ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

САШКА ГРИГОРОВА МИЛАНОВА

24 август 1953, София

e-mail: samilanova (at) abv (dot) bg

Академична кариера

Образование

1979 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

1981-1984 - Аспирантура в Института по история, БАН.

1985 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Парламентът в политическата система на народната демокрация, 1944-1949" под научното ръководство на акад. Мито Исусов.

Назначение

1979-1981 - Технически сътрудник в Института по история, БАН.

1984-1985 - Проучвател в Института по история, БАН.

1985 - Научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

1985 - Доктор (PhD).

1988 - Н. с. І ст. в Института по история - БАН.

2008 – ст. н. с. II ст. (доцент) в Института по история – БАН.

Членства в научни организации и сдружения

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Научни специализации в чужбина

1993 - Лондон, Великобритания. Пет седмици по тема "Английски дипломатически източници за представителността и дейността на българския парламент през втората половина на 40-те години на ХХ в.".

1995 - Прага, Чехия. Две седмици по тема "Парламентаризъм и тоталитаризъм в чешката и българската парламентарни системи след Втората световна война".

Участие в съвместни научни проекти

  1. Българското общество след Втората световна война (1997-1998).
  2. Сталинизмът в Източна Европа и България (1997-1999) - съвместен проект с Института за славяноведение, РАН.
  3. България в разделена Европа (1997-1999).
  4. България през втората половина на ХХ век (2001-2003).
  5. Съюзът на българските журналисти в политическия живот на България, 1944-1980 (2005-2007) - индивидуален проект.

Области на научни интереси

Политика, култура, международни отношения.

Преподавателска дейност

Езици

английски, руски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ

  1. Съюзът на журналистите в „политическата преса на властта“ 1944-1960 г. В. Търново, 2009.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Участието на България в Интерпарламентарния съюз 1945-1953. – Векове, 1985, № 3, 34-40.
  2. Традиции и революционные изменения внутренней организации ХХVІ-ого Обыкновенного Народного собрания. – Bulgarian Historical Review, 1985, № 3, 2-23.
  3. Законодателните избори на 18 ноември 1945 г. и политическият живот в България. – Исторически преглед, 1989, № 7, 38-52.
  4. Политическая жизнь в Болгарии и выборы в Законодательное собрание 26 августа 1945 года. – Bulgarian Historical Review, 1989, № 3, 3-18.
  5. Парламентарни групи на опозицията  в VІ-то Велико народно събрание. - Векове,1990, № 2, 33-40.
  6. Законът за конфискуване на имуществата, придобити чрез спекула и по незаконен начин от 1946 г. – Исторически преглед, 1992, № 6, 26-43.
  7. Парламентът  и конституцията в политическия живот на България. – В: Страници от Българската история, т.ІІ. С., 1993, с. 15-29.
  8. Законът за трудово поземлената собственост от 1946 г. – позиции и алтернативи. – Исторически преглед, 1993, №  3, 46-59.
  9. Нетърпимост срещу политическите опоненти – Кръстю Пастухов на подсъдимата скамейка. – Минало, 1994, № 4, 72-83.
  10. Политическият процес срещу журналиста Цвети Иванов през 1946 г. – Исторически преглед, 1994-1995, № 2, 155-177.
  11. Социалните функции на застрахователния монопол от 1946 г. – Епохи, 1995, № 1, 41-54.
  12. Парламентарната система и конституцията в България след Втората световна война. – В: Колегиум Германия, т. ІV, С., 1997, с. 51-63.
  13. Московското решение от 1945 г. – дипломатически изход или политически камуфлаж. – В: България в сферата на съветските итереси. С., 1998, с. 23-30.
  14. Суверенност  на изпълнителната власт в България в годините след Втората световна война. – Епохи, 1998, № 2, 37-51.
  15. Съветското влияние върху политическия живот на България . – В: България и Русия през ХХ в. Научни дискусии. С., 2000, с. 275-283.
  16. Политическите кръгове в България  в навечерието на Втората световна война. – В: Втората световна война и Балканите. С., 2002, с. 204-211.
  17. Цената на мира. Комунистическият експеримент в Източна Европа. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. Сборник с доклади от българо-германска конференция, проведена на 3-4. ІІІ. 2000 г. С., 2003, с. 226-239.
  18. Политическата култура във взаимоотношенията правителство-опозиция 1945-1947. – В: Колегиум Германия, С., 2003, с. 150-161.
  19. Путь профессионализму – этапы ипразвития журналистики в Болгарии, 1905-1944 г. – Вестник МГОУ, 2004, №1 (14),  51-57.
  20. Уставите на Дружеството на столичните журналисти 1905-1943 г. – В: Между три века. Съдби, илюзии и свидетелства за чудото, наречено журналистика. С., 2004, с. 42-40.
  21. Между професионализма и партийността. Развитие на българската журналистика, 1944–1960 г. – В: Между три века. Съдби, илюзии и свидетелства за чудото, наречено журналистика. С., 2004, с. 199-246.
  22. Съюзът на българските журналисти – традиции и политика. – В: Сборник в чест на 60 г. на доц. д-р Минчо Минчев. В. Търново, 2006, с. 163-178.
  23. Политическа намеса в редакционната дейност на някои столични ежедневници в началото на 50-те години на ХХ в. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65 годишнината на проф. Л. Огнянов. С., 2006, с. 541-569.
  24. Съюзът на провинциалните журналисти  в България – В: Модернизациянта на България и Габрово 1878-2006., В. Търново, 2006 с. 315-322.
  25. Участие на Съюза на журналистите в България в бригадирското движение 1946-1950 г. В: „Бригадирското движение в България 1946-1989“, 5-6 октомври 2006 Димитровград,  Национална научна конференция, с. 38-44.
  26. Приносът на журналистите  за славянското единство. В: Сб. Мир славян северного Кавказа, Памяти В. М. Попова, вып. 3, Краснодар 2007, с. 26-35.
  27. Апрельский пленум ЦК БКП 1956 года в восприятии журналистких кругов Болгарии. В: 1956 год Российско-болгарские дискусии, Москва, 2008 г., с. 249-264.
  28. Размисли върху присъдите на VІ състав на народния съд – 1945 г. В: Историята – професия и съдба. Сборник в чест на 60-годишнината на чл. кор. д.и.н. Г. Марков, С., 2008, с. 503-516.
  29. Журналистът и героите на съвремието. В: Изв. БИД,  т. 40,  С., 2008, с. 426-437.
  30. Съветският модел на журналистическа организация в България 1951-1955 г. В: Списание на БАН, 1, 2008, с. 26-32.
  31. Стогодишният юбилей на печата – повод за преоценка на миналото. В: Славянский мир, Запад, Восток: памяти профессора Д. Г. Песчаного, Краснодар 2008, с. 62-67.
  32. Биполярният мит за свободата на информацията в края на 40-те години на XX век. В: България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2008, с.587-599.
  33. Българската пропаганда за чужбина (1950-1952 г.). В: Год Болгарии в Росии: проблемы истории и культуры славянских народов. Материалы международной научно-практической конференции. Краснодар 2009 г., с. 110-118.
  34. Лука Говедаров – един интелектуалец начело на Съюза на провинциалните журналисти. В: Годишник.”Род, семейство, отечество”, Пловдив 2009, с.87-94.
  35. Депутатите от Пазарджишка околия  в ХХVІ Обикновено и VІ Велико народно събрание. В: Министри и законодатели от Пазарджик. Пазарджик 2009, с.138-148.
  36. Деформация представлений о болгаро-съветской дружбе в годы социализма. В: Россия - Болгария.: векторы взаимопонимания. ХVІІІ-ХІХ вв. Российско-болгарские научные дискуссии. Москва 2010, с. 314-327.
  37. България и Югославия – фрагменти от политическия диалог през 40-те години на ХХ в. В: Проблемы новистики и исторического славяноведения. Памяти Сергея Вадимовича Павловского. Материалы международной научно-практической конференцшй Краснодар 2010,  с.104-109.
  38. Творецът и неговото съвремие. За Веселин Йосифов – безпристрастно. В: електронно издание на Известия на Старозагорския исторически музей, том ІV,  Стара Загора 2011, с. 453-462.
  39. 9 май 1945 г. – един ден от летописа на мира. Военноисторически сборник, кн.2, 2011, с. 13-23.
  40. Болгарские исследователи о российско-болгарских отношениях последного десетилетия ХХ века. В: О чем поведают архивы... , Российско-болгарские отношения и связи, Москва 2011, с. 343-354.
  41. Отношенията между  България и Русия в последното десетилетие на ХХ в. В:Национальная идентичность и национализм у славян и их соседей: проблемы прошлого и настояшего. Краснодар 2011, с.160-165.
  42. Русия в началото на 90-те години на ХХ век – политически профил. В: България, Балканите и Русия  XVII-XXI в. Българо-руски научни дискусии. Сборник статии. ИИИ-БАН, София,2011, с. 267-284.,  ISBN:978-954-2903-06-2
  43. Президиумът на Народното събрание – промяна или подмяна на законодателната институция 1947-1953 г., Известия на БИД, т. 41, ИИИ , София 2011, с. 367-379, ISSN: 0081-1122.
  44. Отечественият фронт и процесите на десталинизация в България. В: История на Отечествения фронт/съюз в България, София 2012, с. 203-224. ISBN: 978-954-07-3417-0
  45. Отношенията България-Съветския съюз в дневника на Георги Димитров. В: Русия, Европа и Света.. Сборник с материали от международна научна конференция София, 28-29 септември 2009.  София 2012, с. 266-275, ISBN:978-954-07-3061-5
  46. Социалистическая действительност в публицистике Веселина Йосифова, В: Международный сборник статей. Гылыми зерттеулер. Москва-Астана-Кропотник 2013, с. 205-216, ISBN 978-5-91628-120-0.
  47. Дипломатическата кариера на Андрей Громико – от сталинизма до перестройката. В: Культура: История, современность, перспективы,  Международный сборник статей Част вторая, Москва 2014, с. 33-42. ISBN 978-5-91628-158-3.
  48. Лука Говедаров в културните летописи на България. В: Культура: История, современность, перспективы,  Международный сборник статей, Москва 2014, с.80-84. ISBN 978-5-91628-158-3.
  49. „Дунавската комисия – пресечна точка на геополитически интереси след Втората световна война“, Кръгла маса за акад. Мито Исусов. В: сп. Исторически преглед, кн. 5-6, с. 102-115, ISSN 0323-9748, 2015 г.
  50. Българската и балканска история в спектъра на научната дейност на д.и.н. Ритта Гришина, В: „Дриновския сборник“, том 8,  Харков, с. 454-463, ISBN 978-954-322-848-5, 2015г.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Отзив за монографията на В. Чичовска “Политиката срещу просветната традиция”, С., 1995. – Исторически преглед, 1997, № 3, 175-181.
  2. Отзив за Българо-германска научна конференция “Политическата култура в България след 1878 г., Германия и Югоизточна Европа. – Исторически преглед, 2001, № 5-6, 241-245.
  3. Политическият монопол в духовния и обществения живот. - Студиум, 2001, № 1, .... (реценция за книгите: В.Чичовска Политиката срещу просветната традиция. С., 1995 г.; Съдът на историците. Българската историческа наука - документи и дискусии (1944-1950). С., 1995 г.; Христоматия по история на България ,1944-1948 г. Народна демокрация или диктатура, С., 1992).
  4. Рецензия за книгата на Ирина Григорова „Българо-френските отношения по време на президенството на генерал дьо Гол(1958-1969 г.), „Албатрос”, С. 2009, 287 с  , сп. „Bulgarian Historical Review”, кн. 3-4,  2010, с.199-205.
  5. Международная научная конференция „Россия-Болгария” Векторы взаимопонимания ХVІІІ- ХХІ вв.”, сп. „Bulgarian Historical Review”, кн.1-2, 2009, с.231-233.

Г. ДРУГИ