ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ИЛИЯ ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВ

21 март 1954, София

e-mail: ilgil (at) abv (dot) bg

Академична кариера

Образование

1980 - Магистър по Класическа филология, Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

1981-1984 - Аспирантура в Института по история, БАН.

1984 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху “Св. Климент Охридски. Живот и дейност” под научното ръководство на проф. Васил Гюзелев.

Назначение

1984-1994 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

1994 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН.

Академична квалификация

Научна степен и звание

1984 - Доктор (PhD).

1994 - Ст. н. с. ІІ ст. (доцент) в Института по история - БАН; хабилитационен труд: “Произведенията на Теофилакт Охридски, отнасящи се до българската история” (= том ІХ/1 на ГИБИ, отпечатан през 1996 г. в Издателството на БАН).

2011 - Професор (ст. н. с. I ст.) в Института за исторически изследвания - БАН.

Членства в научни организации и сдружения

- Асоциация на византолозите в България.

- Специализиран съвет по стара и средновековна история, археология и етнология към ВАК.

- Научен съвет на Института по история, БАН.

- Член на ЕСИД.

- Съвет по чуждестранна българистика при Президиума на БАН.

- Съвет по изворознание и палеография при НБКМ.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

- Исторически преглед,

- Byzantinobulgarica.

Научни специализации в чужбина

1985-1986 - САЩ, “Дъмбартън Оукс”, Вашингтон (3 месеца, по обмен);

1987 - Чехия, Институт по стара и средновековна история в Прага (1 месец по обмена);

1988 - Унгария, Институт по история при УАН в Будапеща (1 месец, по обмена).

Участие в съвместни научни проекти

1. Българо-руски проект “Държавата и църквата на Балканите – Х-ХІІ в.”, съвместно с Института по славяноведение и балканистика при РАН, като ръководител от българска страна.

Области на научни интереси

Изворознание, просопография, културна история, отношения с други страни и народи през Средновековието.

Преподавателска дейност

2002-2003 и 2005-2006 - Нов български университет, Департамент по културология. Лекционен курс: “Ереси и православие през средните векове”.

Езици

Старогръцки, латински, английски, новогръцки, руски; старобългарски, немски.

Избрани трудове

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Произведенията на Теофилакт Охридски, отнасящи се до българската история (= том ІХ/1 на ГИБИ, отпечатан през 1996 г. в Издателството на БАН).
  2. Унгарски латиноезични извори за българската история. София: Издателство на БАН, 2001 (= ЛИБИ, V/1). (заедно с И. Божилов, К. Гагова и Х. Димитров)

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Бележки върху биографията на Климент Охридски. - Исторически преглед, 1984, № 1, 97-105.
  2. La mission de Clément d’Ohrid dans les terres sud-ouest de la Bulgarie mediévale. - Etudes Historiques, 13, 1985, 53-72.
  3. Notizien zur literarischen Tätigkeit von Kliment Ochridski. - Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstituts in Österreich, I/IX, 1987, 67-77.
  4. “Унгарската хроника” на Йоан Туроци от ХV в. като извор за средновековната история на България. - Исторически преглед, 1988, № 6, 75-88 (съвместно с Х. Димитров).
  5. Narratio Athonensis ad Annum MCCXXXV. - Bulgarian Historical Review, 1991, № 1, 74-81.
  6. Бележки върху творчеството на Теофилакт Охридски. - ИП, 1991, 3, 67-91.
  7. The Manuscript Tradition and the Authorship of the Long Life of St. Clement of Ohrid. - Byzantinoslavica, LIII, Prague, 1992, № 1, 68-73.
  8. Кирило-Методиевски традиции в творчеството на Теофилакт Охридски - В: Сб. 1080 г. от смъртта на св. Наум Охридски. С., 1993, с. 140-142.
  9. The Long Life of Saint Clement of Ohrid. A Critical Edition. - Byzantinobulgarica, 9, 1995, 62-120.
  10. Теофилакт Охридски, архиепископ български. - История, 1996, № 1, 28-33.
  11. Проблеми при изучаването на българската история. - Исторически преглед, 1996, № 1, 139-143.
  12. Реч на Никита Хониат . - Исторически преглед, 1996, № 5, 108-142 (заедно с А. Данчева).
  13. Българският първоучител св. Климент Охридски. - Родина, 1996, № 1, 109-121.
  14. Византийските василевси от Исак І Комнин до Йоан ІV Дука Ласкарис. – Във: Византийските василевси, С. 1997, с. 293-365.
  15. Папа Николай IV и българите . - Исторически преглед, 1997, № 5-6, 159-187 (заедно с И. Билярски)
  16. Пространното житие на св. Климент Охридски в историческа интерпретация. - Минало, 1996, № 3, 21-30.
  17. Един епизод от българо-анжуйските отношения през ХIII в. - Исторически преглед, 1998, № 3-4, 167-171 (заедно с И. Билярски).
  18. Относно построяването на първоначалния катедрален храм “Св. Богородица” в Пловдив. – В: Светогорска обител Зограф, т. IІІ, С. 1999, с. 186-198 (заедно с А. Данчева).
  19. Регинският мирен договор и средновековният град Цепена. (С притурка – превод на Посланието на император Теодор Ласкарис до източните провинции.). - Исторически преглед, 2000, № 3-4, 205-214.
  20. За живота той научи и от историята. В памет на сър Стивън Рънсиман (7 юли 1903 г. – 1 ноември 2000 г.) – В: Студиум, кн. 1, С. 2001, с. ...
  21. Варягите в историята на Първото българско царство. – В: Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели. С. 2001, с. 85-88.
  22. Управлението на княз Расате (Владимир) (889-893). Един неуспешен опит за европейска преориентация във външната политика на България. - В: Сборник с доклади от Международната научна конференция “Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Традиции, ценности, общуване”. София, 2-5 септември 2000 г. София: Изд. “Гутенберг”, 2002, с. ...
  23. Едноличната власт в езическа България. – Исторически преглед, 2002, № 1-2, 5-23.
  24. Професор Иван Божилов на 60 години (био-библиографски очерк). - В: POLUCRONIA. Юбилеен сборник в чест на проф.Иван Божилов. София: ИК “Анубис”, 2002, с. 5-23.
  25. Западът като източник на конфликти в българската история от ХІ-ХІІ век. – В Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива, София, 2003, с. ...
  26. Представата за историческо минало в “ЗЕМЕН КРЪГ” на Снори Стурлусон и българската литературна традиция от времето на първите Асеневци. – В: Снори Стурлусон и корените на нордската книжовност. София, 2004, с. 92-96.
  27. Четири писма на Йоан Цец от средата на ХII век – В: Сборник “Плиска-Преслав”, т. ІХ, посветен на проф. Петър Тивчев. Шумен, 2003, с. 21-25.
  28. Димитър, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България. – Исторически преглед, 2004, № 1-2, 3-39.
  29. Едно известие за употребата на думата “черга” в народния говор на Охридско през ХІІІ в. – Български език, 2004, № 1, 75-86.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

Г. ДРУГИ