ИСТОРИЯ НА СВЕТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

Секция “История на света и международните отношения в ново и най-ново време” е създадена с решение на ръководството на БАН през март 1981 г. като научно звено в Института по история и първоначално се нарича “Нова и най-нова обща история”. Един стар документ, без дата, от архива на секцията изброява няколко основни причини за необходимостта от създаване на научно звено за изследвания по обща история. Времето в което е писан документът обяснява наличието и на идеологически схеми, но повечето причини са актуални и днес: нараснали потенциални възможности на българската историография, необходимостта от интензивни научни контакти с други страни, като част от стопанското, политическото и културното обвързване на България със света, както и постиженията на българистиката в различни страни, което изисква реципрочност. В анализ за състоянието на секцията от октомври 1990 г. се уточнява: “Създаването на секцията бе резултат от нуждата да се удовлетвори нарасналото търсене на български проучвания, разкриващи историята, културата, икономиката, т. е. всестранния исторически опит на други народи.”

Вероятно могат да се изрбоят още много причини за създаването на специализирано звено, в което да се изучават проблеми от световната история. Всички те могат да се обобщят като необходимост от познаване на света около нас, за да намерим своето място в него. И като го откриваме и опознаваме, да го обогатим със собствения си исторически опит. Тази необходимост обяснява и направените в самото начало опити за обща работа с други научни звена, които изследват проблеми по обща история. Резултатите в това отношение обаче идват две десетилетия по-късно, когато най-после е реализирано и желанието за международно сътрудничество. Но преките международни връзки на секцията все още са по-скоро епизодични или част от двустранните изследователски проекти, осъществявани по линия на Института по история. Недостатъчно огласени остават резултатите от ефективната работа на научни сътрудници от секцията в чужди архивохранилища и библиотеки, което е резултат от трудно преодолимите проблеми с книгоиздаването и популяризирането на научните изследвания по европейска и световна история.

Научните изследвания се организират в предварително заявени планове, приети от секцията и Научния съвет на Института по история. Първоначално в секцията се разработват  индивидуални задачи. Наред с тях постепенно започва планирането и осъществяването на проекти на секционно и институтско ниво. Формите на научните разработки са традиционни: монографии, студии, статии, научни съобщения, издаване на документи, конференции, кръгли маси, семинари. В последните 10 години секцията работи върху няколко проекта, чийто краен резултат са значими по съдържание, научни качества и обем тематични сборници. Членове на секцията консултират телевизионни и радиопредавания. Тази област остава все още недостатъчно използвана и трябва да се има предвид като възможност за най-бързо и пред най-голяма аудитория популяризиране на знанията и новите изследвания по история на Европа и света.

Според общото мнение на секцията основните трудности в изследователската работа са свързани главно с достъпа до информация. Причините за това все още са слабите международни контакти, невъзможността да се работи в чужди архиви, трудният достъп до чужда литература, не особено големите възможности за получаване на информация, особено платена, от интернет. Твърде бедна е информацията за дейността на международните институции и фондации и техните предложения за финансиране на научни проекти. На работещите в България фондации не може да се разчита.

Въпреки всички трудности и пропуски, секцията има своите успехи. Още през 80-те години започна да отпада идеологическият елемент, задълбочено се изследва “немарксистката историография”, търси се независимо от идеологическите щампи разработване на проблемите. Израз на тези търсения е конференцията “Немарксистката историография за революциите и реформите в ново и най-ново време”, която се проведе през 1987-1988 г. на два етапа – в Москва и София.

Промените след 1989 г. окончателно премахнаха задръжките, наложени от идеологията. Станаха възможни ясните и открити анализи и изводи. Това се отрази положително върху качеството на изследванията. Успешни опити има в областта на научно-популярните трудове.

Трудно преодолим се оказа проблемът за покриването със специалисти на по-голяма “историческа територия”. Приоритетните теми от 80-те години не даваха възможност за по-цялостно самостоятелно представяне на секцията. Така дойдоха и трудностите с издаването на тематични сборници и колективни трудове. Налагаше се за обща работа да се привличат външни автори, които трудно можеха да бъдат мотивирани за участие. Това, както и липсата на финансови средства, не позволиха да се осъществят множество качествени предложения. През 1987 г. излезе първият тематичен сборник на секцията “Проблемът за мира в международните отношения 1919-1980”, в който твърде много се разчиташе на външни автори. Затрудненията в книгоиздаването през следващите години станаха причина да спре работата върху двутомника “История на света в ново и най-ново време”.

Кратко, но успешно работи научната група от секцията за изследване на различни проблеми от историята на славянските народи. Кръглата маса “Европа и славяните – идеи и реалност” беше последвана от конференцията “Русия – интегриращ и дезинтегриращ фактор на славянството”, проведена през май 1995 г., в която участваха и учени от Русия.

Един от най-успешните научни проекти в Института по история през 90-те години – “България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии” – беше организиран и изпълнен от проф. Витка Тошкова и проф. Луиза Ревякина. Разработен на два етапа под формата на международни конференции през 1995 и 1997 г., проектът завърши с издаването на два обемни тома: “България и Русия през ХХ век. Българо-руски дискусии” и “България в сферата на съветските интереси. Българо-руски научни дискусии”.

Последваха проектите “Коминформбюро и България: 1947-1956” с ръководител В. Тошкова, разработен съвместно с Института по славяноведение – РАН и РГАСПИ, Москва и “Коминтернът и България”, с ръководител Л. Ревякина, изпълнен съвместно с Института по славяноведение и Института по обща история – РАН.

С активното организационно участие на научни сътрудници от секцията бяха проведени конференциите “Либералната идея – история и перспектива”, април 1996 г. (Д. Динева, Н. Дюлгерова, Т. Готовска-Хенце) и “Религия и църква в България”, ноември 1997 г. (В. Атанасова, Т. Стоилова, П. Димитрова). 

Голяма част от изследователските теми, върху които секцията работи от началото на 80-те години са актуални и днес. Според анализа за работата на секцията от 1990 г., основните научни проблеми обхващат новата и най-нова история на страните от Европа, САЩ и Латинска Америка, Азия и Африка. Последвалите промени в проблематиката са поради промени в състава на секцията (секцията напуснаха специалисти по история на Русия и българо-руските отношения, по история на Европа и САЩ, на Латинска Америка, на Африка,– П. Панайотов, Д. Башлиев, Ел. Жекова, А. Христов, Н. Дюлгерова, Пл. Цветков, Я. Иванченко, В. Якова) и поради вече изпълнени или по различни причини отпаднали теми. Много са темите, които засягат международните отношения и мястото на България в тях. Разностранните интереси на научните сътрудници в секцията са обяснение за наличието и на чисто българска проблематика.

Повечето от проблемите включени в научните разработки на секцията имат за обект на изследване международните отношения. Най-често те са свързани и с българската история. Около източната криза през 70-те години на ХІХ век са съсредоточени научните интереси на академик К. Косев. Известни са неговите книги за Априлското въстание 1876 г. и за руско-турската война 1877-1878 г., както и основните тези в тях. Логично продължение на трудовете за руско-турската война 1877-1878 г. и на тезата за активната позиция на Прусия и обединена Германия, която търси мястото си в европейската политика са изследванията на академик Косев върху степента и формите на взаимната зависимост между официалната политика и реакциите на обществеността в Германия по време на източната криза през 70-те години на ХІХ век. В този проблемен кръг са и разработките на академик Косев върху дейността на “създадтеля на модерна Германия” Ото фон Бисмарк.

Върху историята на европейските дипломатически отношения през ХVІІІ век и на мястото, което Руската империя заема в тях, са изследванията на Т. Стоилова. Акцентите в нейните монографии и статии са върху двустранните руско-турски отношения по повод основните европейски събития през ХVІІІ век – разделянето на Полско-Литовската държава, Френската революция, променящото се съотношение на силите в Европа.

С проблеми от историята на Европа между двете световни войни са свързани изследванията на Т. Готовска-Хенце (Дунавската империя и нейните наследници в постимперския период), Д. Динева (поляците във Великобритания и британското обществено мнение по полския въпрос в годините на Първата световна война), М. Колева (проблеми на германската политика в Югоизточна Европа, с акцент върху икономическите отношения), А. Величков (американската благотворителност в България и “европеизирането” на българската култура), Е. Бояджиева (германската културна политика в България между двете световни войни), Л. Ревякина (отношенията на Съветската държава с България и останалите балкански страни по линия на селските партии и международните комунистически организации, пряко зависими от Кремъл).

На дипломатическата история от времето на Втората световна война са посветени редица изследвания на проф. Витка Тошкова, в които се прави задълбочен анализ на положението между двете световни войни, на политиката и дипломацията на САЩ, на отношенията с България като част от засиления интерес към Балканите. С няколко документални сборника В. Тошкова се връща към отдавна разработвана от нея тема: България и Третият райх. В последните десет години В. Тошкова работи и върху история на евреите в България.  

С изследването на проблеми от времето на Втората световна война е свързана работата на Хр. Милков – поражението на Франция през 1940 г. като условие за митологизирането на маршал Петен и генерал Дьо Гол; европейската радиопропаганда на български език в началото на войната.

Събитията в Източна Европа от края на 80-те и през 90-те години предизвикаха обществения интерес и доведоха до необходимостта от задълбочени изследвания върху процесите на съвременността. Голяма част от научните сътрудници в секцията предложиха своите професионално направени интерпретации: В. Тошкова, Л. Ревякина, Е. Бояджиева, Д. Динева, В. Аргирова, П. Димитрова, Т. Готовска-Хенце, Р. Чукова, Хр. Милков.