СЕКЦИЯ "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА"

СТОЯН ПИНТЕВ

Секция "История на България след Втората световна война" е създадена през 1972 г. по предложение на проф. М. Исусов, който става и неин пръв ръководител. Тогава наименованието е "История на България при социализма". Тя обединява значителна част от научните кадри, ориентирани към най-новата история на България. Формирането на секцията е обусловено от необходимостта от задълбочено и всестранно, поставено на научни основи проучване на недалечното минало, тъй като историческият път на България след края на Втората световна война не трябва и не може да бъде представян едностранчиво.
В приетата от членовете на секцията и утвърдена от ръководството на Института по история програма като основна задача се сочи изграждането на комплексен научен подход към проблемите на най-новата история чрез прилагане на традиционни и нови методи в научните изследвания, отхвърлящи категорично "триумфализма и конюнктурните съображения при осветляването на обективните исторически процеси"'.
В програмата се залагат и основите на планомерна работа по подготовката на специалисти с определен научен профил, които същевременно добре познават закономерностите и особеностите в цялостното развитие на страната ни след Втората световна война, както и въздействието, което имат върху тях допълнителните фактори от обективно и субективно естество. За тази цел членовете на новото научно звено се включват активно в работата на действащите двустранни исторически комисии и редакции, осъществяват научни изяви и публикации с колеги от други сродни звена у нас - към СУ "Св. Климент Охридски", Института по балканистика, архивите и музеите в страната. Извършва се и значителна експертна дейност, подпомагаща тяхната работа.
Първата стъпка в научния живот на самостоятелното изследователско звено е организираната дискусия за съдържанието, етапите и хронологическите граници на т.нар. "преходен период за България след Втората световна война (1944-1948). На базата на направените доклади и обстойни изказвания секцията подготвя и своя пръв сборник с научни изследвания ,,Проблемите на прехода от капитализма към социализма в България" (1975), в който са включени общо 14 статии, половината от които на членовете на секцията. Сборникът е сред изданията, с които България се представи на XIV световен конгрес на историците в Сан Франциско (1975). Редица чужди изследователи публикуват за него положителни рецензии, а като цяло той е преведен и издаден и в Турция през 1976 г.
През 1975 г. е направен своеобразен анализ на достигнатото от членовете на секцията за изминалия от основаването й период. Началото е поставено с 4 монографии - на проф. М. Исусов, ст.н.с. Б. Матеев, А. Наков и Вл. Мигев. За посочения период научните сътрудници от секцията публикуват 56 студии и статии, по-голямата част написани след формирането на секцията. Степента на разработените проблеми, както и тематичното им многообразие могат да се проследят по техния брой: по вътрешнополитически проблеми - 17, социално-икономически въпроси - 11, по външна политика и международни отношения - 5 , по история на културата - 4, и 5 историографски.
Нов етап в развитието на секцията е периодът 1976-1982 г. През тези години в живота на колегията настъпват не само качествени, но и количествени промени, които донякъде ускоряват процеса на нейното израстване. Осъществени са единство и пълна приемственост при решаване на задачите от научно и кадрово естество. Попълненията идват преди всичко от успешно защитилите дисертанти на секцията, които с въпросите, засегнати от тях при написването на дисертационните им трудове, разширяват не само хронологическите граници, но и проблематиката на отделните проучвания.
Направленията, в които се разработват въпросите на най-новата история на България през този втори период от развитието на секцията, са: вътрешнополитически проблеми - най-значителни не само по броя на реализираните публикации, а и от комплекса на осветлените възлови проблеми; въпросите на външната политика и международните отношения на България - отбелязани с втория подготвен и издаден от секцията сборник "Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война " и една монография (ст.н.с. А. Наков); стопанската история се представя от 14 студии и статии; 22 са разработките по история на културните институции в България и образованието у нас; публикувани са научни изследвания по социално-демографски проблеми, историографски въпроси и е извършена огромна по обем и значимост събирателска и редакторска работа по подготовката на документалните издания - "Българо-съветски отношения и връзки" в 4 тома и "Документи за българо-полските отношения и връзки" - 4 тома2.
За десет години сътрудниците на новото научно звено публикуват 7 монографии, два сборника с изследвания и 135 студии и статии3. През своето първо десетилетие секционните членове все по-активно и авторитетно се изявяват на престижни международни форуми, като: XV световен конгрес на историците в Букурещ;
IV конгрес по балканистика в Анкара; I и II международен конгрес в София; тържествени сесии, посветени на 1300 години от основаването на българската държава, както в София, така и в Москва, Мадрид, Будапеща, Варшава, Лондон; участват в над 10 международни конференции в Москва, Варшава, Берлин, Фрунзе, Петербург, посветени на следвоенното развитие на Европа, с над 17 доклада4. Засилват се експертната дейност и участието в преподавателския процес в СУ "Св. Кл. Охридски" и Университета във В. Търново. Значителен е броят на научните сътрудници - гости и специализанти, посрещани в секцията по време на тяхната научна специализация - от Русия, Полша, Германия, Япония, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия.
През този период от развитието на секцията нейният състав изцяло е ангажиран в научния живот на Института по история и най-важните за момента задачи - написването на многотомната история на България и участие в организационната, научната и редакторската работа на програмите "Родопи", "Добруджа" и "Странджа-Сакар", в дейността и изявите на двустранните исторически комисии и редакциите на институтските издания ВНR и "Исторически преглед".
През 1982 г. в секцията работят един професор, 5 ст.н.с. II ст., 6 н.с. I ст., двама проучватели и се подготвят трима аспиранти. Ръководители са чл.-кор. М. Исусов и ст.н.с. II ст. В.Чичовска.
През второто десетилетие от научноизследователската си дейност секцията продължава да следва своята програма, обогатявайки и актуализирайки съдържанието й. Научните публикации, подготвени от членовете на секцията, се отнасят до всички основни направления на историческото развитие: вътрешна и външна политика, стопанска история, демографска политика, история на българската култура, международни отношения. Те са посветени на редица фундаментални проблеми от формирането на политическа система, развитието на обществено-политическата мисъл, дейността на някои наши важни държавни институции и отделни личности, социално-икономическите промени в промишлеността и селското стопанство, участието на България в СИВ, двустранните и многостранните отношения с основните външноикономически партньори, социалната история на едрата и дребна градска буржоазия и на някои категории от селяните и интелигенцията, миграционните движения в страната, демографската политика, международните културни връзки, образователната система, особеностите на отделните жанрове в периодичния печат, творческите съюзи у нас, общите проблеми на външната политика, двустранните политически отношения, дейността на ООН, политиката на великите сили спрямо България, история на отделните селища и региони. Критично са проследени процесите и събитията, когато в България се изгражда общество от съветски тип. Стремежът на повечето автори е бил да се избегне и преодолее едностранчивият политико-партиен подход, който пренебрегва противоречивостта и сложността на историческия процес.
В количествени измерения членовете на секцията за посочения период извършват огромна работа по подготовката и издаването на три поредици документални сборници - 7 тома документи; публикували са своите научни изследвания в 83 многотомни издания, 54 тематични сборника, над 142 статии и 79 студии, от които 17 в чужбина; автори са на над 19 учебника или учебни помагала (табла, филми и пр.) за ВУЗ и средните училища. Сътрудници на секцията участват с редакторски статии в 35 многотомни издания, съставители са на редица мемоарни, летописни тематични сборници. Изнасят десетки доклади на конференции, симпозиуми и конгреси у нас и в чужбина. Експертната им дейност обхваща все по-голям брой научни изяви - ръководители на дисертанти и аспиранти, участие в подготовката и реализацията на изложби, музейни сбирки, исторически филми, водещ гост в много телевизионни или радиопредавания, членове на жури в национални или регионални конкурси, исторически чествания и пр. Членовете на секцията участват в 25 международни проекта, изнасят лекции в 29 международни семинари и курсове на ВУЗ в чужбина, подготвят и изнасят доклади пред чуждестранни колеги в Европа и Америка и участват със свои представители в 2 чуждестранни редколегии3.
През второто десетилетие от съществуването на секцията сътрудниците представят пред научната общественост 10 монографии, едната от които в чужбина, и получават изключително добри оценки и отзиви от колегите историци. Плод на колективните усилия на членовете на секцията са: тематичният сборник "Българо-съветски отношения и връзки", излязъл през 1987 г., както и материалите от Националната школа на младите историци в Пловдив 1981 г., в които взимат участие почти всички сътрудници на секцията.
През този период са защитени една докторска и 4 кандидатски дисертации, а въз основа на своята научна работа четирима от членовете на колектива са хабилитирани. Така в края на 1992 г. съставът на секцията се изменя. В нея вече работят един академик, двама ст.н.с. I ст., 5 ст.н.с. II ст., 3 н.с. I ст., един н.с.II ст., един проучвател. От 17 февруари 1989 г. за ръководител на секцията е избран ст.н.с. I ст. В. Чичовска6.
Третото десетилетие на секцията "История на България след Втората световна война" е твърде динамично и многопосочно по изяви. В работата на нейните членове е първостепенна методологическата роля на обективизма и игнорирането на конюнктурните влияния. От голямо значение е фактът, че вече в по-значителна степен се използват документи от чуждестранни архивни колекции, както и освободена от партийни догми българска и чуждестранна литература. Изследванията се характеризират: със задълбочен анализ на радикалните процеси, които се извършват в българското общество; с точна фактологична обосновка при изясняване обхвата и съдържанието на дълбоките промени, които се осъществяват в държавните, обществените и политическите институции, в икономическата структура на България; с аргументирано разкриване на политическия механизъм, чрез който се налага сталинският модел на социализма и се отхвърлят опитите за самостоятелно обществено политическо развитие; с цялостното представяне на проблемите и промените в образователната ни политика и ликвидирането на установената стабилна просветна традиция.
След 1989 г. са налице редица фактори, които благоприятстват интензивното проучване на следвоенното българско общество. На първо място това са процесите на демократизация и фактът, че изследваният тип общество е вече история. Не без значение е и либерализирането на достъпа до архивите на БКП, Министерството на вътрешните работи, Министерство на външните работи, до поверителните фондове на ЦДА на РБ и на регионалните архиви.
Напоследък се разсекретяват изключително важни документи и в чужбина, които се отнасят до втората половина на 40-те години и началото на 50-те години и пряко засягат българската история.
Разширените хронологични граници на изследванията и обогатената тематика ясно личат от публикуваните в този период 8 монографии (М.Исусов, В. Чичовска, Б.Василева, Ст. Пинтев, Вл. Мигев), от третия пореден сборник, подготвен и издаден от секцията - " Страници от българската история. Събития, размисли, личности". Т. 2. С., 1993 и тематичните сборници - "Колегиум Германия и проблеми на развитието на България 20-те - 90-те години на XX в. " С., 1997; "Лица на времето". С., 1998 и "Съветският фактор в развитието на България след 9.IX. 1944 г. Коминтерньт, Коминформбюро и България". С., 1998, в които взимат участие със свои научни съобщения почти всички сътрудници на секцията. Участието в подобни тематични сборници ще продължава и в бъдеще като форма на научна изява на сътрудниците, работещи по интересни и актуални програми: "Сталинизмът и Източна Европа ", "Българското общество след Втората световна война " и "България в разделена Европа ".
В юбилейната за Института по история годишнина секция "История на България след Втората световна война" включва в състава си един доктор на науките и 4 хабилитирани сътрудници, 4 н.с. I ст., един н.с. II ст., един проучвател и двама аспиранти. През този период като ръководители на секцията са избрани: от 15 юни 1993 до 1 февруари 1995 г. ст.н.с. II ст. Г. Никова и от 1 февруари 1995 г. ст.н.с. II ст. С. Пинтев.
Макар и малък, колективът на секция "История на България след Втората световна война" въз основа на новия изключително богат документален материал в бъдещата си дейност ще се стреми да осветли по-цялостно и по-обективно изследваните процеси, да прецизира понятийния апарат и типологията на обществото, а където е необходимо и да преосмисли някои оценки в историописа.
В своята близо 30-годишна история секцията се е изградила като сериозно научноизследователско звено в Института по история при БАН. Намерението на нейните членове е да защитят и разширят тази заслужена и задължаваща репутация.
Пътят за това е известен - упорита работа, съчетана с творческо мислене и научен морал.