Конференция „Ватиканът - Полша - България.
150 години от началото на мисията на Конгрегацията на възкресенците в България“

На 24 октомври 2013 г. в София се състоя полско-българска научна конференция на тема „Ватиканът – Полша – България. 150 години от началото на мисията на Конгрегацията на Възкресенците в България”. Организатори на конференцията бяха Посолството на република Полша в България, Институтът за исторически изследвания при БАН и Конгрегацията на Възкресенците. Домакин на конференцията беше Посолството на Република Полша в София.

Участниците и гостите на научната конференция бяха поздравени от Негово Превъзходителство Посланикът на Република Полша д-р Лешек Хенсел, от Директора на Института за исторически изследвания проф. дин Илия Тодев, от Генерала на Конгрегацията на възкресенците  о. Бернард Хила, от епископ Христо Пройков, Апостолически екзарх и председател на Епископската конференция на католическата църква в България. От името на Председателя на БАН акад. Ст. Воденичаров поздравителен адрес поднесе доц. д-р Йоана Спасова, научен секретар на направления Културно-историческо наследство и национална идентичност и Човек и общество.

С доклади в конференцията се представиха български и полски учени, както и отци възкресенци: проф. д.и.н. Илия Тодев, проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Екатерина Вечева, доц. д-р Йорданка Гешева, доц. д-р Любомир Георгиев, гл. ас. д-р Станислава Стойчева, доц. д-р Благовест Нягулов; проф. Лила Мороз Гжелак от Института по славистика към Полската академия на науките, д-р Войчех Южвяк от Университет „Адам Мицкевич”, Познан; о. проф. Стефан Коперек от факултет „Теология” към Папския университет, о. Луцян Бартковяк от Cento Aletti, Рим. Обект на научен интерес и на дискусия бяха българо-полските отношения, различни аспекти от мисията на възкресенците по българските земи и от работата им с българското население, дейността на основаната от отците възкресенци българска католическа гимназия в Одрин, българската уния и др. В рамките на конференцията беше показан филмът „Ватиканът отблизо” с автори Пенка Шопова, журналист и д-р Радослав Спасов от СУ „Св. Климент Охридски”.

Една от проявите, съпътстващи конференцията беше представянето на книгата на покойния отец архим. Купен Михайлов „Записки за мисията на отците възкресенци в Малко Търново”, книгоиздателство ЗОГРАФ, Варна, 2013 г., 269 стр. Отец. К. Михайлов е един от малкото радетели за изследване и запазване на историята на католиците в България, работил в неблагоприятните условия през втората половина на миналия век. За сложната съдба и самоотверженото пастирско служение на автора в годините след Втората световна война разказа отец архимандрит Роман Котевич (Конгрегация на Възкресенците), комуто приживе отец Михайлов поверил ръкописа, с надеждата, че някога ще бъде публикуван. Написани през далечната 1983 г., съдбата на „записките” е нелека, прелиствани само от отделни изследователи „изкушени в тематиката”. В действителност книгата на отец К. Михайлов надхвърля заявеното в заглавието си. Написана е достъпно, подплатена е с богати фактологически данни и биографични справки, почерпени от местните енорийски архиви. Именно това е и една от ценните страни на книгата, тъй като голяма част от документите вече са загубени за науката. Работата на отец Купен Михайлов представлява един по-различен прочит на историята на гр. Малко Търново и на малкотърновци, излизащ извън рамките на традиционната църковна история. В този смисъл, книгата „Записки за мисията на отците възкресенци в Малко Търново” ще намери своя широк адресат не само сред средите на вярващите, но и сред изследователи, студенти, краеведи и на всички любознателни българи, милеещи за своята история.За прекрасната подготовка на текста за печат и за богатия илюстративен материал, допълващ ръкописа на отец К. Михайлов, са се погрижили отците възкресенци Роман Котевич, Яцек Вуйчик и Михал Шлахцяк. Не на последно място, тук трябва да се отдаде дължимото на отец архимандрит Роман Котевич, който в течение на няколко десетилетия е бил куратор и защитник на ръкописа.

В края на конферентния ден, по желание на присъстващите, отец архимандрит Роман Котевич, енорийски свещеник в гр. Малко Търново направи кратко експозе върху историята на Малкотърновската „Черна Мадона”. Чудодейната икона на Св. Дева Мария от манастира „Ясна Гора” в гр. Ченстохова, известна сред вярващите просто като „Богородица от Ченстохова” или „Ченстоховска Божа Майка” (Częstochowska Ikona Matki Bożej), е покровителка на Полша и е еднакво почитана от католици и православни. По предание това е една от седемдесетте икони на Небесната Майка лично рисувани от св. Евангелист Лука. През 1907 г. нейно копие е подарено от поляка Валенти Якубяк и неговото семейство, майстори по обков на икони от гр. Лвов (тогавашна Русия) на отците възкресенци в гр. Одрин. Обковите по иконата са лично дело на майстор Якубяк, но за художника на образите не се знае нищо. Иконата е поставена в параклис в Одринската гимназия на отците възкресенци. През 1928 г. с приключването на мисията в Одринска Тракия иконата е пренесена в България, в гр. Стара Загора, където остава до 1960 г. Принудени от комунистическата власт да прекратят дейността си, отците възкресенци отнасят иконата в гр. Малко Търново. През 1993 г. при църквата „Св. Троица” в Малко Търново е осветен скромен параклис, посветен на „Ченстоховската Богородица – Покровителка на единството между християните”, където иконата намира своя днешен дом. При посещението си България, на 25 май 2002 г. папа Йоан Павел ІІ коронясва малкотърновската икона на Божията Майка от Ченстохова. Това е единствената икона на „Ченстоховската Богородица” на Балканите. Днес тя е център на вниманието на множество богомолци от България и Балканите, без разлика дали са католици или православни. Тя е истинна „врата към единството на християните”.

Доц. д-р Йорданка Гешева, гл. ас. д-р Станислава Стойчева