ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ПЕТЯ БОРИСОВА ДИМИТРОВА

e-mail: hfuture (at) abv (dot) bg

Академична кариера

Образование

1976-1981 – магистър по история, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

1984-1987 – редовен аспирант в Институт по история на СССР към АН СССР, Москвa.

Назначение

1987-2014 – науч. сътр. в Институт по история, БАН

2014 – доцент в Институт за исторически изследвания, БАН

Академична квалификация

Научна степен и звание

1987 – к.и.н./доктор (PhD) след защита на дисертация: „Культурное сотрудничедство СССР и европейских стран народной демкратии (1945–1960 гг.)“, научен ръководител акад. М.П. Ким

2014 – доцент

Членства в научни организации и сдружения

1996 - Асоциация “Клио”

Членства в редколегии и издателски научни съвети

– списание Историческо бъдеще (директор)

– Поредица „Проблемът Изток-Запад“

– Поредица „Изследвания и документи“

 

Научни специализации в чужбина

1989 – Институт славяноведения - РАН, Москва (3 месеца).

Участие в съвместни научни проекти

  1. „Изток-Запад: взаимодействие и противоречия“. Проект в рамките на Института по история (2001–2002);
  2. „Необходимият Изток“. Финансиран от Национален фонд „Научни изследвания“ – МОН (2002–2005);
  3. „Русия между Запада и Изтока. ХVІІІ–ХХ в. Страници от историята“. Международен проект с Института по руска история към РАН. Съвместен проект с Института по руска история към РАН (2006-2009);
  4. Юбилеен сборник в чест на акад. Константин Косев. Проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ с участието на учени от Институт по история и други звена на БАН, на университети и други научни звена от страната и чужбина (2007–2009);
  5. Россия и Запад в Юго-Восточной Европе – политические и социокультурные аспекты. ХVІІІ–ХХІ вв. Съвместен проект с Института по славянознание към РАН (2008–2010);
  6. 30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. Проект на секцията с участието на учени от Институт за балканистика към БАН, НИМ, от Русия и САЩ (2009–2010);
  7. Юбилеен сборник в чест на проф. Витка Тошкова. Проект на секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ с участието на учени от други институти на БАН, различни университети от страната, други научни институции, от Русия (2009–2010);
  8. Русия между Запада и Изтока. Политика и дипломация. XVIII–XXI век. Международен проект с Института по руска история към РАН (продължение) (2011–продължава)

Области на научни интереси

Руска история, руска външна политика през XX век, международни отношения XX век, Втора световна война, Русия и Източна Европа, евразийство

Езици

руски, английски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Докладва „Наследник“. Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Т. 1. С., Гутенберг, 2010. 268 с.
  2. Докладва „Наследник“. Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Т. 2 (документи). С., Гутенберг, 2010. 428 с. (съсъставител М. Веков).
    Рецензии:
    1) В. Тошкова. Димитрова, П. Докладва „Наследник“? // Историческо бъдеще, 2011, 1–2, 254–256.
    2) Л. Ревякина. Петя Димитрова. Докладва „Наследник“?... // Исторически преглед, 2012, 1–2, 269–273.
    3) K.Peeva. Petya Dimitrova - Was Bulgaria’s Envoy to Wartime Moscow an NKDV Agent? // Etudes balkaniques (Balkan Studies), 2011, 1, 196–199.
    4) V. Toshkova. Петя Димитрова. Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940–1944). Том I. (“Successor” Reports? The Reports of the Bulgarian Minister Plenipotentiary in the Soviet Union Ivan Stamenov (1940–1944.Volume 1). ИК „Гутенберг“. София, 2010. 266 pp.; Петя Димитрова, Манчо Веков. Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Том II. (“Successor” Reports? The Reports of the Bulgarian Minister Plenipotentiary in the Soviet Union Ivan Stamenov (1940–1944). Volume 2). ИК „Гутенберг“. София, 2010. 426 pp. // Bulgarian Historical Review, 2011, 3–4, 220–222.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Советский опыт и практика культурной революции в европейских странах социализма. В: Великий Октябрь и опыт культурного строительства в СССР. М., 1987, с. 206-215.
  2. Теория и практика нового типа международных отношений. // Мировая экономика и международные отношения, 1990, № 9, с. 68-79 (в съавт.).
  3. Ленинские взгляды на интеллигенцию и их преломление в культурной политике советского государства. // Известия Академии наук Грузии. Серия истории, этнографии и истории искусства. 1. 1991, с. 53-66.
  4. Русия и славянството. Евразийски предизвикателства към славянската идея. — Историческо бъдеще, 1997, № 1, 118-131.
    Познатият и непознатият Бицилли. // Историческо бъдеще, 1997, № 2, 182-184.
  5. Русская культура через взгляд евразийцев. // Bulgarian Historical Review, 1997, № 2-3, с. 205-223.
  6. Георгий Флоровский и "евразийската съблазън". // Исторически преглед, 1998, № 2, с. 61-76.
  7. Русия: дългият път към Европа. // Историческо бъдеще, 1999, № 1-2, с. 76-109.
  8. Руската емиграция в България – първи прояви на евразийството. – В: Бялата емиграция в България. София, 2001, с. 79-87.
  9. Изток-Запад в геополитическа ретроспектива. – В: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива. София, Парадигма, 2003, с. 376-390.
  10. Как разрешаются международные конфликты в современном мире (на примере югославского кризиса 90-х годов). – В: Конфликты и компромиссы в мировой истории. Материалы Всероссийской научной конференции 3-4 июня 2004 года. Ярославль, 2004, с. 54-57.
  11. Русия между Изтока и Запада: външнополитически стратегии на прага на ХХІ век. – В: Проблемът Изток–Запад. Превъплъщение в ново и най-ново време. С., Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2005, с. 244-263.
  12. Русия и пост-Югославия: между „славянската солидарност“ и прагматизма (90-те г. на ХХ век). – В: България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2008, с. 752-764.
  13. Хроника на едно умиротворяване: Косово, 1990-1999. – В: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. К. Косев. С., 2009, с. 91-105.
  14. Европа и краят на „втората“ Югославия. – В: 30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“. Сборник статии. С., 2010, с. 126-145.
  15. Иван Стаменов – болгарский посланник и/или советский агент. – В: Россия-Болгария: векторы взаимопонимания. 18-21 вв. Российско-болгарские научные дискуссии. Материалы международной научной конференции. Москва, 27-28 апреля 2009 г. М., Пробел, 2010, с. 443-456.
  16. Вопрос о советских и германских военнопленных в донесениях посланника Болгарии в СССР Ивана Стаменова (1940–1944). – В: О чем поведают архивы... Российско-болгарские отношения и связи. М., 2011, с. 249–264.
  17. Хроника на една (не)предизвестена смърт, или как СССР престана да съществува като „субект на международното право и геополитическа реалност“. – В: Русия между Запада и Изтока. XVIII – началото на XXI в. С., Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2011, с. 335–363.
  18. Българската легация в СССР (1940–1944) – поглед отвътре. – В: Призвание и всеотдайност. Към 70-годишния юбилей и 40-годишнината от научната дейност на ст.н.с. I ст., д.ист.н. Витка Тошкова. С., Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2011, с. 229–241.
  19. Размисли около един юбилей (Денят на Победата – история и съвременност). – В: България, Балканите и Русия XVIII–XXI век. Българо-руски научни дискусии. С., Институт за исторически изследвания, 2011, с. 141–175.
  20. Предизборно: В. Путин за националния въпрос в Русия. – В: Президентски избори в Русия’2012. QUO VADIS... С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 121–130.
  21. Националният въпрос в Русия в светлината на предизборната кампания 2012 на „новия стар“ президент Владимир Путин. // Историческо бъдеще, 2012, № 1–2, с. 41–66.
  22. Денят на победата и неговите съвременни интерпретации. – В: Уроците от победата над фашизма и европейската безопасност (Сборник материали от научна конференция). С., 2013, с. 132-138.
  23. Съветската интерпретация на Втората световна война и съвременна Русия. – В: Втората световна война през погледа на подрастващото поколение (Сборник материали от кръгла маса, 8 май 2013 г. С., 2014, с. 182–188.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

  1. Международна научна конференция „Русия – интегриращ и дезинтегриращ фактор на славянството“. // Исторически преглед, 1994–1995, № 4, с. 174–181.
  2. Международна научна конференция „България и Русия през ХХ век“. // Исторически преглед, 1996, № 3, с. 145–158.
  3. Кръгла маса „Съветският фактор в развитието на България след 9.IX.1944 г.“, „Коминтернът, Коминформбюро и България“. // Исторически преглед, 1998, № 3-4, с. 237-251.
  4. Встреча болгарских историков. // Bulgarian Historical Review, 1998, № 1-2, p. 258–265.
  5. Кочанков, Н. България и Независимата хърватска държава (1941-1944). Политически и дипломатически отношения. С., 2000. // Историческо бъдеще, 2000, № 1-2, с. 258-261.
  6. Кочанков, Н. От надежда към покруса: Западна Македония в българската външна политика (1941–1944). С., 2007. // Историческо бъдеще, 2007, № 1-2, с. 272-279.
  7. Веков, М. Метричната система в България. Метрични реформи и метрологична дейност XVIII–XX век. С., 2007. // Историческо бъдеще, 2007, № 1-2, с. 279-285.
  8. Н. Кочанков. От надежда към покруса: Западна Македония в българската външна политика (1941–1944). // Etudes Balkaniques, 2008, № 3, p. 186-191.

Г. ПРЕВОДИ:

  1. История на Русия от най-древни времена до наши дни. Учебник. С.: Труд, 2002, 2-ро изд. 2012.
  2. Бицилли, П. „Изток“ и „Запад“ в историята на стария свят. // Историческо бъдеще, 1997, № 2, с. 184-195.
  3. Флоровски, Г. Смисълът на историята и смисълът на живота. // Историческо бъдеще, 2000, № 1-2, с. 115-131.
  4. История на Русия от най-древни времена до наши дни. Учебник. София, 2002.
  5. Горина, Л. Българският хронограф. // Историческо бъдеще, 2002, № 1-2, 148-177.
  6. Бугай, Н. Те вече не са сред нас, но остават да живеят в нашата памет… (По случай 100-годишнината от рождението на академик М. П. Ким). // Историческо бъдеще, 2008-2009, № 1-2, с. 296-301.
  7. Бугай, Н. Българите в Русия: енергията на делничната памет... // Историческо бъдеще, 2011, № 1-2,  с. 244-251.
  8. Бугай, Н. Руснаците в системата на междуетническите отношения в Русия: реалности, проблеми, перспективи. // Историческо бъдеще, 2012, № 1-2,  с. 67-88.
  9. Набиев, Р. Древните българи – основатели на Киев? // Историческо бъдеще, 2012, № 1-2,  с. 106-115.