Участие в съвместни научни проекти

1. "История на българската дипломация: 1879-1913", проект с Фондация „Отворено общество” (1993-1994).
2. "Традиции и иновации в стопанското развитие на България - 1879-1944 г.", проект с Фондация „Отворено общество” (1996-1997).
3. "Издирване и проучване на архивни документи, материали, периодичен печат и други издания на българската политическа емиграция. 1944-1989 г.", с Фондация „Отворено общество” (1997-1998).
4. Модернизацията на България. 1878-1944, Част І. (2004-2006); Част ІІ (2007-2009), проект на секция „Нова българска история” в Института по история
5. Епистоларното наследство на проф. Марин Дринов, проект на Института по история и Харковския университет (2007-2009)
6. България и Европа – трансформационни, модернизационни и интеграционни процеси (ХVІІІ-ХХІ в.), проект на Института по балканистика (2009-2011)

Области на научни интереси

Политическа история на Третата българска държава.

Преподавателска дейност

1997 - Славянски университет, Филиал в Смолян, специалност “Икономика и международен туризъм”, лекции по “Стопанска история на България”.

1998-2000 - Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, специалност “Етнология”, спецкурс “Родови и роднински връзки в политическата история на България”.

Езици

владее: руски, ползва: немски

Подборна библиография

А. МОНОГРАФИИ:

1. Свободата на печата в Княжество България и Източна Румелия. 1879-1885. Пловдив: Изд. “Свободна мисъл”, 1994, 253 с.
2. Когато Пловдив не е вече столица. С.: Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, 1994, 285 с.
3. История на българската дипломация. 1879-1913 г. С.: Фондация “Отворено общество”, 1994, 503 с. (др автори: Е. Стателова, Р. Попов.).
4. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи. 1878-1944. Том 1. Борби за запазване на единството на българската нация. 1878-1893. С.: Македонски научен институт, 1994, 306 с. (други автори: Д. Дойнов, Е. Стателова, З. Маркова, И. Тодев, В. Трайкова, Р. Николова).
5. Вulgarien - ein Abriß. Sofia: Verlagshaus “Anubis”, 1999, 107 S. Red. Wera. Mutaftschijewa. (Bulgarien in der neuen und neuesten Zeit, S. 67-86). Аnd. Aut.: W.Mutaftschijewa, I. Ilijew, M.Russew, A. Assenow.
6. Константин Стоилов в политическия живот на България. С.: Изд.къща “Анубис”, 2001, 311 с. (др. автор: Е.Стателова).
7. Прокудените. Пловдив: Изд.къща “Жанет-45”, 2002, 463 с. (Втора част: Посланици на свободния български дух, с. 221-462. Автор на първа част - Е.Стателова).
8. История на Българите. Т.ІІІ. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). Изд. „Труд” и „Знание”. С., 2009, 735 стр. Колектив, под общата ред. на акад. Г.Марков (авторски текст: Княжество България, с.13-136)

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

1. Образуване на Народната партия в Пловдив. 1894 г. – В: Известия на музеите от Южна България (ИМЮБ), 1985, Т. 11, с. 161-174.
2. Политическите партии в Южна България и Съединението ( септември 1885 г.-август 1886 г.). - Известия на музеите от Южна България, 12, 1986, 133-162.
3. Пловдивската гражданска политическа емиграция и българската криза.(1886-1887). – Известия на музеите от Южна България, 13, 1987, 165-181.
4. Народната партия и политическите борби в Пловдив в средата на 90-те години на ХІХ в. - Исторически преглед, 1988, № 2, 15-31.
5. Проблеми на организационното устройство и развитие на Народно-либералната партия (1886-1894). - Векове, 1988, № 5, 21-30.
6. Идеята за обявяването на националната независимост на България през 1887 г. - Военно-исторически сборник, 1989, № 3, 28-38.
7. Формиране на Народно-Либералната (Стамболовистка) партия в Пловдив. 1887-1894. - Известия на музеите от Южна България, 15, 1989, 299-317.
8. Димитър Петков. Документални свидетелства. – Тракия, 1990, №4, 80-91.
9. Първият конгрес на Народно-либералната (Стамболовистката) партия? – Исторически преглед, 1991, №5, 44-56.
10. Политическите пристрастия на Иван Вазов в съвременната българска историография. - Тракия, 1992, №1, 11-15.
11. Конституционното право “свобода на печата” в България (1879-1881). - Исторически преглед, 1992, № 4, 29-45.
12. Първото българско земеделско-промишлено изложение в политиката на Стамболовия режим. - В: 100 години от първото българско земеделско-промишлено изложение. Пловдив, 1992, с. 10-17.
13. Южнобългарските съединисти в условията на Стамболовия режим (1887-1894). - Исторически преглед, 1992, № 11-12, 146-159.
14. Иван Евстратиев Гешов – между общественика и държавника. - В: Български държавници.1878-1918. С., 1992, с. 41-61.
15. Свободата на печата в условията на военно положение (септември 1885-септември 1887 г.). – Военно-исторически сборник, 1993, № 6, 55-76.
16. Другият, малко познатият Иван Евстратиев Гешов. – В: Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. С., 1994 с.5-15.
17. Княз Александър І и Съединението - проблеми на историографията. – В: Съединението на България от 1885 г. и националнообединителната програма на българите. Пловдив, 1995, с. 31-38.
18. В сянката на “първите” (Увод към ненаписаната биография на Иван Андонов). – В: Ив.Андонов. Из спомените ми от турско време. Съединението. С., 1995, с.V-ХХ.
19. Измислици и факти в новата българска историография: Примерът със Стамболовия режим. – Исторически преглед, 1997, № 5-6, 52-57.
20. Държавномонополистическият капитализъм в България – една теза на комунистическото лицемерие.- В: От икономическа раздробеност и политическо противопоставяне - към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, с. 13-22.
21. Свободните българи в изгнание и движението за обединена Европа. – Исторически преглед, 2000, № 5-6, 318-337.
22. Das System der wirtschaftlichen Verwaltung in Bulgarien zwischen den zwei Weltkriegen. - Bulgarian Historical Review, 2000, № 3-4, 76-111.
23. Българската историография за гърците в Пловдив. – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие (ХVІІІ – ХХ век). Солун, 2000, с. 165-177.
24. Българската секция на Би Би Си през 40-те и 50-те години. (Политически портрет). – В: Би Би Си и България. С., 2000, с. 67-79.
25. Българският антикомунистически комитет в Париж (1947-1948 г.) – Известия на държавните архиви, 78, 2001, 14-34.
26. Цензурата върху периодичния печат в Княжество България. Възгледи и практики (1878-1894). – В: Политическата цензура в Българи. Варна, 2003, с. 36-65.
27. Българското законодателство по печата. 1879-1944.- В: Сб. Между три века. С., 2004, с. 150-161.
28. Свободата на печата – „невидимата охрана” на съединисткото движение в Източна Румелия. – В: Сб. Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. С., 2004, с. 217-226.
29. Д-р Стоян Данев – „млад общественик и журналист”. – В: Сб. Шуменци – строители на съвременна България. Шумен, 2004, с. 177-184.
30. Емигрантският съюз на българските правници (1953-1956). – В: Сборник в памет на Радослав Попов. С., 2005, с. 66-81.
31. Политическата кариера на Константин Величков – в дистанцията между идеала и действителността. - В: Сб. Константин Величков и неговото време. Пазарджик, 2005,с. 20-30.
32. За ролята на Роберт колеж в биографията на неговите възпитаници.- В: Сборник в чест на 65-годишнината на професор д.и.н. Димитър Игнатовски. Шумен, 2005, с.119-126.
33. За политическия живот и политиците на Карлово в края на ХІХ в. – В: Сб.Местното самоуправление – история и перспективи. Карлово, 2006, с. 8-11.
34. Актът от 6 септември 1885 г. и присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. – В: Наше минало, бр.30, 2006, с. 5-11.
35. Краткото участие на Александър Екзарх в кратката история на Източна Румелия. – В: Александър Екзарх и българските пътища към Европа. ХІХ – началото на ХХ век. Стара Загора, 2007, 202-210.
    - Същата на фр.език. LA BRÈVE PARTICIPATION D’ALEXANDRE EXARH DANS LA COURTE HISTOIRE DE LA ROUMÉLIE ORIENTALE. - Alexsandre Exarh et les routes bulgares vers l’Europe. XIXe début du XXe siècle. Stara Zagora, 2007, р. 197-206.
36. Правителството на Отечествения фронт и „Българската дипломатическа група” в Третия райх. 1944-1945 г. - В: Исторически преглед, 2009, кн. 3-4, с. 123-145
37. Народният съд 1944/1945 г.(Оценки и интерпретации, формирали тревожна, неустойчива и противоречива обществена памет) – В: Сб. Всекидневието – места, памет, езици. Изд.  „Фабер”, 2009,   с. 135-156.
38. Пазарджишките представители в Областното събрание на Източна Румелия. – В: Сб. Министри и законодатели от Пазарджик. 1879-1947. Изд. Беллопринт”, 2009,  с. 7-25.
39. Александър І Български – „Княз на Северна и Южна България” – В:Историксъс съдба на творец и преподавател. Сб. в чест на 60-годишнината на проф.д.и.н. Людмил Спасов. Том І. Изд. „Фабер”,  2009,   с. 191-  201.
40. Източна Румелия: между въображаемото и реалното освобождение. – В: Сб. Руско-турската освободителна война – граница между две епохи. ИПК „Екобелан”, 2009,  с. 8-16
41. За политическата култура и културата на българските политици от края на ХІХ век. – В: Сб. Култура и културна политика в България. 1879-1944. Пазарджик, 2009, с. 33-41.
42. Д-р Нешо Чипев (Бележки за неговия възрожденски род и за личния му принос към опазване общественото здраве в Пловдив). – В: Годишник на РИМ –Пловдив, 2009, кн. 6, с. 47-53
43. Константин Величков и Съединението – един герой, две истории. – В: Годишник на РИМ-Пловдив, 2010, кн.7, с.148-157.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

1. Трендафил Митев. Генерал Никола Иванов. С., 1986, 277 с. - Исторически преглед, 1986, № 7, 72-75.
2. Тодор Ташев. Животът на Летописеца. Част 3. Захарий. Пловдив, 1989, 341 с. – Исторически преглед, 1991, № 1, 92-95.
3. Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България. 1879-1918. Документален сборник. С., 1992, 524 с. Състав. В. Николова и Д.Саздов. – Военно-исторически сборник, 1992, № 5, 202-204.
4. История и съвременност в едно юбилейно издание (“150 години българска журналистика. Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, С., 1994, 503 с.) – Български журналист, бр.1, 1995, с. 46.
5. Здравка Константинова. Бунтът на “анархолибералите”. С., 1995, 230 с. – Bulgarian Historical Review, 1997, № 4, 163-166.
6. Тодор Ташев, Лиляна Ташева. Захарий Стоянов. Документален летопис. 1850-1889. С., 1995, 465 с. – Исторически преглед, 1998, № 3-4, 215-218.
7. Приморски срещи “Клио 98”- В: Исторически преглед, 1998, №5-6, 243-247.
8. Rencontres de Primorsko Clio’98. - В: BHR, 1999, №1-2, 222-226
9. Дневник на Станимир Станимиров за образованието на цар Борис ІІІ и принц Кирил. Съст. В.Николова. С., 2002, 270 с.-В: Пловдив, бр.4, 2003, с. 5
10. Веска Николова. Между консерватизма и либерализма. Народната партия.1894-1920. Велико Търново, 2004, 535 стр. – В:BHR, 2005, №1-2, 228-230.
11. Райна Каблешкова. Живот, посветен на отечеството и обществото. Пловдив, 2004, 211 стр. – В: Родознание, 2005, бр.1, с.50-53.
12. Йордан Колев. Константин Величков. Реформаторът на българското образование. Пз., 2005, 143 с. – В: Исторически преглед, 2006, кн.1-2, 187-192.
13. Димитър Жлегов. Родови корени. Демография на град Пазарджик през ХІХ в. Пазарджик, 2006, 205 с. –  Във: Виделина, бр.122 от 28 юни 2006, 2-3
14. Добринка Парушева. Правителственият елит на Румъния и България, втората половина на ХІХ и началото на ХХ век. Социална история. Институт по балканистика, С., 2008, 383 стр. – В: BHR, 2010, кн.1-2

Г. ДРУГИ:

Документални и други издания

1. Свободата на печата в България. 1879-1947. Документален сборник. С.: Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 1992, 181 с.
2. Иван Стоянович (Аджелето). Из миналото. С.: Унв. изд. “Св. Климент Охридски”, 1992, 191 с. (с Ив. Стоянович-внук).
3. Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция. С.: Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 1994, 317 с. (с Р. Попов).
4. Иван Андонов. Из спомените ми от турско време * Съединението. С.: Акад.изд. “Проф. Марин Дринов”, 1995, 320 с.
5. Външната политика на България. Документи и материали. Том 3. Първа част. 1887-1890. С.: Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 1995, 544 с. (Съставителство с: Е. Стателова, В. Николова, Ст. Грънчаров, Ц. Дойнова, Е. Попова).
6. Външната политика на България. Документи и материали. Том 3. Втора част. 1890-1894. С., Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 1998, 601 с. (Съставителство с: Е. Стателова, В. Николова, Ст. Грънчаров, Цв. Дойнова, Е. Попова).
7. Другата България. Документи за организациите на българската политическа емиграция. 1944-1989. С.: Изд. къща “Анубис”, 2000, 319 с. (Предговор и съставителство за организациите: Съюз на свободните българи; Българско огнище; Български свободен център; Съюз на българските правници в изгнание - с. 195-273; 302-309). Др. съставители: Е.Стателова, Л.Любенова, Р.Попов, Ст.Грънчаров, Е.Келбечева.

Учебници и ръководства

1. На изпит по история. Разработки по българска история за ученици, зрелостници, кандидат-студенти и учители. С.: Изд. къща “Анубис”, 1996, 304 с. (Дял трети: Нова българска история, с. 202-302). Други автори: И. Илиев, И. Тодев.
2. На изпит по история. Второ допълнено издание. С.: Изд. къща ”Анубис”, 1998, 349 с. (Нова българска история, с. 233-347). Др. автори: И. Илиев, И. Тодев.
3. Личности от Третото българско царство. С.: Изд. къща “Анубис”, 2000, 312 с. Ред. Е.Стателова. Други автори: Е. Стателова, Р. Попов, Л. Любенова, П. Пелинов, Д. Вачков.
4. История и цивилизация. Учебник за 6 клас, утвърден от МОН. С., 2007, 191 стр. Изд. „Анубис” (с акад. Косев и др.)

Научна редакция и съставителство на сборници

1. Сб. От икономическа раздробеност и политическо противопоставяне – към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, 76 стр.
2. Боян Гюзелев. Албанското етническо проникване в Източните Балкани. С., 2003, 220 стр. (предговор и научна редакция)
3. Сб. Шуменци – строители на съвременна България. Шумен, 2004, 241 стр. (с Г. Марков, Л. Огнянов, Д. Игнатовски)
4. Био-библиграфия на професор Елена Стателова, Шумен, 2004, 36 стр.
5. Сб. Константин Величков и неговото време, Пазарджик, 2005, 208 стр.(с Г. Марков, Д. Митрев, Р. Кацарова)
6. Сб. Местното самоуправление – история и перспективи. ИИ и Община Карлово,  Карлово, 2006, 186 стр.
7. Сб. Култура и културна политика в България.1879-1947. Пазарджик, 2008, 479 стр.(с Г. Марков и Р.Кацарова)
8. Историята–професия и съдба. Сб. в чест на 60-годишнината на член-кореспондент д.  ист. н. Георги Марков. ИК „ТАНГРА ТанНакРа”, Център за изследване на българите, 2008, 703 стр. (с В. Тошкова и Н. Поппетров).
9. Сб. Министри и законодатели от Пазарджик. 1879-1947. Пазарджик, 2009, 159 стр.