Константин Косев

Институт по история

CURRICULUM VITAE

КОНСТАНТИН димитров КОСЕВ

15 август 1937, Дупница

e-mail

Академична кариера

Образование

1960 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

1961-1964 - Редовен аспирант в Института по история, БАН.

1965 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху “Развитие на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те – 70-те години на XIX в.” под научното ръководство на проф. д-р Александър Бурмов.

Назначение

          1965-1972 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1972-1989 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1972-1977 - Заместник директор на Института по история, БАН.

          1979 - Професор по "Нова българска история" в Историческия факултет на Софийския университет.

          1981-1990 - Ръководител на Секция "Нова българска история" в Института по история, БАН.

          1989-2003 - Кореспондиращ член на Българската Академия на науките.

          1996 - Заместник председател на Българската Академия на науките (продължава).

          2003 - Редовен член на Българската Академия на науките (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

1977 - Д.и.н. (Dr.Sc.) след азщита на дисертация върху "Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение", 1856-1878".

2003 - Академик (Редовен член на БАН).

Членства в научни организации и сдружения

          1964-1989 - Член на Българското историческо дружество.

          1984 - Член на Научния съвет на Института по история, БАН (продължава).

          1992 - Член на Общото събрание на БАН (продължава).

Членства в редколегии и издателски научни съвети

1983-1989, 1995 - Член на редколегията на сп. Исторически преглед (продължава).

Научни специализации в чужбина

1966-1867 Мюнхен, Бон, ФРГ. Специализация по темата “Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856-1878 г.”, стипендиант на фондацията “Александър фон Хумболт”.

Участие в съвместни научни проекти

Области на научни интереси

Българско национално възраждане; нова обща история

Преподавателска дейност

1974-1989 - Софийски университет "Св. Климент Охридски", Исторически факултет. Общ курс по "История на българското Възраждане".

1992-1997 - Софийски университет "Св. Климент Охридски", Исторически факултет, спец. курс по "Международни аспекти на българското възраждане".

Езици

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

Панайот Хитов – живот и революционна дейност. С., 1963 г., 112 с.
За капиталистическото развитие на българските земи през 60-те и 70-те години на XIX в. С., 1968 г., 202 с.
История на Априлското въстание 1876 г. С., 1976 г., 620 с. (съст. Н. Жечев, Д. Дойнов), 2 изд. 1986, 3 изд. 1996.
Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856-1878 г. С., 1978 г., 496 с.
Освободителнта война 1877-1878 г. С., 1988 г., 391 с. (съавт. Ст. Дойнов).
Германската общественост и Източният въпрос 1871-1878 г. С., 1991 г., 236 с.
Българският национлен въпрос през погледа на историята. Пловдив, 1995 г., 32 с.
Княз Бисмарк – създателят на модерна Германия. С., 1996 г., 120 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

Найден Геров за данъчното облагане в Пловдивския санджак през 60-те и 70-те години на XIX в. – Известия на Държавните архиви, 1964, № 8, 131-146.
Пречки за развитието на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те и 70-те години на XIX в. – Исторически преглед, № 5, 1964, 34-57.
Стефан Стамболов – бележит революционер и държавник. – Младеж, № 5-6, 1965, 116-121.
Руско-германските отношения и освобождението на България (1877-1878). – В: Българо-германски отношения и връзки. С., 1972, с. 35-70.
Принос към биографията на Станислав Доспевски. – В: Сб. в памет на А. Бурмов. С., 1973, с. 460-466.
Gustav Weigand und die Bulgaren. – Etudes Historiques, 6, 1973, 175-187.
Die russische Politik hinsichtlich der Orientfrage nach dem Krimkrieg und die Sache der bulgarischen Befreiung. – Etudes Historiques, 7, 1975, 281-297.
The Uprising of April 1876 in Bulgaria. – Bulgarian Historical Review, 1976, № 1, 24-46.
Военните конспирации в Горнооряховския партиен окръг (1941-1944). – Векове, 1976, № 5, 62-71.
По въпроса за дипломатическата подготовка на Руско-турската война (1877-1978). – Списание на БАН, 1977, № 4, 44-64.
Die Orientpolitik preussens und Deutschlands und die Befreinung Bulgariens. – In: 100 Yahre Bulgarien 1878-1978. Rеgensburg, 1980, S. 9-21.
Априлското въстание 1876 г. Стратегически замисъл и политически резултати. - Rev. interntat. d’hist. Militare. Paris, 60, 1984, 37-56.
Априлското въстание в кривото огледало на историографията. – История, 1996, № 2, 5-12.
Идеята за саможертва като политически фактор в българската национална революция. – В: Научна сесия “Христо Ботев и неговата чета”. Враца, 1997, 19-25.
Санстефанският мирен договор – зад кулисите на дипломацията. – Историческо бъдеще, 1997, № 2, 21-28.

КОНСТАНТИН димитров КОСЕВ

Академична кариера

Образование

Назначение

Академична квалификация

Научна степен и звание

1977 - Д.и.н. (Dr.Sc.) след азщита на дисертация върху "Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение", 1856-1878".

2003 - Академик (Редовен член на БАН).

Членства в научни организации и сдружения

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Научни специализации в чужбина

Участие в съвместни научни проекти

Области на научни интереси

Българско национално възраждане; нова обща история

Преподавателска дейност

Езици

А. МОНОГРАФИИ:

Панайот Хитов – живот и революционна дейност. С., 1963 г., 112 с.

За капиталистическото развитие на българските земи през 60-те и 70-те години на XIX в. С., 1968 г., 202 с.

История на Априлското въстание 1876 г. С., 1976 г., 620 с. (съст. Н. Жечев, Д. Дойнов), 2 изд. 1986, 3 изд. 1996.

Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856-1878 г. С., 1978 г., 496 с.

Освободителнта война 1877-1878 г. С., 1988 г., 391 с. (съавт. Ст. Дойнов).

Германската общественост и Източният въпрос 1871-1878 г. С., 1991 г., 236 с.

Българският национлен въпрос през погледа на историята. Пловдив, 1995 г., 32 с.

Княз Бисмарк – създателят на модерна Германия. С., 1996 г., 120 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

Найден Геров за данъчното облагане в Пловдивския санджак през 60-те и 70-те години на XIX в. – Известия на Държавните архиви, 1964, № 8, 131-146.

Пречки за развитието на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те и 70-те години на XIX в. – Исторически преглед, № 5, 1964, 34-57.

Стефан Стамболов – бележит революционер и държавник. – Младеж, № 5-6, 1965, 116-121.

Руско-германските отношения и освобождението на България (1877-1878). – В: Българо-германски отношения и връзки. С., 1972, с. 35-70.

Принос към биографията на Станислав Доспевски. – В: Сб. в памет на А. Бурмов. С., 1973, с. 460-466.

Gustav Weigand und die Bulgaren. – Etudes Historiques, 6, 1973, 175-187.

Die russische Politik hinsichtlich der Orientfrage nach dem Krimkrieg und die Sache der bulgarischen Befreiung. – Etudes Historiques, 7, 1975, 281-297.

The Uprising of April 1876 in Bulgaria. – Bulgarian Historical Review, 1976, № 1, 24-46.

Военните конспирации в Горнооряховския партиен окръг (1941-1944). – Векове, 1976, № 5, 62-71.

По въпроса за дипломатическата подготовка на Руско-турската война (1877-1978). – Списание на БАН, 1977, № 4, 44-64.

Die Orientpolitik preussens und Deutschlands und die Befreinung Bulgariens. – In: 100 Yahre Bulgarien 1878-1978. Rеgensburg, 1980, S. 9-21.

Априлското въстание 1876 г. Стратегически замисъл и политически резултати. - Rev. interntat. d’hist. Militare. Paris, 60, 1984, 37-56.

Априлското въстание в кривото огледало на историографията. – История, 1996, № 2, 5-12.

Идеята за саможертва като политически фактор в българската национална революция. – В: Научна сесия “Христо Ботев и неговата чета”. Враца, 1997, 19-25.

Санстефанският мирен договор – зад кулисите на дипломацията. – Историческо бъдеще, 1997, № 2, 21-28.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

Г. ДРУГИ