СЕКЦИЯ "СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ"
МАНЧО ВЕКОВ, АНТОАНЕТА ЗАПРЯНОВА
Секцията "Стара и средновековна история" е една от първите секции, създадени след основаването на Института. Още тогава към нея са формирани четири комисии за издирване, превеждане и публикуване на латински, гръцки и турски извори като институционализирано продължение на съществувалата дотогава към Българската академия на науките "Комисия за събиране и издаване на извори за българската история". През 1952 г. съставът от щатни и нещатни сътрудници със съответните за времето степени и звания е следният: научен ръководител - проф. Александър Бурмов, членове - акад. Гаврил Кацаров, акад.Стоян Романски, акад. Димитър Дечев, акад. Иван Снегаров, чл.-кор. Веселин Бешевлиев, чл.-кор. Димитър П.Димитров, ст.н.с. Всеволод Николаев, мл.н.с. д-р Страшимир Лишев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова, проф. Димитър Ангелов, проф. Христо М.Данов, д-р Иван Дуйчев, доц. Борис Геров, Атанас Милчев, д-р Петър Миятев, д-р Борис Недков, Гълъб Д.Гълъбов, Васил Шанов, Димитър Башев, Лев Кацков, Бистра Цветкова, Вера Мутафчиева, Кирил Богоявленски, Михаил Войнов.
Научноизследователската стратегия на секцията е определена от проучванията върху:
1. Обществено-икономическите отношения у траките до римското завладяване на Тракия и Горна Мизия;
2. Българските земи в късноантичния период;
3. Обществено-икономическите отношения в средновековна България;
4. Обществено-икономическото положение на българския народ по време на османското владичество;
5. Връзките между България и другите народи през Средновековието.
В кръга от поставените задачи през 50-те години се разработват и осветляват по-конкретни въпроси: средновековното право в България през XIII в. (Д.Ангелов); славянските племена в Балканския югоизток през VII и VIII в.; стопанският бит на българския народ според един пренебрегнат извор; културно-политически връзки между българи и великоморавци в края на IX в. (Ив.Дуйчев); отношенията между българското население и кръстоносците в края на XII в. (Стр.Лишев); въстанието на българи и власи против Византия в 1066 г.; българските местни имена във византийските извори (В.Тъпкова-Заимова); Крумовото законодателство;
обществено-икономическото положение на българския народ през XI в. (Л.Йончев - по това време аспирант).
Преди да добие днешния си облик, секцията "Средновековна история на България" търпи развитие, реорганизации, създаване на нови звена на основата на секция "Стара и средновековна история". Така през есента на 1954 г. е формирана, а от май 1955 г. започва работа секцията за извори и библиография за българската история на базата на комисии за събиране и издаване на извори. Творческите усилия на медиевистите са насочени в двете комисии за старогръцки и латински извори, които са действали още преди създаването на Института по история. В резултат на компетентната археографска работа започва обнародването на поредиците "Гръцки извори за българската история" и "Латински извори за българската история". Първите томове излизат съответно през 1954 и 1958 г., а последните - през 1994 и 1981 г.
Макар и косвена връзка със секцията има и създадената през май 1952 г. секция по византология и ориенталистика. Основание за създаване на подобна структура е фактът, че цялата българска история през Средновековието е най-тясно свързана с политическата, икономическата и културната история на Византийската империя, а византийските писмени документи са едни от най-ценните исторически извори за българското минало през този период. В известен смисъл проучването на византийската история, на средновековния гръцки или византийски език и на богатата византийска книжнина представлява за българския историк основна задача в неговата научноизследователска работа над Българското средновековие. За времето от втората половина на XIV в. до нашето национално освобождение в 1878 г. историята на българския народ е неразделно свързана с историята на Османската империя, а турските писмени извори съставят едни от най-важните източници за проучване на българското минало в периода. Освен това през цялото Средновековие и през по-новите векове българският народ е поддържал връзки с народите от Близкия и Средния изток. Секцията по византология и ориенталистика си поставя за задача именно изследването на историческите връзки между България, Византийската империя, а по-късно и Османската държава във връзка с миналото на нашия народ, и, на второ място, проучването на историческите извори от византийски и източен произход. Поради липса на кадри секцията е изградена от трима специалисти по византийска история и филология и по хебраистика. В началото ръководител е Ив. Дуйчев, а членове - ст.н.сътрудници д-р Ашер Хананел и Ели Ешкенази. После се включват и специалистите по османска история - мл.н.сътрудници и кандадати на историческите науки Б. Цветкова и В. Мутафчиева. Една от дейностите на тази секция са периодичните обсъждания с доклади из сферата на българо-византийските отношения или други области, свързани с византологията и ориенталистиката.
До февруари 1952 г. секцията за стара и средновековна история е ръководена от проф. Ал. Бурмов. След напускането му за кратък период ръководството й е поверено на нещатния сътрудник към Института проф. Хр. Данов. През 1956 г. завеждащ секцията е проф. Д. Ангелов.
Кадровият потенциал не е голям, но има постигнати резултати:
разработени и публикувани са широк кръг изследвания. Д.Ангелов и Ал.Бурмов участват в т. 1 на двутомната и тритомната "История на България". Д.Ангелов проучва въпросите, засягащи аграрните отношения през XIV в. в Северна и Средна Македония. Проблемите на средновековната ни стопанска история, свързани с проникването на парите по българските земи, и характера на стоковото производство по това време разработва Стр.Лишев. Четвъртият кръстоносен поход и България е обект на научните търсения на Б.Примов. Изследванията на Г.Цанкова са насочени изцяло към началния период на българската история. В.Тръпкова-Заимова осветлява проблемите, свързани с крепостите и укрепените градове през Първото българско царство, с първоначалните български селища и въпросите за аулите. Върху първите контакти на Аспаруховите българи със славяните работи и публикува М. Войнов. В този начален период успешно защитени са и първите дисертации от: Стр. Лишев - "Третият кръстоносен поход и българите", Л. Йончев - "България в навечерието на турското завладяване" и Г.Цанкова - "Аграрните отношения в българските земи под византийско владичество".
Институтът по история и в частност секцията за стара и средновековна история от 50-те години започват активна международна дейност. Тя се изразява в съвместни научноизследователски задачи с колеги от други страни, в размяна на посещения, участия в международни конгреси, конференции и сесии. На XXV конгрес на изтоковедите в Москва (1952 г.) българската делегация се представя с доклади и съобщения по византология. Д. Ангелов изнася доклад и написва статия на тема "По някои въпроси на феодализма в Балканските страни през XIII-XV в." за сборника по случай конгреса на историците в Стокхолм.
От 1960 г. секцията за изследвания по византология и ориенталистика се преименува в "Секция по византология и история на балканските народи" (в края на 1963 г. тя се отделя и става основата на новообразувания Институт по балканистика). Започва издаването и на поредицата "Byzantinobulgarica" с том, посветен на византоложкия конгрес в Охрид през 1961 г. През същата година е готов и сборникът "Паисий Хилендарски и неговата епоха", излязъл по случай 200-годишнината от написването на "История славянобългарская". В него участват сътрудници и от секцията по нова българска история.
Шестдесетте години са период, в който се работи върху редица големи колективни научноизследователски задачи. Сред тях са темите за образуването на българската народност, за характера и формите на българската материална и духовна култура през епохата на феодализма и др. Индивидуално се разработват проблемите: за взаимоотношенията между Византия и славяните - от Ив. Дуйчев, за кадастъра и данъчното облагане в средновековна България - от Г. Цанкова-Петкова, за развитието на производителните сили и на материалната култура през XIII-XIV в. - от Стр. Лишев, за феодалните отношения в Македония през XIII-XVI в. - от Л. Йончев и пр. Продължава и работата по издаването на гръцките и византийските извори за българската история.
От 1965 г. секцията обвързва своя научен план с изпълнението на основната задача на Института по история - написването на многотомна "История на България". В главната редакция на фундаменталния труд е включен Д. Ангелов. Той е отг.редактор на т.II, посветен на Първата българска държава. Член на редколегията е Б. Примов. Авторският колектив е изграден главно от членове на секцията: Д. Ангелов, Ив. Божилов, В. Гюзелев, Б. Примов, В. Тъпкова-Заимова (вече в Института по балканистика) и Г. Цанкова-Петкова. В редколегията на т.III - историята на Втората българска държава, са Стр. Лишев (отг.редактор), В. Гюзелев и Г. Цанкова-Петкова. Те са и в авторския колектив заедно с Д. Ангелов, Л.Йончев, Стр. Лишев, Б. Примов. Историко-картографската част (на всички томове) е изпълнена от П. Коледаров (по-късно в Института по етнография).
На II международен конгрес по балканистика (август 1966 г.) Д.Ангелов изнася един от основните доклади: "Приносът на България в средновековната история на Югозападна Европа". През септември същата година сътрудници на секцията по средновековна история взимат участие в XIII международен конгрес на византолозите в Оксфорд с основен доклад на тема: "Българският народ и българските земи в рамките на Византийската империя през Х- XV в." Ив.Дуйчев изнася доклад за отношенията между Византия и славяните, а Г.Цанкова-Петкова разглежда византийските влияния върху българските политически институции през Х-XI в.
Важна в организационно отношение както за секцията, така и за института е 1972 г. Тогава е създаден Институтът по тракология и към него са прехвърлени сътрудниците, които изследват съответните проблеми. С оглед на създаването към ЕЦНПКИ и на сектор по обща история се взима решение занапред да се работи в Института по история само по проблеми, отнасящи се до миналото на българския народ и взаимоотношенията му с другите народи от Средновековието до наши дни.
Вътрешната структура на Института и преразпределението на научния състав дават облика на звеното, определено от 1972 г. като "Секция по средновековна българска история". Създадени са три проблемни групи: 1. Социално-икономически отношения в средновековна България (ръководител Стр.Лишев); 2. България в международните отношения през Средновековието (ръководител Б. Примов); 3. Българската средновековна култура (ръководител Д. Ангелов).
От 1972 до 1981 г. завеждащ секцията по съвместителство е проф. В. Гюзелев. От 1981 г. за ръководител е избран ст.н.с. Ив.Божилов.
През 70-те години 3 студии, голям брой статии и съобщения осветляват социално-икономическите въпроси; една монография, 13 студии и множество статии третират политическото устройство на средновековна България, християнството и ересите, законодателството и администрацията, военните действия през периода; 13 студии са посветени на създаването на българската народност; 14 са публикациите, разкриващи политическите, икономическите и културните взаимоотношения между България и средновековния свят.1981 г. е юбилейна - 1300-годишнината от създаването на българската държава. Значителна част от дейността по организирането и честването се пада на секцията. Нейни сътрудници са основни съорганизатори и изпълнители на национални и международни научни форуми и на други прояви. За научна и организаторска дейност, свързана с честването на юбилея, от Президиума на Държавния съвет на НРБ са наградени 13 души от Института, сред които са и сътрудници на секцията, отличени с ордените "Кирил и Методий" и "1300 години България". На юбилея е посветено и обнародването на многотомната "История на България". Научно дело на настоящи и бивши членове на секцията по средновековна българска история (с участието на няколко учени от СУ "Кл.Охридски" и Археологическия институт при БАН) са том II (1981 г.) и том III (1982 г.), отразяващи миналото на Първата и Втората българска държава.
През 80-те години секцията по средновековна българска история участва активно като организатор и изпълнител при честването и отразяването на други значими годишнини. Сред тях са 1100 години от смъртта на Методий, 800 години от въстанието на Асен и Петър и възобновяването на българската държава. Издания с важен научен принос са: сборникът "България 681-1981", монографията на Ив.Божилов, посветена на фамилията на Асеневци. Различни страни от вътрешния и международния живот на средновековна България са разгледани в стотици студии, статии и съобщения.
Забележимо е участието на нашите медиевисти - сътрудници на секцията, в XV световен конгрес по византология (1981 г.), в Х славистичен конгрес в Киев (1983 г.) и в София (1986 г.), в Конгреса по балканистика в Белград (1984 г.) и в София (1988 г.), в Световния конгрес на историческите науки в Щутгарт (1985 г.) и в други международни форуми.
Плодотворни са 90-те години на секцията по средновековна българска история. Сред значимите постижения са трудовете на: Ив.Божилов "Българите във Византийската империя" (1995 г.), "Културата на средновековна България" (1996 г.), колективното изследване на Ив.Божилов, Ил.Илиев, Хр.Димитров и Ив.Билярски "Византийските василевси" (1997 г.), на К.Гагова "Тракия през Българското средновековие. Историческа география" (1995 г.), Хр.Димитров "Българо-унгарски отношения през Средновековието" (1998 г.), Ив.Билярски "Институциите на средновековна България. Второ българско царство" (1998 г.) и др.
В статийни публикации учените от секцията преоценяват стари концепции, разкриват аспекти на културния живот и духовния бит на средновековното българско общество, историко-географски, ономастични, етнологични, историографски въпроси на медиевистичното знание. То получава и нова документална база чрез извороведски проучвания и обнародване на извори на средновековната ни история от домашен и чужд произход. Продължава издаването на научната поредица "Byzantinobulgarica".
Многобройни са международните изяви на членовете на секцията. Ив.Божилов и Цв.Чолова изнасят лекции в Института по византология и новогръцка история към Мюнхенския университет. Ив.Божилов ръководи поредица семинари във Франция на тема "Средновековна България и византийската общност", участва в юбилейното честване на 800-годишнината на Хилендарския манастир (октомври 1998 г., Белград). Той е ръководител на една от кръглите маси на XVIII международен конгрес по византология, а с доклади участват и А.Данчева-Василева, Цв.Чолова, Б.Николова. Активни са проявите на учени от секцията на националните медиевистични форуми.
С преподавателска дейност в Нов български университет са ангажирани Цв.Чолова, Ив.Божилов, Хр.Димитров, Кр.Гагова (вече в СУ "Св.Кл.Охридски"), Ил.Илиев; във Варненския свободен университет - Ив.Божилов, Ив.Билярски; в Югозападния университет - Б.Николова.
През последните години Ив.Божилов е бил член на НС при ИИ, СНСССИ и ВАК; Цв.Чолова е в НС при ИИ, СНСССИ и Факултетния съвет на Бакалавърския факултет при НБУ; Ил.Илиев също участва в НС при ИИ, в Съвета по българистика при БАН, той е член и на редколегията на сп. Исторически преглед".
Основните научноизследователски цели на секцията са обусловени от изпълнението на проекта "Просопография на средновековна България" - унгарски латиноезични грамоти и старофренски писмени паметници като извори на българската история, история на култовете на българските светци и градът в живота на средновековното българско общество, което е носител на идеята за европейско и общочовешко духовно единство. С изследвания и обнародване на нови извори продължава осветляването на историята на Първото и Второто българско царство, мястото и ролята на българската държава в средновековния цивилизован свят.
Секцията "Стара и средновековна история" е една от първите секции, създадени след основаването на Института. Още тогава към нея са формирани четири комисии за издирване, превеждане и публикуване на латински, гръцки и турски извори като институционализирано продължение на съществувалата дотогава към Българската академия на науките "Комисия за събиране и издаване на извори за българската история". През 1952 г. съставът от щатни и нещатни сътрудници със съответните за времето степени и звания е следният: научен ръководител - проф. Александър Бурмов, членове - акад. Гаврил Кацаров, акад.Стоян Романски, акад. Димитър Дечев, акад. Иван Снегаров, чл.-кор. Веселин Бешевлиев, чл.-кор. Димитър П.Димитров, ст.н.с. Всеволод Николаев, мл.н.с. д-р Страшимир Лишев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова, проф. Димитър Ангелов, проф. Христо М.Данов, д-р Иван Дуйчев, доц. Борис Геров, Атанас Милчев, д-р Петър Миятев, д-р Борис Недков, Гълъб Д.Гълъбов, Васил Шанов, Димитър Башев, Лев Кацков, Бистра Цветкова, Вера Мутафчиева, Кирил Богоявленски, Михаил Войнов.
Научноизследователската стратегия на секцията е определена от проучванията върху:
1. Обществено-икономическите отношения у траките до римското завладяване на Тракия и Горна Мизия;
2. Българските земи в късноантичния период;
3. Обществено-икономическите отношения в средновековна България;
4. Обществено-икономическото положение на българския народ по време на османското владичество;
5. Връзките между България и другите народи през Средновековието.
В кръга от поставените задачи през 50-те години се разработват и осветляват по-конкретни въпроси: средновековното право в България през XIII в. (Д.Ангелов); славянските племена в Балканския югоизток през VII и VIII в.; стопанският бит на българския народ според един пренебрегнат извор; културно-политически връзки между българи и великоморавци в края на IX в. (Ив.Дуйчев); отношенията между българското население и кръстоносците в края на XII в. (Стр.Лишев); въстанието на българи и власи против Византия в 1066 г.; българските местни имена във византийските извори (В.Тъпкова-Заимова); Крумовото законодателство;
обществено-икономическото положение на българския народ през XI в. (Л.Йончев - по това време аспирант).
Преди да добие днешния си облик, секцията "Средновековна история на България" търпи развитие, реорганизации, създаване на нови звена на основата на секция "Стара и средновековна история". Така през есента на 1954 г. е формирана, а от май 1955 г. започва работа секцията за извори и библиография за българската история на базата на комисии за събиране и издаване на извори. Творческите усилия на медиевистите са насочени в двете комисии за старогръцки и латински извори, които са действали още преди създаването на Института по история. В резултат на компетентната археографска работа започва обнародването на поредиците "Гръцки извори за българската история" и "Латински извори за българската история". Първите томове излизат съответно през 1954 и 1958 г., а последните - през 1994 и 1981 г.
Макар и косвена връзка със секцията има и създадената през май 1952 г. секция по византология и ориенталистика. Основание за създаване на подобна структура е фактът, че цялата българска история през Средновековието е най-тясно свързана с политическата, икономическата и културната история на Византийската империя, а византийските писмени документи са едни от най-ценните исторически извори за българското минало през този период. В известен смисъл проучването на византийската история, на средновековния гръцки или византийски език и на богатата византийска книжнина представлява за българския историк основна задача в неговата научноизследователска работа над Българското средновековие. За времето от втората половина на XIV в. до нашето национално освобождение в 1878 г. историята на българския народ е неразделно свързана с историята на Османската империя, а турските писмени извори съставят едни от най-важните източници за проучване на българското минало в периода. Освен това през цялото Средновековие и през по-новите векове българският народ е поддържал връзки с народите от Близкия и Средния изток. Секцията по византология и ориенталистика си поставя за задача именно изследването на историческите връзки между България, Византийската империя, а по-късно и Османската държава във връзка с миналото на нашия народ, и, на второ място, проучването на историческите извори от византийски и източен произход. Поради липса на кадри секцията е изградена от трима специалисти по византийска история и филология и по хебраистика. В началото ръководител е Ив. Дуйчев, а членове - ст.н.сътрудници д-р Ашер Хананел и Ели Ешкенази. После се включват и специалистите по османска история - мл.н.сътрудници и кандадати на историческите науки Б. Цветкова и В. Мутафчиева. Една от дейностите на тази секция са периодичните обсъждания с доклади из сферата на българо-византийските отношения или други области, свързани с византологията и ориенталистиката.
До февруари 1952 г. секцията за стара и средновековна история е ръководена от проф. Ал. Бурмов. След напускането му за кратък период ръководството й е поверено на нещатния сътрудник към Института проф. Хр. Данов. През 1956 г. завеждащ секцията е проф. Д. Ангелов.
Кадровият потенциал не е голям, но има постигнати резултати:
разработени и публикувани са широк кръг изследвания. Д.Ангелов и Ал.Бурмов участват в т. 1 на двутомната и тритомната "История на България". Д.Ангелов проучва въпросите, засягащи аграрните отношения през XIV в. в Северна и Средна Македония. Проблемите на средновековната ни стопанска история, свързани с проникването на парите по българските земи, и характера на стоковото производство по това време разработва Стр.Лишев. Четвъртият кръстоносен поход и България е обект на научните търсения на Б.Примов. Изследванията на Г.Цанкова са насочени изцяло към началния период на българската история. В.Тръпкова-Заимова осветлява проблемите, свързани с крепостите и укрепените градове през Първото българско царство, с първоначалните български селища и въпросите за аулите. Върху първите контакти на Аспаруховите българи със славяните работи и публикува М. Войнов. В този начален период успешно защитени са и първите дисертации от: Стр. Лишев - "Третият кръстоносен поход и българите", Л. Йончев - "България в навечерието на турското завладяване" и Г.Цанкова - "Аграрните отношения в българските земи под византийско владичество".
Институтът по история и в частност секцията за стара и средновековна история от 50-те години започват активна международна дейност. Тя се изразява в съвместни научноизследователски задачи с колеги от други страни, в размяна на посещения, участия в международни конгреси, конференции и сесии. На XXV конгрес на изтоковедите в Москва (1952 г.) българската делегация се представя с доклади и съобщения по византология. Д. Ангелов изнася доклад и написва статия на тема "По някои въпроси на феодализма в Балканските страни през XIII-XV в." за сборника по случай конгреса на историците в Стокхолм.
От 1960 г. секцията за изследвания по византология и ориенталистика се преименува в "Секция по византология и история на балканските народи" (в края на 1963 г. тя се отделя и става основата на новообразувания Институт по балканистика). Започва издаването и на поредицата "Byzantinobulgarica" с том, посветен на византоложкия конгрес в Охрид през 1961 г. През същата година е готов и сборникът "Паисий Хилендарски и неговата епоха", излязъл по случай 200-годишнината от написването на "История славянобългарская". В него участват сътрудници и от секцията по нова българска история.
Шестдесетте години са период, в който се работи върху редица големи колективни научноизследователски задачи. Сред тях са темите за образуването на българската народност, за характера и формите на българската материална и духовна култура през епохата на феодализма и др. Индивидуално се разработват проблемите: за взаимоотношенията между Византия и славяните - от Ив. Дуйчев, за кадастъра и данъчното облагане в средновековна България - от Г. Цанкова-Петкова, за развитието на производителните сили и на материалната култура през XIII-XIV в. - от Стр. Лишев, за феодалните отношения в Македония през XIII-XVI в. - от Л. Йончев и пр. Продължава и работата по издаването на гръцките и византийските извори за българската история.
От 1965 г. секцията обвързва своя научен план с изпълнението на основната задача на Института по история - написването на многотомна "История на България". В главната редакция на фундаменталния труд е включен Д. Ангелов. Той е отг.редактор на т.II, посветен на Първата българска държава. Член на редколегията е Б. Примов. Авторският колектив е изграден главно от членове на секцията: Д. Ангелов, Ив. Божилов, В. Гюзелев, Б. Примов, В. Тъпкова-Заимова (вече в Института по балканистика) и Г. Цанкова-Петкова. В редколегията на т.III - историята на Втората българска държава, са Стр. Лишев (отг.редактор), В. Гюзелев и Г. Цанкова-Петкова. Те са и в авторския колектив заедно с Д. Ангелов, Л.Йончев, Стр. Лишев, Б. Примов. Историко-картографската част (на всички томове) е изпълнена от П. Коледаров (по-късно в Института по етнография).
На II международен конгрес по балканистика (август 1966 г.) Д.Ангелов изнася един от основните доклади: "Приносът на България в средновековната история на Югозападна Европа". През септември същата година сътрудници на секцията по средновековна история взимат участие в XIII международен конгрес на византолозите в Оксфорд с основен доклад на тема: "Българският народ и българските земи в рамките на Византийската империя през Х- XV в." Ив.Дуйчев изнася доклад за отношенията между Византия и славяните, а Г.Цанкова-Петкова разглежда византийските влияния върху българските политически институции през Х-XI в.
Важна в организационно отношение както за секцията, така и за института е 1972 г. Тогава е създаден Институтът по тракология и към него са прехвърлени сътрудниците, които изследват съответните проблеми. С оглед на създаването към ЕЦНПКИ и на сектор по обща история се взима решение занапред да се работи в Института по история само по проблеми, отнасящи се до миналото на българския народ и взаимоотношенията му с другите народи от Средновековието до наши дни.
Вътрешната структура на Института и преразпределението на научния състав дават облика на звеното, определено от 1972 г. като "Секция по средновековна българска история". Създадени са три проблемни групи: 1. Социално-икономически отношения в средновековна България (ръководител Стр.Лишев); 2. България в международните отношения през Средновековието (ръководител Б. Примов); 3. Българската средновековна култура (ръководител Д. Ангелов).
От 1972 до 1981 г. завеждащ секцията по съвместителство е проф. В. Гюзелев. От 1981 г. за ръководител е избран ст.н.с. Ив.Божилов.
През 70-те години 3 студии, голям брой статии и съобщения осветляват социално-икономическите въпроси; една монография, 13 студии и множество статии третират политическото устройство на средновековна България, християнството и ересите, законодателството и администрацията, военните действия през периода; 13 студии са посветени на създаването на българската народност; 14 са публикациите, разкриващи политическите, икономическите и културните взаимоотношения между България и средновековния свят.1981 г. е юбилейна - 1300-годишнината от създаването на българската държава. Значителна част от дейността по организирането и честването се пада на секцията. Нейни сътрудници са основни съорганизатори и изпълнители на национални и международни научни форуми и на други прояви. За научна и организаторска дейност, свързана с честването на юбилея, от Президиума на Държавния съвет на НРБ са наградени 13 души от Института, сред които са и сътрудници на секцията, отличени с ордените "Кирил и Методий" и "1300 години България". На юбилея е посветено и обнародването на многотомната "История на България". Научно дело на настоящи и бивши членове на секцията по средновековна българска история (с участието на няколко учени от СУ "Кл.Охридски" и Археологическия институт при БАН) са том II (1981 г.) и том III (1982 г.), отразяващи миналото на Първата и Втората българска държава.
През 80-те години секцията по средновековна българска история участва активно като организатор и изпълнител при честването и отразяването на други значими годишнини. Сред тях са 1100 години от смъртта на Методий, 800 години от въстанието на Асен и Петър и възобновяването на българската държава. Издания с важен научен принос са: сборникът "България 681-1981", монографията на Ив.Божилов, посветена на фамилията на Асеневци. Различни страни от вътрешния и международния живот на средновековна България са разгледани в стотици студии, статии и съобщения.
Забележимо е участието на нашите медиевисти - сътрудници на секцията, в XV световен конгрес по византология (1981 г.), в Х славистичен конгрес в Киев (1983 г.) и в София (1986 г.), в Конгреса по балканистика в Белград (1984 г.) и в София (1988 г.), в Световния конгрес на историческите науки в Щутгарт (1985 г.) и в други международни форуми.
Плодотворни са 90-те години на секцията по средновековна българска история. Сред значимите постижения са трудовете на: Ив.Божилов "Българите във Византийската империя" (1995 г.), "Културата на средновековна България" (1996 г.), колективното изследване на Ив.Божилов, Ил.Илиев, Хр.Димитров и Ив.Билярски "Византийските василевси" (1997 г.), на К.Гагова "Тракия през Българското средновековие. Историческа география" (1995 г.), Хр.Димитров "Българо-унгарски отношения през Средновековието" (1998 г.), Ив.Билярски "Институциите на средновековна България. Второ българско царство" (1998 г.) и др.
В статийни публикации учените от секцията преоценяват стари концепции, разкриват аспекти на културния живот и духовния бит на средновековното българско общество, историко-географски, ономастични, етнологични, историографски въпроси на медиевистичното знание. То получава и нова документална база чрез извороведски проучвания и обнародване на извори на средновековната ни история от домашен и чужд произход. Продължава издаването на научната поредица "Byzantinobulgarica".
Многобройни са международните изяви на членовете на секцията. Ив.Божилов и Цв.Чолова изнасят лекции в Института по византология и новогръцка история към Мюнхенския университет. Ив.Божилов ръководи поредица семинари във Франция на тема "Средновековна България и византийската общност", участва в юбилейното честване на 800-годишнината на Хилендарския манастир (октомври 1998 г., Белград). Той е ръководител на една от кръглите маси на XVIII международен конгрес по византология, а с доклади участват и А.Данчева-Василева, Цв.Чолова, Б.Николова. Активни са проявите на учени от секцията на националните медиевистични форуми.
С преподавателска дейност в Нов български университет са ангажирани Цв.Чолова, Ив.Божилов, Хр.Димитров, Кр.Гагова (вече в СУ "Св.Кл.Охридски"), Ил.Илиев; във Варненския свободен университет - Ив.Божилов, Ив.Билярски; в Югозападния университет - Б.Николова.
През последните години Ив.Божилов е бил член на НС при ИИ, СНСССИ и ВАК; Цв.Чолова е в НС при ИИ, СНСССИ и Факултетния съвет на Бакалавърския факултет при НБУ; Ил.Илиев също участва в НС при ИИ, в Съвета по българистика при БАН, той е член и на редколегията на сп. Исторически преглед".
Основните научноизследователски цели на секцията са обусловени от изпълнението на проекта "Просопография на средновековна България" - унгарски латиноезични грамоти и старофренски писмени паметници като извори на българската история, история на култовете на българските светци и градът в живота на средновековното българско общество, което е носител на идеята за европейско и общочовешко духовно единство. С изследвания и обнародване на нови извори продължава осветляването на историята на Първото и Второто българско царство, мястото и ролята на българската държава в средновековния цивилизован свят.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
