Изследвания - Публикации

Колективни и индивидуални публикации на сътрудници на Института през последните години:

Валери Стоянов. Valeristica Polyhistorica, т. 1-2. София: Институт за исторически изследвания при БАН, 2011, т. І, 534 с.; т. ІІ, 672 с. ISBN 978-954-2903-04-8 (т. 1);  ISBN 978-954-2903-05-5 (т. 2)

Валери Стоянов. Куманология. Историографски ескизи, т. 1-2. София: Институт по история при БАН, 2009, т. І, 392 с.; т. ІІ, 512 с.  ISBN 978-954-92267-4-4 (т. 1);  ISBN 978-954-92267-5-1 (т. 2)

Даниел Вачков, Мартин Иванов. Българският външен дълг 1944-1989. Банкрутът на комунистическата икономика. София: Изд. Сиела, 2008, 256 с.

Манчо Веков. Метричната система в България. Метрични реформи и метрологична дейност ХVІІІ-ХІХ век. София: Херон Прес, 2007, 276 с.

Валери Стоянов. Куманология. Опити за реконструкция. София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2006, 358 с.   ISBN-10: 954-322-081-6;  ISBN-13: 978-954-322-081-6

Надя Живкова. Усмиряване на разума. Преустройството на Българската академия на науките (1944-1953). София: ИК "Гутенберг", 2006, 416 с.

Историческата наука в България – състояние и перспективи. София, 2006.

Георги Марков. Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г. София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2006, 401 с.

Проблемът Изток-Запад. България и Балканите. С.: Асоциация "Клио-96", 2006.  

Илия Тодев. Д-р Стоян Чомаков или как българите стават нация. София: Издат. "Кама", 2006.

Следвоенна България между Изтока и Запада. Хасково, 2006.

Димитър Луджев. Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на ХХ век. С., 2005, 696 с.

Илия Тодев. Българско национал-революционно движение 1853-1878. Нетрадиционни вариации на традиционна тема. София: Издателство "Кама", 2005.

Стефан Дойнов. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, 2005, 362 с.

Владимир Мигев. "Пражката пролет – 68" и България. София, 2005, 307 с.

Наталия Христова. Спецификата на българското дисидентство. София, 2005, 264 с.

Димитър Митев. Цар Борис ІІІ в британските  дипломатически архиви (1919–1941), том І (1919–1934 г.). София, 2005 (= Архивите говорят, 38).

Милен Куманов. Личният архив на Стефан Стамболов. Т. 1–20. С., 1994–2005 (съст.)

Проблемът Изток-Запад. Превъплъщения в ново и най-ново време. С.: Акад. издателство “Проф. Марин Дринов”, 2005.

Александър Величков. За постоянните кореспонденти на вестник “Таймс” в България (1921-1941). София: “Колибри”, 2005.

Коминтернът и България. І-ІІ. С., 2005 (= Архивите говорят, т. 36-37, ГУА - МС).

Пенка Пейковска. Българо-унгарски научни взаимоотношения (ХІХ-средата на ХХ в.). София: Акад. изд. „М. Дринов”, 2005, 288 с.

Времето и календарният проблем. София: Акад. Издателство “Марин Дринов”, 2005, 255 с.

Иван Билярски. Покровители на Царството (Св. цар Петър и св. Параскева-Петка). София, 2004.

Елена Хаджиниколова. Българите срещу сръбското проникване в Македония (70-те години на ХІХ век). Велико Търново, 2004.

Олга Тодорова. Жените от Централните Балкани през османската епоха (ХV-ХVІІ в.). София: Изд. къща “Гутенберг”, 2004, 515 с.

История на българите. Т. II. Късно Средновековие и Възраждане. Под ред. на Г. Марков.  София: Изд. “Знание-Труд”, 2004, 753 с.

Веска Николова. Между консерватизма и либерализма. Народната партия 1894-1920. С., 2004.

Ани Златева. Австрийските дарители за България 1912-1918. Български традиции и чужд опит. С., 2004, 198 с.

Благовест Нягулов. История на българите. Учебник за чуждестранни граждани, кандидатстващи във висши училища в Република България. София: Издателство ”Дамян Яков”, 2004, 244 с.

Жеко Попов. Румъния и българския национален въпрос (Македония и Добруджа), 1903-1913 г. С., 2004, 317 с.

Жеко Попов. Убити заради идеите си. Политически възход и житейско крушение на фамилия Петкови. 2004, 367 с. с ил.

Милен Куманов. Албум Стефан Стамболов. С., 2004, 378 с.

Милен Куманов. 50 години Полиграфически комбинат “Д. Благоев”. С., 2004, 138 с. (съст.).

Милен Куманов. Българо-турски военни отношения през Първата световна война 1914-1918 г. София, 2004 (Заедно с Иван Колев).

Проблемът Изток-Запад. Съвременни измерения. С., 2004.

Земеделското движение в България. История, Развитие, Личности. Пазарджик, 2004.

Контрасти и конфликти “зад кадър” в българското общество през ХV-ХVIII в. София: ИК “Гутенберг”, 2003.

Илия Тодев. Д-р Стоян Чомаков (1819-1893). Живот, дело, потомци. София: Акад. изд. "Проф. Марин Дринов", 2003, ч. 1 (изследване), 600 с. + илюст.; част 2 (Документи), 640 с.

Румяна Конева. Лайпциг за българите. Или какво разказва Illustrirte Zeitung 1878-1918. С., 2003. 243 с.

Росица Стоянова. Под знака на конфронтацията. Демократическата партия и политическите борби в България (1924- 1934). В. Търново, 2003, 350 с.

Йорданка Гешева. Парламентарните анкетни комисии по министерската отговорност: 1884 –1923 г. С.: Изд. “Иврай”, 2003, 328 с.

Наталия Христова. Власт и интелигенция. Българският скандал "Солженицин". С.: СБП, 2003, 158 с.

Костадин Гърдев. Българските общности в Чехия и Словакия. Минало и настояще. София: Унив. издателство "Св. Климент Охридски", 2003, 380 с.

Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С.: Парадигма, 2003.

Луиза Ревякина. Коминтернът и селските партии на Балканите. 1923-1931. София: Акад. издателство "Проф. Марин Дринов",  2003, 494 с.

Катерина Венедикова. Българи, арменци и караманци в Средновековна Мала Азия. София:  “Огледало”, 2003, 124 с.

Унгарски учени за България (ХІХ-средата на ХХ в.). София: Унгарски културен институт - Издателство „Отечество”, 2003, 455 с.

Антоанета Запрянова. Генеалогия или как да изследваме своя род (второ допълнено издание). София: Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 2003, 221 с.

Бистра Николова. Православните църкви през българското Средновековие ІХ-ХІV в. София, 2002.

Елена Хаджиниколова. Петко Р. Славейков и превода на Новия Завет на съвременен български език. София, 2002, 76 с.

Мартин Иванов. Политическите игри с външния дълг. Български сюжети на стопански кризи и възход. С.: Унив.. издат. “Св. Климент Охридски”, 2002, 350 с.

Елена Стателова, Василка Танкова. Прокудените. Пловдив: Изд.къща “Жанет-45”, 2002, 463 с.

Теодоричка Готовска-Хенце. Общество и власт в Чехословакия 1945-1967. С., 2002.

Унгарски латиноезични извори за българската история (= ЛИБИ, V/1). С.: Издателство на БАН, 2001.

Бистра Николова. Неравният път на управлението (каноничното положение на Българската православна църква през Средновековието). София, 2001, 140 с.

Росица Панова. Средновековният български град - възможният анализ и невъзможният синтез. София: Изд. "Свят. Наука", 2001.

Ст. Грънчаров. Балканският свят. Идеи за държавност, национализми и развития от началото на ХІХ век до края на Първата световна война. Съпоставителен разказ. С.: Изд. Дамян Яков, 2001, 697 с.

Георги Марков. Поуки за държавниците. Паметка. София: Център за изследвания на българите, 2001, 265 с.

Елена Стателова, Василка Танкова. Константин Стоилов в политическия живот на България. С.: Изд.къща “Анубис”, 2001, 311 с.

Йорданка Гешева. Държавната институция Велико народно събрание: 1879–1911. Исторически аспекти. С.: Изд. “Иврай”, 2001,  320 с.

Владимир Мигев. Българските писатели и политическият живот в България (1944-1970). София: ИК Кота, 2001, 296 с.

Кой кой е сред българите ХV- ХІХ век. 501 имена от епохата на османското владичество. С., 2000.

Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България 1878-1951. Енциклопедия. Т. І: А-Ж. София, 2000, Т. 2: З–С. София, 2002.

Георги Марков. Светът през ХХ век. Летониз. Издателство "Дамян Яков", 2000, 414 с.

Веска Николова. Сеячът. Д-р Борис Минчов Вазов (1873-1957). Жизнен и творчески път на политика, публициста, дипломата. В. Търново, 2000, 193 с.

Личности от Третото българско царство. С., Изд.къща “Анубис”, 2000, 312 с.

България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000.

Българската опозиция и организираната съпротива в България, 1944-1954 г. Сливен, 2000.

Илияна Атанасова-Марчева. Тодор Живков - пътят към властта. Политика и икономика в България 1953-1964 г. София: ИК-Кота, 2000, 281 с.

Александър Величков. Лигата на говорещите английски език в България (1911-1950). София: “Колибри”, 2000, 158 с.

Валери Стоянов. История на изучаването на Codex Cumanicus. Кумано-печенежки антропоними в България през ХV век. София: ИК Огледало, 2000, 320 с.

Илия Тодев. Към друго минало или пренебрегвани аспекти на Българското национално възраждане. Сбирка от опити и изследвания. София 1999.

Елена Хаджиниколова. Българите в Южна Македония (70-те години на ХІХ век). София, 1999, 143 с.

Елена Хаджиниколова. Сръбско-турската война, Русия и Западна Европа в 1876 г. София, 1999, 102 с.

История на България. Т. ІІІ. История на нова България 1878-1944. С., Изд.къща “Анубис”, 1999, 648 с.

120 години изпълнителна власт в България. София, 1999.

Благовест Нягулов. Банатските българи. Историята на една малцинствена общност във времето на националните държави. София: Парадигма, 1999, 366 с.

Христо Милков. Митове в синьо и червено. София, 1999.

Петдесет години Институт по история при БАН, 1947-1997. София: Издателска къща „Гутенберг“, 1999, 405 с.

Иван Билярски. Институциите на средновековна България. Второ българско царство. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1998, 425 с.

Елена Грозданова, Стефан Андреев. Джелепкешаните в българските и съседните им земи през ХVI-ХVIII в. С.: Изд. НБКМ, 1998, 264 с.

Iohanna Spissarevska. Bulgaria a la storia negli Archivi Vaticani e nella Biblioteka Apostolika Vaticana sec. XV-XVIII. Roma, 1998, 98 pp.

Георги Марков. Нашумелите международни афери на Третото българско царство. София: Издателство "Знание", 1998, 255 с.

Паша Кишкилова. България 1913. Кризата във властта. София, 1998, 160 с.

Владимир Мигев. Проблеми на аграрното развитие в България (1944-1960 г.). София: КиМ, 1998, 267 с.

Стоян Пинтев. България в британската дипломация 1944-1947 година. София, 1998, 231 с.

Жеко Попов. Бурният живот на Димитър Петков. София, 1998, 198 с.

Александър Гребенаров. Тайни структури на македонските българи (1919-1941). София, 1998, 112 с.

Румяна Чукова. Нация и национализъм в българската история. София: Парадигма, 1998.

Христо Милков. Дуелът за сърцето на французина. Митовете Петен и Дьо Гол. 17 юни 1940 – 11 ноември 1942. София, 1998, 302 с.

България в сферата на съветските интереси (Българо-руски научни дискусии).  С., 1998.

Валери Стоянов. Турското население в България между полюсите на етническата политика. София: Издателство ЛИК, 1998, 251 с.

Катерина Венедикова. Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Стара Загора - София, 1998, 490 с. + ХVІ с. ил.

Византийските василевси. София: Абагар Холдинг, 1997, 416 с.

Бистра Николова. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ-ХІV в.). София, 1997.

Олга Тодорова. Православната църква и българите ХV-ХVІІІ век. София: Акад. издателство “Проф. М. Дринов”, 1997, 298 с.

Стефан Дойнов. Възкресението. Монография за Освободителната война от 1877-1878 г. София, 1997.

Валери Стоянов. Етнонимът „българи“. За българо-тюркските смешения. София: Издателска къща Огледало, 1997, 95 с.

Илия Илиев. Произведенията на Теофилакт Охридски, отнасящи се до българската история (= ГИБИ, т. ІХ/1). София: Акад. издателство "Проф. Марин Дринов", 1996.

Елена Хаджиниколова. Българите в Сръбско-турската война 1876 г. София, 1996, 220 с.

История на България. Т. VІІІ. България 1903-1918. Културно развитие 1878-1918. С., 1996.

Владимир Мигев. Колективизацията на българското село (1948-1958 г.). София, 1996, 325 с.

Милен Куманов. Стефан Стамболов. Публицистика. 1875–1895. С., 1996, 583 с. (съавт. Д. Иванов).

Константин Косев. Княз Бисмарк – създателят на модерна Германия. С., 1996, 120 с.

Теодоричка Готовска-Хенце. Назад към изгубения трон: последният хабсбургски император и държавите-наследнички 1918-1921. С., 1996, 184 с.

Георги Марков. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916. София: Акад. издат. "Проф. Марин Дринов", 1995, 291 с.

Росица Панова. Столичният град в културата на средновековна България. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски" С., 1995, 207 с.

Румяна Радкова. Интелигенцията и нравствеността през Възраждането (ХVІІІ - първата половина на ХІХ в.). София, 1995, 235 с.

Илия Тодев. Триъгълник на надеждата. Студии и есета по Българско възраждане. (Нови очерци по българска история. Възраждане). София, 1995, 224 с.

Весела Чичовска. Политиката срещу просветната традиция. София, 1995, 460 с.

Съдът на историците. Документи и дискусии. София, 1995, 345 с.

Бойка Василева. Българската политическа емиграция след Втората световна война. С., 1995, 277 с.

Костадин Гърдев. Българската емиграция в Канада. София, 1995, 265 с.

Милен Куманов. Стефан Стамболов. Парламентарни речи 1879–1894. С., 1995, 552 с. (съсъст.).

Константин Косев. Българският национлен въпрос през погледа на историята. Пловдив, 1995 г., 32 с.

Тамара Стоилова. Ябълката на раздора в руско-турските отношения през 60-те години на ХVІІІ век. София: Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 1995, 273 с.

Илия Тодев. Българското национално движение в Тракия 1800-1878 г. София: Акад. издателство "М. Дринов", 1994, 478 с. + 1 карта.

Георги Марков. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919-1947. София: Издат. на Министерство на отбраната "Св. Георги Победоносец", 1994, 156 с.

Василка Танкова. Свободата на печата в Княжество България и Източна Румелия. 1879-1885. Пловдив: Изд. “Свободна мисъл”, 1994, 253 с.

Василка Танкова. Когато Пловдив не е вече столица. С.: Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, 1994, 285 с.

История на българската дипломация. 1879-1913 г. С.: Фондация “Отворено общество”, 1994, 503 с.

Райна Манафова. Интелигенция с европейски измерения (1878-1912). София, 1994, 317 с.

Жеко Попов. Българският национален въпрос в българо-румънските отношения 1878-1902 г. София, 1994, 566 с.

Жеко Попов. Ефрем Каранов. С., 1994, 144 с.

Костадин Гърдев. Българската емиграция в Канада. С., 1994. 263 с.

Милен Куманов. Българските политически водители 1879–1994. Албум-справочник. С., 1994, 255 с. (съсъст.).

Александър Величков. Американската благотворителност в България между двете световни войни. София: “СУ “Климент Охридски”, 1994, 231 с.

Историците – за истината, за насилията, за себе си. София: Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 1994, 264 с.

Антоанета Запрянова. Генеалогия или как да изследваме своя род. София: Изд. “Нов ден”, 1994, 154 с.

Стефан Дойнов. Руско-турската Освободителна война. София, 1993, 96 с.

Елена Грозданова, Стефан Андреев. Из историята на рударството и металургията в българските земи през ХV-ХIХ в. С.: Изд. НБКМ, 1993, 152 с.

Милен Куманов. Александър Малинов - познатият и непознатият. София, 1993, 124 с.

Милен Куманов. Македония. Кратък исторически справочник. С., 1993, 288 с.

Милен Куманов. Абдикацията на цар Фердинанд. Документи, спомени, факти. С., 1993, 102 с.

Бойка Василева. Миграционните процеси в България след Втората световна война. София, 1992, 252 с.

Бойка Василева. Евреите в България, 1944-1952 г. София, 1992, 174 с.

Жеко Попов. Кюстендилски окръг - икономика, партии и борби 1878-1918. Кюстендил, 1992, 169 с.

История на България, Т. VІІ. Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално-освободителни борби 1878-1903. С., 1991.

Георги Марков. Българското крушение 1913. София: Издателство на БАН, 1991, 237 с.

Мито Исусов. Сталин и България. София, 1991, 150 + 277 с.

Жеко Попов. Българите в Северна Добруджа 1878-1913 г. София, 1991, 535 с.

Милен Куманов. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери (1879–1949). Кратък исторически справочник. С., 1991, 256 с.

Костадин Гърдев. Македонските патриотически организации в Канада. София, 1991, 217 с.

Константин Косев. Германската общественост и Източният въпрос 1871-1878 г. С., 1991 г., 236 с.

Валери Стоянов. Дипломатика на средновековните извори. Владетелски документи. София: Издат. на БАН, 1991, 263 с.

Мито Исусов. Последната година на Трайчо Костов. София, 1990, 151 с.

Весела Чичовска. Международната културна дейност на България, 1944-1948 г. София, 1990, 409 с.

Елена Грозданова. Българската народност през ХVII в. Демографско изследване. С.: Изд. Наука и изкуство, 1989, 726 с.

Георги Марков. България и Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913. С., 1989, 458 с.

Георги Марков. Върховете привличат мълнии. Покушения и политика в България 1878–1919. София, 1989, 183 с.

Господинка Никова. Съветът за икономическа взаимопомощ и България, 1949-1960. С., 1989, 361 с.

Злати Златев. Българо-съветски икономически отношения, 1944-1958. С., 1988, 242 с.

Костадин Гърдев. България и Унгария 1923–1941. С., 1988.

Ангел Димитров. Книжарят, когото наричаха министър (Хр. Г. Данов). Пловдив, 1988, 256 с.

Ангел Димитров. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. С., 1987, 281 с.

Райна Манафова. Култура и политика. България в навечерието на Балканската война. С., 1987, 272 с.

Жеко Попов. Народнолибералната (Стамболовистка) партия в България 1903–1920. С., 1986, 203 с.

Димитър Луджев. Дребната буржоазия в България, 1944-1958. С., 1985, 284 с.

Георги Марков. Българо-германските отношения 1931–1939. София, 1984, 254 с.

Милен Куманов. България. Кратък исторически справочник, 3. С.,1983, 431 с. (съавт. В. Николова).

Valery Stojanow. Die Entstehung und Entwicklung der osmanisch-türkischen Paläographie und Diplomatik. Mit einer Bibliographie. Berlin (West): Klaus Schwarz Verlag, 1983, 329 S. (Islamkundliche Untersuchungen, Bd. 76).