ИИст

Институт по история   Институт по история   Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ЕЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА ГРОЗДАНОВА

26 декември 1941, Варна

e-mail

 

Академична кариера

Образование

          1964 - Магистър по тюркология, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

          1965-1969 - Аспирантура в Института по история, БАН.

          1969 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Данъкът джизие в балканските провинции на Османската империя (ХVІІ-ХVІІІ в.)" под научното ръководство на проф. Анна Степанова Тверитинова от Института за източни езици (дн. Институт за страните от Азия и Африка), МГУ "М. Ломоносов", Исторически факултет, Катедра "Близък Изток".

Назначение

          1970-1982 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1982 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

          1983-1989 - Научен секретар на Института по история, БАН.

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1989 - Доктор на историческите науки (д.и.н.) (Dr.Sc.)(Dr.phil.habil) след защита на дисертация върху “Българската народност през ХVII век. Демографско изследване”.

  1990 - Ст.н.с. I ст. (професор) в Института по история - БАН.

  1996 - Извънреден професор, Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”.

Членства в научни организации и сдружения

          1984 - Член на Съюза на учените в България.

          .... - Член на Международната асоциация на стопанските историци.         

          .... - Член на Асоциацията за сравнително изучаване на институциите "Жан Боден".

          .... - Член на Научния съвет на Института по история, БАН (продължава). Председател на Съвета през 1994-....

          .... - Член на Специализирания научен съвет по нова и най-нова история към ВАК.

          1997 - Член на Висшата атестационна комисия при ВАК.

          2005 - Член на Националната комисия по морска история.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          1989-2004 - Член на редакционната колегия на списание “Исторически преглед”.

Научни специализации в чужбина

          1974 - Будапеща, Унгарска академия на науките, 2 месеца;

  1982 - Мюнхен, Институт за история и култура на Близкия Изток и по тюркология при Университета в Мюнхен, 2 месеца;

  1993, 1997 - Лондон, Британска академия на науките, по 1 месец;

  1998 - Виена, Австрийска академия на науките, 1 месец.

Научни награди

  Награда за българистика “Паисий Хилендарски за 1990 г. на Президиума на БАН и Академичния съвет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски” за книгата “Българската народност през ХVII век. Демографско изследване.” София, Изд. “Наука и изкуство”, 1989. 725 с.

Участие в съвместни научни проекти

  1. "Черно море в историческата съдба на Югоизточна Европа и Предна Азия", с участие на различни институти от БАН, Софийския университет, регионални музеи и други научни институции, завършен в 2004 г.

  2. "Турски извори за българската история", т. VII и VIII, с участието на Института по история - БАН, Института по балканистика - БАН, Ориенталския отдел на Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София и Главно управление на архивите при Министерския съвет, завършен в 2001 г.

  3. "Контрасти и конфликти “зад кадър” в българското общество през ХV-ХVIII век", с участието на сътрудници от Института по история при БАН и Ориенталския отдел на Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, завършен в 2003 г.

  4. "История на българите". Т. II, с участието на сътрудници от Института по история при БАН, завършен през 2004 г.

Области на научни интереси

          Социално-икономическа и политическа история на българските земи и Балканите ХV-ХIХ в.; История на Османската империя; Морска история; Сравнителна история; изворознание; историография; историческа и етнодемография; миграция; християнство и ислям; селото и града; религиозни, етнически и териториални общности; традиционна селска община и форми на самоуправление; привилегии и привилегирована рая в българската и балканската история ХV-ХIХ в. (рудари, солари, джелепкешани, оризари, соколари, войнуци, дервентджии и пр.; регионална история (Черноморието, Родопите и др.); поселищна история (Варна, Анхиало, Елхово, Трявна, Карнобат и др.); българинът и българката – обобщени исторически портрети; османска данъчна система (джизие и др.); ежедневен живот; жребият на жената и др.

Преподавателска дейност

          От 1990 и понастоящем - Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по класически и нови филологии, Център за източни езици и култури, специалност Тюркология: Лекции по "История на Османската империя" и "История на Република Турция". Спецкурсове по "Историография на Турция", "Демографски проблеми на Балканите, ХV-ХІХ век" и др.

          1992-2004 - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", Хуманитарен факултет. Лекции по: "История на България, ХV-ХVІІ в." (приключен); Факултет по чужди филологии: Лекции по "История на Турция" и "Османско изкуство и култура". Спецкурс по "Привилегии и привилегировани, ХV-ХІХ век".

          1995-1997 - Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", Факултет Средиземноморски и азиатски цивилизации: Лекции по "История на България, ХV-ХІХ век" и "История на Османската империя". Спецкурс: "Тюрките в Мала Азия".

          1997-2004 - Нов български университет, Базова и Бакалавърска програми. Лекции по "Османската империя и Европа. Сравнителни аспекти" и "Османската империя и Балканите".

          От 2000 и понастоящем - Пловдивски университет, Филиал “Любен Каравелов” – Кърджали, специалности Български и турски език; История и география; Български език и история. Лекции по "История на балканските народи" и "Странознание на Турция".

Езици

          Руски, немски; английски, френски, турски (османотурски) и сърбохърватски.

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Българската селска община през ХV-ХVIII в. [Res. La commune rurale bulgare aux XVe – XVIIIe s.]. София, Изд. БАН, 1979, 208 с.
  2. Соларството по българското Черноморие през  ХV-ХIХ в. [Res. Le saunage sur le littoral bulgare de la Mer Noir aux XVe - XIXe siècle.] С., Изд. НБКМ, 1982, 175 с. (заедно със СТ. Андреев).
  3. Българите през ХVI в. По документи от наши и чужди архиви. [Sum. The Bulgarian Nationality in the 17th C. A Demographic Survey.] С., 1986, 303 с. (заедно със Ст. Андреев).
  4. Българската народност през ХVII в. Демографско изследване. С., Изд. Наука и изкуство, 1989. 726 с.
  5. Из историята на рударството и металургията в българските земи през ХV-ХIХ в. [Sum. Historical Survey of Ore and Metal Working in Bulgarian Lands in the 15th –19th Century.] С., Изд. НБКМ, 1993, 152 с. (заедно със Ст. Андреев).
  6. Джелепкешаните в българските и съседните им земи през ХVI-ХVIII в. [Sum. Celebkesan in the Bulgarian and Naighbouring Lands in the 16th – 18th Century.]С., Изд. НБКМ, 1998, 264 с. (заедно със Ст. Андреев).
  7. История на Поморие, Анхиало от древността до Освобождението. Поморие, 2000, 167 с. + илюстр. (заедно с М. Лазаров, В. Гюзелев, В. Тонев).
  8. Контрасти и конфликти “зад кадър” в българското общество през ХV-ХVIII в. ИК “Гутенберг”, С., 2003. (съст. заедно с О. Тодорова, Ст. Първева, Й. Списаревска, Й. Андреев, К. Венедикова).
  9. История на българите. Т. II. Под ред. Г. Марков. [Sum. History of Bulgarians. V. II. Late Middle Ages and the Renaissance.]Книгоизд. къща “Труд”; Изд. “Знание”. С., 2004 (съст. заедно д Й. Списаревска, О. Тодорова, Р. Радкова, Св. Янева, И. Тодев).

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. За данъчната единица хане в демографските проучвания. – Исторически преглед, 1972, № 3, 81-91.
  2. Извори за имуществената диференциация сред градското и селското население на Балканите в края на ХVII и през ХVIII в. – Известия на Държавните архиви, 25, 1973, 255-273.
  3. Фискальные функции и обязанности болгарских кнезов, старейшин и коджабашиев (ХV-ХVIII вв.). – Bulgarian Historical Review, 1973, № 3, 42-60.
  4. Български общини като кредитирана страна в лихварските операции (ХVII-ХVIII в.). – Исторически преглед, 1974, № 3, 61-70.
  5. Налог джизье с балканских земель в системе доходов государственной казны Османской империи (по турецким документам ХVII-ХVIII вв.). – В: Восточные источники по истории народов Юго-восточной и Центлральной Европы. Т. III. М., 1974, с. 161-234.
  6. Les fondements économiques de la commune rurale dans les régions bulgares (XVe – XVIIIe  sciècles). – Etudes balkaniques, 1974, № 1, 30-45.
  7. Поименен регистър на населението във Варна и Варненска каза от 1685 г. – Известия на народния музей-Варна, т. Х (ХХV), 1974, 211-230. (заедно със Ст. Андреев).
  8. Das Kadiamt und die Selbstverwaltung der bulgarischen Gemeinden im 15. Jahrhundert. – Etudes historiques, 27, 1975, 177-186.
  9. Жители на Несебър в помощ на руските войски през 1770-1771 г. – Векове, 1976, № 5, 72-76.
  10. Поголовният данък и развитието на стоково-паричните отношения в българските земи през ХV-ХIХ в. – В: Из историята на търговията в българските земи през ХV-ХIХ в. С., 1978, с. 155-188 + табл.
  11. Mittelalterliche Balkanämter und Titel im osmanischen Orts- und Selbstverwaltungssystem, – Etudes balkaniques, 1978, № 4, 94-103. (заедно с P. Petrov).
  12. Бунт на населението в Стара Загора през 1751 г. – Военноисторически сборник, 1979, ..., ....
  13. Българите и руско-турските войни от втората половина на ХVIII в. – В: България в света от древността до наши дни. Т. I. С., 1979, с. 357-366.
  14. Der Woiwode in den mittelalterlichen Balkanländern und im Osmanischen Reich. – Etudes historiques, 9, 1979, 99-127. (заедно с P. Petrov).
  15. Османское государство и общинное самоуправление болгар ХV-ХVIII вв. – В: Средновековый Восток. История. Культура. Источниковедение. М., 1980, с. 100-111.
  16. Ролята на традиционната селска община за опазването на българската народност и народностно самосъзнание. – В: Българската нация през Възраждането. С., 1980, с. 139-177.
  17. Contemporary Bulgarian Historiography (1971-1980) on the Impact of Ottoman Rule on the Development of the Bulgarian People during the Period from the 15th through the 18th century. – Bulgarian Historical Review, 1981, № 4, 68-85.
  18. Към въпроса за юруците в българските и някои от съседните им земи през ХV-ХVIII в. – Векове, 1984, № 4, 23-29.
  19. Поморийските солници като приходоизточник на османската държава (ХV-ХIХ в.). – Известия на Института за история, 27. С., 1984, 274-362 (заедно със Ст. Андреев).
  20. Из взаимоотношенията на цариградския патриарх Йоаникий с населението на Одринско през ХVI в. – Векове, 1986, № 6, 57-60 (заедно със Ст. Андреев).
  21. Нови сведения за юруците в българските и някои от съседните им земи през ХV-ХVII в. – В: Етногенеза на Jуруците и нивното населување на Балканот. Скопjе, 1986, с. 17-27.
  22. Über einige Besonderheiten der bulgarischen Dorfgemeinde im 15.-18. Jahrhundert. – Recueils de la Societé Jean Bodin, T. 45. Brixelles-Paris, 1986, 219-243.
  23. Bevölkerungskategorien mit Sonderpflichten und Sonderstatus – nach unveröffentlichten osmanisch-türkischen Dokumenten der Orient-Abteilung der Nationalbibliothek “Kirill und Method” in Sofia. – In: Osmanische Studien für Wirtschafts- und Sozialgeschichte. In memoriam Vančo Boškov. Wiesbaden, 1986, S. 46-67.
  24. Проблемът за т. нар. “привилегирована” рая в историческата книжнина. – В: България през ХV-ХVII в. Историографски изследвания. I. С., 1987, с. 136-154.
  25. Die Städte an der bulgarischen Schwarzmeerküste (Ende des 15. bis zum 18. Jh.). – Bulgarian Historical Review, 1987, № 2, 15-33 (заедно със St. Andreev).
  26. Задължения и статут на рударите в българските земи през ХV-ХIХ в. – Исторически преглед, 1991, № 8, 3-21 (заедно със Ст. Андреев).
  27. Einige Parallelen zwischen den Dorfgemeinden und den Stadtviertelgemeinden in den bulgarischen Landen (16.–17. Jh.). – Bulgarian Historical Review, 1992, № 4, 62-83 (заедно със Sv. Ivanova).
  28. Aperçu historique sur la métalurgie dans les zones centrale et orientale de la peninsule balkanique au cours des XVe–XIXe s. – Etudes balkaniques, 1992, № 1, 51-67 (заедно със St. Andreev).
  29. Българската народност през ХV-ХVII в. – В: Българска история. Проблеми и събития. С., 1993, с. 74-92.
  30. От целесъобразността до предателството в стара България. – В: Пантеон на черното безсмъртие. Предатели и предателства в българската история. С., 1993, с. 17-34.
  31. Джелепите из централния и източния дял на Балканите през ХVI в. – задължения, статут и социален състав. – Исторически преглед, 1994-1995, № 1, 3-32; № 2, 23-58 (заедно със Ст. Андреев).
  32. Форми на представителство на различни териториални, професионални, религиозни и етнически общности под османска власт. – В: Представата за “другия” на Балканите. С., 1995, с. 81-90.
  33. La production de la Roumélie et la vie économique de la ville d’Istanbul aux XVIe et XVIIe siècles. – In: Histoire économique et sociale de l’Empire ottoman et de la Turquie (1326-1960). Paris, 1995, pp. 195-207.
  34. Über die Selbstverwaltung der Gemeinden in den bulgarischen Landen unter osmanischer Herrschaft (15.-19. Jahrhundert). – In: Türkische Wirtschafts- und Sozialgescichte von 1071 bis 1920. Wiesbaden, 1995, S. 257-264. (заедно с V. Paskaleva).
  35. Die Steuer “Celepkeşan” (Djelepkeschan) in den bulgarischen und deren benachbarten Ländern vom 17. bis Anfang des 19. Jh. – Bulgarian Historical Review, 1995, № 1, 30-65 (заедно със St. Andreev).
  36. Die Privilegien – “Trojanisches Pferd oder Achillesferse” – als Element der Innenpolitik des Osmanischen Reiches auf dem Balkan während des 15.-18. Jh. – Bulgarian Historical Review, 1996, № 3-4, 19-36.
  37. Категории население със специални задължения и статут – правна норма от ХVI в. и реална практика. – В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 29-48 (заедно със Ст. Андреев).
  38. Българските и съседните им земи според “Книгата на жалбите” от 1675 г. – Изв. НБКМ, 1996, 196-223 (заедно със Ст. Андреев).
  39. Европейските провинции на Османската империя през ХVI-ХVII в. в най-новите трудове на унгарски и български историци (1985-1995). Опит за сравнителен анализ и паралели. – Исторически преглед, 1997, № 3, 76-96.
  40. Bergleute (Madenci), Salzgewinner (Tuzcu) und Celeps als Bevölkerungsgruppen mit Sonderpflichten und Sonderstatus im Osmanischen Reich. Versuch einer vergleichenden Analyse. - Südost-Forschungen, Bd. 56, München, 1997, S. 105-121.
  41. Нови документи за историята на Рилския и Бачковския манастир през ХVIII в. – В: Общото и специфичното в балканските култури до края на ХIХ в. Сб. в чест на 70-годишнината на проф. В. Тъпкова-Заимова. С., 1997, с. 285-291 (заедно със Ст. Андреев).
  42. За вътрешните миграции на българите през ХVIII в. – Исторически преглед, 2000, № 3-4, 30-55 (заедно със Ст. Андреев).
  43. Salt Production along the West Coast of the Black Sea in the Ottoman Period. – In: Perspectives on Ottoman Rule and Its Heritage. Dedicated to the Living Memory of Zdenka Veselá-Prenosilova. Archiv Orientalni, Vol. 69, № 2, Praha, 2001, pp. 165-172.
  44. Das Los der Frauen nach den osmanischen “Registerbüchern der Beschwerden” vom 17. und 18. Jh. – Bulgarian Historical Review, 2001, № 1-2, 52-68 (заедно със St. Andreev).
  45. Из Родопите без раница. Исторически маршрути от 1650 до 1750 г. с пътеводител “Книгите на жалбите”. – Rhodopica, 2002, № 1-2, 253-280 (заедно със Ст. Андреев).
  46. За и против хрониката на поп Методи Драгинов – без пристрастия и предубеденост. – Rhodopica, 2002, № 1-2, 465-482 (заедно със Ст. Андреев).
  47. Оризарите – челтюкчии в централния и източния дял на Балканите (ХVI-ХVII в.) – В: Турция – Балканите – Европа. История и култура. Изследвания в чест на проф. Дженгиз Хаков. С., 2003, с. 337-353 (заедно със Ст. Андреев).
  48. Reisanbau und Reisgewinner (Çeltükçi) in mittleren und östlichen Teil des Balkans (15. bis 18. Jh.). – Bulgarian Historical Review, 2003, № ... 186-208 (заедно със St. Andreev).
  49. “Şikâyet defterleri” като извор за историята на Османска Турция. – В: 50 години специалност Тюркология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Юбилеен сборник. С., 2004, с. 306-327. (заедно със Ст. Андреев).
  50. Българската османистика на границата между две столетия – приемственост и обновление. – Исторически преглед, 2005, № 1-2, 98-157.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

Г. ДОКУМЕНТАЛНИ КОРПУСИ:

  1. Турски извори за българската история. [Fondes Turcici Historiae Bulgaricae], т. VII. Съст. и ком. Ст. Андреев, В. Велков, Е. Грозданова, П. Груевски, С. Димитров, М. Калицин, М. Михайлова-Мръвкарова. Под ред. на С. Димитров, Е. Грозданова, Ст. Андреев. С., Изд. БАН, 1986. 530 с.
  2. Турски извори за българската история. [Sources Tueques Relatives à l'Histoire Bulgare.], т. VIII. (Архивите говорят - 13). Предговор и състав.: Грозданова, Е. Превод и ком. Андреев, Ст., Велков, А., Грозданова, Е., Калицин, М. и др. Под ред. на Стр. Димитров, Ст. Андреев. С., 2001. 530 с.