Трети българо-унгарски научен форум
Втора сесия, 16-17 май 2012 г., София
Сборник с доклади от международната научна конференция
Региони, граници, общества и идентичности в Централна и Югоизточна Европа, XVII-XXI век
и сборник от Кръглата маса България и Унгария във войните от второто десетилетие на XX век
Първа сесия, 14-15 май 2009 г., Будапеща, Унгария
Границите в историята и обществата на Централна и Източна Европа
Сборник с доклади – PDF, 7 MB
Втори българо-унгарски научен форум
Нации и малцинства в Централна
и Югоизточна Европа.
Проблеми на идентичността.
(сборник
с материали от конференцията:
PDF - 3,5MB)
София: 17-18 май 2007 г.
Секция
„Помощни исторически науки и информатика” в съорганизация с Българско
генеалогично дружество „Родознание” проведе национална научна
конференция на 23 април 2009
г. на тема:
РОДОСЛОВИЕТО – ВСЕСТРАННО
ЗНАНИЕ ЗА ЧОВЕКА
С доклади участваха:
- Ст. н. с. д-р Антоанета ЗАПРЯНОВА – Родословието – изконно знание за човешкия опит.
- Инж. физик Евгени ДЕЛЕВ (Франция)- Българският ДНК Проект.
- Васил КАПУШЕВ (Смолян) – Родопските родословия – житейска практика и пример за духовно съвършенство.
- Нонка КРЪСТЕВА (Плевен) – Откъде започва урокът по родолюбие.
- Елена БОЯНОВА - Душевността на жената брезничанка.
- Гаврил СТОЯНОВ – Социологическа характеристика на родословието на първия български възрожденски поет Добри Чинтулов.
- Симеон МИЛЬОВ (Директор на ОИМ, Перник) - Семейното родословие на моите внуци.
- Мария ЗАБУНОВА (Молдова) - Родът Забунови от село Твърдица, Молдова.
- Мария ЛЕВКОВА (докторант в Института по история) – За бита на един възрожденски род – Чалъковци.
- Екатерина ПЕЙЧИНОВА (Батак) - Родовите записки на Андрея Тошков от Батак - своеобразна хроника на възроденото селище.
- Атанас ПЕЕВ (Добрич) – Родови традиции в Добричко.
- Д-р Донка ХРИСТОВА – Историческата памет – основа на дълга пред предците и родолюбието.
- Д-р Мариана МАЛИНОВА - Съхраняване на родовите традициите сред представители на българската общност в Пекин.
- Ти ен ДЗИЕНДЗЮН (Китай) – Съпоставителен анализ между Задушница и Цинминдзие в традиционния родов календар на българи и китайци.
- Марина ХРИСТОВА (докторант в Института по история) – Промени в светоусещането към земята и труда в ТКЗС.
- Георги ПАТРИКОВ – Човекът и връзката му с водата.
- Теодор ОДРИНСКИ (докторант в Института по история) - Генеалогия и фалеристика.
- Люба РАДОСЛАВОВА (Варна) - Фамилната история като персонификация на националната и световната история.
- Николай ПОППЕТРОВ – Родознанието – възможности и ограничения.
Докладите и дискусията по темата показаха необходимостта от развитие на интердисциплинарната методология на генеалогията за целите на актуалното социално-антропологично обогатяване на родословните анализи.
Историческата наука в България - състояние и перспективи
София: 23-24 ноември 2005 г.
София: 27-29 октомври 2005 г.
Конференцията е организирана със съдействието на Унгарския културен институт в София по съвместен изследователски проект между Институтите по история при БАН и УАН на тема “Контактни зони между България и Унгария по р. Дунав през ХVIII-ХIХ век” .
Генеалогия и краезнание – проблеми на съвременната методология и практика при проучването на родовете и родния край
София: 4 май 2005
Генеалогични измерения на личността в родознанието
София: 15 декември 2004 г.
Актуални проблеми на генеалогията
София: 21 май 2004 г.
Българската генеалогия – минало, настояще и бъдеще
София: 13 ноември 2003 г.
Информационни технологии в историята и нейните науки - ІІ
София: 19 февруари 2002 г.
Информационни технологии в историята и нейните науки
София: 9-10 ноември 1999 г.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
