Научен архив при Института за исторически изследвания - БАН

          Президиумът на БАН утвърждава на 29 август 1969 г. създаването на секция "Извори за българската история". В решението са формулирани задачите: "да издирва, обработва и подготвя за издаване изворите за историята на българския народ, да разработва теоретичните проблеми на историческата археография". Секцията получава и нови щатни бройки. За осъществяване на поставените задачи към нея се изграждат 14 комисии. Те са диференцирани за:
          1. Домашни славянски извори до края на XVII в.;
          2. Домашни извори за национално-освободителното движение;
          3. Домашни извори за външната политика на България (1878-1944);
          4. Домашни извори за историята на България през 1879-1944 г.;
          5. Домашни извори за периода след 9 септември 1944 г.;
          6. Съветски извори;
          7. Югославски, чешки и полски извори;
          8. Гръцки извори;
          9. Латински и дубровнишки извори;
        10. Турски извори;
        11. Пътеписи и географски описания на българските земи през XV-XIX в.:
        12. Френски, италиански и румънски извори;
        13. Английски извори;
        14. Немски, австрийски и унгарски извори.
Към секцията през 1969 г. е създадена и фотолаборатория. Тя е снабдена с модерна техника, но поради материални проблеми е прехвърлена към Центъра за научна информация при БАИ, откъдето обслужва секция "Извори". Друга промяна идва с преустройството на БАН, когато освен създаването на единните центрове за наука и подготовка на кадри се въвежда и програмно-целевият принцип на научно управление. С решение на Президиума на БАН от 25 юли 1973 г. се утвърждава създаването на "Проблемна група за извори" с ръководител ст.н.с. Вл. Топалов. но след кратко време ръководството се поема от ст.н.с. Стр. Гичев от 1973 - 1987 г., а до 1992 г. - от ст.н.с. А. Райкова.
          От края на 60-те години започва ползотворен период на издирване и събиране на извори за българската история в чуждестранните архиви. Ръководството на Института определя целево състава и задачите на научните групи, изпращани в архивните средища на страните, с които нашата държава и народ са имали продължителни политически, стопански и културни взаимоотношения. Започва бързо да расте изворовият фонд, главно във вид на микрофилми на документи, съхранявани в архивите на Великобритания, Австрия, Германия (ГДР н ФРГ), СССР, Франция, САЩ, Унгария. Румъния и пр.
В резултат на активната събирателска дейност до средата на 70-те години проблемната група "Извори" получава над 1 000 000 кадъра с архивни документи. Това поставя като неотложна задача обработката и въвеждането в научен оборот на постъпилия огромен разноезичен изворов материал. Всъщност още от създаването на секцията започва работа по уточняването на принципите, методите и нормите на архивната обработка. Колективът от специалисти под методичния и нормативен контрол на Стр. Гичев се заема с анотирането на документите. Благодарение на добрата историческа и езикова подготовка на Ю. Коцев. А. Римпова, А. Стойкова. Й. Калудова, Н. Попова и др. до 1989 г. са направени анотации на повече от 700 000 страници (след съкращенията през 1990-1991 г. този процес е почти замразен).
          Успоредно с анотирането се изработва картотека по регионален и хронологичен принцип - добра форма за архивно-информационно обслужване при липса на компютърни възможности. Към архивохранилището на Института е създадена читалня, осигурена с необходимата техника. За нуждите на отпечатването на многотомната история на България е организирана и колекция от значителен брой диапозитиви с илюстративни материали.

          Документалното богатство е разпределено в 23 колекции според странитекъдето се съхраняват оригиналните документи. Това са предимно преписките с външните министерства на отделните държави, обхващащи главно периода на новата и най-новата история:
          1. Спомени - 1362 листа спомени и други документи на български държавници и общественици;
          2. Холандия - 10 000 кадъра от Общия кралски архив в Хага;
          3. Австрия - 96 000 кадъра от Кралския и държавен архив във Виена;
          4. Англия - над 250 000 кадъра, предимно от архива на Външно министерство в Лондон;
          5. Германска демократична република - над 57 000 кадъра от Германския централен архив;
          6. Федерална република Германия - над 53 000 кадъра, главно от Политическия архив на Външното министерство в Бон;
          7. Полша - над 20 000 кадъра от архиви във Варшава, Краков и Вроцлав;
          8. Румъния - над 37 000 кадъра от Държавния архив в Букурещ;
          9. СССР - над 22 000 кадъра от архиви в Москва, Ленинград и Киев;
        10. Турция - 500 кадъра;
        11. Унгария - над 89 000 кадъра от Архива на Външното министерство в Будапеща;
        12. Франция - над 30 000 кадъра от Дипломатическия архив на Външно министерство в Париж;
        13. Чехия - над 10 000 кадъра, предимно от Архива на Външното министерство в Прага;
        14. Югославия - над 11 000 кадъра, главно от архивите в Дубровник и Загреб;
        15. България - 15 микрофилма с отделни копия от документи и книги от Възраждането;
        16. Непопълнена;
        17. Италия - над 6000 кадъра от Историческия архив в Рим;
        18. Гърция - 1500 кадъра;
        19. САЩ - над 126 000 кадъра, предимно от Националния архив във Вашингтон;
        20. САЩ - над 122 000 кадъра от Архива на Външно министерство на Германия;
        21, 22 и 23 - непопълнени.

Работата по събиране и анотиране на документите е прекратена по обективни причини.

 

          Проучвател в Научния Архив:

                    спец. Грета Димитрова

                   

 

          Работно време: 9 - 17 часа