ИИст

Институт по история   Институт по история   Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ПЛАМЕН РАЙЧЕВ БОЖИНОВ

22 януари 1959, София

e-mail: pbojinov (at) abv (dot) bg

Академична кариера

Образование

1983 - Магистър по история, Великотърновски университет "Кирил и Методий".

1989-1992 - Редовен аспирант в Института по история, БАН.

1996 - Доктор (PhD) след защита на дисертация върху "Марко Д. Балабанов - обществено-политически идеи и дейност (до 1878 година)" под научното ръководство на ст.н.с. ІІ ст. д-р Олга Маждракова-Чавдарова.

Назначение

1984-1989 - Учител по история във Варна (1984-1986) и Нови Искър (1986-1989).

1995-1996 - Проучвател в Института по история, БАН.

1997 - Научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава)

Академична квалификация

Научна степен и звание

1996 - Д-р (PhD).

2000 - Н.с. І ст. в Института по история, БАН.

2009 - Старши научен сътрудник IIст.

Членства в научни организации и сдружения

  • Международно научно дружество за изследване на ХVІІІ век.
  • Общобългарски комитет “Васил Левски”.

Научни специализации в чужбина

1998 - Институт славяноведения, Русия, 1 месец.

Участие в съвместни научни проекти

  1. "Далеч от родината", съвместен научен проект в рамките на Института по история (1998-2004).
  2. Сборник в чест на проф. Виржиния Паскалева. Съвместен научен проект в рамките на Института по история. Период на изпълнение: 2003 -2006 г.
  3. Сборник в памет на проф. Зина Маркова. Съвместен научен проект в рамките на Института по история. Период на изпълнение: 2005 – 2008 г.

Области на научни интереси

  1. Българско възраждане (политически идеи, църковно-национално движение, просвета, култура);
  2. История на балканските народи;
  3. Нова обща история.

Преподавателска дейност

1996-2002 - Нов български университет:

1) "Регионално и универсално в Българското възраждане", лекционен курс.

2) "Българската нация и Източния въпрос", лекционен курс.

2002-2005 - Нов български университет: "Култура на Българското възраждане", лекционен курс.

Езици

Владее: руски; ползва: френски, английски и гръцки.

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Кой кой е сред българите ХV- ХІХ век. 501 имена от епохата на османското владичество. С., 2000 (в съавторство).

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Книжовни източници за изграждане на обществено-политическите възгледи на Марко Д. Балабанов. – Исторически преглед, 1993, № 4-5, 156-178.
  2. Политически идеи и дейност на Марко Д. Балабанов в навечерието на Априлското въстание от 1876 година. – Исторически преглед, 1997, № 4, 3-20.
  3. Към предисторията на българската дипломатическа мисия в Европа след Априлското въстание. – Във: Въстанието в Ново село – 1876 г. Троян, 1997, с. 36-57.
  4. Българското възрожденско общество и схизмата от 1872 година. – В: Религия и църква в България. С., 1999, с. 165-177.
  5. Архимандрит Методий Кусев и защитата на българската национална кауза пред Европа през 1876 г. – Исторически преглед, 2000, № 5-6, 169-192.
  6. За възникването на българската община в Цариград. – В: Българската община и местното самоуправление – възрожденските традиции. Национална научна конференция , Пазарджик, 11-12 октомври 2000 г. София, 2001, с.61-72.
  7. Цариградските българи и акцията в защита на националните интереси след Априлското въстание. – Исторически преглед, 2001, № 5-6, 3-20.
  8. Дипломатическата акция след Априлското въстание, цариградските българи и политиката на Русия. – В: Българско възраждане. Т. 4. С., 2002, с.44-52.
  9. Раковски сред цариградските българи. – В: Българско възраждане. Т. 4. С., 2002, с. 311-315.
  10. La mission diplomatique bulgare du 1876 et Dr. Stoyan Tchomakov – un conflit sans alternative. – Bulgarian Historical Review, 2003, № 1-2, 69-98.
  11. Екзархията и политическите течения сред цариградските българи след Априлското въстание. – В: Българската църква през вековете. София: УИ Св. Климент Охридски, 2003, с. 218–236.
  12. Българите в Цариград между Високата порта, Русия и Европа (1875–1877). – В: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. София: Парадигма, 2003, с.254–264.
  13. Марко Д. Балабанов и защита на българската национална кауза през 1869 г. – В: Българската имиграция през Възраждането. Сливен, 2003, с. 176-189.
  14. Благотворителност и национално единение след Априлското въстание. – В: Пари, думи, памет. Сб. Изследвания. Съст. Р. Заимова, Н. Аретов. София: Изд. Кралица Маб, с. 95-109 [www.slovar.org]
  15. За седалището на Екзархията или към въпроса за българския политически и духовен център в Цариград през 60-те години на ХІХ век. – В: Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство събрани в един живот. С., 2004. с. 165-179.
  16. Относно споровете за екзархийското седалище през 70-те години на ХІХ в. – В: Исторически преглед, 2004, № 4-5 (= Сборник в чест на проф. Крумка Шарова), с. 223-241.
  17. Княз Алексей Николаевич Церетелев и руската благотворителност в България след Априлското въстание. – В: Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 8, С., 2006, с. 54 – 69.
  18. Литографията на Николай Павлович “Памятник” в творчеството на автора и в културното пространство на възрожденска България. – ВHR, 2006, № 1-2, Studia In Honorom Professoris Virginiae Paskaleva, с. 113-136.
  19. Васил Левски в Цариград. – Българско възраждане. Идеи – личности – събития. В: Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т.9, С., 2007, с. 234 – 258.
  20. Реформите, революцията и цариградските българи в навечерието на Априлското въстание. – В: Сб. “Млади” и “стари” в Българското възраждане. Материали от научния форум “Пловдивски приноси 2006”. Пловдив, ВИОН, с. 187-194.
  21. Руската и английска благотворителност в България след Априлското въстание. – ИПр, 2007, № 3-4, Юбилейно издание по случай 75 години от рождението на професор Николай Жечев. с. 320 – 342.
  22. Васил Левски и цариградските българи. – В: Сб. Националноосвободителните движения в българските земи ХV – ХІХ век и тяхното отразяване в музеите. Чипровци, Издателска агенция ФДК, 2008, 74 – 78. /10 маш. стр./
  23. Французские просвещенческие и антипросвещенческие влияния в възрожденской публицистике Марко Д. Балабанова. – BHR, 2009, № 1-2, 53 – 79. /41 маш. стр./
  24. Щрихи към творческия портрет на проф. Зина Маркова. – В: Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. С., Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 2010, с. 5 – 48. /73 маш. стр./
  25. Библиография на проф. д. и. н. Зина Костадинова Маркова. – В: Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. С., Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 2010, с. 49 - 58, /12 маш. стр./
  26. Идеите на френското Просвещение и на Жан-Жак Русо във възгледите на Марко Д. Балабанов за напредъка. – В: Природа и общество. Нови изследвания за Жан-Жак Русо. Съставители Р. Заимова, Н. Аретов. С., Изд. “Кралица Маб”, 2010, с. 139 - 153, /17 маш. стр./; същото и в интернет на адрес: http://bulgc18.com/Rousseau/Bozhinov_BG.htm
  27. Идеи и проекти за създаване на висше българско училище в Цариград преди Освобождението. – В: Просвета и промяна. Сборник в чест на чл. кор. проф. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. С., Институт за исторически изследвания, 2010, с. 78 – 95. 27 маш. стр. /Под печат./
  28. Цариградските българи през погледа на първите летописци. – В: Годишник на Регионалния исторически музей в Пловдив. Кн. 7. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България.Пловдив, 2010, с. 33 – 40. /11 маш. стр./
  29. Российский дипломат князь Алексей Николаевич Церетелев в качестве филантропа и благотворителя в Болгарии после Апрельского восстания. – В: Проблемы новистики и исторического славяноведения. Помяти Сергея Владимовича Павловского. Краснадар, 2010, с. 55 – 65.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария. Сборник от дописки, доклади, съобщения и статии от виенската преса. Съставител д-р Димитър Драндийски. Редакция, коментар и бележки ст.н.с. Виктория Тилева. С., НБ “Св. Св. Кирил и Методий”, 1996, 644 с. – Родина, 1996, № 4, 143-149.
  2. Априлското въстание в Централна Северна България. Материали от Националната научна конференция, проведена в Севлиево през април 1995 г. Под общата редакция на проф. Н.П.Ковачев, ст.н.с. Хр.Йонков и Ив.П.Маленкова. Севлиево. 1996. 310 с. – В: Българско възраждане. Идеи, личности, събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 2. С., 1999, с. 284-288.
  3. Велко Тонев. След Сан Стефано и Берлин 1878 г. Изследване, документи и материали за освобождението на Североизточна България от османска власт.С., Анубис, 1999. 236 с. – В: Българско възраждане. Идеи, личности, събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 3. С., 2001, с. 236-241.
  4. Андрей Пантев, Румен Генов. Уилям Гладстон и българите. Политика на праведната страст. Издателство на Общобългарската фондация “Тангра ТанНакРа”, 1999, 200 с. – Bulgarian Historical Review, 2001, № 1-2, 232-234.
  5. Извори за историята на Добруджа. 1853-1878. Чуждестранни документи. Т. 4. Съставители: Велко Тонев, Мариана Лечева, Наташа Михайлова, Сашка Жечева. Редактор В. Тонев. Издателство Векове. С., 2003. – Исторически преглед, 2005, № 1-2, 327-334.

Г. ДРУГИ

Редактор и съставител.

  1. Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva. Sofia, 2006 (= Bulgarian Historical Review, 2006, № 1-2).
  2. Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. С., Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 472 стр.