски, френски, австро-унгарски и гръцки документи, имащи изключителна доказателствена стойност, подкрепяща истината за българския характер на населението и революционното движение в Македония и Одринска Тракия. Членовете на секцията са съставители и редактори и на поредицата от документални сборници по Добруджанския въпрос.
Тематиката на научното звено естествено се вплита в обществения живот на България. Така секцията се превръща в основен противодействащ фактор на налагания дълго време нихилизъм, на пренебрегването на националната ни памет и българските национални интереси. Не случайно всички нейни членове бяха и са главни организатори и едни от най-активните участници в многобройните чествания на годишнини и личности, свързани с национално-освободителните борби на българския народ.
Научната подготвеност и обществената ангажираност на хората, работещи в секцията, довеждат до постоянни и задълбочени контакти с редица научни организации и звена, като: Центъра за военна история при МНО, Македонския научен институт, Тракийския научен институт, СУ "Климент Охридски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Научната група в Благоевград, Института по балканистика, Института по демография при БАН и др., както и с редица влиятелни обществени организации, като ВМРО-СМД, Съюза на тракийските дружества, Центъра по демокрация, конфедерация "Родолюбие" и др. По-голямата част от беседите, организирани от Съюза на македонските дружества, се изнасят от членове на секцията. Особено важно и обществено значимо е компетентното участие в масмедиите - вестници, радио и телевизия, по остро дискутираните проблеми на българския национален въпрос. Макар и по-редки, но от изключително значение са и контактите на секцията като цяло, както и на отделни нейни членове с Президентството, Народното събрание, Министерството на външните работи, Агенцията за българите в чужбина, КПЦ "В. Априлов" и др.
Създадена по силата на обективните реалности - да се прекрати с принудително налаганото четиридесетгодишно мълчание по болезнения български национален въпрос - първоначално пред секцията се поставяха далеч по-скромни и ограничени задачи. Според замисъла тя трябваше да се занимава единствено с миналото на българите в териториите, прилежащи непосредствено до съвременните граници на България, и то до 9 септември 1944 г.

Една част от изследванията изобщо не бе предвидена за публикуване, а за онази, на която все пак бе давана гласност, се предполагаше обнародването да се извършва в малотиражни полузакрити, закрити или академични издания. Всичко изнесено по-горе обаче недвусмислено показва, че секцията далеч надскочи предварително планираните задачи и рамки. Не случайно още през 1991 г., с нарочна докладна записка и като плод на задълбочено вътрешно проучване, предложихме на ръководството на ИИ да се замени названието на секцията с такова, което по-адекватно да отразява действителната й работа.
В периода 1982-1993 г. се извършиха сериозни кадрови промени. От секцията се пенсионираха акад. Хр. Христов (1988), проф. Л. Панайотов (1988), ст.н.с. М. Петров (1988), н.с. Р. Стойков (1990); почина един от основателите на секцията - ст.н.с. К. Пандев.
След успешно завършени аспирантури в колектива се включиха Бл. Нягулов (1988) и В. Стоянова (1990). Защитиха дисертации аспирантите на самоподготовка Р. Караганев (1989), В. Трайкова (1988), Ал. Гребенаров (1989), В. Милачков (1996).
През 1998 г. с оглед по-точно формулиране на дейността на секцията тя е преименувана на "Български национален въпрос". Обективно променилите се обществени условия, както и изостреният интерес на обществото по българския национален въпрос, а така също добрата подготовка на основното ядро учени в секцията дават нови насоки в научната дейност и продукция.
Една от трайните и позитивни тенденции в дейността на секцията е това, че наред с традиционно утвърдената дотогава проблематика при разглеждане на националния въпрос в неговите предимно териториални аспекти (Македонски, Тракийски, Добруджански, Западнопокраински), все по-често обект на изследване стават и факторите, които са оказали влияние върху българския национален въпрос (партии, институции, движения и др.). Все по-често разработките имат комплексен характер, като се отчитат и сложните взаимодействия на многобройните външни и вътрешни фактори и отражението на националния въпрос върху цялостния политически, културен, религиозен и т.н. живот на българската нация. За това спомогна и либерализирането на режима на използване както на българските архивни документи, така и възможността за проучване на недостъпните доскоро документи от руските, македонските и други архиви.
Връщането на българското общество към демократични форми на управление и обществен живот през 1989 г. постави пред българската историческа наука задачата за цялостно преосмисляне на миналото. Това неизбежно породи необходимостта от преоценка на постиженията, тематичния обхват и организационната структура на историческата наука.
Остротата на междунационалните сблъсъци в посткомунистическия свят насочи вниманието на международните институции към сложните междуетнически и национални проблеми. Това повиши рязко значението и ролята на секцията като естествен противобаланс на емоционалните, но често некомпетентни мнения, за жалост отстоявани и от някои отговорни държавни фактори. Тези нови задачи секцията решава чрез по-рационални и по-модерни форми на работа (например програмни колективи).
През 1993 г. секция "Български национален въпрос" е в състав от 19 души - един проф., 3 ст.н.с., 4 проучватели и един аспирант. В този състав тя трябва да отговори на засиления научен и политически интерес от чужбина (фондации, научни институти, масмедии и др.), както и да спомогне за формулиране на държавна доктрина към българския национален въпрос.
През 1993 г. започна голямо структурно преустройство на БАН, което естествено включваше и реорганизация на Института по история. Предложението на ЕК към БАН и изготвената концепция на тогавашното ръководство на Института предвиждаше закриване на секцията и пренасочване на кадрите към други секции. Във връзка с това секцията изработи цялостна концепция и насоки за своето бъдещо развитие. Решението за закриването й бе отменено благодарение на сериозността на изтъкнатите аргументи:
1. Секцията е единствената академична институция, която систематично се занимава с широк кръг проблеми, третиращи съдбата на българите извън държавните предели, както и политиката на българската държава към тях; 2. Тя се утвърди като координатор на изследванията по националния въпрос за цялата страна и в нея се обсъжда научната продукция по тази проблематика. 3. Секцията е изградила трайни взаимоотношения практически с всички други държавни научни институции, както и с престижни недържавни организации. 4. Секцията като цяло и отделни нейни членове постоянно са привличани като консултанти и експерти на най-високо държавно ниво.
Вследствие на извършената реорганизация на Института по история през 1993 г., направените съкращения през 1994 г. и пенсионирането на проф. Д. Мичев, щатният състав на секцията е редуциран до 12 души. Обективният обществен интерес към националната проблематика, както и добрата подготовка на сътрудниците на секцията са фактори, които оказват влияние за утвърждаване на звеното като един сериозен академичен център за изследване на националната проблематика и трайното присъствие на членовете й в оживения обществен дебат по тези животрептящи проблеми.
През 1994 г. името на секцията е променено на "История на българските етнически територии и общности след 1878 г.", а през 1998 г. е утвърдено ново, по-ясно и адекватно наименование - "История на българския национален въпрос".
От 1995 г. сътрудниците на секцията работят по следните проекти:
1. "Българският национален въпрос - минало и настояще" - колектив от ИИ, ИБ, ЕИМ към БАН, СУ "Св. Климент Охридски" и др. От Института участват Г. Марков - научен ръководител, В. Стоянов, Л. Стоянов, Д. Митев, В. Стоянова, Ал. Гребенаров, Бл. Нягулов. Завършен е през 1997 г.
2. "Македонските българи и Българската православна цьрква в Америка " - сб. документи. Участват Г. Генов (н. рък.), В. Милачков, Г. Стоянова. В процес на работа.
3. "Етнополитически проблеми на българската нация след 1878 г. " Участват М. Куманов (н. рък.), Ж. Попов, Р. Манафова, В. Трайкова, д-р В. Милачков. В процес на работа.
4. "Коминтерн и Болгария " - сб. документи. Участват Л. Ревякина (н. рък.), Л. Стоянов, В. Милачков от Института и Р. П. Гришина (н. рък.), Е. Л. Валева, Н. С. Лебедева от Институт славяноведения и балканистики РАН.
От създаването й досега ръководители на секцията са били:
проф. Л.Панайотов (1980-1989), вр. изп. ст.н.с. I ст. д.и.н. Д. Дойнов (1989), проф. д.и.н. Д. Мичев (1989-1993), ст.н.с. II ст. Ж. Попов (1993-1994),  н.с. I ст. д-р Л.Стоянов (1994-2002) и ст.н.с. ІІ ст. д-р А. Димитров (2002-).