ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ИВАНКА ПЕТРОВА ПЕНЕВА-РУСЕВА

5 март 1952, Пловдив

Академична кариера

Образование

1975 - Магистър по класическа филология, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

1979-1982 - Редовен аспирант в Humboldt-Universität, Berlin.

1984 - Dr.phil (PhD) след защита на дисертация върху "Die Ekthesis Chronike. Praefation und edition critica" под научното ръководство на Prof. Dr. J. Irmscher.

Назначение

1975-1978 - Филолог-специалист в Института за български език - БАН.

1978-1979 - Преподавател по старогръцки език в Националната гимназия за древни езици и култура.

1984-1986 - Специалист в СИБАЛ.

1987-1988 - Проучвател в Единния център по история - БАН.

1989 - Проучвател в Института по история - БАН.

Академична квалификация

Научна степен и звание

1984 - Кандидат на филологическите науки (PhD)

Научни специализации в чужбина

1979 - Солун, Гърция - триседмичен семинар-школа по гръцка палеография и дипломатика;

1981 - Венеция, Италия - триседмичен семинар-школа по латинска палеография и дипломатика;

1984 - Перуджа, Италия - триседмичен семинар-школа по латинска палеография и дипломатика;

1985 - Делфи, Гърция - триседмичен семинар-школа по гръцка палеографя и дипломатика;

1986 - Ериче-Трапани, Италия - триседмичен семинарпо латинска палеография и дипломатика;

Области на научни интереси

  1. Византийска историопис от ХVІ в. - Зависимост между "Политическата история на Константинопол" и "Ектесис хроника" и Хрониката на Францес.
  2. Гръцка палеография (антична и средновековна) - За произхода на кирилския устав от определени гръцки канони и стилове на унциала;
  3. Палеобалканистика - Древни писмени системи на Балканите (линейни, йероглифни); Древни езици, съответни на линейните А и Б писмености; Палеобалканска ономастика; Най-древната история на Балканите и на българските земи в българската средновековна и възрожденска историопис от ХVІІІ в. в сравнение с архивите с линейното А и Б писмо от Крит и Пелопонес от 2-то хилядолетие пр. н. е.

Езици

писмено: немски, руски, английски; ползва: италиански, френски, новогръцки.

Публикации

А. МОНОГРАФИИ

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Отново за идентифицирането на Велика, епископската катедрала на Климент Охридски в 893г. – Исторически преглед, 1990, № 11-12, 30-37.
  2. За две тракийски имена в административния апарат на българската държава от края на IX в. – “Таридин” и “Костокий”. – Исторически преглед, 1992, № 10, 72-75.
  3. Към въпроса за етнонимите „гети” и „готи” в съчинението на Йорданес „Getica”. – Исторически преглед, 1995, № 6, 101-106.
  4. Едно проучване по повод съобщението на Прокопий Кесарийски за произхода на кутригурите и утигурите от „хуни-кимерийци”. – Исторически преглед, 1997, № 3, 150-171.
  5. A Paleobalkan Syllabary of the 4-th Millenium B.C. The plate from Gradeshnitsa and the Karanovo Roundel. – Bulgarian Historical Riview, 2001, № 3-4, 3-23.
  6. Една хипотеза за имената на митичните Юди и Друди в българския фолклор. –В: Фолклор. Идентичност. Съвременност, С., 2005, с. 517-529. (= Проблеми на българския фолклор, т.10).
  7. За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина" – В: "Цепина, Чепинско, Велинград – хилядолетната история на северозападните Родопи", С., 2010, с. 50-59. A Creto-Mycenaeaan Linear A and B Script Evidence in the Early Iron Age Culture ot the "Tsepina" type.

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Осми международен конгрес по трактология “Тракия и Егеида”. София – Ямбол, 25 – 29 септември 2000г. – Исторически преглед, 2000, № 5 – 6, 353 – 358.

Г. ДРУГИ