ИИст

Институт по история   Институт по история   Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

Анка янкова Данчева-Василева

10 април 1944, Попово

e-mail:

 

 

Академична кариера

Образование

          1969 - Магистър по История, ВПИ “Братя Кирил и Методий”, Велико Търново.

          1973-1976 - Аспирантура в Института по история, БАН.

          1976 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху “Бълтаро-латинските отношения през периода 1207–1241 г.” под научното ръководство на доц. Борислав Примов.

Назначение

          1977-1987 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1987 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава). първа степен към секция “Средновековна история на България” при Института по история – БАН.

Академична квалификация

Научна степен и звание

          2002 - Д.и.н. (Dr.Sc.) по научната специалност 05.03.03 (Средновековна обща история) след защита на дисертация върху “Пловдив през Средновековието – ІV–ХІV в.”

          2005 - Ст. н. с. І ст. (професор) в Института по история - БАН.

Членства в научни организации и сдружения

          .... - Член на Сдружение на византолозите в България.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          - Bulgarian Historical Review

          - Byzantinobulgarica.

Научни специализации в чужбина

          1981 - Париж, Франция - Centre national dе la recherche scientifique (École des hautes études en sciences sociales). Едномесечна специализация по тема върху старофренските извори за българската история.

          1986-1987 - Вашингтон, САЩ - Dumbarton Oaks (Department of Byzantine Research). Тримесечна  специализация по проблеми на византийската история с оглед на византийския град.

Участие в съвместни научни проекти

          1. Проект по Историческа география в рамките на секция “Средновековна история на България” към Института по история при БАН.

Области на научни интереси

          1. Политическа история на средновековна България;

          2. Връзките на България със Западна Европа през Средновековието;

          3. Старофренски и византийски извори за българската история;

          4. Средновековният български град и градът във Византия; етнически състав, социална структура, гражданска и църковна администрация, религия и църква в средновековния български град.

Преподавателска дейност

          2001-2002 - Софийски университет "Св. Климент Охридски", Исторически факултет, специалност История. Спецкурс по “Проблеми на политическата история на средновековна България”.

          2001-2002 - Нов български университет, департамент "История на културата, базова програма. Лекционен курс по “Средновековна европейска история и култура”.

          2002 - Нов български университет, департамент "История на културата". Курс по “Средновековният европейски град”.

Езици

          Руски, френски, английски.

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. България и Латинската империя (1204-1261). С., 1985.
  2. Пловдив през Средновековието (ІV-ХІV в.). Под печат в Академично издателство “Марин Дринов”.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. България и Латинската империя (1207-1218). – Исторически преглед, 1977, № 1, 35-51.
  2. Договорът между България и Латинската империя от 1228 г. – Векове, 1977, № 6, 52-56.
  3. Les relations politiques bulgaro-latine au cours de la période 1218-1241. – Bulgarian Hstorical Review, 1979, № 1, 75-90.
  4. Konstantin Ireček et la science historique bulgare (à l’occasion du 125e anniversaire de sa naissance). – Paleobulgarica,  1979, № 4, 70-75.
  5. Българската държава при Иван Асен ІІ. – В: България 681-1981, С., 1981, с. 134-143.
  6. Шарл Дюканж и средновековната българска история. – Исторически преглед, 1982, № 4, 91-102.
  7. Руските учени и българската средновековна история. – В: Първи международен конгрес по българистика. История и съвременно състояние на българистиката, 1, С., 1982, с. 242-252.
  8. Старофренските хроники като извор за българската история през първата половина на ХІІІ в. – В: Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов, С., 1984, с. 51-59.
  9. Дуклянска хроника. – В: Кирило-методиевска енциклопедия, І, А-З, С., 1985, с. 620-622.
  10. България, папството и западноевропейската политика през първата половина на ХІІІ в. – Известия на Института за история, 28, 1985, 186-215.
  11. Възобновяване и укрепване на българската държава (1186-1197). – Исторически преглед, 1986, № 9-10, 37-53.
  12. Traditions et specificité de la politique extérieure de la Bulgarie pendant la première moitié du XIIIe s. – Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich, Nr. 2/VIII, 1986, 97-109.
  13. Писма и грамоти от ХІІІ в. Подбор и коментар. – В: Българската литература и книжнина през ХІІІ в., С., 1987, с. 179-193, 285-299.
  14. Проблеми на външната политика на България през ХІІІ в. – Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади т. 6, С. 1987, с. 614-628.
  15. Этническая и социальная структура города Филипополя (Пловдива), ІV-ХІV вв. Доклад, изнесен на ХVІІІ международен конгрес по византология. Москва, август 1991 г. - В: Резюме сообщений, І, А-К, М., 1991, 269-270.
  16. Асеневци. - В: Из историята на българската народност и държава 681-1948. С., 1993, с. 64-76.
  17. Хрониката на Ернул и българо-латинските политически отношения. – В: Сборник в чест на академик Димитър Ангелов, С., 1994, с. 65-72.
  18. Етнически състав на населението и демографски промени във Филипопол (ІV-ХІV в.). – Исторически преглед, 1994-1995, № 4, 3-23.
  19. Реч на Никита Хониат, адресирана до Константин Пантехни, митрополит на Филипопол – Исторически преглед, 1996, № 5, 108-141. (В съавторство с Илия Илиев, автор на превода на български на речта; 19 авторски страници на А. Данчева-Василева - с. 108-126).
  20. Пловдив (Филипопол) в пределите на средновековната българска държава (ІХ в. – първата половина на ХІІІ в.). – Исторически преглед, 1996, № 1, 3-30.
  21. Последните завоевания на асеневската политика в Северна Тракия през първите десетилетия на ХІV век. – Епохи, 1997, № 1-2, 109-119.
  22. Пловдив в пределите на средновековната българска държава (Първото десетилетие на ХІІІ в. – 70-те години на ХІV в.). – Исторически преглед, 1997, № 5-6, 1997, 3-22.
  23. Третият кръстоносен поход в Тракия и съдбата на Пловдив през 1189-1190 г. – Родина, кн. І-ІІ, 1997, 45-63.
  24. Plovdiv à l’époque des premieres Croisades (1097, 1147, 1189). – Bulgarian Historical Review, 1998, № 3-4, 10-32.
  25. Локализиране на Латинския квартал в Пловдив през Средновековието. – Исторически преглед, 1998, № 5-6, 163-170.
  26. Арменското присъствие в Пловдив през Средновековието (VІІІ-ХІІІ в.). – Исторически преглед, 1999, № 5-6, 119-135.
  27. Западноевропейската политика на средновековна България през ІХ-ХІ в. – Старини, 1999, № 1, 69-80.
  28. Относно построяването на първоначалния катедрален храм “Св. Богородица” в Пловдив през 80-те години на ХІІ век. – В: Светогорска обител Зограф, ІІІ, 1999, с. 186-192 (В съавторство с Илия Илиев, автор на българския превод на цитатите от 18-та реч на Никита Хониат).
  29. La Commune des Pauliciens à Plovdiv pendant le Moyen Age. – Bulgarian Historical Review, 2001, № 1-2, 27-51.
  30. Средновековният Пловдив – зона на политически и духовни контакти между Изтока и Запада. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. С., 2002, с. 509-517.
  31. Митрополитите на Филипопол (Пловдив) през ІV-ХІV в. – В: ΠΟΛΥΧΡΟΝΙΑ. Сборник в чест на професор Иван Божилов. С.: Издателска къща “Анубис”, 2002, с. 41-55.
  32. Арменската община в Пловдив през Средновековието. – В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през средните векове. Изследвания и материали в чест на 60-годишнината на проф. дин Йордан Андреев. Велико Търново, 2003, с. 480-489.
  33. Социалната структура на населението във Филипопол (Пловдив) ІV-ХІV в. – Исторически преглед, 2003, № 3-4, 3-29.
  34. Образци на епистоларната и ораторска проза за историята на митрополиите Филипопол и Сердика (ІV-ХІV в.) – В: Сборник от документи и материали на научната конференция “Културните текстове на миналото: носители, символи и идеи” – Велико Търново, 2003 (16 стандартни страници; прието е за печат).
  35. Метрополията Сердика между Западна и Централна Европа и Европейския Югоизток – В: Научна конференция “Средновековна Европа и Балканите”, 2003 г. , Велико Търново (10 м. с., прието за печат; докладите ще се публикуват в сп. Епохи).
  36. Аристокрацията на Пловдив – ІV-ХІV в. и топографското развитие на града – В: Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Александър Кузев, Варна, 2002 г. (18 с., прието за печат).
  37. Павликяните в Северна Тракия през Средновековието. – Историческо бъдеще, 2003, № 1-2, 172–194.
  38. Архиепископ Гийом дьо Тир – “История на подвизите в Отвъдморските страни”. – Известия на държавните архиви (42 с., прието е за печат).
  39. Хрониката на Ернул. - Известия на държавните архиви (48 с., прието е за печат).
  40. Град Сердика (Средец) в политическата история на България (809-1018 г.). – Исторически преглед, 2004, № 3–4, 3–35.
  41. Средец (Сердика) и политическата история на Византийската империя (1018-1195). – Bulgarian Historical Review, 2004, № 1-2, ...
  42. Империята на западните рицари в Константинопол – феномен през първата половина на ХІІІ в. - В: 800 години от победата на цар Калоян над латинските рицари при Адрианопол (42 с., предадено за печат).
  43. Отношенията на средновековна България и Римската църква през ХІІІ–ХІV в. – В: България и Римската църква през вековете (42 с., под печат).

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Христоматия по история на България. І, ІІ, С., Наука и изкуство, 1978, 486 с., 480 с. Съставители П. Петров и В. Гюзелев. – Археология, 1980, № 1, 59-61.
  2. Vasilka Tăpkova-Zaimova. Byzance et les Balkans à partir du VIe siècle. Les mouvements ethniques et les Etats. London. Variorum Reprints. 1979, 346 p. – Bulgarian Historical Review, 1981, № 1-2, 234-238.
  3. Иван Божилов. Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България, С., 1983, 222 с. – В: Старобългарска литература, 17, 1985, 144-149.
  4. Иван Божилов. Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. С., Наука и изкуство, 1985, 214 с. – Исторически преглед, 1991, № 12, 84-86.
  5. Принос в средновековната историография. Иван Божилов. Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. С., 1985, 502 с. – Музеи и паметници на културата, 1986, № 1, 59-60.
  6. Международна сесия по средновековна история в Българския изследователски институт във Виена. – Исторически преглед, 1986, № 6, 93-95.
  7. Internationale Tagung zum Thema “Der Europäische Südosten vom Ende des 12. bis mitte des 13. Jahrhunderts”. – Etudes Balkaniques, 1986, № 2, 135-137.
  8. Гръцки извори за българската история. Т. ІХ част ІІ. Произведенията на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история. Подготвени от Илия Г. Илиев. Издателство на Българската академия на науките. 1994, 239 с. – Родина, 1996, № 2, 169-172.
  9. Иван Божилов. Седем етюда по средновековна история (Sept études sur l’histoire médiéval). София, Изд. “Анубис”, 1966, 366 с. – Bulgarian Historical Review, 1996, № 3-4, 182-186.
  10. Иван Божилов, Иван Билярски, Илия Илиев, Христо Димитров. Византийските василевси (Les empereurs byzantins). София, Изд. “Абагар”, 1997, 416 с. – Bulgarian Historical Review, 1997, № 4,153-157.

Г. ДРУГИ