|
СЪВМЕСТНИ НАУЧНИ
ПРОЕКТИ
Българската национална кауза – общество, политика, култура,
освободително движение (1878–1948
г.)
Срок:
2004–2006
Ръководител
ст.н.с. І ст. д.и.н. Райна Манафова. Участници: ст.н.с. ІІ ст. д-р Румен
Караганев, н.с. І ст. д-р Цветана Мичева, н.с. І ст. д-р Александър
Гребенаров, н.с. І ст. д-р Весела Трайкова.
Проектът си поставя за цел да разглева отделни страни на
българския национален въпрос за периода от 1879 до 1948 г. В него се
засягат дейността на българските държавни институции,
външнополитически фактори, освободителни организации, пряко свързани
с българската национална кауза.
Проектът
съдържа следните студии:
1.
Райна Манафова.
Държавната политика за единно национално-културно
развитие (1941–1944
г.);
2.
Румен Караганев. Великобритания в българската национална кауза
през 30-те–40те
години на ХХ в.;
3.
Цветана Мичева. Революционна дейност на ВМРО 1928–1934
г.;
4.
Александър Гребенаров. Документи за българското управление във
Вардарска Македония през Втората световна война;
5. Весела Трайкова. Окончателно
оформяне организационната структура на гръцката въоръжена пропаганда в
Битолски и Солунски вилает – желани и действителни резултати (1905–1906
г.).
Българите в близката и далечната чужбина
между двете световни войни. Обществен и духовен живот на българските
общности в Аржентина и Турция.
Срок:
2004–2006
Ръководител: ст.н.с. ІІ ст. д-р Костадин Гърдев. Участник: н.с. І ст.
д-р Ваня Стоянова.
Изследват се обществено-политическите и
културни организации на българите в Аржентина и Турция в периода между
двете световни войни и ролята им за съхраняване на българската
идентичност. Разглеждат се взаимоотношенията им с българската държава и
мястото им в обществения и културен живот в страната, в която живеят.
Алманах
на
българското националноосвободително движение.
Срок:
2004–2005
Ръководител Ст.н.с. д.и.н.
Георги Марков.
Алманахът е
посветен на 110-годишнината ог създаването на най-голямата българска
революционна организация ВМОРО/ВМРО и 100-годишнината от
Илинденско-Преображенското въстание. В алманаха намират място същностни
проявления на национално-освободителното движение на българите, останали
под чужда власт след създаването на третата българска държава, някои от
които са малко известни, а други – пренебрегвани или преиначавани по
конюнктурни съображения.
Аспекти
от историята на българската диаспора през първата половина на ХХ в.
Срок:
2001-2003
Ръководител: ст.н.с. ІІ ст. д-р Костадин Гърдев. Участници: ст.н.с. ІІ
ст. д-р Благовест Нягулов, н.с. І ст. д-р Ваня Стоянова.
Цел:
Проучване състоянието на българските общности зад граница - Аржентина,
Бесарабия (Румъния), Източна Тракия (Турция) - през първата половина на
ХХ в. Акцентът е поставен върху техния духовен и културно-просветен
живот. Изследвани са проявите на национална идентичност на българите,
асимилационните процеси сред тях, очертани са културно-обществените си
постижения.
Проектът съдържа следните
студии:
1. Костадин Гърдев. Културно-просветния живот на българската
емиграция в Аржентина след Първата световна война;
2. Благовест Нягулов. Бесарабските българи в Румъния 1918–1940
г.;
3. Ваня Стоянова. Българите в Източна Тракия (1913–1925
г.) – църковна и училищна дейност.
Обществено-политически
културни измерения на българския национален въпрос след 1878 г.
Срок:
2001-2003
Ръководител:
ст.н.с. І ст. д.и.н. Райна Манафова. Участници:
ст.н.с. ІІ ст. д-р Жеко Попов, н.с. І ст. д-р Александър Гребенаров,
н.с. І ст. д-р Весела Трайкова, н.с. І ст. д-р Цветана Мичева.
Цел: Изследвани са възлови
проблеми и аспекти от развитието на българския национален въпрос въз
основа на новоиздирен фактически материал. Разкрити са специфични
процеси и явления, свързани с обществено-политическото и културното
развитие на българската нация след 1878 г.
Проектът съдържа следните студии:
1. Райна
Манафова.
Националният въпрос в научните концепции и жизнени позиции на изтъкнати
български учени 1879–1913
г.;
2. Весела
Трайкова. Организиране, централизиране и
начален етап на андартското движение в Македония – проблеми и личности;
3. Жеко Попов. Румъния и
българският национален въпрос 1908–1913
г.
4. Румен Караганев. Аспекти на българските националтериториални щения
(края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ в.);
5. Цветана
Мичева. ВМРО в
българския политически живот 1928–1934
г.;
6. Александър
Гребенаров.
Легални прояви на македонските бежански организации в България между
двете световни войни.
ИНДИВИДУАЛНИ НАУЧНИ
ПРОЕКТИ
Екзархийски статистически сведения за
българите в Македония и Одринска Тракия (1878–1944 г.).
Срок:
2006–2008
Изпълнител: д-р Станислава Стойчева.
Чрез статистическа методика се очертават
и анализират историческите и демографски процеси сред българското
население; оценява се достоверността на статистическите документи,
проследява се цикличността и динамиката на историческите и демографски
процеси.
Проблеми на историческата приемственост.
История и политика.
Срок:
2004–2007
Изпълнител: Ст.н.с. ІІ ст. д-р Ангел Димитров.
Целите на изследването са съсредоточени
около историческата приемственост в българското национално развитие н
Ново и най-ново време. Предизвикани от резките обрати в хода на
българското историческо движение, те влияят пряко и противоречиво
(задържащо или ускоряващо) върху усилията на нацията и държавата при
постигането на техните основни цели. Проучванията са концентрирани върху
връзките между епохата на националното Възраждане и следосвобожденския
период между общественото развитие в българската държава и в
неосвободените български земи, както и около проблема с трайната
денационализация на части от българското население и проявлението в
съвременните международни отношения на Балканите.
Цар
Борис ІІІ
в британската дипломатическа документация. Сб. Документи в три тома.
1918–1941 г.
Срок:
2001–2004. Удължен
Изпълнител:
Н.с.
І ст. д-р Димитър Митев.
Сборникът
обхваща всички документи, свързани с живота и политическата дейност на
цар Борис ІІІ, съхранени в архива на Британските дипломатически служби.
Хронологически документацията започва от възцаряването на цар Борис ІІ
през 1918 г. до скъсването на дипломатическите отношения между България
и Великобритания през 1941 г.
Моравското въстание в Сърбия от март–април
1917 г.
Срок:
2001–2004. Продължен
Изпълнител: Ст.н.с.
ІІ ст. д-р Милен Куманов.
Проучват се причините, развоя и отражението на
Моравското въстание в Сърбия от март–април
1917 г., намесата на сръбското емигрантско правителство за неговата
подготовка, ролята на Коста Пекянец като един от ръководителите на
това въстание и действията на българските военни власти за
потушаването на сръбската съпротива след края на въстанието до
есента на 1918 г.
|
