РАйна ВЕСЕЛИНОВА МАНАФОВА

13 март 1937, София

e-mail

Академична кариера

Образование

          1970 - Магистър по история и философия, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

          1972-1975 - Редовна аспирантура, Институт по история, БАН.

          1976 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Културната политика на Демократическата партия, 1908-1911" под научното ръководство на проф. д-р Цветана Тодорова.

Назначение

          1970-1972, 1979 - Проучвател в Института по история, БАН.

          1979-1987 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1987 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1997 - Д.и.н. (Dr.Sc.) след защита на дисертация върху "Интелигенция с европейски измерения, 1878-1912".

          200. - Ст.н.с. І ст. (професор) в Института по история - БАН.

Членства в научни организации и сдружения

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Научни специализации в чужбина

          19.. -

Участие в съвместни научни проекти

Области на научни интереси

          Историческа културология на България 1987-1912, история на културните институции и културната политика на българските правителства.

Преподавателска дейност

          19.. -

Езици

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

1. Култура и политика. България в навечерието на Балканската война. София, 1987, 272 с.

2. Интелигенция с европейски измерения (1878-1912). София, 1994, 317 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

1. Просветна политика на демократическото правителство, 1908-1911. - Известия на Института за история, 24, 1979, 129-166.

2. Културното и просветно приобщаване на българските евреи след Освобождението до Първата световна война. - В: Проучвания за историята на еврейското население в България ХV-ХІХ в. Софя, 1980, с. 53-77.

3. For Bulgarian-American Cultural Ties (1878-1915). - Bulgarian Historical Review, 1980, № 4, 63-71.

4. Отношението на българската интелигенция към Славянския събор в София (1910 г.). - В: Студии поо нова българска история (1878-1944). Проблеми на българската история, 7. София, 1985, с. 161-189.

5. Постижения на българската национална култура (1878-1912). - Исторически преглед, 1985, № 8, 18-28.

6. Представители на българската интелигенция в защита на Съединението 1885 г. - Военноисторически сборник, 1985, № 4, 174-185.

7. Културното развитие на България при временното руско управление (1877-1879). - Известия на Института за история, 29, 1986, 101-136.

8. Университетската автономия: въвеждане и отстояване (1888-1912). - Исторически преглед, 1988, № 11, 20-35.

9. Wissenschaftliche Leistungen und internationale Beziehungen der Gelehrten der Sofioter Universität (1888-1912). - Bulgarian Historical Review, 1988, № 2, 18-32.

10. Култът към дейността на равноапостолите Св.св. Кирил и Методий и българите (1878-1885). - Македонски преглед, 1994, № 2, 115-128.

11. Докторати на българи, защитени в Италия в периода 1878-1939 г. - В: Българи в Италия и италианци в България. София, 1997, с. 429-437.

12. Университетската автономия, заветът на Евлоги Георгиев и материалният статус на университетските преподаватели (1888-1912). - В: Дарителите Христо и Евлоги Георгиеви. София, 1998, с. 152-169.

13. Културната и просветната политика на изпълнителната власт в България (1878–1919) –В: 120 години изпълнителна власт в България. С., 1999, с. 77–99.

14. Die bulgarischen Wissenschaftler, die Idee für slavische Solidarität und die makedonische Frage (1879–1913). – Bulgarian Historical Review, 2001, № 3–4, 64–99.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

Г. ДРУГИ