ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

РУМЯНА НАЙДЕНОВА ТОДОРОВА

3 декември 1945, София

e-mail

 

Академична кариера

Образование

          1970 - История и Английска филология, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

          1973-1976 - Редовен аспирант в Института по история, БАН.

          1976 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Външната политика на България, 1947-1949" под научното ръководство на проф. д-р Мито Исусов.

Назначение

          1970-1973 - Проучвател в Института по история, БАН.

          1973-1976 - Редовен аспирант в Института по история, БАН.

          1976-1988 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1988 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

          2000 - Ръководител на секция  "История на България след Втората световна война" (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1976 - Доктор (PhD).

          1988 - Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история - БАН.

Членства в научни организации и сдружения

          1989-1994 - Член на Научния съвет на Института по история, БАН.    [ ?]

          1992-1994, 1997 - Научен секретар на Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при ВАК (продължава).

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          1979-1990 - Член на редколегията на "Bulgarian Historical Review".

Научни специализации в чужбина

          1985 - САЩ, стипендиант на IREX по тема: "Международни отношения след Втората световна война. Външна политика на България" (4 месеца).

Участие в съвместни научни проекти

          1. България в разделена Европа (1997-1999). Ръководител: ст.н.с. ІІ ст. д-р Ст. Пинтев. Студия: "Отношенията на България с Великобритания след Втората световна война (40-те - края на 50-те години)".

          2. Сталинизмът в Европа (1998-1999). Българо-руски проект. Ръководител от българска страна: ст.н.с. ІІ ст. д-р Ст. Пинтев. Студия: "Българската дипломация между Изтока и Запада".

          3. България през втората половина на ХХ век (2000-2003). Ръководител на проекта ст.н.с. ІІ ст. д-р Р. Тодорова. Студия: "Отношенията на България с азиатските страни с "народна демокрация" (края на 40-те - края на 50-те години на ХХ век)".

          4. България по пътя към Европа (2003-2006). Ръководител: ст.н.с. І ст. д.и.н. В. Мигев. Студия: "България в международните отношения след Хелзинки".

Области на научни интереси

          1. Външна политика и международни отношения на България след Втората световна война.

          2. Дипломация и дипломати от епохата на "студената война".

Преподавателска дейност

Езици

          английски, руски, полски; немски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Българо-полски отношения.  Документи и материали. Т. 1. 1918-1944.  С., 1988, 764 с. (съставител; българо-полски колектив)
  2. Dokumenty i materiały do historii stosunków polsko-bułgarskich. T. 2. 1944-1960. Wrocław etc., 1985, 1106 pp. (съставител и член на българската част на българо-полския редакционен комитет)

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Die Ministerium für Auswärtige Angelegenheiten und der kulturelle Austausch Bulgariens. Die Rolle der Kulturkonventionen in der aussenpolitischen Tätigkeit des Landes in den Jahren 1947-1948. – In: Kulturelle Prozesse in der DDR und VR Bulgarien in der Übergangsperiode. Berlin, 1977, S. 71-85.
  2. The Danubian Conference in Belgrad in 1948. – Bulgarian Historical Review, 1977, № 1, 59-68.
  3. Bulgarian-Polish and Bulgarian-Czechoslovak Relations (1945-1948). – Etudes Historiques, 8, 1978, 365-387.
  4. Болгаро-венгерские связи и отношения. Апрель 1945 – январь 1949 г. – Etudes Historiques, 9, 1979, 275-295.
  5. Полски изследвания по проблемите на външната политика на социалистическа България. – В: Сборник с материали от Втората национална школа на младите историци 1980 г. Историческата българистика в чужбина. Ч. 1. София, 1981, с. 271-288.
  6. Външната политика на България (февруари 1947 – януари 1949 г.). – В: Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война. София, 1982, с. 23-60.
  7. Развитие на българо-полските политически и икономически отношения, 1944-1958. – Известия на Българското историческо дружество, 35, 1983, 280-320.
  8. Bulgarian-Polish Cultural Relations, 1944-1952. – Etudes Historiques, 11, 1983, 27-54.
  9. Bulgarian-Polish Cultural Relations, 1953-1958. – Bulgarian Historical Review, 1983, № 3, 3-24.
  10. Das Ministerium für Auswärtige Angelegenheiten und der kulturelle Austausch. Die Rolle der Kulturkonventionen in der aussenpolitischen Tätigkeit des Landes in den Jahren 1947-1948. – In: Kulturelle Prozesse in der DDR und VR Bulgarien in der Übergangsperiode. Berlin, 1986, S. 71-85.
  11. Българо-американски отношения (1949-1959). – Исторически преглед, 1992, № 3, 30-48.
  12. Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Гърция след Втората световна война. – Исторически преглед, 1993, № 2, 60-97.
  13. Българо-турски отношения след Втората световна война (40-те – 60-те години). – Исторически преглед, 1994-1995, № 5, 34-57.
  14. Българо-чехословашки отношения (1949-1958). – Епохи, год. V, 1998, № 2, 64-87.
  15. Българската дипломация от епохата на студената война. – В: 120 години изпълнителна власт в България. С., 1999, с. 259-272.
  16. Българо-западногермански отношения (1949-1956). – В: Collegium Germania, 2000, pp. 194-200.
  17. Дипломация и идеология. Българо-американски дипломатически отношения 1947-1950. – В: Българистиката в зората на двадесети век: българо-американската перспектива за научни изследвания. VІ-та среща на учени от България и САЩ (Благоевград, 30 май – 2 юни 1999). С., 2000, с. 43-53.
  18. "Социалистически интернационализъм" и "национални интереси". Българската дипломация в плен на комунистическата доктрина. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. Сборник с доклади от българо-германска конференция, София: 3-4 март 2000. С., 2003, с. 68-73.
  19. Българската дипломация след Втората световна война. Българското посолство в Чехословакия и "Пражката пролет" 1968 г. – В: Проблемът Изток – Запад. Историческа перспектива. С., 2003, с. 678-684.
  20. Опозицията в България след 9.9.1944г. в творчеството на българските историци. – В: Българската опозиция и организираната съпротива в България 1944-1945 г. Сливен, 2003, с. 225-233.
  21. Два мандата дипломат в СССР, проф. Дим. Михалчев. – В: Сборник в чест на доц. д-р Минчо Минчев. ВТУ, В. Търново, 2006, с. 64-70.
  22. Към началната история на българо-британските отношения след Втората световна война. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Л.Огнянов. София, 2006, с. 364-381.
  23. Полша и мирното урегулиране на България след Втората световна война. – В: Втората световна война и България 1939-1947 г. Сливен, 2006, с. 73-82.
  24. БКП и създаването на новите кадри в дипломацията след Втората световна война – В: Сб. Модернизацията на България и Габрово 1879-2006. Велико Търново, 2007, 371-385.
  25. Проф.д-р Нисим Меворах – първият български пълномощен министър в САЩ след  Втората световна  война” – В: „Историята – професия и съдба. Сборник в  чест на чл. кор. д.ист.н. Георги Марков”. С.,2008, с. 517-529.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. N. Kołomejczyk, A. Koseski. Europejskie państwa socialistyczne, 1948-19б0. Zarys historii politycznej. Warszswa, 1977, 595 pp. – Bulgarian Historical Review, 1900, № 4, 104-108.
  2. В. Чичовска. Международна културна дейност на България, 1944-1948 г. С., 1990, 409 с. - Исторически преглед, 1991, № З, 97-100.

Г. ДРУГИ