Национална научна конференция „Град и памет”

На 13 и 14 октомври 2011 г. в Пазарджик се проведе национална научна конференция „Град и памет”, с научен ръководител акад. Георги Марков. Сред организаторите на форума беше и Институтът за исторически изследвания – БАН, заедно с Дирекция „Културно наследство” при Министерство на културата, Община Пазарджик и Регионален исторически музей – Пазарджик, който беше и домакин на събитието по повод своята 100-годишнина. Конференцията си постави за цел да даде възможност за интердисциплинарно обсъждане на многобройните „кристализационни точки” (по определението на Пиер Нора), формирали колективната памет за градовете по българските земи и за българските градове от Средновековието до наши дни.

Разгледани бяха видовете градска памет и начина за нейното разкриване и проучване, различията между историческата и колективната памет, а също и матаморфозите в българската история и колективната памет. Вниманието на аудиторията беше насочено към многобройните „места на памет” като празниците на градовете, панаирите и пазарите в следосвобожденска България, църквите, паметниците и музеите в различни населени места. Акценти бяха поставени и върху немюсюлманското население на Одрин през ХVІ в., градовете и градското население в Пловдивския санджак през ХІХ в., демографската характеристика на Харманли, привилегиите на панагюрци през епохата на османското владичество и пр. Представени бяха градът и началото на Българското възраждане в родната историопис, българските градски общини в Македония на страниците на в-к „Вести” в първото десетилетие на ХХ в., а също и еврейското малцинство във варненския периодичен печат от втората половина на ХІХ и началото на ХХ в. Част от докладите обърнаха внимание върху личностите и тяхното място в паметта на градовете. Тук ще споменем рода Чалъковци – първенците на Пловдив през ХІХ в., Марко барон Пеячевич, Христо Г. Данов, Константин Величков и др. Дискусии върху набелязаните теми и проблеми отбелязаха финала на заседанията във всички секции на конференцията.

Във форума взеха участие учени от Института за исторически изследвания – БАН, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Института за изследване на населението и човека БАН, Института за изследване на изкуството – БАН, ПУ „Паисий Хилендарски, ШУ „Еп. Константин Преславски” и редица исторически музеи от цялата страна.