ИИст

Институт по история   Институт по история   Институт по история

  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

КОНСТАНТИН димитров КОСЕВ

15 август 1937, Дупница

e-mail

 

Академична кариера

Образование

          1960 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

          1961-1964 - Редовен аспирант в Института по история, БАН.

          1965 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху “Развитие на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те – 70-те години на XIX в.” под научното ръководство на проф. д-р Александър Бурмов.

Назначение

          1965-1972 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1972-1989 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1972-1977 - Заместник директор на Института по история, БАН.

          1979 - Професор по "Нова българска история" в Историческия факултет на Софийския университет.

          1981-1990 - Ръководител на Секция "Нова българска история" в Института по история, БАН.

          1989-2003 - Кореспондиращ член на Българската Академия на науките.

          1996 - Заместник председател на Българската Академия на науките (продължава).

          2003 - Редовен член на Българската Академия на науките (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1977 - Д.и.н. (Dr.Sc.) след азщита на дисертация върху "Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение", 1856-1878".

          2003 - Академик (Редовен член на БАН).

Членства в научни организации и сдружения

          1964-1989 - Член на Българското историческо дружество.

          1984 - Член на Научния съвет на Института по история, БАН (продължава).

          1992 - Член на Общото събрание на БАН (продължава).

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          1983-1989, 1995 - Член на редколегията на сп. Исторически преглед (продължава).

Научни специализации в чужбина

          1966-1867 Мюнхен, Бон, ФРГ. Специализация по темата “Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856-1878 г.”, стипендиант на фондацията “Александър фон Хумболт”.


Участие в съвместни научни проекти

Области на научни интереси

          Българско национално възраждане; нова обща история

Преподавателска дейност

          1974-1989 - Софийски университет "Св. Климент Охридски", Исторически факултет. Общ курс по "История на българското Възраждане".

          1992-1997 - Софийски университет "Св. Климент Охридски", Исторически факултет, спец. курс по "Международни аспекти на българското възраждане".

Езици


Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Панайот Хитов – живот и революционна дейност. С., 1963 г., 112 с.

  2. За капиталистическото развитие на българските земи през 60-те и 70-те години на XIX в. С., 1968 г., 202 с.

  3. История на Априлското въстание 1876 г. С., 1976 г., 620 с.  (съст. Н. Жечев, Д. Дойнов), 2 изд. 1986, 3 изд. 1996.

  4. Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856-1878 г. С., 1978 г., 496 с.

  5. Освободителнта война 1877-1878 г. С., 1988 г., 391 с.  (съавт. Ст. Дойнов).

  6. Германската общественост и Източният въпрос 1871-1878 г. С., 1991 г., 236 с.

  7. Българският национлен въпрос през погледа на историята. Пловдив, 1995 г., 32 с.

  8. Княз Бисмарк – създателят на модерна Германия. С., 1996 г., 120 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Найден Геров за данъчното облагане в Пловдивския санджак през 60-те и 70-те години на XIX в. –  Известия на Държавните архиви, 1964, № 8, 131-146.
  2. Пречки за развитието на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те и 70-те години на XIX в. –  Исторически преглед, № 5, 1964, 34-57.
  3. Стефан Стамболов – бележит революционер и държавник. – Младеж, № 5-6, 1965, 116-121.
  4. Руско-германските отношения и освобождението на България (1877-1878). – В: Българо-германски отношения и връзки. С., 1972, с. 35-70.
  5. Принос към биографията на Станислав Доспевски. –  В: Сб. в памет на А. Бурмов. С., 1973, с. 460-466.
  6. Gustav Weigand und die Bulgaren. – Etudes Historiques, 6, 1973, 175-187.
  7. Die russische Politik hinsichtlich der Orientfrage nach dem Krimkrieg und die Sache der bulgarischen Befreiung. – Etudes Historiques, 7, 1975, 281-297.
  8.  The Uprising of April 1876 in Bulgaria. – Bulgarian Historical Review, 1976, № 1, 24-46.
  9. Военните конспирации в Горнооряховския партиен окръг (1941-1944). – Векове, 1976, № 5, 62-71.
  10. По въпроса за дипломатическата подготовка на Руско-турската война (1877-1978). –  Списание на БАН, 1977, № 4, 44-64.
  11. Die Orientpolitik preussens und Deutschlands und die Befreinung Bulgariens. –  In: 100 Yahre Bulgarien 1878-1978. Rеgensburg, 1980, S. 9-21.
  12.  Априлското въстание 1876 г. Стратегически замисъл и политически резултати. - Rev. interntat. d’hist. Militare. Paris, 60, 1984, 37-56.
  13.  Априлското въстание в кривото огледало на историографията. –  История, 1996, № 2, 5-12.
  14. Идеята за саможертва като политически фактор в българската национална революция. –  В: Научна сесия “Христо Ботев и неговата чета”. Враца, 1997, 19-25.
  15. Санстефанският мирен договор – зад кулисите на дипломацията. –  Историческо бъдеще, 1997, № 2, 21-28.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

Г. ДРУГИ