Международна научна конференция „Българската хуманитаристика в контекста на европейското научно дирене”,
посветена на 175-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов

31 октомври  - 1 ноември 2013 г. – София
Откриване – 31.10.2013 – 9.00 ч. – Големият салон на ЦУ - БАН


31.10.2013 г. – 9:30 – 11:00 ч. Първо пленарно заседание, Големият салон на БАН
Модератор проф. д.и.н. Илия Тодев – директор на Института за исторически изследвания - БАН

31.10.2013,  18:00 ч. – Представяне монографията на проф. д-р Роман Холец (Университет „Я. А. Коменски“, Братислава / “Кобургите и Словакия”, представена на от доц. д-р Николай Кочанков, НИМ. - Заседателна зала НБКМ - Кулоар II етаж

01.11.2013, 10:00 ч. – Награждаване на проф. Людмила Горина /МГУ/) с почетен знак на Софийска община. - Голяма зала на Общинския съвет, ул. Московска, № 33 

01.11. 2013, 18:30 ч.  Връчване поздравителен адрес на проф. Цветана Тодорова по случай нейния 90-годишен юбилей и слово на проф. Цветана Тодорова

Конференцията ще се проведе в няколко секции:

  1. Античност, Средновековие, Византинистика
  2. Демография. Възраждане
  3. Славистични проблеми
  4. Проблеми на българската църква
  5. Проблеми на третата българска държава и на архивното дело

Във форума ще вземат участие учени от България, Словакия, Чехия, Русия, Украйна и Полша.

За проф. Марин Дринов:

През 2013 г. се навършват 175 години от рождението на бележития български учен проф. Марин Дринов (1838–1906). Със своята активна научна дейност и гражданска позиция той остава дълбока следа в историята, науката и културата ни. М. Дринов  е учен историк, филолог, фолклорист, славист, обществен и държавен деец. Участва активно в изграждането на Третата българска държава като вицегубернатор на София (1878 г.) и член на Временното руско управление и пръв министър на Народно просвещение и духовните дела (1878-1879). Сътрудничи при изработването на Търновската конституция и избира София, която е в географския център на българските земи, за столица. Основател е на Народната библиотека в София. Името му се свързва с научния живот на редица академии в Централна и Източна Европа като техен почетен член. Той е един от идейните създатели на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и пръв негов председател (1869-1882, 1884-1898).