ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

володя ДОБРЕВ милачков

20 юни 1955, София

e-mail:  vodomil@abv.bg,  vomil@ihist.bas.bg  

 

Академична кариера

Образование

          1979 - Магистър по история, Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий".

          1994-1995 - Докторант на самостоятелна подготовка в Института по история, БАН.

          1996 - Доктор (PhD) след защита на дисертация върху "Съюзът Добруджа (1919-1936 г.)" под научното ръководство на проф. д.и.н. Петър Тодоров.

Назначение

          1980-1997 - Проучвател в секция "История на българския национален въпрос" на Института по история, БАН.

          1994-1997 - Секретар на секция "История на българския национален въпрос".

          1997 - Помощник директор по административно-стопанските въпроси на Института по история, БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          Степен: Доктор (PhD).

Членства в научни организации и сдружения

          2004 – Македонски научен институт.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          1987-1992 – Научен секретар на сборник “Добруджа”.

Научни специализации в чужбина

Участие в съвместни научни проекти

          1. Етнополитически проблеми на българската нация след 1878 г. - сборник със студии. Автор на студия "Добруджанските дружества 1936-1944 г."

          2. Коминтернът и България - документален сборник, международен научен проект на Института по история при БАН и Института по славяноведение при РАН с научен ръководител ст.н.с. І ст. д.и.н. Луиза Ревякина. Съставител.

          3. Алманах на националноосвободителното движение след 1878 г. – проект на Института по история при БАН с научен ръководител чл.-кор. д.и.н. Георги Марков. Съставител и автор.      

Области на научни интереси

          Нова история на България; история на българския национален въпрос; история на българските националноосвободителните организации след 1878 г., история на добруджанския въпрос.

Преподавателска дейност

          2001-2004 - Нов Български Университет, Департамент по история, Курс “Добруджанският въпрос”.

Езици

          руски, френски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Алманах на българските национални движения след 1878 г. С., 2005, 639 с.  (съставител и автор на статии).
  2. 100 години от Илинденско-Преображенското въстание. С., 2005, 375 с. (съставител).
  3. Коминтернът и България. Т. 1 и 2. С., 2005, ... с. (съставител).

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Вътрешната добруджанска революционна организация – основни моменти от дейността й. - Архивен преглед, 1990, № 3, 38-44.
  2. Бележки на добруджанския деец Аспарух Айдемирски за осъждането му от Народния съд (1944-1945). – В: Добруджа, 9, 1992, Варна 1992, с. 300-316.
  3. Добруджанската организация в търсене на международна подкрепа (1919-1923 г.) – Исторически преглед, 1994-1995, № 2, 133-154.
  4. Д-р Иван Пенаков за добруджанския въпрос след Крайовския договор. “Добруджанският въпрос при днешното положение” – реч, произнесена от д-р И. Пенаков пред Дружеството на столичните журналисти на 25 януари 1941 г. – В: Добруджа, 1994, № 11, с. 208-242.
  5. Документи за приобщаването на Южна Добруджа към България. – Архивен преглед, 1995, № 3-4, 52-64.
  6. Честване на Тутраканската епопея след възвръщането на Южна Добруджа към България. – В: Сборник с доклади от научната конференция “Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа”. Тутракан, 1996, с. 298-307.
  7. Създаването на Вътрешната добруджанска революционна организация и Съюзът “Добруджа” – Военноисторически сборник, 1997, № 2, 188-206.
  8. Алберт Сониксен за Христо Ботев, Дамян Груев и националноосвободителното движение на българите от Македония. – Исторически архив, 10.1997-01.1998, № 2, 2-11 (в съавторство с О. Добрев).
  9. Нови сведения за създаването и дейността на Добруджанската революционна организация (от архивите на Коминтерна). - В: България в сферата на съветските интереси (Българо-руски научни дискусии). С., 1998, с. 284-290.
  10. Отпускане на пенсии на заслужили добруджански дейци след възвръщането на Южна Добруджа към България. – В:  Добруджа, 13, 1999, с. 179-189.
  11. Сътрудничеството между организациите на добруджанските и македонските българи след Първата световна война. - В: В памет на Константин Пандев, С., 2000, с. 131-146.
  12. Константин Пандев – живот и научно дело. - В: К. Пандев. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. С., с. 392-404.
  13. Великият добруджански събор 1942 г. – В: Добруджа, 17-18, 2000 (изд. 2005), с. 290-300.
  14. Дейците на добруджанското движение за неговата история след възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 година. - В: 60 години Крайовски договор. Тутракан, 2001, с. 123-133.
  15. Отношението на Съюза “Добруджа” към политиката на българската държава (1919-1936 г.) – В: Годишник “Център военна история”, Военноисторически сборник, 2002, с. 218-246.
  16. Една злощастна участ – нерадостната съдба след 1944 г. на Стефан Пенев, бивш областен директор на Шуменска област. - В: България след 1944 г. – история, проблеми, тенденции (Доклади и научни съобщения, изнесени на Националната научна конференция, Шумен 14-15 май 2002 г.). Шумен, 2003, с. 75-92.
  17. Добруджанският проблем 1919-1940 г. – В: Национална научна конференция по повод 85-та годишнина на Ньойския диктат (27.ХI.1919). Сборник с доклади. С., 2004, с. 67-71.
  18. Документи за основаването на вестник “Добруджански глас”, орган на българското малцинство в Румъния (1934/1935 г.) - В: Новосибирские новости, 23, 2001, с. ... (издание на Факултета по журналистика на Университета в гр. Новосибирск, Русия).
  19. Контактите на Вътрешната добруджанска революционна организация с ВМРО през лятото на 1924 година – В: 100 години от Рилския конгрес на ВМРО. История и съвременност. Сборник доклади от международната научна конференция Благоевград, 29-30 септември 2005 г. Кюстендил, 2006, с. 171-194.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа, 1878-1913. С., 1991, 535 с. с ил. – Etudes balkaniques, 1994, № 3, 139-140.
  2. Северна Добруджа. Пътеписни бележки и спомени за българите (1878-1940). Състав. Жеко Попов. С., 1993, 469 с. с ил. – Bulgarian Historical Review, 1995, № 2, 132-136; Военноисторически сборник, 1995, № 3, с. 175-177.
  3. Научна конференция за дейците на Добруджа. – Исторически преглед, 1994-1995, № 6, 127-129.
  4. Приморски срещи КЛИО’ 96. – Българистика и българисти, 1996, № 2, 31-32.
  5. Научна конференция за Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа – Исторически преглед, 1997, № 2, 170-172.
  6. Тържествено честване по случай 50-годишнината от създаването на Института по история при БАН – Исторически преглед, 1998, № 1-2, 21-26.
  7. Информация за националната научна конференция “Крайовският договор – надежди и разочарования”, 20 септември 2000 г., Добрич. – Исторически преглед, 2001, № 1-2, 282-286.
  8. Информация за научната сесия в памет на Константин Пандев, 17 октомври 2000 г.,  Гоце Делчев. – Исторически преглед, 2001, № 1-2, 278-281.

Г. ДРУГИ:

          ДОКЛАДИ ОТ НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ:

  1. Нови сведения за създаването и дейността на Добруджанската революционна организация (от архивите на Коминтерна). – Доклад на кръглата маса “Коминтернът, Коминформбюро и България”, София, април 1997.
  2. Добруджанските организации в политическата система на България (1919-1944 г.). – Доклад пред научната сесия  на смесената българо-румънска комисия по история на тема: “Политическите системи в българското и румънското общество от 1878/82 до 1939 г. Формиране на партиите”, София, ноември 1997.
  3. Отпускане на пенсии на заслужили добруджански дейци след възвръщането на Южна Добруджа към България. – Доклад пред научната конференция “Дейците на Добруджа (1878-1940)”, Силистра, октомври 1995.
  4. Отношението на Съюза “Добруджа” към българската държавна политика (1919 – 1936 г.). – Съобщение пред научната конференция “Приморски срещи КЛИО’ 96”на тема: “Център и периферия в историческото развитие”, Приморско,  юни 1996.
  5. Връзки и единодействие между добруджанските и тракийските организации след Първата световна война. – Съобщение пред научната конференция“100 години организирано тракийско движение в България”, Варна, 11 май 1996 г.
  6. Честване на Тутраканската епопея след възвръщането на Южна Добруджа към България. – Съобщение пред научната конференция  “Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа”, Тутракан, 2-3 септември 1996.
  7. Михаил Герджиков и д-р Петър Вичев в началото на 30-те години – общи моменти в дейността им. – Доклад пред научната конференция “Михаил Герджиков и националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия”, Пловдив, 15 май 1997.
  8. Дейците на добруджанското движение за неговата история след възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. – Съобщение пред научната конференция “Приморски срещи КЛИО’ 97” на тема: “Историята през погледа на поколенията”, Приморско, юни 1997.
  9. Сътрудничеството между организациите на добруджанските и македонските българи след Първата световна война  - Съобщение пред научната сесия, посветена на 60-годишнината от рождението на ст.н.с. д-р Константин Пандев на тема: “Българските национално-освободителни движения след Берлинския конгрес 1878 г.”,  Гоце Делчев, 14-15 октомври 1998 г.
  10. Участие в научна конференция “60 години от възвръщането на Южна Добруджа и Тутракан към България”, 19 септември 2000 г., Тутракан, със съобщение на тема: “Дейците на добруджанското движение за неговата история след възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 година”.
  11. Участие в национална научна конференция “Крайовският договор – надежди и разочарования”, 20 септември 2000 г., Добрич, със съобщение на тема: “Великият добруджански събор 1942 г.”
  12. Участие в научна конференция “Българското възкресение от 1941 г. 60 години от Обединението на България и българския народ”, 16 май 2001 г., Благоевград, със съобщение на тема: “Вестник “Целокупна България”.
  13. Участие в национална научна конференция “Шуменският край след Втората световна война”, 17 май 2002 г., Шумен, със съобщение на тема: “Една злощастна участ – нерадостната съдба на Стефан Пенев, бивш областен директор на Шуменска област след 1944 г.”.
  14. Участие в международна научна конференция “90 години Балканска война”, 8-9 октомври 2002 г., Кърджали, със съобщение на тема: “Обществеността в Добруджа и Балканската война”.
  15. Участие в научна конференция, посветена на 50-годишнината на Историческия музей – Благоевград “Пиринският край от древността до днес”, 29 ноември 2002 г., Благоевград, със съобщение на тема: “Добруджанските организации и освободителните борби на македонските българи между двете световни войни 1919-1941 г.”
  16. Участие в национална научна конференция, посветена на Владимир Сис – Хасково, ноември 2003 г., със съобщение на тема: “Владимир Сис и анонимните писма във вестник “Народна воля” през лятото на 1913 г.”.
  17. Участие в национална научна конференция по повод 85-та годишнина на Ньойския диктат (27. ХI. 1919)., със съобщение на тема: “Добруджанският проблем 1919-1940 г.”, ноември 2004 г., София.