СТОЙЧО
ГЕОРГИЕВ ГРЪНЧАРОВ
28 август
1942, София
e-mail
Академична
кариера
Образование
1967 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент
Охридски".
1969-1972 - Аспирантура
в Института по история, БАН.
1972 - К.и.н. (PhD) след защита на
дисертация върху "Външната политика на правителството на
Прогресивнолибералната партия, 1901-1903 г." под научното
ръководство на ст.н.с. Ярослав Йоцов.
Назначение
1967-1968 - Библиотекар, НБКМ.
1972-1985 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.
1985 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН
(продължава).
Академична
квалификация
Научна степен
и звание
.... -
Д.и.н. (Dr.Sc.) след защита на дисертация
върху .....
.... -
Ст.н.с. І ст. (професор) в Института по история - БАН.
Членства в научни
организации и сдружения
Членства в
редколегии и издателски научни съвети
.... - Член на
редколегията на сп. "Исторически преглед".
Научни специализации в
чужбина
1978
- Великобритания, тема: "Великите сили и историята на България и
другите балкански държави".
1985 - САЩ, тема: "Методологически проблеми и философия на
историята".
Участие в съвместни
научни проекти
Области на научни
интереси
История на България, балканските страни и Европа.
Преподавателска дейност
1999-2006 -
Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", филиал Смолян.
Лекции по "История на балканските народи".
2001-2004 - Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", филиал
Смолян. Спецкурс "История на балканските монархии".
Езици
Публикации
А. МОНОГРАФИИ:
-
Политическите
сили и монархическият институт, 1886-1894 г.
Софя, 1984, 208 с.
-
България на
прага на двадесетото столетие. Политически аспекти.
София, 1986, 310 с.
-
История на
България за гимназиалната степен на общообразователните и
професионалните училища. София, 1993
(съавтор).
-
История на
България, 1878-1944 г. София, 1993
(учебник; съавтор Б. Бобев).
-
История на
България (през погледа на историците Ив. Божилов, В.
Мутафчиева, К. Косев, А. Пантев, Ст. Грънчаров). София,
1993 (2 прераб. изд., С., 1994; 3 изд., С., 1998).
(съавтор).
-
Кръстопътици.
София: ИК Гутенберг, 2000, 216 с.
-
Балканският
свят. Идеи за държавност, национализми и развития от
началото на ХІХ век до края на Първата световна война.
Съпоставителен разказ. София: Издателство Дамян Яков,
2001, 646 с.
Б. СТУДИИ И СТАТИИ:
-
Разногласия между
Фердинанд и правителството на Прогресивнолибералната партия
(1901-1903 г.) по въпросите на външната политика. -
Исторически преглед, 1972, № 5, 22-39.
-
Из парламентарната
дейност на българските революционери марксисти в началото на
века (1901-1903). - В: България и европейските страни,
ХІХ-ХХ в. София, 1975, с. 167-182.
-
Вътрешни аспекти на
българските политически режими (януари 1901 - май 1903 г.).
- Исторически преглед, 1977, № 3, 3-22.
-
Външнополитическата
ориентация и дейност на българските правителства
(1901-1903). - В: Външната политика на България
(1878-1944). София, 1978, с. 151-181.
-
Концепцията на
Феликс Джилбърт за най-новата европейска история. - В:
Методологически и историографски проблеми на историческата
наука, 2, София, 1978, с.126-148.
-
Bulgarian Political Life in the 1880. - Bulgarian
Historical Review, 1979, № 3, 8-32.
-
Офицерството и
политическият живот в България през периода 1886-1894 г. -
Известия на Военноисторическото научно дружество, 33,
1982, 79-104.
-
Britain and the Bulgarian internal development at the end of
the XIX century. - Bulgarian Historical Review,
1983, № 2, 21-40.
-
Политическият живот
в България след възкачването на княз Фердинанд на престола
(август - декември 1887 г.). - Известия на Института по
история, 28, 1985, 77-107.
-
Българската
буржоазна демокрация (1879-1918 г.). -
Bulgarian Quarterly, 1991, № 3, 9-21.
-
Монархическият
институт в буржоазна България, 1879-1918. - В: Проблеми
на новата и най-новата политическа история на България.
София, 1991, с. 63-83.
В.
Научни информации,
отзиви, рецензии
Г. ДРУГИ:
-
Външната
политика на България. Документи. 2. 1886-1887. София,
1995, 630 с. (колектив).
-
Външната
политика на България. Документи и материали. Т. 3, ч. 1.
1887-1890. София, 1995, 544 с.
(съавт. Е. Стателова, В.
Николова и др.).
|