ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ТЕОДОРИЧКА ГОТОВСКА-ХЕНЦЕ

1 май 1958, София

e-mail: tgotovska (at) mail (dot) bg

Академична кариера

Образование

Магистър – 1982

Доктор по история на Централна Европа - 1990 Карлов университет – Прага.
Научен ръководител: проф. Честмир Аморт.

Диплома по международни отношения и европейски изследвания – 1991 – Болоня – Италия.

Назначение

1989 – проучвател в Института за исторически изследвания

1990-2002 н.с. в Института за исторически изследвания

2002 – ст.н.с. II ст. в Института за исторически изследвания

Академична квалификация

Научна степен и звание

1990 - Доктор (PhD)

2002 - Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института за исторически изследвания – БАН.

Членства в научни организации и сдружения

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Участие в редакцията на Bulgarian Historical Review.

Научни специализации в чужбина

1990-1991 - Болоня, Италия: Европейски център на Американския университет "Дж. Хопкинс" (8 месеца по тема "Международни отношения и европейски изследвания").

1993-1994 - Централноевропейски университет, Чешка република, 8 месеца.

1997 - Католически университет, Бавария, ФРГ, 8 месеца.

Участие в научни проекти

  • Кюстендилският регион и културно- цивилизационните контактни коридори на Балканите през XIX и XX в. с РИМ – Кюстендил, 2010-2014. Ръководител на проекта.
  • Международна работна група по история на земеделското движение в Централна и Източна Европа, РИМ Ухерске Храдище, ЧР.
  • Чехкини за България и българите /средата на XIX- средата на XX в/, рък. Ани Златева, 2010- 2011 г. финансиран от гражданско сдружение “Възраждане”, Прага, Министерство на културата на Чешката република.
  • Епистолярното наследство на М. Дринов – участник в 6 дриновски четения, 8-9.04.2010, Харков, Украйна. По програма “Мобилност” на Софийска община за 2010.
  • Българската хуманитаристика в контекста на европейското научно дирене, ИИстИ, 2013-2014. Ръководител – проф. И. Тодев
  • Славистиката и българите 1826-1918” – част I, 2011-2013., със Славянския институт в Прага, Чехия ЕБР БАН-ЧАН. Ръководител на проекта
  • Модернизационни процеси в Централна Европа и на Балканите XIX-XXI  в. 2012-2014 с Историческия Институт в Братислава, Словакия, ЕБР БАН-САН. Ръководител на проекта.
  • Чешката славистика и българите от началото на 19 в. до 1918 г. (втора част), 2014 –2016, Славянския институт в Прага, Чехия ЕБР БАН-ЧАН. Ръководител на проекта.
  • България в Европа – изложба, посветена на 175-годишнината от рождението на проф. М. Дринов, рък. Доц.  Р. Конева, Софийска община, 2013.

Области на научни интереси

Общество, политика и култура в Централна Европа през 19 и 20 в., международни отношения.

Преподавателска дейност

1994 - Централноевропейски университет, Чешка република, интердисциплинарен семинар “Източна Европа след края на студената война”.

1996 - Utah University, USA. Лекции по: "История на новото време", "История на Европа през 20 в." и семинари по "Централна Европа между двете световни войни", "Източна Европа след Втората световна война".

2013 - Подготовка на докторантски курс “Славистиката и българите през XIX в. (до 1878 г.)

Ръководство на докторант Виктор Рогозенски, зачислен на 03.02.2013.

Езици

чешки, английски, немски; италиански, руски, полски.

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Назад към изгубения трон - последният хабсбургски император и държавите-наследнички, София, 1996, 185с.
  2. Общество и власт: Чехословакия 1945-1967, София, 2002, 239 с.
  3. Марин Дринов, славистиката и непълноправните народи през 19 в. (1826-1878) - 326 маш.с. (под печат).

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Nationalism in Post-Communist Eastern Europe, East European Quarterly,  XXVII, No.2, Colorado, U.S.A. June 1993, S.171-187.
  2. Bulgaria’s Troubled Social Security Sуstem, RFE/RL Research Report, Munich, 1993, vol.2, 25.06.1993, p.43-48.
  3. Back to the Beginning: Bulgaria's Social Policy. In: Bulgarije in beweging: De metamorfose van een Balkanstaat, ed. J.Neeven & H.Ramkena; Amsterdam, Nederlands, 1995, p.76-87.
  4. The  tourtuous Reform of Bulgarian TV. (co-author with Kjell Engelbrekt), RFE/RL Research  Report, Munich, 1993, vol.2, No.38, 24.09.1993, p.45-49.
  5. Русофилството и австрославизмът в чешките земи (средата на ХIХ - началото на ХХ в). Славянски летописи, том 1, София, 1994, с.42-52.
  6. Нежната революция в Чехословакия през 1989, Военно-Исторически сборник, 1994, кн.1, с. 148-166.
  7. 1993 - чехословашкият кръстопът, сп. Международни отношения, 1995, кн.5-6, с.75-85.
  8. Полско-съветската война през 1920 г. и политическите  отношения в Източна Европа, Военно-исторически сборник, 1996, кн.2, с.65-83.
  9. Ролята на Чехословакия в подготовката на Генуезката конференция през 1922.  Bulgarian Historical Review, 1996, No.1, pp.47-67.
  10. "Нежният развод" - развод по сметка? - сп. "Международни отношения", 1998, кн.1, с.39-54.
  11. Славянската концепция на Масарик - българската перспектива. (на чешки)  Masarykova slovanská koncepce y bulharské perspektivy . In: Českoslovenství, stredoevropanství, evropanství: Uvahy, sveděctví a fakta k 80. výročí vzniku Československa 1918-1998. Brno, 1998, p.333-336.
  12. "Нежният развод" и европейската интеграция. - сп. "Демократически преглед", книга 36, 1998 , с. 212-227.
  13. Чехословакия и Съветът за икономическа взаимопомощ. сп. "Исторически преглед", 1998, кн.5-6, с. 153-163.
  14. Икономически и социални проблеми на конверсията в Чехословакия 1989-1993, Военно-исторически сборник, 1999; кн.4 с.42-50.
  15. Словашки преселници в България (края на 19 - началото на 20в.) (на словашки). В: Словакия в началота на 20 в.: общество, държава и народ.
    Slovenští kolonisti v Bulharsku. In: Slovensko na začiatku 20.Storočia: Spoločnost, stat a národ v suradniciach doby.ed. M. Podrimavsky, D.Kovač, Bratislava, 1999, p.201-205.
  16. Т. Г. Масарик: изповедта на един набеден русофоб. сп. "Минало", 1999, кн.3-4. с.87-96.
  17. Към въпроса за идейно-политическия профил на чехословашката Харта'77. сп. "Исторически преглед", 1999, кн.3-4, с.145-158.
  18. Чехословакия - една страна, два вида индустриализация? Bulgarian Historical Review, 1999, кн.3-4, с.152-170. (на немски).
  19. Нови документи за дейността на българската земеделска емиграция в Чехословакия през 20-те години на 20 в. (на чешки).
    Nové  dokumenty o působení bulharské zěmědelské emigrace v Československu. (20 leta 20 st.). In: "Politická stavovská zěmědelská hnuti ve 20. stoleti", Uherske Hradište 5/2000, с.100-106.
  20. Хусаковата “нормализация” или за бавнага агония на ЧКП. В: “Минало”, 2000, №3 с.75-83.
  21. Големият водач на малката нация. Националното и общочовешкото в политическата концепция на Томаш Г. Масарик. сб. "Световност, демокрация, малки народи", изд. на Института по философия и Чешкия център, София, 2000. с.
  22. "И брат брата не позна...": комунисти и социалдемократи по време на Пражката пролет 1968 г. сп. "Минало", 2001, No.1, c.92-96.
  23. Нови граници – нови съюзи: Малката Антанта след Първата световна война. (на немски).
    Neue Grenzen –neue Buendnisse: Die Kleine Entente nach dem Ersten Weltkriege. In: “Vela politika a male regiony 1918-1939” , Universum, Prešov, Slowakei, 2002, p.49-59.
  24. Нации и национализми – исторически и съвременни паралели, Сборник научни изследвания “Либералното мислене пред дилемите на.ХХ в.”, София, изд. ЕОН 2000, 2002, с.5-11.
  25. Русия в политиката на Масарик по време на Първата световна война. Сборник: "Масарик, Русия и Европа", Прага, 2002, с.207-216. /на чешки/.
  26. Земеделското коопериране в политиката на Българския земеделски народен съюз до края на Първата световна война.
    Zemědelská sdružení v politice BZNS /do konce první světové války/. In: Osud zemědelského sdružení v 20 století. Uherske Hradištĕ, 2002, s.67-73.
  27. Чешките писатели – предвестници на Пражката пролет 1968 г. сп. “Минало”, 2003, кн.2, с. 62-67.
  28. Към въпроса за съветския модел (примерът на Чехословакия), Исторически преглед, 2003, кн.1-2, с. 51-75.
  29. Новобългарската земеделска просвета до Освобождението. Сб.  “Земеделската просвета като предпоставка за стопанското  и социално развитие на селото през 19 и 20 в.,  Изследвания на словацкия музей в Ухерске Храдище, Чехия, 2004, бр.9 с.51-59. (на чешки)
    Novodobé bulharské zemědelské školství před Osvobozením. In: Zemědelské  školství, výzkum a osvěta jako předpoklad hospodářského a sociálního rozvoje venkova v 19. a 20. století, Uherske Hradištĕ, 2004, No. 9, s. 51-59.
  30. Шуменските възпитаници от 60-те г. на Х1Х в. и чешкият възрожденски елит,  Шуменци-строители на съвременна България, Шуменски университет, 2004, с. 59-67.
  31. За дейността на Задграничното Бюро на БЗНС (1923-1924), Пазарджик, 2004, с. 205-213.
  32. Български дипломатически сведения за Масарик и за чешко-германските отношения (20 г. на ХХ в.) Сб. “Чешко-германските отношения през вековете” на Института “Масарик” в Прага,  2005, с. 220-227. (на чешки).
    Bulharské diplomatické zpravy o T.G. Masarykovi a o česko-německých vztazích (20 leta 20 St.). In: Češi a Němci v pojetí a politice T. G. Masaryka, Ustav T. G. Masaryka, Praha , 2004, s.220-227.
  33. От гореща към студена война: Чехословакия в стратегията на СССР. Сб. “Втората световна война, България и следвоенния свят“, С, 2005, с. 227-242.
  34. Пазарджишкото читалище „Виделина“ и обучението в Чехия през Възраждането, Сб. „Константин Величков и неговото време“, Пазарджик, 2005, с.130-139.
  35. Принос към милосърдието и благотворителносттта в тежки времена – предговор към книгата на Ани  Златева “Австрийските дарители за България 1912-1918. Български традиции и чужд опит” София, 2004, с. 9-13.
  36. Чехословакия между Изтока и Запада – теорията на ЧКП за специфичния път към социализма. В: Проблемът Изток-Запад: Превъплощенията в ново и най-ново време; С, 2005, с. 103-123.
  37. Мюнхен 1938 г.,  войната и малките държави в Европа. В: Втората световна война и България 1939-1947, Сливен, 2006, с. 36-43.
  38. За началото и края на студената война в Източна Европа – полемично! В: Единадесети понтийски четения, ВСУ, Варна, 2006, с. 104-119.
  39. Чешко-българските връзки през 19 в. – трансфер и /или общност? В: Проблемът Изток-Запад: България и Балканите, ИИ, С, 2006, с. 122-139.
  40. “Пролетта на народите” в Централна Европа: чешките радикалдемократи и италианското националноосвободително движение, Сб. Послучай 200 г. от рождението на Дж. Мацини, Италиански култ институт София, 2006, с. 160-181.
  41. Европейският образователен проект на Христо Г. Данов. Научни трудове на Пловдивския университет “П.Хилендарски”, Секция “История”, 2006, т. 1, с. 453-460.
  42. Владимир Сис, българите и неославистката политика (до 1914 г.). В. Сб. Владимир Сис и българите, съст. А. Златева, С, 2006, с. 15-34.
  43. От “Хеви метъл” да “Харта.77” :  към предисторията на дисидентското движение в Чехословакия. В: Минало, С, 2007, № 4, с. 70-81.
  44. Г. Д. Димитров  и алтернативната политика на БЗНС. В: Личности в аграрната политика през 19 и 20 в., Ухерске храдище, 11/2006, с. 133-141. (на чешки).
    G. M. Dimitrov a alternátivní politika BZNS. In: Osobnosti v zěmědelské politice 19.a 20. Století, Uherské Hradištĕ, 2006, No. 11, s. 133-141.
  45. Динамиката на пътя: Балканската война 1912 г. – пробен камък за политическата лоялност на младочехите. В: Динамиката на пътя, изд. Варненски свободен университет, 2007, с. 157-174.
  46. Репортажите на Владимир Сис от навечерието на Балканската война 1912 г. В: Историята – професия и съдба. Сборник в чест на чл.кор. д.ист.н. Г. Марков, С, 2008, с.205-225.
  47. Нови сведения за мисия на Вл. Сис в навечерието на Балканската война,  Архивен преглед, 2008, бр.1-2, с. 106-112.
  48. Младочешката преса за Балканската война 1912 г. (част 1) В: Клио -  Юбилеен сборник в чест на ст.н.с.I ст. Милен Куманов, С, 2008, с. 517-533.
  49. Неославизмът, българо-чешките отношения, две лични съдби. Сб. “Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България, изд. на Българския културен център в Прага, 2008, с. 57-70.
  50. Г. М. Димитров и БЗНС по време на Втората Световна война. Сб.”Аграрните партии на власт между двете световни войни”, Регионален музей Ухерске Храдище, 2008, No13, с. 77-82. (на чешки).
    Politika Buharskeho Zemedelského Svazu za druhé světové války. In: Zěmědelské strany ve vládě a v sámospravných institucích, Regionální Muzeum Uherské Hradiště, 2008, p. 25-31.
  51. Неославизмът, българите и руската политика 1908-1912. В: България и Русия между признателността и прагматизма, ред. Г. Марков, С, 2008, с.217-231.
  52. Die Samtene Revolution und die Jugend. In: Die Samtene Revolution: Vorgeschichte-Verlauf-Akteure, Perzi, N. u. Koll.  (Hrsg.), Frankfurt am Main, 2009, S.165-177.
  53. Българо-чешката взаимност – генератор за формирането на новите славянски елити. Чехи в България: ролята на чешкото присъствие в българското национално възраждане, Чешки център София, C, 2009, c. 41-59.
  54. Д-р Карел Крамарж и неговите политически контакти с България през 1912 г. В: Юбилеен сборник  “д-р Карел Крамарж (1860-1937) : живот и дело ”. Ред. Я. Билек и Л. Велек, изд. на Карловия университет в Прага, 2009, с. 248-268. (на чешки).
    Dr Karel Kramář a jeho politické vztahy k Bulharsku v roce 1912. In: Dr Karel Kramář život a dílo, red. J.Bylek a kol. Praha, 2009, s. 248- 268.
  55. Владимир Сис – борец на два фронта (1914-1915). В: Юбилеен сборник 30 години секция “История на света и международните отношения в ново и най-ново време” на Института по история, С, 2010, с. 90-111. ISBN 978-954-92267-9-9
  56. Руско-турската война и формирането на ново славянофилско поколение в политиката. –  В: Сб. “Россия – Болгария: векторы взаимоотношения. XVIII-XXI вв.”, ред. Р. Гришина, М, 2010, с. 359-377. ISBN 978-5-7576-0219-8
  57. Павел Йозеф Шафарик и ролята на славистиката за духовното възраждане на българите. В: България – кръстопът на култури и цивилизации. Юбилейно издание, посветено на 60-годишнината на Университета по библиотекознание и информационни технологии, С, 2010, с. 775-782.
  58. Пропукването на балканското статукво и чешката политическа класа. В: Българската независимост 1908 – поглед от 21 в. Юбилеен сборник, ред. Г. Марков, С, 2010, с. 207-221.  ISBN 978-954-2903-06-2
  59. Изгубена война, спечелена кауза: участието на ген. М. Чернаев в сръбско-турската война 1876. В: Сборник България, Балканите и Русия 18-21 в. Българо-руски научни дискусии, ред. акад. Г. Марков, ISBN 978-954-2903-06-2. С, 2011, с. 96-123.
  60. Европейските мостове на славянските елити през 19 в. (Чешкият период в живота на проф. Марин Дринов). В: Дриновски сборник, т. 4, Харков, 2011, с. 18-32. ISBN  978-954-322-410-4
  61. Карел Крамарж и неговата българска връзка с Антантата в първите месеци след избухването на Първата световна война 1914-1915. В: “Призвание и всеотдайност” – юбилеен научен сборник послучай 70-годишнината на проф.д-р В. Тошкова и нейната 40 годишна научна дейност. София, 2011, с. 327-338. ISBN 978-954-322-455-5
  62. Младочехи и Антанта: контакты в нейтральной Болгарии – 1914-1915 гг. В:  Народы Габсбургской монархии в 1914-1920 гг.: от национальных движений к созданию национальных государств, ред. М. Волос, Г. Д. Шкундин, М,  т. 1, М, 2012, с. 125-135. ISBN 978-5-91791-076-5.
  63. Първата посредническа мисия на Вл. Сис през 1912 г. – В: Сб. Българската бохемистика днес, съст. Вл. Пенчев, Хр. Дейкова. С, Парадигма 2012, c. 291-302.  ISBN 978-954-326-183-3.
  64. От културното дисидентство до гражданския протест в Чехословакия: към предисторията на “Харта 77”. В: Гражданският протест – минало, настояще, бъдеще, съст. П.Пачкова,  ЮЗУ Благоевград, 2012, с. 77-93. ISBN 978-954-680-853-0.
  65. Баронхиршовата железница и транспортът на модерните идеи. – В: “България и Балканите в сферата на европейските влияния през XIX – XXI в.”, ред. Р. Мишев и кол. изд. “Ивис”, Търново, 2012, с. 63-76. ISBN 978-954-2968-46-7.
  66. Этнографическое путешествие по чешским землям (1840) в професиональном развитии И. И. Срезневского. – В: Вопросы национальной историографии и народных исторических представлений славян и их соседей, ред. О. В. Матвеев, Кубанский государственный университет, Краснодар, 2013, с. 172-178. ISBN 978-5-91883-128-1.
  67. T. G. Masaryk očima bulharskích  diplomatů (1918-1923)  In: Sbornik k 90-temu vyročí prof. Jaroslava Opata. Praha, Ustav T. G. Masaryka (под печат.)
  68. Чешко-българският синхрон в навечерието на Балканската война 1912 г. – поглед от XXI  в. Bulgarian Historical Review, кн. 3-4/2012. (под печат).
  69. Един непубликуван документ от личния архив на Павел Йозеф Шафарик,  Bulgarian Historical Review – кн. 1/2013 (под печат).
  70. Тежката промишленост – ядро на социалистическата индустриализация (българо-словашки паралели). В: История и култура на Раднево и радневския край 15-20 в., т. 1,  Стара Загора, 2013, с. 144- 164. ISBN 978-954-305-348-3
  71. Первая встреча И. Срезневского с чешкими славистами. Дриновски сборник, т. VI,  Харков-С, 2013, с. 19-29. ISBN 978-954-322-410-8
  72. Чешки приноси в Българското Възраждане. Част 1. Революцията през 1848 г. в чешките земи. ИПр. 2013. кн. 1-2. с. 20-60.
  73. 10 години научни изследвания в памет на Владимир Сис (в съавторство с Ани Златева) – В: Юбилеен Сборник 20 години “Бохемия клуб”, С, 2014, с. 301-339. ISBN 978-954-326-236-6.
  74. Йозеф Майзнер – чешки революционер, български просветител. – В: Сп. История, 2014, бр. 2, с. 140-155. ISSN 1861-3710
  75. Марин Дринов – историкът и историята. Сп. на БАН, 2014, кн. 2, с. 17-23.
  76. П. Й. Шафарик и дебатът на първите слависти за родината на древнославянския език. Дриновски сборник, т. 7, Харков, 2015. (под печат)

В. НАУЧНИ ИНФОРМАЦИИ, ОТЗИВИ, РЕЦЕНЗИИ

  1. Революции и реформи в немарксистката историография, Bulgarian Historical Review,  1990, №.1, с.97-99.
  2. Малката Антанта и Европа – рецензия за книгата на Марта Адамс “Малката Антанта и Европа”, Исторически преглед, С, 1995, №5, с. 93-95.
  3. Чехи и словаци през 20 в. част 1: рецензия за книгата на Ян Рихлик с едноименно заглавие. Bulgarian Historical Review, 2000, No.3-4, S.199-202.
  4. “Не за края на историята, а за нейния причудлив бяг” – рецензия за монографията на  Ronald Schoenfeld „Slowakei“. Bulgarian Historical Review, 2002, кн.1-2, с.248-256.
  5. Разделянето на Чехословакия: чехо-словашките отношения 1989-1992. Рецензия за книгата на Я. Рихлик. Bulgarian Historical Review, 2004, No.3-4, S.259-263.
  6. В.Д. Стоянов в Чехия (Документи за българското възраждане) - рецензия.
    Homo Bohemicus, С, 2007, Nr. 1, с. 101-105.
  7. Предговор към книгата на Анка Златева “Австрийските дарители в България 1912-1913: бълргарски традиции и чуждестранен опит, С, 2004, с.9-12.
  8. Критичните дни на България 1913 в дневника на чешкия военен кореспондент Вл. Сис, (рецензия) Минало, 2006, бр. 2, с. 94-96.

За автора:

  1. 69. Миковцова, А: Рецензия за монографията на Т. Готовска-Хенце “Назад към изгубения трон”, Časopis Matice Moravské, Брно, 2000, No.2, с. 570-573. (на чешки).

Рецензии и становища за присвояване на научна степен

  1. Рецензия за вътрешно обсъждане в секция “История на Европа и света в ново и най-ново време” на монографията на Мария Колева “Германската икономическа политика по отношение на България между двете световни войни”, 2010.
  2. Становище по хабилитацията на д-р Румяна Дончева от иститута по изкуствознание на БАН, 2013.
  3. Становище по хабилитацията на гл.ас. д-р Симеон Кацаров, ПУ “Паисий Хилендарски”, 2013.
  4. Становище по професурата на доц. д-р Искра Баева от ИФ на СУ, 2013.

Г. ДРУГИ

Доклади на международни форуми

  1. Конференция “България и Украйна от империите до европейския съюз XVIII-XXI в.”, организирана от Центъра по българистика на Харковския  национален университет “Каразин”, Харков, април 2010.
  2. Кирило-методиевските четения в Университета “Карамзин”,  Харков, 24-25 май 2012.
  3. Конференция “Вопросы национальной историографии и народных исторических представлений славян и их соседей” на Кубанския държавен университет, ноември 2013.

Доклади на национални форуми с чуждестранно участие

  1. Научна конференция, посветена на 175 годишния юбилей на проф. М. Дринов: “Българската хуманитаристика в европейското научно дирене”, С, 31.10-01.11.2013.
  2. Конференция “Интелектуалецът в/и политиката”, С, НБУ, март 2011.
  3. Конференция  “България и Балканите в сферата на европейските влияния 19-21 в.” ВТУ,  ноември 2011.
  4. Юбилейна конференция, посветена на Освобождението на България. СУ,  февруари 2013.
  5. Трети конгрес по българистика,  май 2013.
  6. Конференция, посветена на 20 годишния юбилей на “Бохемия клуб”, София, Чешки център, октомври 2013.
  7. Конференция “ Централна Европа и Балканите 19-20 в.” в памет на проф. д.и.н. Милчо Лалков, СУ, октомври 2014.
  8. Конференция “История на просветното дело в България” Национален музей на образованието, Габрово, октомври, 2014.
  9. Юбилейна конференция “Константин Иречек: историк, държавник, общественик, мемоарист”, С, ноември 2014.

Доклади на национални форуми

  1. Годишна конференция на Славянското дружество в България, С, ноември. 2014.
  2. Първа национална среща по Балканистика, С, ИБЦТ, октомври 2011.
  3. Конференция “Честването на Празника на Св.св. Кирил и Методий в славянския свят” С, ИЕФЕМ,  май 2012.
  4. Пета кръгла маса “Култура и глобализация”, С,  ИБЦТ, май 2012.
  5. Конференция “Гражданският протест – минало, настояще, бъдеще”.  ЮЗУ,  Благоевград, октомври 2012.
  6. Кръгла маса “Духовност и книжовност на българите през вековете” ИИстИ, май 2014.
  7. Кръгла маса “Кюстендилският регион и културно- цивилизационните контактни коридори на Балканите през XIX и XX в., Кюстендил, ноември 2014.

Семинари

  1. Постижения и проблеми на историческата наука в Словакия – доклад на 09.04.2013 в общоинститутския семинар “Проблеми на историята и историографията” (съвместно с П. Пейковска).
  2. Архивите в Централна Европа (Виена, Прага, Братислава)  за  докторантски семинар “България – извори и документи”, 12-14.03.2014. София – 3 учебни часа.

Организационна дейност

  1. Международна научна конференция “Българската хуманитаристика в контекста на европейското научно дирене”,  С, 31.10.-1.11. 2013.
  2. Кръгла маса “Духовност и книжовност на българите през вековете” ИИстИ, май 2014. Председател
  3. Кръгла маса “Кюстендилският регион и културно-цивилизационните контактни коридори на Балканите през XIX и XX в., Кюстендил, ноември 2014. Председател.

Редакторство

Научна редакция на неиздадени документи от австрийски архиви, наследство от проф. Виржиния Паскалева, вж. Paskaleva, V.: Österreichische Konsularberichte und die bulgarische Nationalbewegung (1856-1876) Teil 2, BHR, 2012, No.1-2, p.169-206.

Научно-популярни статии

  1. Готовска-Хенце, Т., За жените и българо-чешката взаимност. В: Жената като феномен в българо-чешката взаимност /средата на XIX- средата на XX в. сп. “Българи”, 2011, бр.5-6,  с.4-9.

Лекции и други обществени изяви за популяризиране на научни постижения

  1. Представяне на книгата на Вл. Сис “От бойните полета на България 1912” – Чешки център, 27.02.2013.
  2. Представяне на книгата на Вл. Сис “Нови Балкани” Чехословашки клуб, 06.03.2013.
  3. Представяне на книгата на Вл. Сис “Нови Балкани” РИМ, Кюстендил, 13.11.2014.