ИИст

Институт по история   Институт по история   Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

КАТЕРИНА ИВАНОВА ВЕНЕДИКОВА

20 ноември 1942, Скопие

e-mail: pistache@all.bg

 

Академична кариера

Образование

          1966 - Магистър по Турска филология, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Назначение

          1966-1972 - Хоноруван асистент, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

          1972-2001 - Проучвател в Института по история, БАН.

          2001 - Старши научен сътрудник в Института по история - БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          2001- Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история - БАН, след представяне на хабилитационен труд "Българите в Мала Азия от древността до наши дни". Стара Загора / София, 1998, 490 с. + ХVІ с. ил.

Членства в научни организации и сдружения

          Съюз на учените в България;

          Българско историческо дружество

Научни специализации в чужбина

          1968 - Алма Ата, Казахстан, 2 месеца на разменни начала между университета в Алма Ата и СУ "Св. Климент Охридски".

          1974 - Тунис, месец и половина, организирано от Научно-експедиционния клуб.

          1976 - Дамаск, Сирия, един месец, спонсорирана от Българския културен център в Дамаск.

          1983/84 - Турция, три месеца по Културната спогодба между България и Турция, със стипендия от Министерството на просветата в Турция.

Участие в съвместни научни проекти

          1. Програма "Родопи" (1978-1992 и продължава).

          2. Програма "Гетика" (1990-2007).

          3. Контрасти и конфликти "зад кадър" в българското общество през ХV-ХVІІІ в. (1998-2003).

          4. Архитектура, история и култура на хетеродоксните мюсюлмани в Източните Родопи (2003-2007) - съвместен проект със студенти от Нов Български университет и научни работници и преподаватели от други учебни заведения и институти.

Области на научни интереси

          Османотурска и арабописмена епиграфика, османотурска и арабописмена текстология (ръкописни книги), османотурски извори за българската история, история на Мала Азия, история на България, история турския език, ислям (сунизъм, шиизъм, дервиши), ориенталистика.         

Преподавателска дейност

          1966-1972 - Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност Турска филология, лекции и упражнения по практически турски език; упражнения в теоретичния курс по съвременен турски език (морфология и синтаксис);

          Софийски университет "Св. Климент Охридски", Център за източни езици и култури, специалност Тюркология:

          1984-2004 - лекции и упражнения по османотурска епиграфика в ІІІ и ІV курс и в магистърската степен (продължава);

          1986-1988 - лекции и упражнения по османотурски език;

          1997-2003 - лекции и упражнения по Балкански писмени паметници на турски език в магистърската програма.

          Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", специалност Турска филология:

          1999-2006 - лекции и упражнения по история на турския език и историческа граматика във ІІ, ІІІ, ІV и V курс редовно и задочно обучение (продължава).

          2000-2005 - лекции и упражнения по османотурски извори за българската история във ІІ, ІІІ, ІV и V курс редовно и задочно обучение.

          2001-2004 - лекции и упражнения върху "Хунобългарския културно-исторически ареал в Европа и Мала Азия", магистърска степен.

Езици

          владее: османотурски и съвременен турски; ползва: персийски, арабски, руски, немски, италиански

Подбрана библиография

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Стара Загора/София 1998 г., 490 с. + ХVІ с. ил.
  2. Българи, арменци и караманци в Средновековна Мала Азия. София: И. К. “Огледало”, 2003, 124 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Имена, свързани с българи в Мала Азия през ХІ в. в един литературен паметник. – Помощни исторически дисциплини, 3, 1981, 173-182.
  2. Сведения за българи в Мала Азия и отношенията им с Анадолски племена и княжества (ХІ – ХVІ в.). – В: Първи международен конгрес по българистика, София, 23.V – 3.VІ, 1981 г. Доклади. Българската държава през вековете. 1. Средновековна бългаска държава. Българската държава през епохата на капитализма. София, 1982, с. 57 – 69.
  3. Върху езиковите особености на един турски летопис. – Филология, 14-15, 1984, 44-54.
  4. Текстологичен анализ на най-ранното сведение за българи в “Историята на Караман”. – Филология, 17-18, 1987, 88-105.
  5. За личното в епиграфските паметници от Османско време и за тяхното значение като исторически извор. – В: Личните документи като исторически извор. София, 1987, с. 177-198.
  6. Към демографската и етническата характеристика на Източните Родопи по данни на епиграфски паметници. – В: Демографски и етносоциални проблеми в Източните Родопи. Пловдив, 1988, с. 77-92.
  7. Синовете на Абдуллах – Български фолклор, 1996, № 3-4 (= Ислям и народни традиции. Съст. на бр. Л. Миков и Г. Лозанова), с. 4-20.
  8. Два преписа на Историята на Караман от Ахмед Бей Шикяри, завършена през ХVІв. – В: Българският ХVІв. С., 1996, с. 253-273.
  9. Печатче от Пазарджик от 1279 г. по Хиджра (29.VІ.1862 – 18.VІ.1863 г. сл. Хр.).  – Нумизматика и сфрагистика, ІV, 1997, 154-157.
  10. Един късен печат на шейх от ордена “Кадирие” – Нумизматика и сфрагистика, V, 1, 1998, 125-131.
  11. Строителен надпис от Археологическия музей в София от 1239 г. по Хиджра (7.ІХ.1823 – 26.VІІІ.1824 г. от н.е.), посветен на валията на Силистра Мехмед Селим Паша. – В: Годишник на Националния Археологически Музей. т.Х, 1997, с. 343–356.
  12. Село Душинково (Джанбашлъ), Джебелско. Тюрбе (гробница) на Исхак Деде (Дядо Исхак) с надгробен надпис от 1218 г. Х. (23.ІV.1803 – 11.ІV.1804г. сл Хр.). – Родопика, Смолян 1998, № 1, 151-164.
  13. Сватбени ритуали, описани в житието на Демир Баба. – В: Ислям и култура. Изследвания. Съст. и отг. ред. Г. Лозанова и Л. Миков. (= МЦПМКВ, Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите, ІV). София, 1999. с. 197-249.
  14. Епиграфски паметници от Крумовградско. – Родопика, 1999, № 1, 175-184.
  15. Името Караман и песните за Крали Марко и Момчил. – Исторически архив / Historical Archives. Год. ІІІ, № 9-10, София,  ноември 2000 – май 2001, с. 131-134.
  16. Архитектите според някои извори. – В: Културните взаимодействия на Балканите и турската архитектура. Международен симпозиум. Сборник от доклади (17-19.V.2000, Шумен – България). т. 2. Анкара, 2001. с. 773-780.
  17. Епиграфски паметници на арабско писмо като извор за историята на мюсюлманската култура. – В: История на мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. и отг. ред. Росица Градева. (= МЦПМКВ, Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите, VІІ). С., 2001, с. 539-546.
  18. Надписи от Археологическия музей в София и връзката им с паметници от други райони. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 1, София, 2004, с. 205-216, табл. ХХХV – ХХХVІ.
  19. Kültür, Öğretim ve Öğrenimle İlgili Kitabeler. – In: Uluslararası Osmanlı ve Cumhuriyet Dönemi Türk-Bulgar İlişkileri Sempozyumu. 11-13 Mayıs 2005. Eskişehir – Türkiye. s. 275-282.
  20. За Султан Джем и неговия лала и кетхуда Али Бей и отношенията им с българи в Мала Азия и България. – В: Древните българи в основите на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията. Съст. С. Иванов и Вл. Цонев. София, 2005, с. 231-234.
  21. From the Saint`s life of Demir Baba (Father Demir). Из житието на Демир Баба (отец Демир). – В: Хелис, ІV, С., 2005, с. 242-250.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Библиография на трудовете на Иван Венедиков. – Нумизматика и сфрагистика, V, 1, 1998, 6-15.
  2. Ахмед Али Паша, Елхадж. Османски политически трактат. 1776-1777. Подг. за печ. (с предговор и анотации) Бистра А. Цветкова. София. Народна библиотека Кирил и Методий, 1972. 153 стр, 67 л. факсимиле – Известия на Народната библиотека “Кирил и Методий”. т. ХІV (ХХ), 1976, с. 786 – 788.

Г. КОРПУСИ ОТ ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИЦИ:

  1. Епиграфски паметници на арабско писмо от Мелник. – в: Мелник, І, София, 1989, с. 184-207.
  2. Епиграфски паметници в Родопите от османско време. – Помощни исторически дисциплини, 5, 1991, 198-225.
  3. Ислямът в района на с. Чифлик в Източните Родопи (въз основа на данни от епиграфски паметници). – В: Перпeрек І. Перперек и прилежащият му микрорегион. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. 10 години НБУ, сб. Съставител: Валерия Фол. София, 2001, с. 60–79.
  4. Към историята на с. Горна Крепост в Източните Родопи (по данни от епиграфски паметници на арабско писмо.). – Родопика, 2002, № 1-2, 231-251.

Д. ПРЕВОДИ:

  1. Бабичката и чакалът. Опърничавият мъж. Превод на две народни приказки от персийски език. – В: Трите драконови яйца. Приказки на източните народи. Съст. и ред. Б. Друмева. София, 1975. с. 18-20, 31-37.

  2. Şumen`de Layoş Koşut`un Evi ve Müzesi. Лайош Коошут и къщата–музей в Шумен. Съпроводник. И.К. “Огледало”. Унгарски културен институт, София, 1999. Съставител Дьордь Арато. Ред. Пламен Анакиев. 122 стр. Преводи на К. Венедикова от български на турски език на стр. 5-16, 29-34 и под всички илюстрации от страница 1 до 100.

E. СТАТИИ В ПОПУЛЯРНИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ:

  1. И камъкът говори – Нов живот, Кърджали, год. ХХХІ, бр. 4231, 4233, 4234 (бр. 27, 29 и 30 от 1, 4 и 5.ІІ.1986г.), стр. 3 (доклад, изнесен на научна конференция по случай 25-годишнината на архива в Кърджали). 

  2. Епиграфски паметници от източните Родопи. В с. Чернигово девойка приема исляма. – Родопи, 1989, № 9, 17-20.

  3. Надгробна плоча с надпис на арабско писмо и кръст под него от с. Старово, Кърджалийско. – Родопи, 1990, № 9, 22-23.

  4. Житието на отец Демир (Демир Баба) за родословието му. – Гледища, Разград, бр. 202/30.Х.1990, стр. 5; бр. 203/31.Х.1990, стр. 5. (доклад, изнесен на научна конференция в гр. Каварна, организирана от общ. Каварна, музея в Каварна и Софийския Университет, 3 – 5.Х.1989).

  5. Джамии в Източните Родопи. – В: Училищно краезнание, Кърджали, 1996, с. 44-46.

  6. Doğu Rodoplar`da Camiler – Родопско равновесие, Кърджали, бр. 1/януари 1999, стр. 5; бр. 2/февруари 1999, стр. 5; бр. 3/март 1999, стр. 5.