ИИст

Институт по история   Институт по история   Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

АНТОАНЕТА КИРИЛОВА

22 май 1968, гр. Лом

e-mail: kirilova_ani (at) abv (dot) bg

Академична кариера

Образование

1993 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

1995-1998 - редовен докторант в Института по история, БАН.

1999 - Доктор по история (PhD) след защита на дисертация върху “Материалното осигуряване на националноосвободителното движение до създаването на БРЦК” под научното ръководство на ст.н.с. ІІ ст. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова.

Назначение

2000 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

Академична квалификация

Научна степен и звание

1999 - Доктор по история (PhD)

2000 - Научен сътрудник ІІ ст.

2003 - Научен сътрудник І ст.

2009 - Старши научен сътрудник IIст.

Области на научни интереси

  • Политическа история през Българското възраждане;
  • Националноосвободителни борби и културно-просветно движение през Възраждането.

Езици

ползва руски, френски.

Публикации

А. МОНОГРАФИИ

  1. Финансиране на българското националнореволюционно движение 1868-1875. С., Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 2007, 212 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Манастирът “Св. Георги Зограф” в просветното движение на българите през Възраждането. – В: Светогорска обител Зограф. Т. ІІ, София, 1996, 133-144.
  2. За материалното осигуряване на четническата акция от 1868 година. – Исторически преглед, 1998, № 5-6, 20-44.
  3. Доставката на оръжие по време на събитията от 1867-1868 година на Балканите. – Военноисторически сборник, 1999, № 3, 7-23.
  4. ”Източното направление на народната войска за 1867 г.” (Към историята на някои по-малко известни чети от 1867 г.). – История, 1999, № 2-3, 86-96.
  5. Таен централен български комитет – идеи и практики за материално осигуряване на националноосвободителното движение (1866-1868). – Във: В търсене на истината. Юбилеен сборник по случай 70-годишнината от рождението на професор Николай Генчев. С., 2002, с. 175-188.
  6. Една инициатива на ТЦБК за материално подпомагане на българското националноосвободително движение (1867-1868 г.). – Исторически преглед, 2002, № 5-6, 166-183.
  7. Тайният централен български комитет и Одеският комитет през 1867 г. – Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 6, С., 2004, 144-161.
  8. Христо Дряновски – живот и революционна дейност (1838-1868). – Исторически преглед, Юбилейно издание по случай 80 години от рождението на професор Крумка Шарова, 2004, № 5-6, 361-373.
  9. Някои проблеми на комитетското дело през 1873 г. според преписка на Панайот Хитов. – Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Годишник на Общобългарския комитет “Васил Левски”. Т. 7, С., 2005, 225-232.
  10. Приносът на няколко комитета за финансиране на революционната организация през 1873-1875 година. – Минало, 2005, № 3, 46-56.
  11. Идеи за материално осигуряване на освободителното дело в навечерието на създаването на БРЦК (юли 1868-септември 1869). – ИДА, 2005, т. 90, 3-18.
  12. Проблеми около материалното осигуряване на четата на Панайот Хитов през 1867 г. – В: Панайот Хитов и българското националноосвободително движение. Сливен, 2005, с. 163-175.
  13. Финансовото състояние на касата на БРЦК през 1872 година. – В: Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, 2006, т. 1, кн. 1, История, с. 269-282.
  14. Христо Николов Патрев в борбите за национално освобождение. – В: Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. С., 2006, т. 8, с. 204-220.
  15. Материалната подкрепа на град Елена за Вътрешната революционна организация. – BHR, 2006, № 1-2, 304-319.
  16. Из взаимоотношенията на Райко Жинзифов с българи в Румъния и Южна Русия (60-70-те години на ХІХ век). – ИП, 2006, кн. 3-4, 245-262.
  17. Революционният терор срещу заможните българи – двете концепции в освободителното дело 1871-1872 г. – В: “Млади” и “стари” в Българското възраждане. Пловдив, 2006, с. 149-160 (Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, кн. 4).
  18. О взаимоотношениях Райко Жинзифова с московскими славянофилами и учеными-славистами. – BHR, 2007, № 1-2, 11-35.
  19. „Пълномощните лица“ по събиране на средства – съратници на Левски. – В: Съратници и сподвижници на Васил Левски. Ловеч, 2007, с. 79-90.
  20. Някои бележки по въпроса за касиерството на БРЦК в Ловеч. – ИП (Юбилейно издание по случай 75 години от рождението на проф. Николай Жечев), 2007, кн. 3-4, 223-243.
  21. Найден Геров и българските политически инициативи по време на Кримската война (1853-1856). – В: Националноосвободителните движения в българските земи ХV-ХІХ век и тяхното отразяване в музеите. Чипровци, 2008, 79-83.
  22. Откриване на руското консулско агентство в Пловдив през 1857 година. – ИП, 2009, № 1-2, 48-76.
  23. L`activité socio-politique de Najden Guérov (1853-1856). – BHR, 2009, № 1-2, 24-52.
  24. Комитетите от Голямоизворския окръжен център в материалното осигуряване на Вътрешната революционна организация. – Във: Времето на Левски. Сборник статии. С., 2010,161-197.
  25. ”Турският шпионаж” сред българите през 1868-1869 г. и тяхното революционно движение (някои аспекти около финансирането му). – В: Sine ira et studio. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. С., 2010, 211-226.
  26. Завещанието на Георги Симеонович за просветното дело. – Сп. Библиотека, 2010, № 2-3, 96-104.
  27. Щрихи от създаването и началната дейност на женското дружество „Възпитание” в Карлово. – В: Просвета и промяна. Сборник в чест на чл. кор. ст. н. с. І ст. д. ист. н. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. С., 2010, 231-249.
  28. Даренията на протосингел Кирил Нектариев за културно-просветното и духовното издигане на българите през Възраждането. – ИП, 2010, № 3-4, 61-90.
  29. Девическият манастир „Въведение Богородично” в Казанлък през Възраждането (към една идея за откриване на училище в манастира). – Минало, 2012, кн. 4, 28-42.
  30. Българското просветно дело през Възраждането. Рада Гугова (1848-1941). – В: Историята, истината, историкът. Материали от научната конференция „Движение на идеите и изследванията върху Българското възраждане и история на културата”, организирана на 2 ноември 2011 г. от Историческия и Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Съставители доц. д-р Надя Манолова-Николова, доц. д-р Георги Вълчев. С., 2012, 118-131.
  31. Проблемите на Българското възраждане в научното дело на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. – В: Българското възрожденско общество – проблеми, борби и постижения. Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. С., 2012, 9-32.
  32. Руската богослужебна книга в българските земи след Кримската война (по материали от архива на Найден Геров). – ИП, 2012, № 1-2, 3-36.
  33. Руската благотворителност за православните храмове в София след Кримската война (1853-1856). – Изследвания на Института за исторически изследвания. Т. ХХХІ. Сборник в чест на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. С., 2014, 201-214.
  34. Найден Геров – един български интелектуалец между Русия и Османската империя в подкрепа на движението за национална просвета (1857-1877). – В: „Интелектуалците и/в политиката. Юбилеен сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Румен Генов с материали от научна конференция с международно участие.” – http://ebox.nbu.bg/profesorgenov/view_lesson.php?id=5
  35. Българското просветно дело през Възраждането. Найден Геров и даренията за просвета през ХІХ век. – Минало, 2015, кн. 1, 37-51.
  36. Иван Евстратиев Гешов като историописец на църковнонационалното движение. Борбата за църквата „Св. Богородица” в Пловдив. – В: Иван Евстратиев Гешов – държавник, общественик, учен, меценат на българската наука и култура. Пловдив, 2014 (2015) (Годишник на Регионален исторически музей, 2014, т. 9), 27-38.
  37. Някои бележки по въпроса за първото честване на Св. Св. Кирил и Методий в Пловдив през Възраждането. – Минало, 2016, кн. 2, 8-14.
  38. Руската политика за българското образование след Кримската война. − Науковий вiсник Миколаïвського нацiонального унiверситету iменi В. О. Сухомлинського. Iсторичнi науки. № 1 (41), 2016, 83-90.
  39. Руската благотворителност за българските манастири след Кримската война (поглед през документалното наследство на Найден Геров). − В: Трети международен конгрес по българистика. 23-26 май 2013 г. Секция “История и археология”. Подсекция “Българските земи и българите, ХV-ХІХ в.”, София, 2014 (2016), 95-121.
  40. Дарителят Козма Тричков. – Исторически преглед, 2015 (2017), кн. 1-2, 187-215.
  41. Найден Геров и Драган Цанков в лабиринтите на Въпроса: българската уния. – Исторически преглед, 2015 (2017), кн. 3-4, 269-310.
  42. Найден Геров и българското национално движение в Пловдив през 50-те години на ХІХ век. − Известия на Института за исторически изследвания. Т. ХХХІV. Ролята на елитите в процесите на консолидирането на нациите и на националното строителство. С., 2017, 62-88.
  43. Доротей, Врачански епископ и Софийски митрополит − един български архипастир в йерархията на Цариградската патриаршия и в българските църковни борби. - В: Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности. Съст. и ред. Ваня Рачева. С., 2017, 251-294.
  44. ”Народен орган, каквото трябва”. Епизод от историята на предосвобожденската българска журналистика. − Историческо бъдеще, 2017, № 1-2, 80-116.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

  1. Русия и българското националноосвободително движение 1856/1876. С., Т. ІІІ, 2002, 587с. – ИП, 2003, кн. 5-6, 258-261.
  2. Ст. н. с. ІІ ст. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова на 70 години. – ИП, 2006, кн. 5-6, 223-227.
  3. Библиография на трудовете на проф. д. и. н. Николай Жечев – ИП, 2007, кн. 3-4, 18-48.
  4. Юбилейна национална научна конференция „Националноосвободителното движение в българските земи ХV-ХІХ век и тяхното отразяване в музеите“, 12-13 септември 2008, гр. Чипровци. – ИП, 2008, № 5-6, 288-290.
  5. Документи от Архива на външната политика на Руската империя за дейността на генералното консулство на Русия в Русе (1865-1877 г.). Издирил, подготвил, съставил и бележки Иво Жейнов. Русе, 2009, 270 с. – ИП, 2010, № 3-4.

Г. ДРУГИ

УЧАСТИЕ В КОНФЕРЕНЦИИ, КРЪГЛИ МАСИ, СИМПОЗИУМИ:

  1. Панайот Хитов и българското националноосвободително движение, 31 октомври-1 ноември 2002, Сливен – Проблеми около материалното осигуряване на четата на Панайот Хитов през 1867 г.
  2. 10 години историческо образование в ПУ “Паисий Хилендарски”, 10 години Катедра по история, 2-3 ноември 2004, Пловдив – Финансовото състояние на касата на БРЦК през 1872 г.
  3. Априлското въстание в Северна България, 13 май 2006, Дряновски манастир – Христо Патрев – войводата на Тревненската чета в Априлското въстание 1876 г.
  4. „Млади“ и „стари“ в Българското възраждане, 10-11 октомври 2006, Пловдив – Революционният терор срещу заможните българи – двете концепции в освободителното дело (1871-1872 г.).
  5. Съратници и сподвижници на Васил Левски, 29-30 май 2007, Ловеч – Пълномощните лица по събиране на средства – съратници на Левски.
  6. Васил Левски и първият окръжен революционен комитет в Голям извор, 14 юли 2007, Голям извор – Комитетите от Голямоизворския окръжен център в материалното осигуряване на Вътрешната революционна организация.
  7. Националноосвободителните движения в българските земи ХV-ХІХ в. и тяхното отразяване в музеите, 12-13 септември 2008, Чипровци. – Найден Геров и българските обществено-политически инициативи в началото на Кримската война (1853-1854 г.).
  8. Международна интердисциплинарна кръгла маса „Просвета и промяна”. Посветена на историческата роля и значение на Болградската гимназия за развитието на българската идентичност, 23-24 ноември 2009, София. – Щрихи от създаването и началната дейност на женското дружество „Възпитание” в Карлово.
  9. Интелектуалецът и/във властта. – Нов български университет, София, 29-30 април 2011. – Найден Геров – един български интелектуалец между Русия и Османската империя в подкрепа на движението за национална просвета (1857-1877).
  10. Движение на идеите и изследванията върху Българското възраждане и история на културата. Научна конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на видния български историк, преподавател и общественик проф. Николай Генчев. – СУ „Св. Климент Охридски”, 2 ноември 2011. – Българското просветно дело през Възраждането. Поглед към житейския път на една българска учителка. Рада Гугова (1848-1941).
  11. 135 години по-късно: България – Русия – Евразия. Международна конференция, София, 27 февруари–1 март 2013. – Руската политика за българското образование след Кримската война.
  12. Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013. – Русия и българските манастири след Кримската война (поглед през документалното наследство на Найден Геров).
  13. Българското образование през вековете, Чипровци, 5 септември 2014 – Личният архив на Найден Геров като източник на информация за българското просветно дело през третата четвърт на ХІХ в.
  14. Национална научна конференция „Академик Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) – държавник, общественик и учен, меценат на българската наука и култура”. Пловдив, 6-7 ноември 2014 – Иван Е. Гешов като историописец на движението за църковнонационална независимост. Борбата за църквата „Св. Богородица” в Пловдив.
  15. Национална научна конференция “Ролята и мястото на четите в българската национална революция”. Чипровци, 9-10 септември 2016 – Първа българска легия (1861-1862) – идеи и практически опит във финансиране на националната революция.
  16. Кръгла маса “Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности.” Велинград, 19 ноември 2016 - Доротей, Врачански епископ и Софийски митрополит - един български архипастир в йерархията на Цариградската патриаршия и в българските църковни борби.