ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ГОСПОДИНКА СТОЙКОВА НИКОВА

25.05.1946, Пловдив

Академична кариера

Образование

1971 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент Охридски". Втора специалност "Немска филология".

1974-1977 - Аспирантура в Института по история, БАН.

1978 - К.и.н. (PhD) след защита през 1977 г. на дисертация върху "България и СИВ, 1949-1958 г." под научното ръководство на ст.н.с. І ст. д-р Златко Златев.

Назначение

1971–1974 г. – специалист – историк в Центъра за българистика при БАН.

1975 – 1977 г. – докторант в секция “История на България след Втората световна война” при Института по история – БАН.

1977 - Специалист в Института по история, БАН.

1978-1988 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

1980-1988 - Секретар на Секция "История на България при социализма".

1988 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

1992-1995 - Ръководител на Секция "История на България след Втората световна война".

2004 - Заместник ръководител на Секция "История на България след Втората световна война" (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

1978 - Доктор (PhD) след защита на дисертация на тема “Съветът за икономическа взаимопомощ и България (1949-1956 г.)”. Научен ръководител ст.н. с. I ст. д-р Златко Златев.

1988 - Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история - БАН след представяне на хабилитационен труд на тема “Съветът за икономическа взаимопомощ и България 1949-1960 г.”.

Членства в научни организации и сдружения

Била е член на българо-германската и на българо-чехословашката историческа комисия, на Дружеството на стопанските историци, Дружеството на стипендиантите на Института за европейска история в Майнц – ФРГ.

Понастоящем членува в БИД, член е на българо-руската историческа комисия и на Управителния съвет на “Колегиум Германия”.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Член на редколегията на томове от поредиците “Българо-германски отношения и връзки”, “Еtudes historiques” и “Collegium Germania”, на изследователския сборник “Българо-съветски отношения и връзки”, и др .

1992 – 1997 г.- научен секретар и член на Специализирания научен съвет по нова и най-нова история, член на Научния съвет на Института по история при БАН.

От 1997 г. член на редколегията на сп. “Исторически преглед”.

Научни специализации в чужбина

Тримесечна специализация в Москва през 1982 г. към Института по славяноведение и балканистика- РАН, по линия на академичния обмен.

Двумесечна специализация във ФРГ през 1984 г. към Института за федерално и световно стопанство в Кил и Семинара за Югоизточна Европа при Мюнхенския университет, по линия на академичния обмен.

Шестмесечна специализация във ФРГ през 1988 г., проведена в Майнц, Кобленц и Кил, със стипендия на Института за европейска история в Майнц.

Тримесечна специализация във ФРГ през 1990 г., проведена в Института за федерално и световно стопанство в Кил, със стипендия на Института за европейска история в Майнц.

Участие с доклади в научни конференции и конгреси в Берлин, Нойбранденбург, Майнц, Кил, Бамберг, Кьолн, Брюл, Брауншвайг (ФРГ), Прага, Братислава, Москва, Виена, Хелзинки и др.

Участие в съвместни научни проекти

  1. Кризите в социалистическата система (2006-2008) - международен проект.
  2. Българо-монголски отношения и връзки (2005-2007) - международен проект.
  3. Българските студенти в Германия (2006) - изпълнява се по линия на Колегиум Германия.
  4. Пътят на България към Европа (2004-2006).
  5. Коминформбюро и България, 1947-1956 (2001-2004) - международен проект.
  6. Хрушчов и България, 1953-1964 (1997-1999) - международен проект; ръководител.
  7. Българското общество след Втората световна война (1997-1998) - ръководител.

Участие в други съвместни научни проекти – „Проблеми на съветизацията в СОЗ/ГДР и в другите държави от съветската област на влияние”- германски; „Берлинската стена и българската граница”- германски; “Икономиката на Студената война”- американо-финландски; „Преломът в България през 1989 г.” – австрийски; „Възловите събития през ХХ век и общественото мнение на България и Русия” – българо-руски; „Западна Европа, Русия и Югоизточна Европа” – българо-руски; Българо-украински отношения - българо-украински; „Българи и германци” и „Българи и руснаци” – проекти на ОБФ „Тангра – ТанНакРа”.

Текущ индивидуален проект – „Външноикономическата политика на България 1944-1989 г.”

Области на научни интереси

Нова и най-нова икономическа, политическа и социална история на България и Европа, международни отношения.

Преподавателска дейност

1988 г. – четени лекции пред курсове за следдипломна специализация на учители по история (през 80-те години); изнасяни лекции в Института за европейска история в Майнц)ФРГ);

1990 - в Института за федерално и световно стопанство в Кил (ФРГ);

1997 - във Федералната школа за политически науки в Брюл (ФРГ);

2001 - в Информационно- документалния център по съвременна история в Берлин;

2000-2004 - Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий", Исторически факултет, воден магистърски спецкурс “Външнополитически и икономически отношения на България след Втората световна война”.

Езици

немски, руски и английски; френски.

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Съветът за икономическа взаимопомощ и България 1949-1960 г. София, 1989, 361 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Научно-техническото сътрудничество на България със страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (1949-1956). - Исторически преглед, 1977, № 2, 47-58.
  2. Der Rat für Gegenseitige Wirtschaftshilfe und die Industrieentwicklung Bulgariens im Zeitraum 1949-1953. - Etudes Historiques, 8, 1978, 409-422.
  3. Съветът за икономическа взаимопомощ и стопанското развитие на България (1949-1956). - В: Сборник с материали от Втората национална конференция на младите историци. Велико Търново, 1980, с. 367-376.
  4. Съветът за икономическа взаимопомощ и стопанското сътрудничество между НРБ и ГДР (1949-1956). - В: Българо-германски отношения и връзки. Т. 3, С., 1981, с. 396-425.
  5. Западните публикации за стопанското сътрудничество между страните-членки на СИВ и участието на България в него. - В: Сборник с материали от Втората национална школа на младите историци. Част I, С., 1981, с. 342-358.
  6. България и стокообменът между страните-членки на СИВ (1949-1956). - В: Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война. С., 1982, с. 252-288.
  7. Стопанското сътрудничество между България и ГДР в рамките на СИВ (1949-1956). - В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Българската държава през вековете. Част 2, С., 1982, с. 537-546.
  8. Изграждането в НРБ на институциите за икономическо и научно-техническо сътрудничество със страните-членки на СИВ (1949-1960 г.). - В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 3, С., 1983, с.457-465.
  9. Съветът за икономическа взаимопомощ и България (1949-1956). - Известия на Института по история, 27, 1984, 5-39.
  10. Сътрудничеството между страните-членки на СИВ в планирането и стопанското развитие на България (1949-1960). - Исторически преглед, 1984, № 5, 3-23.
  11. Bulgaria and Cooperation of the CMEA Member-Countries in Produktion Planning (1949-1956). - Bulgarian Historical Review, 1984, № 2, 3-18.
  12. Извори по темата “България и СИВ” - състояние и проблеми. - В: Сборник доклади от Третата национална конференция на младите историци. С., 1985, с.205-208.
  13. Untersuchungen über Kultur und Kulturrevolution in Bulgarien. - In: Kulturevolutionäre Prozesse in der DDR und der VR Bulgarien in der Übergangsperiode vom Kapitalismus zum Sozialismus. Berlin,1986, S. 98-110.
  14. Съветът за икономическа взаимопомощ и българо-съветските стопански отношения (1949-1957). - В: Българо-съветски отношения и връзки. С., 1987, с. 159-207.
  15. Съветът за икономическа взаимопомощ и българо-чехословашките икономически отношения (1949-1960). - Векове, 1987, № 4, 54-61.
  16. Consolidation of Scientific and Technical Co-Operation as a Form of Mutual Assistanse between Bulgaria and the CMEA Member-Countries. - Bulgarian Historical Review, 1988, № 3, 10-31.
  17. Основни тенденции в икономическите отношения на България през 50-те години. - В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. България през социализма. С., 1989, с. 284-294.
  18. Началото на западноевропейската икономическа интеграция. - Исторически преглед, 1990, № 6, 3-16.
  19. Bulgarische Forschungen zur Wirtschaftsgeschichte Bulgariens.- In: Jahrbuch für Wirtschaftsgeschichte, Berlin, 1991-1992, S. 115-127.
  20. Финансовите задължения на България към Великобритания, Франция и Швейцария след Втората световна война. - Исторически преглед, 1991, № 9, 36-51.
  21. Външноикономическите отношения на България след Втората световна война (1945-1960). - В: Страници от българската история. Събития, размисли, личности. Част 2, С., 1993, с. 127-139.
  22. Планът Маршал, европейските сили и България. - Исторически преглед, 1993, № 4-5, 56-74.
  23. Московското съглашение за примирие и преследванията в България на поданиците на Германия и нейните сателити. - Исторически преглед,1994-1995, № 3, 88-132.
  24. The Internments of Jews Ex-Citizens of Germany, Austria and Hungary. - In: Annual.Volume XXVIII (Годишник на Българското еврейско дружество “Шалом”). С., 1995, с. 67-76.
  25. Наследството от несполучливи модели или за ползата от стопанската история. - Годишник на ВСУ “Ч. Храбър”, 1996, кн. 1, с. 223-234.
  26. Съветското икономическо проникване в България след Втората световна война. - Исторически преглед, 1996, № 2, 1996, 105-133.
  27. Неуредените задължения между България и Германия след Втората световна война. - Демократически преглед, 1996, №10 (пролет 1997), 417-423.
  28. Характерни особености на икономическата интеграция в Западна и Източна Европа след Втората световна война. - Collegium Germania, 2, С., 1997, 174-186.
  29. The Blow against the State Leadership of Bulgaria (1949-1953). - Bulgarian Historical Review, 1997, № 2-3, 108-131.
  30. “Големият заговор” в България (1949-1953 г.). - В: Лица на времето, т. II, 1997, с. 69-98.
  31. Probleme der Sowjetisierung in Bulgarien (September 1944-1960). - In: Probleme der Sowjetisierung in der SBZ/DDR und in anderen Staaten der Sowjetischen Machtbereichs 1945-1969.Analysen und Vergleiche. Brüll: Ost-West-Kolleg Verlag, 1997, S. 109-114.
  32. Политическите процеси в България 1949-1953 г. - В: България в сферата на съветските интереси (Българо-руски научни дискусии). С., 1998, с. 64-73.
  33. Die bulgarischen Probleme bei der Transformation der deutschen Aktiven in sowjetisches Besitztum. - Bulgarian Historical Review, 1999, № 3-4, 87-116.
  34. Българското стопанство между Германия и Съветския съюз. Ликвидиране на германското технолгично влияние в България. - Исторически преглед, 2000, № 3-4, 70-112.
  35. Българо-съветските икономически отношения след Втората световна война (1949-1960 г.). - В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии, София: Изд. “Гутенберг”, 2000, с. 247-256.
  36. Стопанската интеграция между България и Германия през 30-те - 40-те години на ХХ век. - В: Collegium Germania, 3. С., 2000, с. 160-193.
  37. Ликвидирането на германската собственост в България след Втората световна война. - В: Проблеми на стопанската история. С., 2000, с. 229-246.
  38. Разделянето на европейското стопанство и България. - Исторически преглед, 2000, № 5-6, 120-147.
  39. Болгария между Германией и Советским союзом (социальный и экономический ракурс). - В: Человек на Балканах в эпоху кризисов и этнополитических столкновенний ХХ в. Сапкт-Петербург: Издательство “Алетейя”, 2002, с. 275-290.
  40. Социално-икономическите модели на ХХ век. - Епохи, год. V, Велико Търново, 1998, 18-36.
  41. Живот, отдаден на науката. - Епохи, год. V, Велико Търново, 1998, 7-17.
  42. Живковата икономическа реформа, перестройката и стартът на скритата приватизация в България. - Исторически преглед, 2003, № 5-6, 92-125.
  43. Последиците за България от Московското съглашение за примирие и от Парижкия мирен договор. - В: Втората световна война и Балканите. Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на международна научна конференция в София, 20-21 юни 2001 г. София: Военно издателство, 2002, с. 91-106.
  44. Процесът на съветизация и преустройството на българската външна търговия (1944-1951). - Исторически преглед, 2002, № 5-6, 112-148.
  45. Някои митове за най-новата история на България. - В: Collegium Germania, № 4, С., 2003, с. 171-196.
  46. Позитивите на ХХ век. - Сб: Проблемът Изток-Запад историческа перспектива. С., 2003, с. 693-702.
  47. Социално-икономическите експерименти на ХХ век. - Двадесетият век. Опит за равносметка. Сборник с доклади от българо-германска конференция, проведена на 3-4 март 2000 г. София, 2003, с. 37-48.
  48. Живковата икономическа реформа, перестройката и стартът на скритата приватизация в България. - Исторически преглед, 2003, № 5-6, 92-125.
  49. Васил Коларов - една от жертвите на сталинизма? - В: Шуменци - строители на съвременна България (митрополит Климент Търновски, д-р Стоян Данев, генерал Рачо Петров, Иван Багрянов, Васил Коларов). Шумен, 2004, с. 235-242.
  50. Най-новата българска история в огледалото на руската историография. -Исторически преглед, 2005, № 1-2, 181-206.
  51. Кризата в Източния блок и опитите на Живков за икономически реформи. - В: Следвоенна България между изтока и запада. Хасково, 2005, с. 64-78.
  52. Die neuste bulgarische Geschichte im Spiegel der russischen Historiographie. – BHR, 2005, 3-4, 181-209.
  53. Съветската политика спрямо мюсюлманските малцинства на Балканите през втората половина на 40-те години. – Сборник в чест на доц. д-р Минчо Минчев. Велико Търново, 2006, 71-81.
  54. Ограбването на България след Втората световна война – Сб.: Втората световна война и България 1939-1947. Сливен, 2006, 116-124.
  55. Кризата в Източния блок и опитите на Живков за икономически реформи. – Сб.: Национална научна конференция. Следвоенна България между Изтока и Запада. Хасково, 2006, 64-78.
  56. Берлинската криза от 1961 г. и България. – BHR, 2006, 1-2, 398-421.
  57. Драматичната подмяна на партийното ръководство през 1949 г. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов. С., 2006, 513-531.
  58. Bulgariens Übergang von einer dirigierten zu einer liberalen Wirtschaftspolitik. In: P. Bachmeier, A. Schwarz, A. Tcholakowa (Hrsg.), Der Transformationprozess in Bulgarien und der Weg in die EU. Bulgariesches Forschungsinstitut in Österreich. Miscellanea Bulgarica 18. Verein “Freunde des Hauses Wittgenstein”, Wien, 2006, 33-44.
  59. Модернизацията през 70-те и 80-те години – мит или реалност? – Национална научна конференция „Модернизацията България и Габрово 1878-2006”. 18-19 септември 2006 г. ИМ Габрово. Велико Търново. 2007, 183-192.
  60. Die Krise im RGW und die bulgarische Wirtschaftspolitik. (Кризата в СИВ и стопанската политика на България.) U. Brunnbauer, W. Höpken (Hrsg.) Transformationsprobleme Bulgariens im 19. und 20. Jahrhundert. Histhorische und ethnologische Perspektiven. München, Verlag Otto Sagner”, 2007, 229-238.
  61. Предаден от „своите”. Щрихи от биографията на Манол Сакеларов. – Известия на Българското историческо дружество. Т. 40, С., 2008, 119-128.
  62. Кризисы экономической системы восточного блока и Болгария. – Сб.: 1956 год. Российско-болгарские дискусии. Москва, 2008, 398-417.
  63. „Флиртът” на България със Западна Германия през 70-те и 80-те години на ХХ век. – Сб.: Историята – професия и съдба. В чест на член-кореспондент д.ист. н. Георги Марков. С., 2008, 561-575.
  64. Кризисы экономической системы восточнога блока и Болгария. - В сб.: “1956 год. Российско-болгарские дискусии”. Москва, 2008, 398-417.
  65. „Реформите” в СИВ през 60-те години на ХХ век и България. Сб.: Русия и България между признателността и прагматизма. С., 2008, с. 646-658.
  66. Ядрената дипломация и берлинският въпрос 1958-1962 г. Сб.: Военни съюзи и коалиции през ХХ век. С., 2009,  с. 205-221.
  67. Вновь между Германией и СССР: Болгария в 70-е - начале 90-х годов ХХ века. Сб.: Россия-Болгария: векторы взаимопонимания. ХVIII-ХХI вв. Москва, 2010, с. 557-573.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Юбилейна научна сесия за 30-годишнината от победата над фашизма. - Исторически преглед, 1975, № 4, 134-139.
  2. Solemm Scientific Session Dedicated to the Thirtieth Anniversary of the Victory over Fascism. - Bulgarian Historical Review, 1975, № 3, 115-117.
  3. Зл. Златев, Б. Матеев, Вл. Мигев, България в епохата на социализма. С., 1981, 280 с. - Векове, 1982, № 6, 85-88.
  4. M. Hegemann, Kurze Geschichte des RGW. Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin,1980. - Исторически преглед, 1982, № 6, 120-123.
  5. Geschichte der sozialistischen Gemeinschaft.Herausbildung und Entwicklung des realen Sozialismus von 1917 bis zur Gegenwart. Berlin: Deutscher Verlag der Wissenschaften,1981. - Исторически преглед, 1983, № 2, 131-134.
  6. Зл. Златев, Българо-съветски икономически отношения (1944-1968). - Известия на Института по история на БКП, 60, 1988, 324-334.
  7. Институтът за европейска история в Майнц. - Исторически преглед, 1989, № 12, 89-92.
  8. Magarditsch A. Hatschikjan. Tradition und Neuorientierung in der Bulgarischen Aussenpolitik 1944-1948. Die “nationalle Aussenpolitik” der Bulgarischen Arbeiterpartei (Kommunisten). MÜnchen, 1988, 438 S. - Bulgarian Historical Review, I990, № 2, 70-73.
  9. Bulgarien. Südosteuropa-Handbuch. Band VI. Herausgegeben von Klaus-Detlev Grothusen. Göttingen, I990, 815 S. - Bulgarian Historical Review, 1991, № 4, 96-101.
  10. Бойка Василева. - Исторически преглед, 1998, № 3-4, 274-276.
  11. Internationales Sweminar in der BDR über die Probleme der Sowjetisierung Osteuropas. - Bulgarian Historical Review, 1997, № 4, 169-175.
  12. Johanna Deimel. Bewegte Zeiten. Frauen in Bulgarien gestern und heute. - In: Wirtschaft und Gesellschaft in Südosteuropa. Band 13. München, 1998, 298 S. (Йоана Даймел. Времена на промени. Жените в България вчера и днес. - В: Стопанство и общество в Югоизточна Европа. Т. 13, Мюнхен). - Исторически преглед, 1999, № 1-2, 258-264.
  13. Collegium Germania. 2. Probleme der Entwicklung Bulgariens in den 20-еr bis 90-er Jahren des 20. Jahrhunderts. Universitätsverlag “Hl. Kliment Ochridski”, Sofia, 1997, 381 S. (Колегиум България. 2. Проблеми на развитието на България от 20-те до 90-те години на 20 век. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”). - Bulgarian Historical Review, 1999, № 1-2, 216-219.
  14. Академик Мито Исусов. - Исторически преглед, 1999, № 3-4, 276-280.
  15. Татяна В. Волокитина. “Холодная война” и социалдемократия в Восточной Европе 1944-1948 гг. (Очерки истории). Москва, 1998, 223 с. - Исторически преглед, 2000, № 3-4, 260-263.
  16. Hans-Joachim Härtel, Roland Schönfeld. Bulgarien. Regensburg: Verlag Friedrich Pustet, 1998, 320 S. - Bulgarian Historical Review, 2000, № 1-2, 208-214.
  17. Красимира Митовска Димитрова. - Исторически преглед, 2001, № 3-4, с. 269.
  18. Конференция в Вене, посвященная теме “Перелом 1989 года и процесс трансформации в Болгарии”. - Bulgarian Historical Review, 2002, № 3-4, 258-262.
  19. Helmut Schaller. Der Nationalsozialismus und die slawische Welt. Regensburg: Verlag Friedrich Pustet, 2002, 320 S. - Bulgarian Historical Review, 3003, № 3-4, 216-225.
  20. Конференция във Виена посветена на България. - Исторически преглед, 2003, № 3-4, 257-261.
  21. Съобщение за проведената от 14 до 16 септември 2003 г. конференция в Хелзинки на тема “Икономическата Студена война - нови доказателства и перспективи”. - Исторически преглед, 2004, № 1-2, 283-284.

Г. ДРУГИ:

  1. Старите сметки стоят открити. - Вечерни новини, ...., ...., 1991, с. ....
  2. Ембаргото като средство за разделяне на европейското икономическо пространство. - Дума, ...., ...., 1996, с. ....
  3. Ограбването на немското имущество у нас. - 24 часа, № 48, 18.02.1997, с. ....
  4. След евреите България спасява хиляди германци от съветските лагери. - 168 часа, № 11, 14-20.03.1997, с. ....
  5. Wie nach dem Zweiten Weltkrieg deutsche Aktiva in Bulgarien vernichtet wurden. - Wirtschaftsblatt, № 5, Mai 1997, S. ....
  6. Как България се отказа от плана “Маршал”. - 24 часа, № 151, 5.06.1997, с. ....
  7. Парижкият договор бе жесток като Ньойския. - 24 часа, № 253, 15.09.1997, с. 10.
  8. Traditionelle Wirtschaftsbeziehungen. - Wirtschaftsblatt, № 11, Oktober-November 1997, S.16.
  9. Кремъл май претендира за платени имоти. - Банкеръ, год. Х, бр. 24, 15-21.06.2002, с. 16-17.