Двудневните заседания на конференцията преминаха в седем секции с активното участие на учени от Института за исторически изследвания – БАН.Трета национална конференция по археология, история и културен туризъм
„Пътуване към България” 17-19 май 2012 г.
Между 17 и 19 май 2012 г. в Шумен се проведе третата национална конференция по археология, история и културен туризъм „Пътуване към България” под мотото „България в световното културно наследство”. Организатори на форума са Съюзът на учените в България, Община Шумен, НАИМ-БАН, ШУ „Еп. Константин Преславски” и РИМ – Шумен. Пленарен доклад „По стъпките на Константин Иречек из България сто и повече години по-късно. Пилотен проект за анализ на съвременното състояние на културно-историческото наследство в Шуменски регион.” изнесе проф. д-р Илия Илиев. Двудневните заседания на конференцията преминаха в седем секции с активното участие на учени от Института за исторически изследвания – БАН.
В секциите „История, култура и археология на средновековна България” и „Градове, крепости и селища в средновековна България” бяха представени диаспората на духовността (пътуващите преписки, бележки и предисловия на старобългарската книга) и един инвентарен опис като извор за историята на Сярското княжество. Вниманието на аудиторията беше насочено и върху брачния живот на Гаврил Радомир – любов и политика.
В секцията „Българските земи и българите през ранните векове на османското владичество и през епохата на Възраждането” бяха разгледани материални следи от миналото на българските земи през погледа на западноевропейските пътешественици от XV-XVII в., а също така няколко надписа от с. Сини вир. Представени бяха ранните чествания на Св. Св. Кирил и Методий през епохата на Възраждането. Специално място беше отделено на чешкия славист Адолф Патера.
Акцентът в секцията „История и култура на нова и съвременна България” беше поставен върху българските църковни общини в Македония – между османската власт и европейските реформатори и върху националната културна пропаганда – непознати страници от българската културна история между двете световни войни. Обект на внимание беше следваната линия на привличане на френски туристи в България. Очертани бяха щрихи от държавната политика в областта на туризма и популяризирането на българската култура и на националните исторически обекти до средата на 70-те години на XX в.
Дискусии върху поставените теми и проблеми очертаха финала на заседанията в отделните секции.