ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

МАНЧО АНГЕЛОВ ВЕКОВ

20 февруари 1960, София

e-mail: mvekov (at) abv (dot) bg

 

Академична кариера

Образование

          1981 – Магистър по икономика на труда, Висш икономически институт (София, Дипломна работа: "Демографски проблеми в промишлеността в България 1950–1974".

          1986-1989 – Аспирантура към Института по история към БАН.

          1990 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Проблеми на историческата метрология" под ръководството на ст.н.с. І ст. д.и.н. Кънчо Георгиев.

          2014 - Доктор на историческите науки след защита на труд на тема: „Единиците за измерване в Европа преди въвеждане на Десетичната метрична система (XVII–XX век)“.

Назначение

          1989-1990 - Проучвател в Института по история, БАН.

          1991 - Научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава)

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1990 - Доктор по история (PhD)

          1996 - Научен сътрудник І ст.

          2007 - Старши научен сътрудник ІІ ст. (доцент)

Членства в научни организации и сдружения

Членства в редколегии и издателски научни съвети

Научни специализации в чужбина

Участие в съвместни научни проекти

Области на научни интереси

          Историческа метрология, документалистика, изворознание.

Преподавателска дейност

Езици

          владее – руски;  ползва – френски, сърбохърватски, английски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Въвеждане на метричната система в българските земи. — Исторически преглед, 1989, № 2, 73–81.
  2. Преглед на изследвания на историческата метрология у нас. — Архивен преглед, 1989, № 3, 220–229.
  3. Измерването като метод в науките за човека и обществото. — В: Трудове по история и теория на науката и техниката. Т. 5, 1989, с. 28–38 (съавтор)
  4. Някои специфични народни мерки, използвани от българите. — Българска етнография, 1991, № 5, 53–64 (съавтор)
  5. Аршинът — стара мярка за дължина. — Българска етнография, 1992, № 1, 28–42 (съавтор)
  6. Народни начини за измерване на пространството. — Българска етнология, 1995, № 3, 36–50.
  7. Метрологията в помощ на историческото познание. — Родознание / Genealogia, 1995, № 4, 20–25.
  8. Универсално значение на генеалогията. — Архивен преглед, 1995, № 1-2, 32–39.
  9. Й. В. Сталин и някои проблеми, свързани с отбраната и следвоенното развитие на България. - Военноисторически сборник, 1996, № 4, 159-176.
  10. Дейността на Кръстю Раковски в края на първата световна война. — Военноисторически сборник, 1996, № 6, 40–52 (съавтор)
  11. Ценни извори за българската история в архива на Втория интернационал. — Военноисторически сборник, 1997, № 2, 230–232.
  12. Отношенията между Москва и София през Втората световна война в докладите на пълномощния министър Иван Стаменов. — Военноисторически сборник, 1997, № 4, 70–94 (съавтор)
  13. Проблемът за използването на историческата метрология като средство при разчитането на документалните източници за историята. — Военноисторически сборник, 1997, № 6, 58–77.
  14. Masseinheiten in den Bulgarischen Ländern vor der Eingührung des metrishen Maßsystems. — Bulgarian Historical Review, 1998, № 1–2, 102–138.
  15. Внедряване на европейската метрична система. — В: От икономическа раздробеност и политическо противостоене — към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, с. 47–52.
  16. Особености на предметричните европейски мерки. Опит за историко-метрологичен анализ. — Историческо бъдеще, 1998, № 2, 95–105.
  17. Обясненията на Иван Багрянов за усилията му да извади България от войната през 1944 г. — Военноисторически сборник, 1999, № 4, 74–98.
  18. Истината за една неизвестна среща на Хитлер с военния министър генерал Никола Михов. — Военноисторически сборник, 1999, № 5, 66–76.
  19. Генералът от пехотата Васил Кутинчев. — Военноисторически сборник, 1999, № 6, 65–84.
  20. Метърът — стъпка към сближаване на народите. — Историческо бъдеще, 2000, № 1–2, 204–223.
  21. Историко-метрологична характеристика на предметричните мерки по българските земи. XV–XVIII в. — Исторически преглед, 2003, № 1-2, 221–258.
  22. Крыстю Раковский и газета „Напред”: Новый взгляд на политическую позицию (1911–1912 гг.). — Bulgarian Historical Review, 2004, 1-2, 66-100 (съавтор)
  23. Метричната система и метрологичната дейност в България (1869–1948). — В: Сборник в памет на Радослав Попов. С., 2005, 327–358.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

Г. ДРУГИ