ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ЛИЗБЕТ ВЪРБАНОВА ЛЮБЕНОВА

15 февруари 1952, Лом

e-mail: lisbet@abv.bg

 

Академична кариера

Образование

          1974 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Кл.Охридски". 

          1974–1979 - Редовен аспирант по историография  в катедрата по “Българска история” в СУ.

          1979 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Петър Ников. Жизнен път и научно дело" под научното ръководство на проф. Мария Велева.

Назначение

          1974-1975, 1978-1981 - Проучвател в Института по история, БАН.

          1981-1990 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1990 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1979 - Доктор (PhD).

          1990 - Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история - БАН.

Членства в научни организации и сдружения

          - Член на Библиотечния съвет при Института за история.

          - Член  на Общото събрание на БАН.

          - Член на Българо-руската комисия при БАН.

          - Член на Управителния съвет на "Колегиум Германия".

          - Председател на Националния координационен съвет по емигрантология към Управителния съвет на БАН (НКСЕ).

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          - Член на редколегията на списание “Исторически преглед”.

          - Редактор на списание “Възраждане”.

Научни специализации в чужбина

          1995 – Мюнхен, ФРГ: Ръкописен отдел на Баварската библиотека (2 месеца).

          1996 – Виена: Институт за Източна и Югоизточна Европа и Прага: Карловия университет (2 месеца).

          1997 – Виена: Австрийска академия на науките (1 месец).

          1998 – Мюнхен: Ръкописен отдел на Баварската библиотека (2 месеца).

          2003 – Москва: Институт по славяноведение при РАН.

          2005 - Москва: Институт по славяноведение при РАН.

Участие в съвместни научни проекти

          1. "Бялата емиграция в България", финансиран от МОН, съвместно с ГУА (2001-2004).

          2. "Руската емиграция на Балканите", съвместно с Институт славяноведения и болканистики- Москва (2002-2005).

          3. "Българската екзархия 1870-1945", финансиран от МОН (2005-2007).

Области на научни интереси

          1. Изворознание.

          2. Историография.

          3. Църковна история.

Преподавателска дейност

          1980-1982 -  СУ “Св. Кл. Охридски”, Исторически факултет, асистент по историография [?].

          2001-2005 - СУ “Св. Кл. Охридски”, Философски факултет, специалност  Културология [?].

          200.-200. - ПУ "П. Хилендарски", филиал Смолян - лекции по "Историография и църковна история".

          200.-2006 - ПУ "П. Хилендарски", филиал Кърджали - лекции по "Историография", лекции по "Обща църковна история" и лекции по "Църковно право".

          2000-2002 - ЮЗУ "Н. Рилски", Благоевград, лекции по "Историография".  

          2003-2005 - Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, София, катедра "Културно-историческо наследство", лекции "България в историята и културата на модерния свят".

Езици

          руски, немски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Петър Ников. Жизнен път и научно дело. С., 1986, 211 с.

          Отзиви и рецензии към труда: (1) Петров, П. Лизбет Любенова: Петър Ников. Жизнен път и научно дело. (кандидатска  дисертация). Рецензенти: проф. Петър Петров, ст.н.с. В. Паскалева.- Векове, 1979, № 3, с. 91; (2) Радкова, Р. Завръщане към извора. Лизбет Любенова: Петър Ников. Жизнен път и научно дело. Редактори А. Пенева, Л. Лечев. С., Наука и изкуство, 1986.- АБВ, бр. 38 от 22.09.1987, с. 3; (3) Дроснева, Е. Отрадно явление в съвременната българска историопис. Л. Любенова: Петър Ников. Жизнен път и научно дело. С., НИ, 1986, 212 с. - Векове, 1988, № 4, 87-91; (4) Илиев, Н. Лизбет Любенова: Петър Ников. Жизнен път и научно дело. София, Наука и изкуство, 1986, 210 с. - Исторически преглед, 1988, № 1, 108-110; (5) Пенева, А. Лизбет Любенова: Петър Ников. Жизнен път и научно дело. София, Наука и изкуство, 1986, 210 с. - Bulgarian Historical Review, 1987, № 3, 82-85.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Професор д-р Петър Ников. (По случай 40-години от смъртта му). - Векове, 1978, № 6, 85-88.

  2. Една интересна кореспонденция.- Известия на българското историческо дружество, 32, 1978, 341-346.

  3. Кореспонденцията между проф. Васил Н. Златарски и проф. Петър Ников (1906-1930). - Годишник на Софийския университет, Исторически факултет, 73, 1979, С., 1982, 159-271.

  4. Из историята на Историческото дружество в София 1901-1944. - В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 3. С., 1983, с. 103-111.

  5. Петър Ников като изследовател на Първата българска държава. - В: Методологически и историографски проблеми на историческата наука. Т. III. С., 1983, с.241-267.

  6. Винаги верен на принципа за търсене и защита на историческата истина. (Интервю с акад. Д. Косев). - В: Юбилеен сборник в чест на акад. Д. Косев. С., 1985, с.7-22.

  7. Петър Ников като изследовател на Втората българска държава. - В: Известия на Института по история, 29, С., 1986, 137-17?

  8. Петър Ников като историк. - Известия на Българското историческо дружество, 38, 1986, 5-13. (съавт. П. Петров).

  9. Ръкописни материали в архивата на Петър Ников. - Известия на Българското историческо дружество, 38, 1986, 49-54.

  10. Лекционен курс на проф. Петър Ников за историята на българския народ под османско владичество. - В: България през XV-XVIII в. Историографски изследвания. Т. 1. С., 1987, с.253-275.

  11. Науката е моят живот. (По повод 50-годишнината на проф. д-р П. Ников). - Българистика, 1988, № 4, 51-54.

  12. Лекционните курсове на проф. д-р Петър Ников. - В: Университетски изследвания и преподавания по българска история у нас и в чужбина. Смолян, 1988, Т. II, част 4, с. 31-44.

  13. Petar Nikow. - In: Great Historians of the Modern Age. An international dictionary. New York, 1991, pp. 103-104.

  14. Влияние на Варненски и Преславски митрополит Симеон върху духовното и научно израстване на проф. д-р Петър Ников. - В: Митрополит Симеон Варненски и Преславски. Духовник и народен будител. Шумен, 1992, с.11-25.

  15. Руски учени-хуманитаристи в България в периода  между двете световни войни. - Славянска филология, Т. 21, 1993, 352-359.

  16. Славянофилството в творчеството на Михаил Попруженко. - В: Славянската взаимност – минало и съвременност. Славянски летописи. С., Т. 1, 1994, с. 90-99.

  17. Съединението в 1885 г. и българското духовенство. - В: Съединението на България от 1885 г. и национално-освободителната програма на българите. Пловдив, 1995, с.39-52.

  18. Варненско-Преславският митрополит Симеон и българската схизма. - Родина, 1996, № 2, 101-119.

  19. Юрдан Трифонов като историк на Българската църква. - В: Научна сесия академик Юрдан Трифонов (1864-1949), Плевен, Библиотека Български северозапад. Враца. 1996, с.52-61.

  20. Петър Мутафчиев и Петър Ников. - В: Сборник в памет на професор Петър Мутафчиев. С., 1996, с.145-149.

  21. Кореспонденция между проф. Петър Мутафчиев и проф. Петър Ников. - В: Сборник в памет на професор Петър Мутафчиев. С., 1996, с.170-226.

  22. Непубликувана “История на България” от Михаил Попруженко (1866-1944). - Родина, 1997, № 1-2, 253-260.

  23. Фондът на братя Евлогий и Христо Георгиеви в Научния архив на Българската академия на науките и неговите необработени материали. - В: Дарителите Евлогий и Христо Георгиеви. С., 1998, с.265-274. (съавт. Д. Илиева).

  24. Нови постъпления в архива на Михаил Георгиевич Попруженко. - В: Славянските култури и съвременната цивилизация. Славянски летописи.  Т. III, С., 1999, с. 132-142 (съавт. Г. Рупчева).

  25. Bulgarische Doktoranden an der Wiener Universität bis zum Ende des Ersten Weltkrieges. - In: Österreich, Österreich-Ungarn und die Entwieklung der bulgarischen Eliten 1815-1918. Sofia, 1999, S.74-83.

  26. Българската православна църква и изпълнителната власт (1878-1919). - В: 120 години изпълнителна власт в България. С., 1999, с.148-161.

  27. Икономически основи на църковния живот (1878-1920). - В: Религия и църква в България. Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи. С., 1999, с.178-189.

  28. Някои аспекти на българо-руските църковни отношения в периода между двете световни войни. - В: България и Русия през XX век. С., 2000, с.84-93.

  29. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА. - Духовна култура, 2000, № 6, 24-31.

  30. Българската православна църква и изпълнителната власт (1878-1919). - Възраждане, 2001, № 1, 21-38.

  31. Проблемите на Българската православна църква през погледа на Неофит Видински. (По случай 30 години  от смъртта му и 112 години от духовната му дейност). - Възраждане, 2001, № 2, 11-19.

  32. Извороведски и историографски проблеми на бялата емиграция в България. - В: Бялата емиграция в България. С., 2001, с. 21-37 (съавт. Г. Рупчева).

  33. Христо Ботев и митрополит Симеон. - Възраждане, 2001, № 3, 25-36.

  34. Научноизследователската дейност на патриарх Кирил. - В: Сборник в чест на Кирил, патриарх Български. По случай 100 г. от рождението му и 30 г. от неговата смърт. Пловдив, 2001, с. 73-78.

  35. Интелигенция и власт. - В: Науката, методиката и училището – конфликтни точки, срещи и разминавания. Смолян, 2002, Т. III, с. 133-138.

  36. Ekonomiczne podstawy žycia Košciola prawoslawnego w Bulgarii (1918-1944). - In: Polska-Bulgaria w Europie Šrodkowej i Poludniowo-Wschodniej w wiekach XVII-XX. Warszawa, 2003, р. 178-196.

  37. Интелигенция и власт. - In: Politische Kultur in Bulgarien seit 1878, Deutschland und Sűdosteuropa, Collegium Germania, B. 4, 2003, 50-61.

  38. Вечният двубой – православие или католицизъм. – В: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С., 2003, с. 229-241

  39. Моите разговори. - В: Доайенът. Юбилеен сборник, посветен на 100-годишнината на проф. Николай Михайлович Дилевски. С.: Унив. Изд., 2004, с. 512-528.

  40. Светът на Бицилли.- В: М. Велева. Българската съдба на проф. П. М. Бицилли. С., 2004, с.7-9.

  41. Российские интеллигенты - эмигранты в Болгарии: проблемы источниковедения и историографии. - В: Документальное наследие по истории русской культуры в отечественных архивах и за рубежом. Материалы Международной научно-практической конференции, Москва, 29-30 октября 2003 г. Москва: Росспэн, 2005, с. 69-75.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Юбилейна научна сесия за Петър Мутафчиев. - Исторически преглед, 1982, № 5, 144-146.

  2. Сборник в чест на акад. Христо Христов. Изследвания по случай 70 години от рождението му. София. БАН. 1988, 295 с. - Bulgarian Historical Review, 1989, № 4, 96-99.

  3. С името на проф. Бицилли. - Исторически преглед, 1989, № 11, с. 95.

  4. Мария Велева. Александър Бурмов. София: Унив. издателство “Климент Охридски”. 1988, 174 с. -  Исторически преглед, 1990, № 3, 98-100.

  5. Едно истинско научно предизвикателство. -  Исторически преглед,1994-1995, № 4, 165-167.

  6. За свободата на печата. - Военно-исторически сборник, 1995, № 6, 204-205.

  7. R. Pillinger, Die bulgarisch-orthodoxe Kirhe in Wien und das sichtbare Gotteshaus als Abbild des deistigen Kirchenbaus. Wien, Verlag Ostag, 1997, 56 s. - Bulgarian Historical Review, 1997, № 4, 160-162.

  8. Научно-теоретична конференция “Законодателна дейност на БЗНС”. -  Исторически преглед, 1999, № 3-4, 256-259.

  9. Международна конференция "Бялата емиграция и българският културен процес”. - Исторически преглед, 2000, № 3-4, 264-270.

  10. На многая лета, Дойчине!. - Възраждане,  2001, № 3, 39-41.

  11. Интересен труд върху теологичната ни литература. - Възраждане, 2001, № 4, 50-54.

  12. Енциклопедия “Дарителството”. Съст. В. Николова и Р. Стоянова. С., 2000, 302 с. - Възраждане, 2001, № 2, с. 53.

  13. Научна конференция “Православието – извор на добродетели – вчера, днес и утре”. – Исторически преглед, 2004, № 1-2, 263-266.

Г. ДРУГИ:

             документални издания:

  1. Князь Александр Ратиев. То, что сохранила мне память. Мемоари. - В: Белая эмиграция в Болгарии 1918-1945. Т. 1, С., 1999, 681 с. (др. състав. Г. Рупчева).

  2. Екзарх Стефан I Български. Документален сборник. С., 2003, 383 с.+ 32 ил. (др. състав.: Л. Спасов, Р. Пенджекова, П.  Карамфилова).

  3. Другата България. Документи за организациите на българската политическа емиграция 1944-1989. С., 2000, 319 с. (др. състав.: Е. Стателова, Р. Попов, Ст. Грънчаров, В. Танкова, Е. Келбечева).

          редакторство:

  1. М. Велева. Българската съдба на проф. П. М. Бицилли. С.: Изд. Гутенберг, 2004, 162 с.
  2. Доайенът. Юбилеен сборник, посветен на 100-годишнината на проф. Н. М. Дилевски. С.: Унив. изд., 2004, 557 с. (др. ред.: П. Филкова, В. Гюзелев, Цв. Йотов, Г. Рупчева, Т. Шамрай).

          научно-популярни издания:

  1. Личности от Третото българско царство. Малка училищна енциклопедия. С., 2000. (съавторство с: Е. Стателова, Р. Попов, В. Танкова, Д. Вачков, П. Пелинов).