ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история

  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ ГРЕБЕНАРОВ

6 юни 1953, Кърджали

Академична кариера

Образование

1978 – Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

1986-1989 – Аспирант на самостоятелна подготовка в Института по история, БАН.

1989 – к. и. н. (PhD) след защита на дисертация върху "Македонските бежански организации в България, 1918-1928" с научен консултант ст.н.с. ІІ ст. Милен Куманов.

Назначение

1980-1988 – Проучвател в Института по история, БАН.

1989 – Научен сътрудник в Института по история, БАН.

2008 –  Старши научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

1989 – Доктор (PhD).

1991 – Н. с. І ст. в Института по история – БАН.

2008 –  ст. н. с. IІ ст. в Института по история – БАН.

Членства в научни организации и сдружения

1981-1990 – Член на Българското историческо дружество.

1994 – Член на Македонския научен институт, член на Управителния съвет и на Научния съвет на МНИ.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

– Бюлетин на Македонския научен институт;

– Сп. "Македонски преглед".

Научни специализации в чужбина


Участие в съвместни научни проекти

Области на научни интереси

Националноосвободително движение на македонските българи.

Преподавателска дейност

2000 – Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", лекционен курс по "Държавно-политическа история на Третата българска държава".

2001 – Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", лекционен курс по "История на България (1878-1944)".

2002, 2004 – Нов български университет, Департамент "История", лекционен курс по "Националноосвободителни организации на българите".

Езици


Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, т. 1 (1878-1893). София, 1993, 380 с. (съ-съставител)
  2. Евтим Спространов. Дневник. Т. 1 (1901-1907). София, 1994, 464 с. (предговор, редактор и съставител)
  3. Тайни структури на македонските българи (1919-1941). София, 1998, 112 с.
  4. Параграфи от труда “Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944”.
    Т.4. С., 2003: Бежанските и емигрантските организации на македонските българи (с.47-64); Първи нелегални организации на македонските българи (с.124-130);Легални националноосвобо­дителни организации на македонските българи (с.222-241); Тайни националноосвободителни организации (с.268-275).
  5. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947). С., 2006, 420 с. и 50 с. илюстрации.
  6. Македонският научен институт (1923 – 2008). Документален летопис. С., 2009, 574 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Вестник “Македонска трибуна” – извор за дейността на Македонските политически организации в САЩ и Канада (1922-1934 г.). - В: Сборник доклади от третата национална конференция на младите историци - Пловдив, 1981. С., 1985, 151-154.
  2. 25 енциклопедични статии - В: Илинденско-Преображенско въстание 1903. Хронология. С., 1983.
  3. Гьорче Петров - виден деятел на ВМОРО. С., 1985, 21 с. (брошура).
  4. Две неизвестни писма на Гьорче Петров от 1919 година. - Векове, 1985, кн. 5, 66-70.
  5. Македонската емиграция в България след Първата световна война (октомври 1918 - октомври 1919 г.). - Известия на Българското историческо дружество, Т. 39, 1987, 149-189.
  6. Документи за ролята на Рилския манастир в националноосвобо­дителните борби. - Векове, 1987, кн. 1, 61-76, (в съавторство).
  7. Мястото на македонската емиграция в информационната служба на ВМРО (1926-1928). - Военноисторически сборник, 1988, кн. 5, 99-111.
  8. Статии в Енциклопедия “България”:Съюз на македонските патриотични организации. - Т. 6. С., 1988, 577-578; Сярска група. - Т. 6. С., 1988, с. 587; Никола Юруков. - Т. 7, С., 1996, с. 554.
  9. Михаил Герджиков. - В: Борци за свобода и просвета. С., 1989, 530-537.
  10. Гьорче Петров. - В: Борци за свобода и просвета, С., 1989, 412-421.
  11. Иван Михайлов и националноосвободителното движение на македонските българи (1925-1928 г.). - Известия на Института за военна история. Т. 50, 1990, 164-188.
  12. Английски дипломатически документи за Кресненско-Разложкото въстание от ноември 1878 г. - Военноисторически сборник, 1991, кн. 3, 110-120 (в съавторство).
  13. Идеи и тенденции в македонското освободително движение между двете световни войни. - История, общество, философия, 1991, кн. 4, 57-68.
  14. Спомени на Евтим Спространов. - Македонски преглед, 1992, кн. 2, 129-149 (в съавторство).
  15. Македонската дружба - организация за съхраняване народността на македонските българи. - Военноисторически сборник, 1993, кн. 3, 81-91.
  16. Идейни течения в македонското освободително движение между двете световни войни. - В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. С., 1994, 174-180.
  17. Евтим Спространов. Дневник. Т. 1, (1901-1907). С., 1994, (предговор), 5-25.
  18. Le mouvement macedonien de liberation de l’entre-deux-guerres mondiales (idees, contradictions et tеndances). - Вulgarian Historical Review, 1995, № 2, 83-93.
  19. Македонски помощен легион (1933-1934 г.). - Македонски преглед, 1995, кн. 1, 63-74.
  20. Документи за дейността на Македонския научен институт - София (1923-1990 г.). - Македонски преглед, 1995, кн. 2, 109-134 (в съавторство).
  21. Бележки на членовете на ЦК на ВМРО за Македонския научен институт през 1927 година. - Македонски преглед, 1997, кн. 4, 121-132.
  22. Тодор Александров и Железничарската тайна организация. - Македонски преглед, 1999, кн. 3, 125-138.
  23. Българските правителства и националният въпрос след Първата световна война. - В: 120 години изпълнителна власт в България. С., 1999, 211-224.
  24. Евтим Спространов за демографската картина в Западна Македония през 1918 година. – Етнолог, № 9, (Скопjе), 2000, 82-91.
  25. Статии в Енциклопедия “Пирински край”, Т. II, Благоевград, 2000: Серски революционен окръг, 251-252;Евтим Спространов, 278-279.
  26. Съвременници и биографи за Михаил Герджиков. - В: В памет на Константин Пандев. С., 2000, 55-61.
  27. Константин Пандев - живот и научно дело. - В: Константин Пандев. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. С., 2000, 405-415.
  28. Македонските бежанци в България 1878-1944 г. – В: Прв Мегународен научен собир “Иселништвото од Македониjа од поjавата до денес”, Крушево, 3-5 август 2000 г., Скопjе, 2001, 73-88.
  29. Демографската картина в Западна Македония (по записките на Евтим Спространов) - Македонски преглед, 2001, кн. 4, 21-32.
  30. “Спорната” зона в Македония – вековна етническа мина. – В: Сб. “Международна конференция 90 години Балканска война”. Кърджали, 2002, 155-164.
  31. Съдбата на илинденци. - Македонски преглед, 2003, кн. 3, 107-112.
  32. Показания на ген. Иван Вълков и кап. Иван Харлаков за събитията около 9 юни 1923 г. – Македонски преглед, 2003, кн.2, 107- 116.
  33. Етнографски музейни предмети, подарени от Македонския научен институт в София на Н.Р. Македония. – Българска етнология, 2003, кн. 2-3, 192-210.
  34. Поверителни документи за мерките на деветнадесетомайците срещу ВМРО – Македонски преглед, 2004, кн. 2, 125-148.
  35. Бежанският въпрос в България след Първата световна война. - В: Сб. “Ньойският диктат от 27 ноември 1919 г. – етап от геноцида над българската нация”. С., 2004, 43-48.
  36. 62 статии в Алманах на българските национални движения след 1878 г. С., 2005:Българска народна македоно-одринска революционна организация, с. 109; Временно представителство на обединената бивша ВМРО, с. 118; Вътрешна македонска революционна организация “Владо Черноземски”, с. 140; Илинденска организация, 155-156; Македонска дружба, 166-167; Македонска младежка тайна революционна организация, 167-169; Македонска федеративна емигрантска организация, 173-175; Македонски женски съюз, 175-176; Македонски научен институт, 178-179; Македонски помощен легион, с. 180; Македонски ученически съюз, с. 180; Народна федеративна партия (Българска секция), 185-186; Съюз на българските конституционни клубове, 192-193; Съюз на македоно-одринските опълченски дружества (съавторство), с. 194; Съюз на македонските емигрантски организации, 194-198; Тайна културно-просветна организация на македонските българки, с. 205; “Автономна Македония”, с. 211; “Бюлетин на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна македонска революционна организация”, с. 213; “Илинден” (30 юли 1921- 8 октомври 1926), с. 251; “Илюстрация Илинден” (1927-1944), с. 215; “Македония”, 217-218; “Македонски преглед” (1924-1943), 218-219; “Освобождение” (1 май 1920 – 6 юни 1923), 220-221; Съдебен процес срещу дейци на ВМРО (1946), 254-255; Христо Батанджиев, с. 266; Михаил Герджиков, с. 280; Арсени Йовков, с. 301; Иван Каранджулов, 305-306; Георги Кондов, с. 312; Владимир Кусев, с. 314; Милан Матов, с. 312; Димитър Михайлов, с. 324; Коста Николов, с. 331; Апостол Петков, 336-337; Гьорче Петров, с. 337; Димитър Спространов, с. 353; Евтим Спространов, 353-356; Константин Станишев, с. 354; Никола Стоянов, 357-358; Христо Татарчев, с. 358; Димо Хаджидимов, с. 365; Никола Юруков, с. 379; Димитър Яранов, с. 382; Българска лига за самоопределение на народността, с. 387; Провъзгласяване на независимостта на България (1908), 411-412; Христо Вакарелски, с. 433; Димитър Гаджанов, 435-436; Ефрен Каранов, с. 450; Гаврил Кацаров, с. 450; Васил Кънчов, 454-455; Андрей Ляпчев 455-456; Александър Морфов, с. 463; Тодор Наумов, с. 464; Антон Попстоилов, с. 471; Андрей Протич, с. 471; Стоян Романски, 474-475; Кузман Шапкарев, с. 489; Петър Шапкарев, 489-490; Стою Шишков, с. 490; Младотурска революция (1908), 513-514; Нишко споразумение (1923), 568-569; Михаил Попруженко, с. 597.
  37. Илинденската организация (1921-1947). – В: Сборник доклади от международната научна конференция “100 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.)”. София, 26-27 септември 2003 г. С., 2005, 507-526.
  38. Загадките около ЦК, избран на Рилския конгрес на ВМОРО (1905). – В: Сборник доклади от международна научна конференция “100 години от Рилския конгрес на ВМОРО. История и съвременност”. Благоевград, 29-30 септември 2005г. Кюстендил 2006, 45-56.
  39. Македонските бежански организации в България (1923-1934) в диаграми и таблици. – В: Андрей Ляпчев. Изкуство, култура, политика. С., 2006, 114-120.
  40. Македония в българския национален календар. – Македонски преглед, 2008, кн. 1, 131–156.
  41. Изложения срещу налагането на идеята за “македонска нация” в България и за необходимостта от съществуване на Македонския научен институт (ноември 1946 – юли 1947). – Македонски преглед, 2008, кн. 2, 111­–144; кн. 3, 47–94.
  42. 115 години от основаването на ВМОРО – размисли и коментари. В памет на ст. н. с. Константин Пандев. – Македонски преглед, 2008, кн. 4, 115–120.
  43. Македонските организация в България след войни и преходи (1918–2008). – Конгреси и програмни документи след 1878 година за историята и културата на българските земи под чужда власт. Сборник доклади от международната научна конференция. Кюстендил 14–15 декември 2007, С., 2008, 151–160.
  44. Превратите в България (1923/1934/1944) и превратностите в македонското освободително движение. – В: Историята – професия и съдба. Сборник в чест на 60-годишнината на чл.-кореспондент д.ист.н. Георги Марков. С., 2008, 303–316.
  45. История и съвременни проблеми  на Македонския научен институт. – В: Клио. Сборник в чест на 65-годишнината от рождението на ст.н.с. д-р Милен Куманов”. С., 2008,  619–642.
  46. Сто години от рождението на Петър Климентов Шапкарев  (20 декември 1908, София – 16 септември 1997, София) – първият председател на възстановения Македонски научен институт. – Македонски преглед, 2009, 163–166.
  47. Аспекти от просветно-културния живот в Пазарджик след Първата световна война. – Култура и културна политика в Българи 1879–1944. Пазарджик, 2009, 225–230.
  48. ВМРО и СССР – сближение с предизвестен край (1923–1924). – В: Международна научна конференция България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2009, 346–358.
  49. Просветно-културно дело, църква, туризъм и благотворителност. – В: Разлог. История, традиции, памет. Благоевград, 2009, 267–284. Македонските организации в режима на „… Сталин, Тито, Димитров”. – В: Сборник доклади от научна конференция „Трето българско царство 1879–1946”. С, 2009, 104–111.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Надежда Цветковска. Политическата активност на македонската емиграциjа во Бугариjа од 1918 до 1929 година. Скопjе, 1990, 228 с. - Македонски преглед, 1991, кн. 2, 125-129.
  2. Васил Василев. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения. С., 1991. - Македонски преглед, 1992, кн. 2, 150-153.
  3. Тодор Александров. Живот легенда. С., 1991. [Съставител Ц. Билярски], 236 с. - Архивен преглед, 1992, кн. 4, 69-72.
  4. Илинденско-Преображенско въстание от 1903. Военна подготовка и провеждане. С., 1992, 392 с. - Военноисторически сборник, 1992, кн. 4, 215-218.
  5. Трендафил Митев. Македоно-българският централен комитет в САЩ (1918-1919 г.). С., 1992, 338 с. - Исторически преглед, 1992, кн. 11-12, 186-188.
  6. Тодор Петров. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско, 1898-1908 г. С., 1993, 228 с. - Известия на държавните архиви, 1995, кн. 66, 355-357.
  7. Георги Марков. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919-1947. С., 1994, 156 с. - Военен журнал, 1995, кн. 2, 156-158.
  8. Мините пред балканското разбирателство. (Иван Илчев. Родината ми права или не. Външнополитическа пропаганда на балканските страни. С., 1995, 594 с.) - Българистика и българисти, 1997, № 2, 36-37.
  9. Ленина Жила, Владо Поповский. Македонский вопрос в документах Коминтерна, том I, част 1, 1923-1925г., Скопjе, 1999, 848 с. - Македонски преглед, 1999, кн. 4, 154-159.
  10. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. [съставител К. Пърличев]. С., 1999, 640 с. - Исторически преглед, 2000, кн. 5-6, 347-352.
  11. Събитието на десетилетието в Р. Македония (Собитието на децениjaтa во Р.М. РАДКО. Издава Здружение на грагани “Радко”- Охрид, [2001], 367 с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 1, 60-62.
  12. Кратка история на Македонската патриотична организация (Trendafil Mitev. A short history of the Macedonian Patriotic Organization. Sofia, 2001, 56 p.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 1, 62-64.
  13. Изповедта на един български журналист (Иван Николов. Българинът в мен. С., 2000 г., 234 с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 1, 64-66.
  14. Българската общност в Цариград (Дарина Петрова. Цари­градските българи. С., 2000, 239 с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 1, 66-68.
  15. Портрет на един объркан българин (Веселин Трайков. Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония или другия Кръсте Мисирков (Опит за обективна оценка). С., 2000, 162 с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 1, 68-70.
  16. Българските старини в Македония днес (Божидар Димитров. Български старини в Македония. С., 2000, 136 с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 1, 70-71.
  17. Ценен християнски пътеводител за Санданската духовна околия (Б. Сандански, Хр. Тасев. Свети места в Санданската духовна околия. Сандански 2001, с. 100). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 2-3, 89-90.
  18. Една неостаряваща книга за националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи (Константин Пандев. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. С., 2000, с. 424).
    -Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 2-3, 91-93.
  19. Възрожденски идеали на македонските българи (Иван Галчев. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. С., 2000, с. 360). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 2-3, 93-94.
  20. Македония през погледа на Васил Кънчов (Васил Кънчов. Македония. Пътеписи [съставител М. Василева]. С., 2000, 550 с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 4, 61-63.
  21. Инкриминирана книга за Македония (Борислав Примов. Македония в историята на българския народ. С., 2000, 160 с.).
    -Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 4, 63-65.
  22. Сборник в памет на Константин Пандев (В памет на Константин Пандев. Българските националноосвободителни движения след Берлинския конгрес 1878 г. С., 2000, 168 с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 4, 65-67.
  23. Българската интелигенция в защита на националната кауза (Величко Георгиев. Българската интелигенция и националната кауза в Първата световна война. Съюзът на българските учени, писатели и художници (1917-1918). С., 2000, 112 с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 4, 67-69.
  24. Българските мюсюлмани от Неврокопско и Разложко (Петър Дюлгеров. Разпнати души. Моята истина за възродителния процес сред българите мохамедани. С., 2000, 286, с.). - Бюлетин на МНИ-София, 2001, № 4, 69-71.
  25. Генади Генадиев. ВМРО. Възстановяване и развитие в края на ХХ век (или 100 години по-късно). Варна 2003, 172 с.
  26. Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914-1918). Сборник от документи. Съставители: М. Куманов, Ив. Коев, К. Еюб. С., 2004, 686 с. – Българистика, 2005, кн. 10, 97-99.
  27. Независимостта от 1908 г. в българския печат. Сборник документи. С., 2008, 584 с. Съставител М. Куманов. – В: 100 г. от обявяването на Независимостта на България. Известия на Държавните архиви, № 95–96, 2008, 577–581.

Г. ДРУГИ