ИИст

Институт по история   Институт по история     Институт по история    Институт по история
  CURRICULUM  VITAE
     Обратно

георги ГЕОРГИЕВ марков

17 ноември 1946, Пловдив

e-mail: markov (at) ihist (dot) bas (dot) bg

 

Академична кариера

Образование

          1970 - Магистър по история, Софийски университет "Св. Климент Охридски", с дипломна работа на тема "Германо-съветските отношения 1939-1941 г."

          1974-1976 - следдипломна квалификация и аспирантура в Института по история, БАН.

          1977 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху „Българо-германските отношения, 1934-1939 г.“

Назначение

          1971–1973 – Проучвател, Военноисторически институт, София.

          1977–1986 – Научен сътрудник в Института по история, БАН.

          1986–2004 – Старши научен сътрудник в Института по история, БАН.

          2004 – Кореспондиращ член на Българската академия на науките (продължава).

          1993–2006 - Директор на института по история, БАН (продължава).

Академична квалификация

Научна степен и звание

          1992 - Д.и.н. (Dr.Sc.)(Dr.phil.habil.) след защита на дисертация върху "България в Балканските войни, 1912-1913 г.".

          1994 – Ст.н.с. І ст. (професор) в Института по история, БАН.

          2004 - Чл. кор. (кореспондиращ член) на БАН.

          2008 - академик (действителен член) на БАН.

Членства в научни организации и сдружения

          Член на:

          - Научния съвет на Института по история;
          - Научния съвет на Института за военна история;
          - Специализирания съвет по нова и най-нова история при Висшата атестационна комисия;
          - Специализирания съвет по военни науки при ВАК;
          - Научния съвет на Македонския научен институт;
          - Експертния съвет на Националния център по музеите, галериите и изкуствата при Министерство на културата;
          - Националния комитет на българските историци;
          - Националния комитет за балкански изследвания;
          - Националната военноисторическа комисия;
          - Българското историческо дружество;
          - Съюза на учените в България;
          - Collegium Germania.
          Председател на българската секция на смесената българо-руска историческа комисия.

Членства в редколегии и издателски научни съвети

          1995 – Главен редактор на сп. „Исторически преглед“.

Научни специализации в чужбина

          1981 – Майнц, Германия: Институт за европейска история. Тема: "Германия и историческото развитие на България, 1914-1944".

Участие в съвместни научни проекти

          1. Български национален въпрос (1996-1997) - ръководител на проекта.

          2. История на българите, т. 2 и 3 (1998-2006) - автор и редактор.

          3. Многотомна история на България (в 10 тома), т.8 и 9 (1996-2007) - автор и редактор.

Области на научни интереси

          1. Съвременна история на България и Балканите;

          2. Международните отношения и външната политика през XX в.

Преподавателска дейност

          1993 - Национална академия за театрално и филмово изкуство. Лектор по "Нова история на България".

          1993-1994 - Нов български университет. Лекции по "Нова история на България".

          1994 - Военна академия, София. Лектор по "Военна история на Третото българско царство".

          1998-2006 - Нов български университет. Лекции по "Нова история на България".

          1998-2006 - Софийски университет "Св. Климент Охридски". Лекции по "История на държавните институции" и "История на българската администрация".

Езици

          немски, руски

Публикации

А. МОНОГРАФИИ:

  1. Българо-германските отношения 1931–1939. София, 1984, 254 с.
  2. България и Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913. София, 1989, 458 с.
  3. Върховете привличат мълнии. Покушения и политика в България 1878–1919. София, 1989, 183 с.
  4. Българското крушение 1913. София, 1991, 239 с.
  5. Парола „Сабя“. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919–1936. София, 1992, 195 с.
  6. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919–1947. София, 1994, 156 с.
  7. Българската история вкратце. София, 1992, 287 с.
  8. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914–1916. С., 1995, 291 с.
  9. Нашумелите международни афери на третото българско царство. София, 1998. 259 с.
  10. Светът през XX век. Летониз. София, 2000, 416 с.
  11. Поуки за държавниците. Паметка. София, 2001, 265 с.
  12. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916–1919. София, 2006, 385 с.

Б. СТУДИИ И СТАТИИ:

  1. България и балканската политика на Третия райх (октомври 1936 – април 1937). - Исторически преглед, 1977, № 3, 39-50.
  2. Деветнадесетомайският режим между Франция и Германия.  - В:  Доклади и съобщения от Първата национална конференция на младите историци. С., 1977, с. 316-324.
  3. Културната експанзия на Третия райх в България: наука, висше образование, разпространение на немския език (1934 – 1939). - Etudes Historiques. 8, 1978, 329-347 (на немски език).
  4. Германските въоръжени сили и Съпротивата в България.  - В: Международен колоквиум за антифашистката съпротива в европейските държави членуващи в Тристранния пакт (1939–1945). С., 1978, с. 272-287 (на немски език).
  5. Преходните кабинети в България и нацистката политика (януари – ноември 1935).  - В: Българо-германски отношения и връзки. Т. 2, С., 1979, с.219-242.
  6. България и Третият райх през “мирната ревизия” (март 1938 – февруари 1939).  - Известия на Института по история. 24, 1979, с.167-202.
  7. Културната пропаганда на Третия райх в България: изкуства, печат, книги (1933 – 1940).  - Etudes Historiques. 9, 1979, 225-245 (на немски език).
  8. Тайните сметки на цар Фердинанд с Германия (1915–1931). - Векове, 1979, № 3, 5-13.
  9. Националсоциалистическата идеологическа пропаганда в България (1933–1940). - Etudes Historiques. 10, 1980, 273-292 (на немски език).
  10. Българо-германски дипломатически отношения (1919–1944).  - В: Българо-германски отношения и връзки. Т. 3, С., 1981, с. 222-244.
  11. България и Четворния пакт през 1933 г. - Bulgarian Historical Review.1981, № 3, 21-33 (на английски език).
  12. Добруджанският въпрос и германо-съветските отношения (февруари-септември 1940). - Векове, 1981, № 3, 19-28.
  13. Положителното развитие на българо-съветските отношения в началото на Втората световна война и Третия райх (септември 1939 – февруари 1940). - В: България и народите на Съветския съюз през вековете. Т. 8. С., 1981, с.198-211.
  14. Правата и отговорностите на българското Главно командуване в Балканската война (1912–1913). - Военноисторически сборник, 1981, № 5, 17-29.
  15. Алтернативата пред външната политика на България (1931–1941). - В: Доклади от Първия международен конгрес по българистика. С., 1982, с.274-282.
  16. Съдбоносните стъпки на България в Балканските войни (1912–1913). - Исторически преглед, 1982, № 1,103-113.
  17. България и нейните съюзници през Балканската война (1912–1912). - Исторически преглед, 1983, № 1, 31-48.
  18. Правата и отговорностите на българското Главно командуване в Междусъюзническата  война 1912. - Военноисторически сборник, 1983, № 2, 50-61.
  19. Обявяване и признаване независимостта на България през 1908–1909 г. - Военноисторически сборник, 1983, № 5, 3-19.
  20. Българската дипломация на световната конференция по разоръжаване в Женева (1932–1934). - Etudes Historiques. 12, 1984, 236-249 (на английски език).
  21. Българската делегация на конференцията за мир в Лондон (декември 1912 – май 1913). - Bulgarian Historical Review, 1984, № 4, 29-45 (на английски език).
  22. Дипломатическата и военнополитическата документация за периода 1908–1944 г. в помощ на изследователя. - Архивен преглед, 1984, № 3, 33-41.
  23. Добруджанският въпрос на посланическата конференция в Петербург (февруари – април 1913).  - Добруджа, 1, Варна, 1984, 33-45.
  24. България на конференцията за мир в Букурещ (юли – август 1913). - Etudes Historiques, 13. 1985, 135-161 (на английски език).
  25. За съгласуваността между външната политика и военната стратегия на България в Балканската война 1912 – 1913. - Военноисторически сборник, 1985, № 1, 84-96.
  26. Българската културно-пропагандна дейност в Германия (1939–1940). - Известия на Института по история, 29, 1986, 174-197.
  27. Историческият опит и вземането на външнополитически решения от българските управляващи кръгове (септември 1939 – февруари 1941) - В: Историческа наука и съвременност. С., 1987, с. 155-185.
  28. За несъгласуваността между външната политика и военната стратегия на България в Междусъюзническата война 1913. - Военноисторически сборник, 1987, № 1, 14-28.
  29. Към предисторията на Балканския съюз (март - септември 1912). - Военноисторически сборник, 1987, № 6, 96-113.
  30. Марсилският атентат през 1934 г. - Исторически преглед, 1987, №1, 42-55.
  31. Германия и участието на България в Балканските войни 1912 – 1913.- В: Българо-германски отношения и връзки. Т. 4. С., 1989, с. 153-180.
  32. Военните споразумения в Балканския съюз и обявяването на общата мобилизация в България (март – септември 1912). - Военноисторически сборник, 1989, №1, 3-19.
  33. Външнополитическата осигуреност на България в Балканските войни. - В: Доклади на Втория международен конгрес по българистика. Т. 23. С., 1989, с.641-646.
  34. Към историята на българо-румънския спор за Южна Добруджа по време на Балканските войни 1912–1913. - Известия на Института по история, 30. 1989, 40-112.
  35. България на конференцията за мир в Цариград (август – септември 1913). - Bulgarian Historical Review, 1990, № 4, 66-76 (на немски език).
  36. Уреждане на отношенията между България и Османската империя (септември – ноември 1913). - Военноисторически сборник, 1991, № 5, 3-15.
  37. Букурещката конференция за мир 1913. - International Review of  Military History, 74, 1992, 99-108 (на английски език).
  38. За спорното е безспорното в Балканския съюз (септември 1911 – август 1912). - Известия на държавните архиви, 63, 1992, 96-113.
  39. България в навечерието на Балканската война (юни – септември 1912). - Военноисторически сборник, 1992, № 5, 17-34.
  40. България начело на Балканския съюз 1912 – 1913. - Bulgarian Military Review, 1992, № 1, 23-32 (на английски език).
  41. Балканските войни и съдбата на Македония 1912–1913. - Македонски преглед, 1993, № 1, 81-196.
  42. За убийството на началника на Генералния щаб Йордан Пеев. - Исторически преглед, 1979, № 1, 80-92.
  43. Насилие и политика в България (1878–1947). - Bulgarian Quarterly, 1992, № 2, 9-23.
  44. Безотечественици и отечествоспасители. - В: Предатели и предателства в българската история. С., 1993, с. 126-144.
  45. Българското Главно командване в Първата балканска война 1912–1913 . - В: International Symposium of Military History, Greece. Athen - Thessaloniki, 1992, pp. 268-272 (на немски език).
  46. Причини, подготовка, цели и задачи на Втората балканска война. - International Review of Military History, 74, 1992, 80-99 (на английски език).
  47. България на световната конференция на разоръжаването 1932 – 1934. - В: ХІХ International Colloquium of Military History, Istanbul, 1993, pp. 597-599 (на английски език).
  48. Българските политици, войните за обединение и националните катастрофи (1912–1919). - Bulgarian Military Review, Извънреден брой, 1994, 37-53 (на английски език).
  49. Армията, Военната лига и обществено-политическия живот на България. - Bulgarian Military Review, Извънреден брой, 1995, 71-90 (на английски език).
  50. България на съдбовен кръстопът през 1914–1915 и 1940–1941. - Bulgarian Military Review, Извънреден брой, 1996, 40-55 (на английски език).
  51. България между Германия и Русия (1914–1915). - В: Сб. България между Европа и Русия. С., 1997, с. 63-81.
  52. Чуждите възпитаници между “филството” и “фобството”. - Българска историческа библиотека, 1998, № 1, 35-42.
  53. България и Германия. Исторически съдби и бъдещи предопределения. - В: Колегиум Германия. Т. 3, 2000, с. 155-159. (на немски език).
  54. България между царска Русия и съветска Русия. - В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, с. 11-16.
  55. Балканизацията - историческата съдба на Югоизточна Европа. - Списание на БАН, 2000, № 6, 20-23.
  56. България, Балканизацията и Европа. - Исторически преглед, 2000, № 5-6, 56-71.
  57. Народ и личности в българското Освобождение. - В: Историкът - гражданин и учен. Сборник в чест на академик Илчо Димитров. С., 2001, с. 85-94.
  58. Сбогом на Балканизацията. - В: Балканите през новото хилядолетие. Скопие, 2001, с. 286-289.
  59. България и Румъния във войните 1912-1919 г. - В: Българо-румънските военно-политически отношения през ХІХ и ХХ век. С., 2001, с. 103-117.
  60. Балканите и "Балканизацията": Историческата съдба на балканските народи през ХХ век. - В: Человек на Балканах в эпоху кризисов и этнополитических столкновений ХХ в. Санкт Петербург, 2002, с. 24-30 (на руски език).
  61. Балканското решение на Източния въпрос 1911-1913 г. - Македонски преглед, 2002, № 4, 7-28.

В. Научни информации, отзиви, рецензии

Г. ДРУГИ