ИИст

Институт по история   Институт по история   Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ЙОАННА ДОБРЕВА СПИСАРЕВСКА

25 март 1938, София

e-mail

 

Академична кариера

Образование

          1962 - Магистър по Класическа филология с ІІ специалност Археология в СУ "Св. Климент Охридски".

          1966-1969 - Редовна аспирантура в Института по история - БАН.

          1974 - Кандидат на историческите науки (PhD) след защита на дисертация върху "Търговските връзки между Дубровник и българските земи през ХV-ХVІ в. според дубровнишки извори" с научен ръководител акад. Иван Дуйчев.

Назначение

          1970-1989 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.         

          1989 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1974 - Доктор (PhD).

          1989 - Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история - БАН.

Членства в научни организации и сдружения

          1979 - Съюз на учените в България (продължава).

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          1995 - член на редколегията на Bulgarian Historical Review (продължава).

Научни специализации в чужбина

          1969, 1970 - Югославия - латинска палеография и ръкописи в Държавен архив, Дубровник.

          1979, 1980 - Ватикана - средновековна латинска палеография и извори във Ватиканските архиви: "За разпространение на вярата", Тайният архив на Ватикана и Ватиканската Апостолическа библиотека.

Награди

          Медал Папа Йоан Павел ІІ

Участие в съвместни научни проекти

          1. Ватиканът, католическият свят и българите 15 -19 век.

          2. Италия и българските земи под османско владичество (ХV-ХVIII в.) – документи и изследвания към Римския университет “Ла Сапиенца” (2000 - продължава).

          3. Връзки и взаимоотношения между българските земи с италианските градове-държави и Рим през ХV–ХVІІ век. - Проект на НАТО (2000-2001).

          4. Извори, източници. Критично издание с коментар към неиздадената ІІ част на триделния ръкопис на Блазиус Клайнер. – План за научно сътрудничество с Унгарската Академия на науките (2005 - продължава).

Области на научни интереси

          История на Европа, Италия, Папството, българските земи и Балканите (ХV-ХVIII в.) – политически, социалноикономически и културнорелигиозни аспекти.

Преподавателска дейност

          1963-1967 - СУ "Св. Климент Охридски", специалност Класическа филология - хоноруван асистент и преподалател по латински и старогръцки език.

          1990, 1993, 1995 - Лекции по "Извори за българската и балканската история в италианските архиви и библиотеки" като гост-професор в университетите на Рим и Пиза, Италия.

          1997-2004 - Нов български университет - курсове лекции "Католицизъм, Реформация и Контрареформация" и "История на католическа Европа".

Езици

          владее: латински, френски, италиански, руски; ползва: английски, немски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Чипровското въстание и европейският свят. София 1988, 224 с., 47 ил.
  2. Bulgaria a la storia negli Archivi Vaticani e nella Biblioteka Apostolika Vaticana sec. XV-XVIII. Roma, 1998, 98 pp.
  3. История на българите. Т. II. Късно Средновековие и Възраждане. София, 2004, 753 с. (в съавторство).

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. За правния режим на дубровнишките колонии в българските земи под османско владичество (ХV-ХVІ в.). - Исторически преглед, 1973, № 2,76-93.
  2. De l’activité des associations commerciales de Raguse (Dubrovnik) dans les terres bulgares aux XV e et XVI e siècles. – Bulgarian Historical R eview, 1974, № 2, 90-104.
  3. Права на дубровчаните в българските земи под османско владичество (ХV-ХVІ в.). - Исторически преглед, 1975, № 4, 31-52.
  4. Les relations commersiales entre Dubrovnik et les regions bulgares sons la domination ottomane (XV-XVI ss.). - Etudes historiques, 7, 1975, 101-132.
  5. Дубровнишката колония в София през XV-XVI в. според новооткрити документи. – В: Из историята на търговията в българските земи XV-XVIII в. Софя 1978, с. 9-40.
  6. Sur le problème de la place et du rôle réservés aux Bulgares dans le commerce ragusain (XV e-XVI e ss.). – Еtudes historiques, 1978, VIII, 141-157.
  7. Le réseau routier entre l’Adriatique et la Mer Noire dans le cadre des échanges commerciaux des territoires bulgares aux XVe-XVIe siècles. – Еtudes historiques, 1979, IX, 151-172. 
  8. Alcuni problemi del traffico marittimo tra la costa bulgara del Mar Neroed i porti mediterranei nella seconda meta del sec. XVI. - In: Le Genti del Mare Mediteraneo. Napoli, 1981, pp. 729-238.
  9. Documenti sulla storia delle terre bulgare sotto dominio turco conservati nell Arhivio storico della S. C. "De Propaganda Fide". - In: Relazioni storiche e culturali fra l'Italia a la Bulgaria. Napoli, 1982, pp. 73-85.
  10. За търговията на Варна с италианските градове-републики през XVI в – В: Изследвания в чест на проф. Хр. Гандев по случай 70-годишнината от рождението му. София, 1983, с. 117-137.
  11. L'intelligenzia bulgara nel XVII sec. e l'Italia. - In: Atti dell'8° Congresso internazionale di studi sull'alto Medioevo. Spoleto, 1983, pp. 303-317.
  12. Österreich, die bulgarischen Befreiungskämpfe in den letzten zwei Jahrzehnten des 17. Jahrhunderts und der Aufstand von Ciprovec. – Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich, X, 2, 1983, S. 13-25
  13. Нови сведения за търговията на Варна с италианските градове-републики през 50-те – 80-те години на XVI в. в неиздадени дубровнишки източници. – Известия на държавните архиви, 48, 1984, 225-247.
  14.  Der Österreichisch-Türkische Krieg von 1683-1699 und der Kampf des Bulgarischen Volkes um Unabhängigkeit im Lichte neuer Dokumente aus der Apostolischen Vatikanischen Bibliothek. – Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich, XI, 2, Wien 1984, S. 101-110.
  15. За вноса и пласмента на италианска манифактура в българските земи от 80-те години на XV до 30-те години на XVI в. – Известия на държавните архиви, 51, 1986, 289-315.
  16. Нови сведения за търговията на Варна с италианските градове-републики през 50-те - 80-те години на ХVІ в. в неиздадени дубровнишки извори. - Известия на държавните архиви, 52, 1986, 225-247.
  17. Положението на българския народ през последните десетилетия на XVII в. в неиздадени писма и релации на изтъкнати католически дейци. – Известия на държавните архиви, 52, 1986, 387-406.
  18. Le port bulgare de Varna et le commerce avec les républiques maritimes d'Italie dans la deuxième moitié du XVI e siècle. – In: Le pouvoir central et les villes en Europe de l'Est et du Sud-Est du XV e s. au début de la révolution industrielle. Sofia, 1986, pp. 171-181.
  19. За ролята на Родосто като дебуше на българските земи през втората половина на XVI в. - В: Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар. С., 1987, с. 42-72.
  20. Търговската книга (1590-1605) на дубровнишкия търговец в София Бенедето Марино ди Рести и някои проблеми на стопанската история на българските земи. - В: Личните документи като исторически извор. София, 1987, с. 259-272.
  21. Нови страници към историята на Чипровското въстание. (Документи от ватиканските и виенските архиви). – Известия на държавните архиви, 55, 1988, 5-27.
  22. Чипровското въстание – мит и реалност. – В: 300 години Чипровско въстание. Принос към историята на българите през XVII в. С., 1988, с. 180-203.
  23. По въпроса за наследствените права на дубровничаните в българските земи през XV век. – Известия на държавните архиви, 64, 1992, 289-314.
  24. Varna e i porti della Tracia Orientale (Rodosto, Silivria e Gallipoli) nel traffico marittimo delle provincie bulgare con l’Italia durante gli ultimi decenti del XVI. secolo. – In: Bulgaria Pontica medii aevi. III: Nesebre, 27-31 mai 1985. Sofia, 1992, pp. 115-131.
  25. Le “Relazione del Régno di Bulgaria” anonyme de la Bibliothèque Apostolique Vaticane (Codex Barberinianus latinus 5305. – Palaeobulgarica, 1996, № 4, 27-57. 
  26. Български политици и дипломати без българска държавност. (Дейността на А. Стефанов и Ст. Кнежевич през 80-те – 90-те години на ХVII в.) – В: Контрасти и конфликти “зад кадър” в българското общество през ХV-ХVIII в. С., 2003, с. 338-395.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

Г. ИЗВОРИ И ДОКУМЕНТИ:

  1. Дубровнишки извори за българската история. Съставител, превод и коментар Иоанна Д. Списаревска. Fontes Ragusini historiam Bulgarorum illustrantes. Edidit, tradidit, commentariumque fecit Ioanna D. Spissarevska. - Архивите говорят Т. 10. 2000, 318 с., факс. 65.
  2. България и българската история в Архивите на Ватикана и Ватиканската Апостолическа библиотека ХV-ХVIII в. Bulgaria et la storia bulgara negli Archivi Vaticani e nella Bibliothèque Apostolique Vaticane secc. XV-XVIII. София, 1988, 98 c. (в съавторство).