ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

ЙОРДАНКА МАРИНОВА ГЕШЕВА

24 септември 1953, Свищов

e-mail: ygesheva (at) abv (dot) bg

Академична кариера

Образование

1977 – Магистър по история, ВТУ "Св.св. Кирил и Методий".

1986–1988 – Аспирант на самостоятелна подготовка към секция “Нова българска история”, Институт по история, БАН.

1988 – К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Консервативната партия в Княжество България, 1879–1886 г." под научното ръководство на ст.н.с. І ст. д-р Цветана Тодорова.

Назначение

1977-1978 - Журналист, в-к "Карловска трибуна".

1978-1979 - Уредник в Историческия музей, Карлово.

1981-1989 - Литературен сътрудник и редактор на "Исторически преглед", Институт по история, БАН.

1989-2004 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.

2004 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН.

2015 - Професор в Института за исторически изследвания – БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

1988 - Доктор (PhD).

2004 - Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история – БАН.

2015 - Професор в Института за исторически изследвания – БАН

Членства в научни организации и сдружения

От  2006 г. и досега - Член на Българското исторически дружество

Членства в редколегии и издателски научни съвети

1991–1992 - Научен секретар на сп. “Исторически преглед.

Научни специализации в чужбина

2007-2008 г. - Работа в хърватския Институт по история; в архиви, библиотеки, музеи в Загреб, Нашице, Вировитица, Осиек по темата „Фамилия Пеячевич в хърватската политика, история, култура”.

Участие в съвместни научни проекти

  • Хърватско-български проект  на HAZU и БАН „Doprinos intelektualnih elita u Bugarskoj  i Hrvatskoi za jezicnu i kulturnu raznovrsnost Europe” – 2008 – 2009 г. Ръководител на проекта – проф. д-р Хрвойка Миханович Салопек
  • Ватикана, католическият свят и българите. ХV – ХІХ век” – проект на Института за история. 2009-2010 г. Ръководител на проекта – ст. н. с. ІІ ст. д-р Екатерина Вечева
  • Балканите и Европа – Трансформационни, модернизационни и интеграционни процеси (18-21 век). 2009-2011 г. Ръководител: ст.н.с. I ст.  дин Светлозар Елдъров, Институт по балканистика

Области на научни интереси

  1. История на държавата и правото;
  2. Конституционно право;
  3. Държавни институции;
  4. История на българския парламентаризъм;
  5. Политически партии.

Преподавателска дейност

Специализирани  курсове за подготовка на докторанти към Центъра за обучение при БАН на тема „Държавни институции в България според Търновската конституция и конституциите от 1947 и 1971 г.”

  • юли 2007 г. – 20 часа
  • ноември 2008 г. – 20 часа
  • юли 2009 г. – 20 часа
  • ноември 2010 г. – 20 часа

Езици

- владее  руски и хърватски

- ползва английски, сръбски, френски

Подборна библиография

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Държавната институция Велико народно събрание: 1879–1911. Исторически аспекти. С.: Изд. “Иврай”, 2001, 320 с.
  2. Парламентарните анкетни комисии по министерската отговорност: 1884 –1923 г. С.: Изд. “Иврай”, 2003, 328 с.
  3. Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина на XVII-XX век). Историко-генеалогично изследване. С.: Изд. „ДиоМира“, 2012, 342 с. + 24 стр. илюстрации + 4 таблици.
  4. Консерваторите, партията, личностите и изграждане на българската държава. 1879-1886 г. Изд. къща Дио Мира, С., 2013, 404 стр.

Отзиви и рецензии за трудовете:

  1. Антоанета Запрянова: Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността. Историко-генеалогично изследване - В: Генеалогия, 2012, кн. 1-2.
  2. Любомир Георгиев: Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина на XVII-XX в.) Историко-генеалогично изсладване. - В: Исторически преглед, 2012, кн. 1-2, с.251-254.
  3. (1) П. Кишкилова – Исторически преглед, 2004, № 1-2, 233-237; Л. Любенова – Bulgarian Historical Review, 2005, № 1-2, 243-245.
  4. Л. Огнянов: Държавната институция Велико Народно събрание. 1879-1911. Исторически аспекти. С., 2001 – В: Исторически преглед, кн. 5-6, 2002, с. 270-273.
  5. Д. Вачков. Държавната институция Велико Народно събрание. 1879-1911. Исторически аспекти. С., 2001 – В: Минало, изд.  на СУ „Св. Климент Охридски”, кн. 2, 2002, с. 95-96.
  6. Р. Първанова. Държавната институция Велико Народно събрание. 1879-1911. Исторически аспекти. С., 2001 – В: BHR, 2003, № 1-2, р. 230-235.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. Идеология и програми на Консервативната партия (1879-1886). – Исторически преглед, 1986, № 3, 20-39.
  2. За отношението на консерваторите към княз Александър Батенберг. – Военноисторически сборник, 1988, № 1, 140-158.
  3. Позицията на Консервативната партия към обединението на българския народ – Военноисторически сборник, 1992, № 6, 30-53.
  4. Пето ВНС. Функции и дейност. Исторически аспекти – Исторически преглед, 1992, № 1-2, 35-70.
  5. Изменението на конституцията през 1893 г. – Исторически преглед, 1992, № 7, 30-48.
  6. Първото Българско ВНС и изборът на княз Александър Батенберг – Исторически преглед, 1993, № 4-5, 107–118.
  7. Третото ВНС. Проблеми и задачи. – Исторически преглед, 1993, № 1, 21-39.
  8. Образование Консервативной партии в Княжестве Болгарии – Bulgarian Historical Review, 1993, № 4-5, 180-192.
  9. Консерваторите и изграждането на нова България – Военно исторически сборник, 1993, № 5, 214-234.
  10. Русия в политиката на Консервативната партия (1879-1886) – В: Славянски летописи. Т.І. Славянската взаимност – минало и съвременност”. С., 1994, с. 166-178.
  11. The Bulgarian conservatives in power (1879-1880). Theory and practice. – Etudes balkaniques, 1994, № 3, 21-34.
  12. Sur la responsibilite politique et judicaire des ministres en Bulgarie depui l`an 1879-1924. Aspects fondamentaux. – Bulgarian Historical Review, 1997, №1, 42-53.
  13. Les pouvoirs constitutionnels de l`Assemblee nationale constituante bulgare (De la liberation de la domination Turque aux guerres Balkaniques) – Etudes balkanique, 1997, № 1-2, 109-124.
  14. Министерската отговорност по Търновската конституция и по конституционните проекти (1879-1947 г.) – Исторически преглед, 1997, № 3, 19-36.
  15. Министерската отговорност в България – Демократически преглед, 38, 1998-1999, № 2,589-603.
  16. Допитването до народа от 1922 г. или доколко може да се нарушава конституцията – Исторически преглед, 1999, № 5-6, 57-80.
  17. Режимът на пълномощията – своеобразна форма на управление на държавата (1881-1883) – В: Сб. 120 години изпълнителна власт в Българи. С., 1999, с. 91-103.
  18. Анкетните комисии по чл. 106 от Търновската конституция – Исторически преглед, 2001, № 3-4, 3-50.
  19. Монархическата идея при управлението на княз Александър І (1879-1886) – Исторически преглед, 2002, № 1-2, 24-43.
  20. Епископ Климент Браницки и неговото правителство (1879-1880) – В: Сб. Шуменци – строители на съвременна България, Шумен, 2004, с. 43-57.
  21. Виждания на д-р Константин Стоилов за икономическото развитие и за мястото на България в Европа – В: Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски” . Т. 1, кн. 1, История. 2006, с. 469-478.
  22. Тодор Бурмов и първото българско правителство (5 юли – 24 ноември 1879 г.) – Исторически преглед, 2006, кн. 1-2, с. 67-80.
  23. Социална основа и членски състав на Консервативната партия в Княжество България (1879-1886) – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Л. Огнянов. С., 2006, с. 124-143.
  24. Габровско-севлиевският регион в изборите на ВНС (1879-1911) – В сб.: Национална научна конференция „Модернизацията на България и Габрово. 1878-2006. 18-19 септември 2006”. В. Търново, 2007, с. 245-254.
  25. Политикът през погледа на съпругата си: Екатерина Каравелова и Султана Рачо Петрова – В: Известия на Българското историческо дружество (ИБИД), т. 40, С., 2008, с. 288-297 ISSN 0081-1122
  26. Дора графиня Пеячевич – признатата и непозната. -  В: Историк със съдба на творец и преподавател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Людмил Спасов. Т. І, Изд. Фабер, 2009, с. 182-190. ISBN 978-954-400-115-3
  27. Ладислав и Теодор графове Пеячевич в политическия живот на Хърватия (1880-1883; 1903-1907 г.) – В: Държава, общество и култура на българи и хървати. VІІ-ХХІ век. Сборник с материали от българо-хърватска конференция. С., 2009, с.210-222; с.526-527. ISBN 978-954-617-061-3
  28. Графове Пеячевич от Вировитичко-Нашичкото разклонение – В Сборник: Националноосвободителните движения в българските земи XV- XIX  в. и тяхното отразяване в музеите. Чипровци, 2009, с. 50-55  ISBN 978-954-8500-08-1
  29. Политическа активност и електорални нагласи на населението на  Пазарджишкия регион в изборите за Обикновено и Велико народно събрание (от Съединението до  началото на  XX век). – В: Министри и законодатели от Пазарджик. 1879-1947 г. Сборник с материали от научна конференция. Пазарджик, 2009, с. 36-46. ISBN 978-954-91740-4-5
  30. Д-р Контантин Стоилов в Учредителното събрание на нова България – В: Род, семейство, отечество. Годишник на Регионален исторически музей Пловдив. Книга 6. 2009, с. 57-65. ISSN 1311-9133
  31. Parlamentarna i sudska odgovornost bugarskih ministara u svezi s Trnovskim ustavom  (1879 - 1947) –   сп. Časopis za suvremenu povijest  (изд. на Хърватския Институт за история) , 2009,  № 1, с. 133-142.  ISSN 0590-9597
  32. Проглашавање независности Бугарске и анексирање Босне и Херцеговине – два паралелна догађаја –  В сб.:  Анексија Босне и Херцеговине – поводом стоте годишньице”,  Вanja Luca, 2009, с.375-393. ISNB 978-99938-21-16-8
  33. Димитър  Греков: първи прояви на българска земя – В: Просвета и промяна. Сборник в чест на чл.кор. ст.н. с. І ст. д. ист. н. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината  на Болградската гимназия. С., 2010, с. 133-150. ISNB 978-954-2903-01-7

В. Научни информации, отзиви, рецензии:

  1. Ив. Стоянов. Либералната партия в Княжество България (1879-1886). С.,1989. – Исторически преглед, 1989, №12, 77-80.
  2. М. Манолова. Парламентаризмът в България (1879-1894). С.,1989. - Исторически преглед, 1990, № 3, 94-97.
  3. Г. Тодоров. Временно отменяне и възстановяване на конституцията в Княжество България (1881-1883). С., 1991. – Исторически преглед, 1991, № 11, 107-111.
  4. Р. Попов. България на кръстопът. Регентството.1886-1887. С.,1991. – Военноисторически сборник, 1992, № 5, 112-114.
  5. Т. Галунов. Втората национална катастрофа. Процесът. Виновниците. В.Търново, 1998. - Bulgarian Historical Review, 1999, № 3-4, 208-212.
  6. В. И. Косик. Русская политика в Болгарии (1879-1886). Москва,1991. - Исторически преглед, 1992, №1, 169-172.
  7. Е. Костов. Транспортната проблематика и институтът на конституционната министерска наказателна отговорност в България (1895-1923). С., 1999. – Исторически преглед, 2000, № 1-2, 274-279.
  8. Ел. Стателова, В. Танкова. Константин Стоилов в политическия живот на България. С., 2001. – Bulgarian Historical Review, 2003, № 3-4, 253-257.
  9. В. Николова. Между консерватизма и либерализма. Народната партия (1894-1920). В. Търново, 2004. – Исторически преглед, 2005, № 1, 300-305.
  10. Р. Попов. Русия против Стамболов или Стамболов против Русия. С., 2002, с. 428. – В: Известия на Държавните архиви. Т. 90, 2005, с. 152-155.
  11. М. Първанова. Неизвестно за известните български родове, улици и сгради. С., 2005, 552 стр. – В: BHR, 2008, кн. 1-2, р. 227-230.
  12. T. Cipek, St. Matkovic. Programatski documenti Hrvatskih politickih stranaka i skupina. 1842-1914. Zagreb, 2006, 742 s. – В: Исторически преглед, 2008, кн.3-4
  13. Д. Саздов, П. Пенчев.  Дунав мост. 100 години дипломация и политика. С., 2006, 362 с. В:  -  Bulgarian Historical Review, 2008, № 3-4, р. 259-263. ISSN 0204-8906
  14. Милко Палангурски.  Избори по стамболовистки (1887-1894 г.). В. Търново, 2008,  280 стр. – В: Исторически преглед,  кн. 3-4/ 2009 г., с. 216-221.  ISSN 0323-9748
  15. В. Николова, Р. Стоянова.  Споделената отговорност. Гражданските организации, държавата и институциите за обществени грижи в България (1879-1939). С., 2009, 375 с. , сп. „Исторически  преглед”, кн. 1-2, 2010, с. 257-263 ISSN 0323-9748

Г. ДРУГИ

УЧАСТИЯ В БЪЛГАРСКИ И МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ФОРУМИ

  1. Международна научна конференция „Анekcиja Босне и Херцеговине – поводом стоте годишньице”. – В: Баня Лука, Република Сръбска (Босна и Херцеговина), 16-17 октомври 2008. Доклад на тема : ''Проглашавање независности Бугарске и анексирање Босне и Херцеговине – два паралелна догађаја''.
  2. Международна научна конференция  „Независимостта на България, 1908 г., поглед от ХХІ в.” , София, 19-20 септември 2008. Доклад : „Конституционно-правно уреждане на независимостта”.
  3. Българо-хърватска  научна  конференция „Държава, общество и култура на българи и хървати в периода VІІ – ХХІ век”. София, 5-6 юни 2008 г. Доклад на тема  „Ладислав и Теодор графове Пеячевич  като банове на Хърватия”  
  4. Национална научна сесия „Чипровци – феномен в българската и европейската история”, Чипровци, 5 септември 2008. Доклад  „Фамилия Пеячевич в обществения, политическия и културния живот на  Хърватия”.
  5. Юбилейна национална научна конференция на тема „Национално-освободителните движения в българските земи ХV-ХІХ в. и тяхното отразяване в музеите”, 12-13 септември 2008, Чипровци. Доклад  „Графове Пеячевич от Вировитичко-Нашичкото разклонение”.
  6. Национална научна конференция  „Учредителното събрание и българските конституции”, Велико Търново, 8-9 февруари 2009. Доклад на тема: „Берлинският договор, Учредителното събрание и създаването на Търновската конституция”
  7. Кръгла маса „130 години по-късно – Учредителното събрание и Търновската конституция от 1879 г.”, организирана от Департамент „Политически науки” на Нов български университет, 18 май 2009 г. Тема: „Държавно устройство и управление по Търновската конституция. Права, задължения и взаимоотношения между монархическата институция и министерския съвет. Теория и практика”
  8. Научна конференция „Историк със съдба на творец и преподавател. В чест на 60-годишнината на  проф. дин Людмил Спасов”. Кърджали, 28-29 май 2009 г. Доклад на тема: „Дора графиня Пеячевич – признатата и непознатата”
  9. Национална научна конференция „Министри и законодатели от Пазарджик. 1879-1947 г.”. Пазарджик, 5 юни 2009. Доклад на тема: „Политическа активност и електорални нагласи  на населението на Пазарджишкия регион в изборите за Обикновено и Велико народно събрание (от Съединението до Балканските войни)”.
  10. Кръгла маса на тема “385  години просветно дело в Чипровци”, Чипровци, 22 октомври 2009 г. Доклад на тема: „Католическото образование и училищната благотворителна дейност  на чипровската фамилия Пеячевич в Хърватия”
  11. Национален научен форум „Пловдивски приноси – 2009” на тема   „Род, семейство, отечество”. Научен ръководител акад. Г. Марков. Пловдив, 7-8 октомври 2009. Доклад на тема: „Д-р Контантин Стоилов в Учредителното събрание на нова България”.
  12. Međunarodni znanstveni hrvatsko-bugarski skup: “ Istaknute hrvatske I bugarske intelektualke u znanosti I umjetnosti” – Zagreb, 28-29 september 2009.  Доклад на тема: Elizabeta  \Lila\ grofica Pejačević i Ekaterina Karavelova  - intelektualke i prve dame svojih  društva.
  13. Международна интердисциплинарна  кръгла маса „Просвета и промяна”, посветена на историческата роля и значение на Болградската гимназия за развитието на българската идентичност. София, 23-24 ноември 2009. Доклад на тема:  „Димитър Греков: първи политически стъпки на българска земя”.
  14. Национална научна конференция „Личността в историята”. Научен ръководител проф. д-р Георги Бакалов. Стара Загора, 23-24 април 2010 г. Доклад на тема: „Еузебио Ферменджин – неговият живот и неговият документален сборник  „Acta Bulgariae Ecclesiastica””.
  15. Međunarodni znanstveni skup „Hrvati i bugari kroz stoljeća – povijest, kultura, umjetnost i jezik” . Zagerb, 23-24 rujna 2010. Доклад на тема: „Slobodne hrvatske zemlje -  nova domovina obitelj Pejačević  kraj XVII – početak XVIII stoljeća”
  16. Međunarodni znanstveni skup „Pravne i povijesne odrednice granica Srednje i Jugoistočne Europe”. Osijek, 21-22 listopada 2010. Доклад на тема: „Međunarodno i državno-pravno uređenje granica Bugarske kneževine tijekom i nakon Berlinskog kongresa 1878 godine”.