ИИст

Институт по история   Институт по история   Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ЕЛЕНА БОЯНОВА СТАТЕЛОВА

7 септември 1940 г., Хасково

e-mail; home page

 

Академична кариера

Образование

          1962 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент Охридски".
 
          1967-1969 - Редовен аспирант в Института по история, БАН.

          1970 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху “Буржоазният печат и външната политика на България в навечерието на Балканската война, 1909-1912” под научното ръководство на ст.н.с. І ст. д-р Цветана Тодорова.

Назначение

          1970-1979 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1979 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

          1995 - Ръководител на секция "Нова българска история" в ИИст, БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1983 - Д.и.н. (Dr.Sc.)(Dr.phil.habil.) след защита на дисертация върху "Източна Румелия (1879-1885). Икономика, политика, култура".

          1986 - Ст.н.с. І ст. (професор) в Института по история - БАН.

Членства в научни организации и сдружения

          1991-1993; 2000-2003 - член на Президиума на ВАК.

          1994 - член на Историческата комисия на ВАК.

          1995-1999 - Председател на Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при ВАК.

          2004 - член на Специализирания съвет по нова и най-нова история при ВАК.

          .... - Член на Научния съвет на Института по история.

          .... - Член на Експертния съвет при Главно управление на архивите при МС.

          .... - Член на Експертния съвет при Научния архив на БАН.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          - “Bulgarian Historical Review”;

          - “Военно-исторически сборник”;

          - Главната редакция на академичната многотомна “История на България”.

Научни специализации в чужбина

          19.. - Франция, Белгия, Русия и Италия

Участие в съвместни научни проекти

          1. История на българската дипломация, 1879-1913 г. (1993-1994) - научен ръководител, с подкрепата на фондация "Отворено общество".

          2. Традиции и иновации в стопанското развитие на България, 1879-1944 г. (1996-1997) - научен ръководител, с подкрепата на фондация "Отворено общество".

          3. Издирване и проучване на архивни документи, материали, периодичен печат и други издания на българската политическа емиграция, 1944-1989 г. (1997-1998) - научен ръководител, с подкрепата на фондация "Отворено общество".

          4. Българската демокрация 1878-1944. Икономика, политика, култура. (....) - научен ръководител на колектив от сътрудници на секцията.

          5. България по пътя на модернизацията, 1878-1944. (....) - научен ръководител.

Области на научни интереси

          Политическата, стопанска и културна история на България, 1878-1944 г.

Преподавателска дейност

          1978-1980 - Великотърновски университет “Св.св. Кирил и Методий", специалност "История", спецкурс “Външната политика на България 1879-1944 г.”

          1987-1990 - Софийски университет “Св. Климент Охридски”, лекции по "История на България".

Езици

          френски; руски, английски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Политика, партии, печат на българската буржоазия. 1908–1912. С.: Изд. “Наука и изкуство”, 1973, 186 с.
  2. Дипломацията на Княжество България 1879-1886. С.: Изд. на БАН, 1979, 251 с.
  3. Източна Румелия (1878-1885). Икономика, политика, култура. С.: Изд. на ОФ, 1983, 376 с.
  4. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. С.: Изд. “Народна просвета”, 1985, 191 с. (съавт. с А. Пантев).
  5. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. Второ допълнено издание, С.: Изд.”Просвета, 1992, 197 с.
  6. Евлогий Георгиев и свободна България. С.: Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, 1987, 205 с.
  7. История на българската дипломация 1879-1913 г. С.: Изд. “ Фондация Отворено общество”, 1994, 503 с. (съавт. с Р.Попов и В.Танкова).
  8. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С.: Изд. на БАН, 1994, 269 с.
  9. Биография на българския дух (Родът Паница). С.: Изд. на БАН, 1997, 305 с.
  10. Константин Стоилов в политическия живот на България. С.: Изд. къща “Анубис”, 2001, 311 с. (с В.Танкова).
  11. Прокудените. Пловдив: Изд. къща “Жанет”, 2002, 462 с. (с В. Танкова).
  12. История на България. Т.ІІІ. История на нова България 1878-1944. С.: Изд. къща “Анубис”, 1999, 648 с. (със Ст. Грънчаров).

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. The Foreign Policy of the Opposition Parties in Bulgaria, 1900-1911. - Bulgarian Historical Review, 1975, № 1, 28-59.
  2. Някои характерни черти на българския буржоазен печат в навечерието на Балканските войни (1909-1912). – Известия на Института за история, 21, ...., 173-202.
  3. Към началната история на германо-българското дружество (1916-1918).- В: Българско-германски отношения и връзки. Т. ІІ, 1978, с.159-206 (съавт. с Цв.Тодорова).
  4. За българо-сръбските отношения в периода 1909-1911 г. - Исторически преглед, 1969, № 5, 20-38.
  5. Sur la question des relation bulgaro-turques au cours de la periode 1909-1911. - Etudes historiques, 5, 1970, 443-460.
  6. L’idee d’un rapprochenient balkanique et la presse bourgeoise en Bulgarie (1909-1912). - Etudes balkaniques, 1970, № 2, 74-89.
  7. Документи за новата българска история в съветските архиви. - Векове, 1972, № 1, 55-58.
  8. Руско-български политически отношения 1908-1912. - Исторически преглед, 1973, № 2, 3-17.
  9. Външната политика на България и опозиционните партии 1900-1914. - Извeстия на Института за история, 23, ...., 105-148 (съавт. с колектив).
  10. La Bulgarie et le Probleme danubien (1879-1883). – Etudes historiques, 6, 1973, 189-206.
  11. За Йосиф Хербст и неговата публицистика. - Исторически преглед, 1975, № 5, 66-75.
  12. Идея сближения балканских народов в Болгарии в первом десятилетии ХХ-го века. – В: Меħународни научни скуп Велике силе и Србиjа пред Први светски рат. Београд, 1976, с.109-132.
  13. Българо-румънските отношения след създаването на Княжество България (1879-1886). - Студия балканика, т.12. Националноосвободителни движения на Балканите в края на ХІХ в. С., 1976, с. 38-59.
  14. Развой и характер на отношенията между Княжество България и Източна Румелия 1879-1886. – Исторически преглед, 1979, № 5, 3-20.
  15. Илинденско-Преображенското въстание на страниците на българския периодичен печат.- Български журналист, 1978, №4, ...
  16. Учредителното събрание в Търново. - Исторически преглед, 1979, № 3, 41-61 (съавт. със З.Маркова).
  17. Социологическо проучване на състава на Учредителното събрание. - В: Търновските учредители. Юбилеен сборник. С., 1980, с. 22-33 (съавт. със З.Маркова).
  18. L’activite de Constantin Jirecek en Bulgarie (1879–1884). – In: Constantin Jirecek, sein Leben, schopferisches Wirken und sein wissenschaftliches Erbe. Wien, 1980, S. 157-162.
  19. Балчик в епохата на капитализма. - В: Балчик, С., 1986, с. ...
  20. Политическите партии в Източна Румелия. - Известия на Института за история, 26, 1983, 151-181.
  21. Изграждане на българското управление в Източна Румелия (1879-1880). - Известия на Института за история, 28, 1985, 108-148.
  22.  Културен живот в Източна Румелия. - Известия на Института за история, 29, 1986, 5-61.
  23. Държавнополитическо изграждане на Източна Румелия. - В: България 1300. Институции и държавна традиция, т. 3, 1983, с. 9-17.
  24. Parti politiques en Roumelie Orientale (1879–1886). - In: H telent-aia fash ths anatolkhs krisews kai oemhnisnios. Athnai, 1983, рp. 461-475.
  25. Избиране, състав и дейност на Първото областно събрание на Източна Румелия. - Исторически преглед, 1983, № 2, 72-82.
  26. Българо-гръцките политически отношения в навечерието на Балканската война. – Известия. Притурка към сп. “Военноисторически сборник”, 37, 1984, 48-58.
  27. Изграждане на въоръжените сили на Източна Румелия. – Военно-исторически сборник, 1983, № 6,14-29.
  28. Българо-сръбските отношения след създаването на Княжество България (1879-1885) – В: Сръбско-българската война 1885. С., 1985, с. 13-30.
  29. Балканската политика на великите сили и железопътното строителство в България (1879-1886). – В: Студия балканика, т. 16. Великите сили и балканските взаимоотношения в края на ХІХ и началото на ХХ век. С., 1982, с. 9-59.
  30. Държавникът Петко Каравелов. – В: Спомени за Петко Каравелов. С., 1991, с. 5-37.
  31. Д-р Стоян Данев и неговите спомени. – В: Стоян Данев. Мемоари. С., 1992, с. 5-26.
  32. Христофор Хесапчиев и неговото дело. - В: Хр. Хесапчиев. Служба на България в чужбина. Военнополитически спомени (1890-1914). С., 1993, с. 5-9.
  33. Болгарская общественность и Балканские войны. – Revue Internationale d’Histoire Militaire, 74, 1992, 188-200.
  34. Политиката на Княжество България и Източна Румелия по националния въпрос. – В: Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944. Т. І. С., 1994, с. 90-116.
  35. Съединението на Княжество България и Източна Румелия. - В: Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944. Т. І. С., 1994, с. 181-220.
  36. Българската дипломация в защита на независимостта (1908-1909). – Военноисторически сборник, 1994, № 1, 21-43.
  37. Дневникът на един държавник. – В: Петър Абрашев. Дневник. С., 1995, с. 5-7.
  38. За “Български дневник” и неговия издател. – В: Константин Иречек. Български дневник. Т. 1 (1879-1881). С., 1995, с. 61-64.
  39. Неизвестни документи за дипломатическата мисия на Др. Цанков и М. Балабанов през 1876 г. – Военноисторически сборник,1995, № 6, 102–114.
  40. Никола Иванов – военачалник и мемоарист. – В: Никола Иванов. Спомени 1861-1918. Книга първа, С., 1996, с. 5-8.
  41. Братя Георгиеви за стопанското и културното развитие на град Карлово. – В: Делото на братя Евлогий и Христо Георгиеви. Научни доклади и съобщения от юбилейната сесия в памет на братята дарители. Карлово, 1996, с. 3-4, 39-45.
  42. Приемственост и иновации в стопанската политика на българската държава 1879-1944 г. – В: От икономическа раздробеност и политическо противостоене към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, с. 3-8.
  43. Майор Коста Паница. – Военноисторически сборник, 1996, № 4, 96-122; № 5, 86-103.
  44. Неизвестен документ за спасяването на българските евреи. – В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999, с. 70-76.
  45. Симеон Радев – жизнен път, обществена и публицистична дейност. - Македонски преглед, 1999, № 1, 37-44.
  46. Историческият път на българската дипломация. – В: 120 години модерна българска дипломация (1879-1999). С., 1999, с. 13-24.
  47. Българската лига за правата на човека. – В: Политическата цензура в България. Варна, 2003, с. 192-203.
  48. Началото на една дипломатическа кариера. – В: Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. С., 2004, с. 257-260.
  49. Димитър Яблански – икономист, общественик и държавник. – В: Сборник в чест на 65-годишнината на професор д.и.н. Димитър Игнатовски. Шумен, 2005, с. 178-188.
  50. За учения и приятеля Радослав Попов. – В: Сборник в памет на Радослав Попов. С., 2005, с. 14-18.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1.  Цв. Тодорова. Дипломатическата история на външните заеми на България 1888-1912. С., 1971. – Векове, № 3, 1972, 64-67.
  2.  И. Димитров. Князът, конституцията и народът. С., 1972. – Bulgarian Historical Review, 1973, № 1, 86-89.
  3. А. Пантев. Англия срещу русия на Балканите, 1879-1894. С., 1972. – Bulgarian Historical Review, 1973, № 3 p. 118-121.
  4. Сто години от Руско-турската освободителна война (1877-1878), кн.1. С., 1979, 540 с. – Исторически преглед, 1981, № 5, 163-165.
  5. Вл. Топенчаров. Българската журналистика 1903-1917. С., 1981, 737 с. - Исторически преглед, 1982, № 3, 111-115.
  6. И. В. Козменко. Руската дипломация и формирането на българската държавност след Освобождението. С., 1982, 215 с. – Исторически преглед, 1983, № 1, 142-144.
  7. И. Димитров. Преди сто години: Съединението. С., 1985, 285 с. – Исторически преглед, 1986, № 3, 90-93.
  8. Г. Вълков. И Европа им се възхити. С., 1985. – Исторически преглед, 1986, № 2, 82-83.
  9. Д. Саздов. Демократическата партия в България, 1887-1908. С., 1987, 316 с. - Исторически преглед, 1987, № 12, 85-86.
  10. Ж. Попов. Народнолибералната (стамболовистка) партия в България, 1903-1920. С., 1986, 202 с. - Исторически преглед, 1988, № 2, 95-97.
  11. В. И. Косик. Русская политика в Болгарии, 1879-1886. Москва, 1991. - Известия на държавните архиви, 64, 1992, ...
  12. Ив. Михайлов. Избрани произведения. С., 1993. – Военноисторически сборник, 1993, № 5, 278-279.
  13. На вниманието на законодателите (“Свободата на печата в България, 1879-1947”. Състав. В. Танкова, С., 1992). – Българска книга, 1992, № 10, 48-49.

Г. ДРУГИ:

          СЪСТАВИТЕЛ НА ДОКУМЕНТАЛНИ И ДРУГИ ИЗДАНИЯ

  1. Документи по обявяване независимостта на България 1908 г. Из тайния кабинет на княз Фердинанд. С.: Изд. на БАН, 1968, 237 с. (с Цв. Тодорова).
  2. Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. С.: Изд. на ОФ, 1973, 259 с. (със З. Маркова).
  3. Спомени за Съединението от 1885 г. С.: Изд. на ОФ, 1980, 433 с. (с Р. Попов).
  4. Спомени за обявяване независимостта на България 1908 г. С.: Изд. на ОФ, 1984, 241 с. (с Р. Попов).
  5. Съединението 1885. Спомени. Второ разширено издание. С.: Изд. “Български писател”, 1985, 581 с. (с Р. Попов).
  6. Съединението 1885. Енциклопедичен справочник. С.: Изд. “Д-р П. Берон”, 1985, 240 с. (с колектив).
  7. Спомени за Петко Каравелов. С.: Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 1991, 255 с.
  8. Стоян Данев. Мемоари. С.: Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 1992, 290 с. (с Кр. Гергинов).
  9. Димитър Маринов. Спомени из моя живот или моята биография. С.: Военно изд. “Св.Георги победоносец”, 1992, 326 с. (със Ст. Дойнов).
  10. Стефан Стамболов и неговото време. Непубликувани спомени. С.: Изд.къща “Детелина 6”, 1993, 343 с. (с Р. Попов).
  11. Външната политика на България. Документи. Т. 1 (1879-1886). С.: Издание на Министерството на външните работи, 1978, 857 с. (с колектив).
  12. Външната политика на България. Документи. Т. 2 (1886-1887). С.: Издание на Министерството на външните работи, 1995, 630 с. (с колектив).
  13. Външната политика на България. Документи. Т. 3, част 1 (1887-1890). С.: Акад.изд. “Проф. Марин Дринов”, 1995, 544 с. (с колектив ).
  14. Външната политика на България. Документи. Т. 3, част 2 (1890-1894). С.: Акад. Изд. “Проф.Марин Дринов”, 1998, 601 с. (с колектив).
  15. Другата България. Документи за организациите на българската политическа емиграция 1944-1989. С.: Изд.къща “Анубис”, 1999, 319 с. (с колектив).

          УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА

  1. История и цивилизация. Учебник по история за 11 клас. С., 2002, 357 с. (с колектив).
  2. Личности от Третото българско царство. С., 2000, 312 с. (с колектив).